Направи дарение на училище!

Гл. ас. д-р Петър Стамберов е преподавател в Лесотехнически университет-София по дисциплините „Пропедевтика на вътрешните болести“, „Вътрешни болести“, „Болести по дивеча“. Висшето си образование завършва през 2011 г. във ЛТУ, специалност „Ветеринарна медицина“. През 2012 г. постъпва на работа в ЛТУ като асистент. Зачислен е като докторант на самостоятелна подготовка на 19.10.2015 г. През 2018 г. защитава дисертация на тема „Изследвания върху оловните боеприпаси, като източник за отравяне при диви птици и рисков екотоксикологичен фактор“. 

Взел интервюто: д-р Кристиян Ковачев 

Разбери повече за БГ Наука:

***

1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

– Казвам се Петър Стамберов, родом от с. Елешница, Разложко. В момента изпълнявам длъжността главен асистент в катедра “Вътрешни болести, патология и фармаколотия“ към Факултет Ветеринарна медицина при Лесотехнически университет-София

2. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

– Лесотехническият университет е единственото учебно заведение в България, което е акредитирано от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) да обучава студенти по горско стопанство, технология на дървесината и мебелите, инженерен дизайн и ландшафтна архитектура. През последните три десетилетия в университета се утвърдиха и факултетите по Ветеринарна медицина, Агрономство и Екология. С други думи това е еднo от водещите висши учебни заведения в България, занимаващи се с обучение, обхващащо най-актуалните направления каквито са природните науки, науките за земята и в частност горското стопанство и промишленост, екологията, агрономическите науки и разбира се ветеринарната медицина.

3. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

– При мен всичко това се случи последователно, с ясно съзнание и надграждане, а не въз основа на някакъв емоционален порив. Това може би се дължи на факта, че завърших висшето си образование на по-зряла възраст и понатрупаният житейски опит ми помогна да взема това решение.

4. В какви интересни научни проекти сте участвали и как те са повлияли върху развитието на науката и живота на обикновения човек?

-Участвал съм в национални и вътрешни научно-изследователски проекти, касаещи биоразнообразието, екологията, специфични изследвания на автохтонни и селектирани породи селскостопански животни и др. Вярвам, че получените данни от тези проекти са предоставили достоверна информация на широка аудитория, касаеща не само научните кадри и обучаващите се студенти, но и хора от обществени институции и представители на бизнеса, земеделието и животновъдството.

5. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

– Последното научно изследване, което осъществихме с мои колеги от факултета, разглежда използването на инфрачервена термография при коне. Това е безболезнен, неинвазивен диагностичен метод, който може да се използва за подобряване на физиологичната оценка и здравето на коня. Инфрачервеното лъчение, излъчвано от повърхността на тялото, се записва и визуализира под формата на термографско изображение, след което данните се обработват със специален софтуер. Основното предимство на това изследване е, че може да локализира начален стадий на възпалителен процес преди появата на клинични признаци на дадена патология.

6. Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

– Науката в България има своите традиции, добри практики и световно признание през годините. Примерите са много. За да се запазят и надградят тези позиции обаче са необходими усилията не само на цялата научна общност, но и на останалите институции в страната.

7. Как оценявате работата на екипа си?

-През годините съм работил с доказани специалисти и преди всичко добри хора.

8. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

-Да, радващото е, че има. Още по-хубавото е, че мнозинството от тези млади колеги са интелигентни, гъвкави и много добре технически и лингвистично подготвени, което според мен е ключът към успешното им интегриране в тази специфична и нелека научна сфера. 

9. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

– Да преценят внимателно собствените си сили и възможности, тъй като често научната дейност е свързана с доста усилия, а понякога и компромиси дори в личен план. Тук максимата “на сила хубост не става“ важи в пълна степен. Но, ако трябва да насърча наистина сериозно колебаещите се, но способни и креативни хора, имащи ясни научни цели и приоритети, то тогава дерзайте.

10. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

– Преди всичко трябва да се работи в колаборация, не само в рамките на дадена научна специалност и институция, а между всички академични общности, научно-изследователски правителствени и неправителствени организации и, разбира се, в тясно сътрудничество с хората и бизнеса. Защото постигането на значими научни постижения би трябвало да бъде национална и обществена кауза.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!