Търсене
Close this search box.

Гигантопитекът – най-голямата маймуна, живяла някога, изглежда е била обречена от размера си

Гигантопитекът – най-голямата маймуна, живяла някога, изглежда е била обречена от размера си

Гигантопитекът – най-голямата маймуна, живяла някога, изглежда е била обречена от размера си

Гигантопитекът – най-голямата маймуна, живяла някога, изглежда е била обречена от размера си


Направи дарение на училище!



***

Изчезването на гигантопитека преди около 100 000 години разкрива защо голямото не винаги е по-добро.

 

В еволюцията обикновено колкото си по-голям, толкова по-трудно ще бъдеш повален.
А Гигантопитеците (Gigantopithecus) са дяволски големи. Те са изчезнали примати от семейството на хоминидите, към което спадат и хората. Вкаменелостите им показват, че изправени са достигали височина до 3 метра и са тежали до почти половин тон.

За едно животно има много предимства да бъде огромно по размери. По този начин то е по-малко уязвимо от нападенията на хищниците и същевременно е в състояние да покрие по-голяма територия в търсене на храна. 

Гигантопитекът процъфтява в тропическите гори на сегашния южен Китай и Северен Тайланд около девет милиона години назад. Но преди около 100 000 години, в началото на последната от ледниковите епохи на плейстоцена, той изчезва от лицето на Земята, тъй като в променения климат размерът му се превръща от предимство във фатално препятствие, съчетано с явно недостатъчната адаптивност на вида.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Поради огромните си размери, гигантопитекът е зависел и от голямо количество храна. Когато по време на плейстоцена все повече и повече залесени площи се превръщали в саванни пейзажи, в някакъв момент просто вече не е имало достатъчно храна за гигантските човекоподобни. Анализите на въглеродните изотопи в емайла на изкопаемите зъби показват, че тези примати са били ограничени изключително до гъсто залесени местообитания, подобно на съвременните горили в джунглите на екваториална Африка, макар очевидно да са били твърде тежки за да се катерят по дърветата.

 

Сравнение в ръста между гигантопитеци от видовете Gigantopithecus blacki и Gigantopithecus giganteus (в изправено състояние) спрямо човек.

 

Заключенията на учените са, че те са се хранели с плодове и с бамбук и изглежда не са успели да се адаптират към тревата, корените и листата, които се превърнали в доминиращи източници на храна в новата им среда. Може би ако тези примати са били една идея по-дребни е имало шанс и да издържат някак си, но в случая еволюцията се оказва безмилостна към тях.
Иначе техните най-близки познати роднини, като орангутана, са успели да оцелеят въпреки собствената си специализация в определено местообитание, понеже имат бавен метаболизъм и са в състояние да оцелеят и с ограничена храна.

Възходът и падението на Gigantopithecus илюстрира защо с течение на времето размерът може да доведе до намаляваща възвръщаемост. Има известни краткосрочни предимства, които идват от това, че е по-голям, но в същото време това носи и дългосрочен риск. По-голямото тяло неминуемо изисква и повече храна. Другият специфичен момент е, че колкото по-голямо е едно животно, толкова по-характерно за него е то да ражда и отглежда по-ограничена бройка малки. Това означава, че популацията му е по-малка и съответно по-чувствителна към колебанията и предизвикателствата на околната среда.

В резултат на това промените във времето и климата, които застрашават традиционните източници на храна, могат да намалят броя на видовете с едро тяло до точката на демографска смърт.

Реално степента на изчезване се увеличава, когато видът нараства по размер. Ето защо голиатите като гигантопитека и гигантския ленивец отдавна вече не бродят по Земята. Всеки животински вид има ефективна горна граница за това колко голям може да бъде; колко близо може да стигне до ръба на пропастта, преди да пропадне в забвение.

Поне такъв е случаят с бозайниците – динозаврите например са били различна история. Те са увеличавали средните си размери с времето, докато удар на астероид в планетата не довел до техния Армагедон. Гигантопитеците също като тях са нараствали в началото и са били огромни и успешни в продължение на милиони години. Но изглежда, че за разлика от динозаврите, бозайниците имат по-високи метаболитни нужди, понеже като типични топлокръвни превръщат повече от приема на енергия в топлина.

 

Съставил: Радослав Тодоров
Източници: nationalgeographic.com, wikipedia.org, phys.org

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.