През XV в. в Германия започва епоха на бурен икономически кипеж. Наскоро обаче Германия е обхваната от криза поради промените, предизвикани от Великите географски открития и продължаващата политическа децентрализация. Търговията запада, нидерландските манифактури конкурират германските. Занаятчиите обедняват, появява се безработица. Нарастват разходите за издръжка, а заплатите се увеличават незначително. Влошава се положението на селяните. Запазва ое политическото и икономическото надмощие на църквата. Селяните и обеднялото рицарство със завист поглеждат към църковните имоти. Разкошният живот на висшето духовенство и неговото користолюбие са критикувани във всички социални слоеве. На фона на икономическите трудности и влошаващото се материално положение на народните маси на територията на Германия се зараждат движения с религиозно-обществена подкладка.
1471 — 1528 г.
Албрехт Дюрер, живописец и гравьор, представител на германския Ренесанс. Серии гравюри: „Животът на дева Мария”, „Страданията Христови”, „Адам и Ева”. Рисува портрети на свои съвременници.
1476 г.
Въстание на селяните в Ннклаехаузен (Източна Франкония), във владенията на вюрцбургския епископ, назовано от съвременниците „първи селски заговор”. Въстанието се предвожда от пастира Ханс Бохайм, който прокламира, че в съответствие с „божието право” всички повинности в полза на феодалите трябва да бъдат премахнати, а за своя труд хората трябва да получават еднакво възнаграждение. Въстанието е потушено.
1477 г.
Оонован е университет в Тюбинген, а по-късно: във Витенберг — през 1502 г.; във Франкфурт на Одер— в 1506 г.; в Марбург — през 1527 г. (първото протестантско висше учебно заведение).
1493—1519 г.
Император Максимилиан I разширява значително наследствените владения на Хабсбургите. Освен Австрия, Щирия, Каринтия и Крайна, Хабсбургите владеят Тирол, много земи в Швабоко и Нидерландия.
1529 г.
Шпейерски райхстаг, в който преобладаващо мнозинство са католиците. Той постановява, че до очаквания скоро всемирен събор, трябва да се въздържа разпространението на протестантството. Евангелистите представени на сейма от 6 княжества и 14 германски града внасят срещу това решение (19. IV) тържествен протест (от тук: протестанство).
1530 г.
На Аугсбургския сейм най-близкият сътрудник на Лутер Филип Меланхтон представя на императора систематично изложение на основите на лутеранството. Предложена е обрядна страна на вероизповеданието в духа на исканата от буржоазията „евтина църква”.
1531 г.
Съюзът от Шмалкалден. След края на селската война (1524—1525 г.) феодално-католическият лагер се стреми да реставрира в Германия властта на католическата църква. Князете-протестанти в империята, които заграбили огромни църковни (секулязирани) имоти се противопоставят на реставрацията. Част от тези князе създават в Шмалкалден (в Тюрингия) съюз, за обща защита срещу императора и католическите князе. Начело на съюза застават саксонският електор Йохан Фридрих и хескенскнят ландрраф Филип. Католическият и протестанският лагер се готвят за война. Императорът е погълнат от проблемите на външната политика.
1531 — 1564 г.
Електорите избират за крал Фердинанд I (брат на Карл V). След абдикацията на Карл V през 1556 г. става император (от 1526 г. е крал и на Унгария и Чехия).
1534 г.
Поморските князе стават протестанти.
1534—1535 г.
Вюртембергското княжество става протестанско. Университетът в Тюбинген е трансформиран (с помощта на Ф. Меланхтон) в протестанско учебно заведение.
1534—1535 г.
Мюнстерската комуна. Анабаптистка държава създадена в гр. Мюнстер (Вест фалия). В града са проведени редица уравнителни мероприятия. Конфискувано е църковното имущество, премахват се парите, всички граждани били задължени да се трудят. Пада на 25 юни 1535 г.
1539—1542 г.
Бранденбургският княз-електор Иоахим II въвежда протестанството в Бранденбург и конфискува църковните имоти там.
1546—1547 г.
Шмалкалденска война. Карл V, след като сключва мир с френския крал Франсоа I, разгромява разбунтувалите се князе в Южна Германия, а в битката при Мюлберг (24. IV. 1547 г.) принуждава главния си враг Иохан Фридрих-саксонския електор, да капитулира. Карл V ограничава правата на князете и подготвя реставрацията на католицизма, въвежда т. нар. Лаугсбургски интерим (временно съглашение). Според него католицизмът, макар и малко реформиран, бил възстановен. Това съглашение не задоволява нито католиците, нито протестантите и става причина за още по-силно раздразване на духовете.
1552 г.
Победата в шмалкалденската война и нарастващото могъщество на императора стават причина за образуване на антиимператорска коалиция на князете — както католическите, така и протестантските. Коалицията е подкрепена от френския крал и тайно от папата. Князете нанасят поражение на императора и го принуждават на отстъпки.
1555 г.
Религиозен мир в Германия. Аугсбургски мир (5. II — 25. IX). Решено е: на князете в Райха се признава независимост във вероизповеданията и правото да налагат своята религия на поданиците си. („Чиято е властта, негова е и религията”). Конфискуваните църковни имоти остават в ръцете на богатите. Лутеранството е признато за пълноправен религиозен култ. Аугсбургският мир — това е триумф на князете над императора. Князете в Райха получават самостоятелност и засилват властта си върху притежаните територии.
1556 г.
Абдикация на Карл V. Испанската коронна взема неговият син Филип Втори, а императорският трон — Фердинанд I (1531 — 1564), брат на Карл V.
Актуално
Обучение по зъботехника във Варна – минало и настояще
