Германия и Италия (827-1059 г.)

827—902 г.
Арабите завладяват о. Сицилия: през 859 г. пада крепостта Ена, 20 години по-късно — Сиракуза. С щурм е превзето последното гръцко (византийско) селище — Тавормин (902 г.). Арабите господстват на острова до средата на XI в. По време на тяхното управление виждаме икономическо процъвтяване на острова, от който се изнасят олово, сяра, коприна, индиго, захар, кана. Столица на острова е Палермо.

843 г.
По силата на Вердюнския договор Източнофранкското кралство, което включва няколко различни в езиково и културно отношение племенни княжества, се дава на Людовик Немски (Саксония, Франкония, Швабия — т. е. някогашна Алемания, Бавария и по-късно присъединената Лотарингия).

911 г.

В Германия отмира династията на Каролингите. За немски крал е избран един от племенните херцози — Конрад I Франконски. По негово време избухва открит конфликт между кралската власт и племенните херцози, който завършва с поражение на краля. След смъртта на Конрад I се разгаря борба за власт, в резултат на която за крал е избран Хенрих Саксонски.

919—936 г.
Управление на Хенрих I Саксонски, първият крал от Саксонската династия (тя управлява до 1024 г.). Укрепва кралската власт в Германия, която значително разширява границите на държавата на изток и на запад. Като използува слабостта на френските Каролинги, Хенрих заграбва Лотарингия. Немците нападат западните славяни и завземат земите край р. Лаба (вклиняват се в пространството между Лаба и Одра, заселено с лужици — от групата на полабските славяни). Превземат град Стодоран Брена, който след окончателното завладяване на тези земи (1157 г.) получава наименованието Бранденбург, Земите отвъд Лаба, където се създава Северната марка, се превръщат в база за немските нападения на Изток („Дранг нах Остен“).


РЕКЛАМА:

***

933 г.
В близост до Мерзебург (на саксонско-тюрингската граница) Хенрих I нанася поражение на унгарците, които постоянно предприемали походи на запад срещу Германия.

936—973 г.
Управление на Отвя I Велики, син на Хенрих I Саксонски. Прали опити да ликвидира самостоятелността на херцозите. Продължава борбата с полабските славяни. Отвъд Лаба започват да се заселват немски колонисти. Славяните са подложени на насилствена християнизация. Отон I се стреми да създаде силна монархия и да обезсили сепаратистичните тенденции чрез включване на представители от църковната йерархия (епископи и абати) в държавното управление. Същността на отонската църковна политика се състои в стремеж да се постави църквата в служба на държавата.

951 г.
Вмесвайки се в споровете на северо-италианските феодали, Отон I се отправя с армията си към Италия, превзема град Павия, побеждава североиталианските князе Оженва се за кралица Аделайда, вдовицата на Лотар, крал на Италия и Прованс. Тази намеса поставя начатото на германското влияние В Северна Италия и италианската политика, провеждана от германските крале.

955 г.
В решителна битка край р. Лех, близо до Аугсбург. Отон I нанася голямо поражение на унгарските войски, след което спират нападенията на унгарците срещу германските земи. По-късно унгарските феодали нееднократно са съюзници на Германия в борбата А против славяните.

961 г.
За да принуди краля на Италия; Беренгар от Иврия, да признае васалното си положение и за да окаже помощ на папа Йоан XII, който е застрашен от римските барони, Отон I отново нахлува в Италия. Закрепва позициите на папата и се коронясва за крал на Италия. През същата година става коронясването и на 6-годишния син на Отон I — Отон II, за крал, което е опит да се основе наследствена монархия и да се засили кралската власт в Геомания.

962 г.
Задължен на Отон I за оказаната помощ, папа Йоан XII го коронясва за римски император, с което се поставя началото на „Свещената Римска империя“ (от XV в. — „Свещена империя на германския народ“).

973—983 г.
Управление на крал Отон II. Организира поход за да завладее Южна Италия, превзема Неапол и Тарент, но в 982 г. претърпява решително поражение. Наскоро след това при подготовката на нов поход, умира в Равена (9831.).

983 г.
Като се възползват от ангажираността на императорските войски в Италия, полабските славяни организират голямо въстание срещу германците. През следващите години германците са изцяло изтласкани отвъд Лаба. Германската експанзия на изток е значително ограничена почти за век и половина.

983—1002 г.
На власт е крал Отон III, син на Отон II. При неговото непълнолетие германските князе използват упадъка на монархическата власт и започват да управляват своите владения като независими владетели.

996 г.
В Рим папа Григорий V коронясва Отон III за римски император. Папството става силно и независимо от императора.

1000 г.
Отон III се отправя за Полша. Събор в Гнезно. Отон III възнамерява да създаде т. нар. универсална монархия, съставена от Германия, Италия, Галия и Славония, на основата на равноправно партньорство.

1002—1024 г.
Управление на Хенрих II последният император (император е от 1014 г.) от Сакската династия. Той се задоволява с васалната зависимост на италианските феодали и градове, а в Германия с цената на големи отстъпки се опитва да държи в послушание германските князе. Води войни с Полша.

1030 г.
Създадено е първото норманско имение в Италия (Аверса в Кампания).

1059 г.
Папа Николай II признава норманеца граф Роберт Жискар за граф на Апулия и Калабрия, както и за „бъдещ граф на Сицилия“. Започва завладяването на о. Сицилия от норманите в 1072 г. се предава Палермо, а в 1091 г. — последната мюсюлманска крепост в Сицилия – Ното), в резултат на което се образува кралство, управявано от нормански владетели от рода дьо Отевил Роже I (1060—1101 г.), Роже II (1101— 1154 г.), Вилхелм I (1154—1166 г.) и Вилхелм II (1166—1189 г.). След смъртта на Вилхелм II, благодарение на съпружески договор, сицилинското кралство става собственост на Хохенщауфите.


Европейска нощ на учените 2022 г.: