843 г.
По силата на Вердюнския договор Източнофранкското кралство, което включва няколко различни в езиково и културно отношение племенни княжества, се дава на Людовик Немски (Саксония, Франкония, Швабия — т. е. някогашна Алемания, Бавария и по-късно присъединената Лотарингия).

911 г.

В Германия отмира династията на Каролингите. За немски крал е избран един от племенните херцози — Конрад I Франконски. По негово време избухва открит конфликт между кралската власт и племенните херцози, който завършва с поражение на краля. След смъртта на Конрад I се разгаря борба за власт, в резултат на която за крал е избран Хенрих Саксонски.

919—936 г.
Управление на Хенрих I Саксонски, първият крал от Саксонската династия (тя управлява до 1024 г.). Укрепва кралската власт в Германия, която значително разширява границите на държавата на изток и на запад. Като използува слабостта на френските Каролинги, Хенрих заграбва Лотарингия. Немците нападат западните славяни и завземат земите край р. Лаба (вклиняват се в пространството между Лаба и Одра, заселено с лужици — от групата на полабските славяни). Превземат град Стодоран Брена, който след окончателното завладяване на тези земи (1157 г.) получава наименованието Бранденбург, Земите отвъд Лаба, където се създава Северната марка, се превръщат в база за немските нападения на Изток („Дранг нах Остен“).

Разбери повече за БГ Наука:

***

933 г.
В близост до Мерзебург (на саксонско-тюрингската граница) Хенрих I нанася поражение на унгарците, които постоянно предприемали походи на запад срещу Германия.

936—973 г.
Управление на Отвя I Велики, син на Хенрих I Саксонски. Прали опити да ликвидира самостоятелността на херцозите. Продължава борбата с полабските славяни. Отвъд Лаба започват да се заселват немски колонисти. Славяните са подложени на насилствена християнизация. Отон I се стреми да създаде силна монархия и да обезсили сепаратистичните тенденции чрез включване на представители от църковната йерархия (епископи и абати) в държавното управление. Същността на отонската църковна политика се състои в стремеж да се постави църквата в служба на държавата.

951 г.
Вмесвайки се в споровете на северо-италианските феодали, Отон I се отправя с армията си към Италия, превзема град Павия, побеждава североиталианските князе Оженва се за кралица Аделайда, вдовицата на Лотар, крал на Италия и Прованс. Тази намеса поставя начатото на германското влияние В Северна Италия и италианската политика, провеждана от германските крале.

955 г.
В решителна битка край р. Лех, близо до Аугсбург. Отон I нанася голямо поражение на унгарските войски, след което спират нападенията на унгарците срещу германските земи. По-късно унгарските феодали нееднократно са съюзници на Германия в борбата А против славяните.

961 г.
За да принуди краля на Италия; Беренгар от Иврия, да признае васалното си положение и за да окаже помощ на папа Йоан XII, който е застрашен от римските барони, Отон I отново нахлува в Италия. Закрепва позициите на папата и се коронясва за крал на Италия. През същата година става коронясването и на 6-годишния син на Отон I — Отон II, за крал, което е опит да се основе наследствена монархия и да се засили кралската власт в Геомания.

962 г.
Задължен на Отон I за оказаната помощ, папа Йоан XII го коронясва за римски император, с което се поставя началото на „Свещената Римска империя“ (от XV в. — „Свещена империя на германския народ“).

973—983 г.
Управление на крал Отон II. Организира поход за да завладее Южна Италия, превзема Неапол и Тарент, но в 982 г. претърпява решително поражение. Наскоро след това при подготовката на нов поход, умира в Равена (9831.).

983 г.
Като се възползват от ангажираността на императорските войски в Италия, полабските славяни организират голямо въстание срещу германците. През следващите години германците са изцяло изтласкани отвъд Лаба. Германската експанзия на изток е значително ограничена почти за век и половина.

983—1002 г.
На власт е крал Отон III, син на Отон II. При неговото непълнолетие германските князе използват упадъка на монархическата власт и започват да управляват своите владения като независими владетели.

996 г.
В Рим папа Григорий V коронясва Отон III за римски император. Папството става силно и независимо от императора.

1000 г.
Отон III се отправя за Полша. Събор в Гнезно. Отон III възнамерява да създаде т. нар. универсална монархия, съставена от Германия, Италия, Галия и Славония, на основата на равноправно партньорство.

1002—1024 г.
Управление на Хенрих II последният император (император е от 1014 г.) от Сакската династия. Той се задоволява с васалната зависимост на италианските феодали и градове, а в Германия с цената на големи отстъпки се опитва да държи в послушание германските князе. Води войни с Полша.

1030 г.
Създадено е първото норманско имение в Италия (Аверса в Кампания).

1059 г.
Папа Николай II признава норманеца граф Роберт Жискар за граф на Апулия и Калабрия, както и за „бъдещ граф на Сицилия“. Започва завладяването на о. Сицилия от норманите в 1072 г. се предава Палермо, а в 1091 г. — последната мюсюлманска крепост в Сицилия – Ното), в резултат на което се образува кралство, управявано от нормански владетели от рода дьо Отевил Роже I (1060—1101 г.), Роже II (1101— 1154 г.), Вилхелм I (1154—1166 г.) и Вилхелм II (1166—1189 г.). След смъртта на Вилхелм II, благодарение на съпружески договор, сицилинското кралство става собственост на Хохенщауфите.