Германия (ХII-ХV в.)

1125—1137 г.
Управление на Лотар III Сакаки, от 1133 г. император. В политиката си се съобразява с могъщите васали; лавира от една страна между династията на Щауфените, швабските князе, които имат голямо влияние във Франкония, и от друга — династията на Велфите и баварските князе. Сближава се с баварската династия и омъжва дъщеря си за баварския княз Хенрих Великолепни. Лотар няма наследници и след неговата смърт Велфите стават господари и на Саксония. Обезпокоени от нарастващата мощ на Велфите, князете в империята избират за крал Конрад Щауфен.

1137—1254 г.
В Германия управлява династията на Хохенщауфените. Начало на задълбочилия се процес на феодална разпокъсаност на империята през XIV и XV в. предизвикан от своеобразното икономическо и средновековно развитие на Германия. Той се дължи и на възникването на търговски и промишлени центрове по периферията на държавата, предпочитане на задграничните пазари пред вътрешните, а така също и поради липсата на доминиращ център, какъвто във Франция е Париж, а в Англия — Лондон. Върху закъснялата централизация на държавата и нарастващите децентрализиращи тенденции влияе и агресивната външн политика на германските феодали, заинтересовани от покоряването на други страни и от увеличаването на своите имения и наследства.

1137—1152 г.
Управление на император Конрад III. Участвува във Втория кръстоносен поход; води борби с Велфите. Като използва непълнолетието на Хенрих Лъв, син на починалия през 1139 г. Хенрих Великолепни, Конрад III отнема от Велфите Бавария. Оставя им единствено Саксония.

1147 г.
Поход на немските феодали, предвождани от Хенрих Лъв, срещу страната на ободритите. Използувайки теренните условия князът на ободритите Никлот организира отбрана и нанася поражение на датчаните, съюзници на немците. Изгонва от страната си значителен брой немски колонисти.

1152—1190 г.
Управление на Фридрих I Барбароса, представител на новата династия на Хохенщауфените, жесток, амбициозен и сръчен политик. Той се споразумява с Велфите и им връща Бавария. Стреми се да затвърди властта си в Италия — обогатена от кръстоносните походи, но политически разпокъсана от непрестанните вражди между папата и феодалните княжества, които се обособяват като независими републики и градове. Провежда политика на централизация, на укрепване ленниге отношения посредством засилване зависимостта на провинциалните князе от императорската корона. За тази цел издава специален закон.


РЕКЛАМА:

***

1154 г.
Фридрих I Барбароса, организира първия си завоевателен поход в Италия, предизвикан от стремеж да получи императорската корона в Рим. Той успява да смаже антипапското движение на римските граждани; укрепва позициите на папа Адриан IV, който го коронясва за император.

1158—1162 г.
Втори поход на Фридрих I Барбароса в Италия. Той настоява градовете да възстановят отнетите му привилегии. Милано и други няколко ломбардски градове се противопоставят на това искане, заради което са наказани с тежки контрибуции. На 11. XI. 1158 г. в Ронкалската долина край Пиаченца великото събрание на италианските феодали и представители на градовете е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби“, които предоставят на императора неограничена власт в Италия (наказателно съдопроизводство, сечене на монети, назначаване на консули и т. н.).

Ок. 1160 г
Немски търговци пристигат в устието на Двина и основават тук търговско селище (от 1200 г. това е Рига). От началото на XIII в. Рига е база за германско нашествие в цялата страна, която наричат Инфлантия.

1160 г.
В битка с немците загива князът на ободритите Никлот. Неговите наследници не успяват да се противопоставят на немското надмощие и стават васали на императора.

1162 г.
В отговор на Ронкалските разпоредби ломбардските градове, начело с най-промишления — Милано, въстават срещу императора. Фридрих I Барбароса превзема Милано, разрушава градските стени и много сгради, изселва населението в околните села. Разтревожени от насилията, 15 североиталиански града се обединяват в т.нар. „Ломбардска лига“. След няколко години главна роля в лигата започва да играе отново Милано, който успява да поднови търговската си и промишлена дейност. Към лигата се присъединява папа Александър III, против когото преди това застава Фридрих I; скланяйки поддържащите го кардинали да изберат антипапата Виктор IV.

1167 г.
Император Фридрих I Барбароса пристига в Италия начело на многобройна армия и завзема Рим. Папа Александър III избягва От Рим и се укрива в ломбардските градове. Избухва чумна епидемия, която взема много жертви и принуждава императорът да се завърне в Германия.

Ок. 1170 г.
Маркграфът Албрехг Мечката (от Северната марка) завладява земята на лютичите. На мястото на гр. Брена е основан гр. Бранденбург, който става столица на Северната марка, наречена оттогава Бранденбургска. При управлението ча сина и внука на Албрехт Мечката марката достига на изток до Одра и включва част от територията на лужишките славяни (т. нар. лужишка и мишненска марка). Около 1244 г. на територията на славянското племе шпревяни (името се свързва с р. Шпрее) е основан гр. Берлин, след време столица на Бранденбургия.

1170 г.
На, земята на ободритите възниква полуславянско-полугерманско Макленбургско херцогство, включено в състава на империята. През ХIII и XIV в. тук се населват много немски колонисти, рицари, селяни и граждани, които се ползват с привилегии. Част от територията на ободритите е включена към херцогство Саксония. Град Любек е заграбен от Хенрих Лъв и става важно пристанище на Балтика, а едновременно и изходна база на германските нашествия в Балтийските страни.

1174-1178 г.
Нов поход на император Фридрих I Барбароса до Италия. В 1176 г. подсилените войски на лигата нанасят тежко поражение на императорските войски в битката край Ленияно (около Милано). Фридрих I е тежко ранен и отстъпва. С мира, сключен във Венеция (1177 г), североиталианските градове получават правата на свободни градове и признават единствено върховната власт на императора като свой сеньор. Императорът се отказва и от намесата във вътрешните работи на папството.

1178—1180 г.
Гражданска война в Германия между Хенрих Лъв и императора (и подкрепящите го князе). В резултат на поражението на Велфите, Хенрих Лъв е лишен от всичките си ленове. По-късно получава опрощение от императора и получава част от саксонските земи.

1181 г.
Князът на Западното Поморие Богуслав, заплашен от саксонците и не можейки да разчита на отслабена Полша, дава васална клетва на император Фридрих I. Западното Поморие влиза в състава на Райха (империята).

1186 г.
Хохенщауфените получават (след брака на Хенрих — сина на Фридрих I — с наследницата на сицилийския трон —Констанца) Сицилийското кралство, което обхваща освен Сицилия и цялата южна част на Италия. От този момент в центъра на политиката на Хохенщауфените се намира изключително Италия, което увеличава опасността за папството и ломбардските градове, обградени от север и от юг с германски феодали. В Сицилия наследникът на Фридрих, император Хенрих VI (1191 — 1197 г.) управлява като в окупирана страна, защото местното население счита германците за нашественици.

1193—1280 г.
Алберт Велики, немски философ, природоизследовател и теолог. Професор в много немски училища (също и в Париж през 1245—1248 г), а от 1248 г. — в новосъздадения университет в Кьолн. Като философ-схоластик, използва учението на Аристотел, чийто превъзходен, познавач и тълкувател е, и се опитва да го приспособи към изискванията на теологията. Освен чисто философски съчинения („Сума на теологията“ и др.) той е писал и природонаучни трактати въз основа на наблюдението и експеримента. Неговата систематика на живата природа, представлява голямо постижение на средновековната наука.

1197 г.
Умира император Хенрих VI. Неговият син и наследник, тригодишният Фридрих, е провъзгласен за сицилийски крал. Регент става папа Инокентий III. В Германия, поради разделяне на електорите на 2 лагера, са избрани двама императора: най-младият син на Фридрих I Барбароса — Филип Швабски (1198—1208 г.) и сина на маркграф Хенрих Лъв — Отон IV (1198—1215 ) В резултат на това императорската власт губи позиции, започват граждански войни между съперничещите си лагери.

1198—1216 г.
Папа Инокентий III, един от най-могъщите папи на Средновековието, използва вътрешните борби, за да затвърди надмощието на папството над империята.

Началото на XIII в.
Създадена е средновековната епична поема „Песен за Нибелунгите“. Тя се състои от 2 части — сказание за героя Зигфрид и сказание за избиването на бургундите в двора на Атила В „Песен на Нибелунгите“ германските идеали се преплитат с елементи от рицарската култура (дворцови развлечения и тържества). За популярността на тази поема свидетелствуват многобройните й преписи.

1202 г.
В Инфландия е основан орденът на мечоносците — духовно-рицарски орден за завладяване на източноприбалтийските земи. Орденът претърпява тежко поражение от литовци и земгали (1230 г.). Остатъците от него се сливат през 1237 г. с Тевтонския орден (основан в Палестина през 1189 г.).

1212 г.
Папа Инокентий III подкрепя (заедно с Франция) избора на Фридрих II Хохенщауфен (васал на папата) за император. Фридрих се задължава да организира кръстоносен поход.

1212—1250 г.
Управление на императора и сицилийския крал Фридрих II Хохенщауфен, германски крал от 1212 г. Води борби с папството и североизточните градове. С помощта на наемни войски, предимно мюсюлмани, потушава въстанията на сицилийските феодали. Превръща сицилийското кралство в централизирана държава.

1228—1229 г.
Фридрих II Хохенщауфен, задължен с клетва към папа Григорий IX, организира кръстоносен поход. С договори получава Ерусалим и се коронясва за ерусалимски крал.

1232 г.
Опитите на Фридрих II да подчини ломбардските градове и папството довеждат до възстановяване на Ломбардската лига с участието на папата.

1237 г.
Начело на сицилийски войски, Фридрих II нахлува в Ломбардия и в битка край Кортенуова разбива обединените сили на ломбардските градове. Тази победа превръща Фридрих II в политически господар на цяла Италия и създава заплаха за папството.

1245 — 1250 г.
Бранденбургци завладяват любекските земи и създават на източния бряг на Одра база за по-нататъшните си нашествия.

1245—1268 г.
Пада династията на Хохенщауфените. На свикания в Лион събор папа Инокентий IV (1243—1254 г.), който се опасява от императора и напуска Италия, анатемосва Фридрих II, провъзгласява детронацията му и лишава от трона цялото му семейство. Призовава германските князе да изберат нов владетел. В Германия и в Италия започва борба между Велфите и императора, по време на която Фридрих II умира (1250 г.). Хохенщауфените загубват германската корона и сицилийските си владения, които през 1268 г, папата предоставя на Анжуйския граф Шарл — основател на Анжуйската династия, брат на френския крал Людовик IX.

Средата на XIII в.
Северногерманските градове се обединяват в съюз начело с Любек, т. нар. Ханза, която включва над 80 града (в средата на XIV в. — 130 града). Към съюза се присъединяват и градове извън Германия — Гданск, Торун, Вроцлав и Краков. Разполагайки с флот и сухопътни войски, Ханзейският съюз получава монопол в търговията в Северна Европа и придобива значително политическо влияние; влияе също върху културното развитие (най-голям разцвет на Ханзата през XIV в., западане — през XVI—XVII в. във връзка с географските открития и ограничената автономия на градовете).

1254-1273 г.
Продължително междуцарствие в Германия, Феодалната разпокъсаност и липсата на централна власт спъват развитието на производителните сили в страната и я правят икономически слаба. Същевременно нараства могъществото и влиянието на силните васали —Хабсбургите и Люксембургите.

1273—1291 г.
Управление на крал Рудолф I Хабсбург (не е коронован за император). Отказва се от активна външна политика, стреми се да възстанови реда и мира в Германия и да осигуря могъществото на Хабсбургския род.

1278 г.
В битка край Суха Крута (Дюрнкрут) Рудолф I побеждава чешкия крал Пржемислав II Отокар, най-могъщия васал на империята. Рудолф предава (в 1282 г.) на своите синове като фамилно наследство Щирия и Австрия.

1291 — 1315 г.
Швейцарците воюват за своята свобода с феодалните владетели. Леополд Австрийски (Хабсбург) претърпява поражение (през 1315 г.) в битка край Моргартен (южно от Цюрихското езеро). Три планински кантона (Швиц, Ури и Унтервалден) сключват вечен съюз. Неговото значение нараства, когато към съюза се присъединяват по-големите градове: Люцерн, Цюрих и Берн.

1298—1308 г.
Управление на Албрехт I Хабсбург (син на Рудолф), който прави опит да укрепи кралската власт и да ограничи самостоятелността на князете в империята; подкрепя градовете, но най-вече цели да разшири владенията на Хабсбургите. След неговото кратко управление, електорите избират за император Хенрих, наследник на неголямото графство Люксембург (в западната част на Германия). През 1310 г. Люксембургите, в лицето на Ян, син на Хенрих, заемат чешкия трон.

1314-1347 г.
Управление на Людовик IV Баварски, от династията на Вителсбахите (император от 1328 г.). През 1322 г. побеждава край Мюлдорф претендента за трона — Фридрих I Хабсбург и влиза в конфликт с папа Йоан XXII, който се стреми да получи правото да определи наследниците на немския трон. Людовик IV Баварски завоюаа за своя род огромни територии — Бранденбург, Долна Бавария, Тирол и част от Нидерландия.

1356 г.
Владетелят на Германия и Чехия, император Карл IV от династията на Люксембургите (1346—1378, император от 1355 г.) издава „Златната була“ (грамота със златен висящ печат), която определя начина за избиране на императорите — от колегията на князете в Райха, състояща се от 7 електори (курфюристи). В нейния състав влизат: кьолнският, майнцкият и трирокият архиепископи, чешкият крал, рейнският пфалцграф, саксонският херцог и брандеибургският маркграф. Колегиумът на електорите има право да сваля от трона императора. „Златната була“ признава пълен суверенитет на князете в княжествата им, т. е утвърждава разпокъсанастта на империята.

1410—1437 г.
Управление на Зигмунд Люксембургски, германски крал (1410—1437 г.) и римски император (от 1433 г.), едновремен но крал на Унгария (от 1387 г.) и на Чехия (от 1436 г.). Дава Бранденбург като наследство на наместника (1411 г. от 1415 г. електор) Фридрих от рода на Хохенцолерите. До 1320 г. Бранденбург е управляван от баварските Вителсбахи, а от 1373 г. — от Лкжсембургите.

1437 г.
След смъртта на император Зигмунд за крал е избран Албрехт II Хабсбург (1438—1439 г.), а след това Фридрих III Хабсбург (1440—1493; от 1452 г. — император). Хабсбургите управляват в Германия до 1806 г. Отначало тяхната власт е слаба, а силата на императора се крепи само на наследствените земи (Австрия, Щирия, Каринтия, Крайна, Тирол и отчасти Швабия). През 70-те години на XV в. след като крал Максимилиан I (от 1493 г. император) се оженва за Мария Бургундска, Хабсбургите успяват да получат част от бургундското наследство (Нидерландия). В началото на XVI в. се сродяват с испанската династия, което им дава правото да наследяват испанската монархия.

1440—1493 г.
Управление на Фридрих III Хабсбург. Като крал и император не разполага с реална политическа, военна и икономическа власт; няма общодържавна администрация. Фактически империята е управлявана от князете, а това отслабва международните позиции на Райха. Той загубва част от земите си, които или преминават под властта на съседните държави, или пък стават независими държави. Пруската държава на монашеския орден става васална на Полша (1446 г.), а Шлезвиг — Холщайн преминава под датско владичество. През XV в. в резултат на хусистките войни Чехия става независима държава. В 1481 г. окончателно се оформя независимата от Германия Швейцарска федерация.
Ок. 1450 г.
Иохан Гутенберг (ок. 1400—1468 г.), немски изобретател, откривател на книгопечатането, родом от Майнц. Същността на неговото изобретение се състои в използването на подвижни букви, отляни от метал, които наредени в колони служат за възпроизвеждане на искания брой копия — с помощта на преса. С този способ той слага началото на съвременното книгопечатане. Тиражът на първата издадена от Гутенберг книга — Библията, възлиза на 165 книжни и 35 пергаментови екземпляра (това става в 1455 г.). Откритието на Гутенберг бързо се разпространява в Европа и изиграва изключително важна роля в културното развитие.


Европейска нощ на учените 2022 г.: