Обши географски сведения за Гърция

Страбон, VIII, 1, 1—2 (С. 332 сл.)

1. Тъй като ние тръгнахме от западната част на Европа, именно от онези области, които са заобиколени от Вътрешното (Средиземно море.) и Външното море (Атлантически океан.) и пропътувахме почти всички варварски на­роди, които живеят в онази част на Европа, чак до реката Танаис (Река Дон), а от Гърция обходихме неголяма част, сега ще дадем останалата част от нейното географско описание. С описанието на тези земи се занимавал пръв Омир, а след него и мнозина други. Едни от тези автори са описали Елада в специални трак­тати, озаглавени „Описание на пристанищата“, или „Кръгоплувя“ („Перипли“), или пък „Обиколки на земята“ („Около­светски пътувания“), като в тях са включени и географските особености на Елада. Други писатели пък предвиждат в общото историческо изложение специални отдели за локалното’ описание на отделните области. По този начин са постъпили например Ефор и Полибий. Трети пък, като Посейдоний и Хипарх, са включили много неща от този род, т. е. географски из­следвания, в своите изследвания из областта на физиката ‘и математиката. Постиженията на останалите автори се поддават лесно на преценка, обаче описанията на Омир изискват едно критично разглеждане, защото той говори като поет, и то не за сегашни неща, а за неща от древността, споменът за повечето от които е замъглен от времето.
И тъй ние трябва да започнем изложението си по възмож­ност оттам, откъдето го прекъснахме; нашето описание завър­шваше на запад и север при епнрските и илирийските племе­на, а на изток — при македонците,“ чак до Византион. След епирците и илирийците от елинските племена идват акарнанците, етолийците и озолскнте локрийци, а до тях са фокейците и беотийците. Отвъд протока срещу тях е крайбрежието на Пе­лопонес, обхващащо в средата си Кориитския залив, който се намира между двете части на Гърция. Пелопонес очертава фор­мата на този залив и от своя страна сам той получава формата си от него. Подир македонците идват тесалийците, [стигащи] чак до малийците и до останалите племена, които живеят от двете страни на Коринтския провлак.

2. По -тези места живеят многобройни племена, но глав­ните от тях отговарят по брой на известните гръцки диалекти. Макар и тези последните да са четири (йонийски (атически), дорийски, еолийски и ахейски диалект) на брой, ние считаме йонийския диалект за еднакъв със стария атичоски диалект, тъй като тогавашните жители на Атика се наричали йоиийци, а от Атика са и онези йонийци, които се заселили в Азия и’които сега говорят т. нар. йонийски диалект. По същия начин ние приравняваме дорийския диалект с еолийски, защото всички гърци, обитаващи вън от провлака, с изключение на атиняните, на мегарците и на дорийците, които населявали и най-дивите области, се превърнали вследствие на своята изолираност как­то по своя диалект, тъй и по останалите си нрави първоначал­но от сродни впоследствие в несродни [с останалите гръцки племена]. Същото станало и с атиняните, които обитавали една слабопочвена област, вследствие на което тя не била опусто­шавана и затова, както казва Тукидид, те били смятани за автохтонно [коренно] население, което винаги обитавало една и съща страна, тъй като никой не ги бил изтикал оттам, понеже никой не пожелавал да владее тяхната земя. Но именно това е причината, загдето атиняните се отличават и по диалект, и по нрави, макар и те да не са многобройни.

Разбери повече за БГ Наука:

***