Геномът на рапичната гъба е декодиран

Накратко: Учените декодираха генома на патогена Leptosphaeria maculans, който причинява значителни щети в световното производство на рапица. Проучването разкрива как специфичен механизъм на мутация в определени генетични региони позволява на гъбата бързо да се адаптира и да преодолява защитата на новите устойчиви сортове.
r720383_5717531.jpg

https://nauka.bg/sites/default/files/field/image/r720383_5717531.jpgУчени декодираха генома на гъбата, която унищожава рапицата по света.
Leptosphaeria maculans е бич за земеделските производители на рапица. Световното й  разпространение е причина за значителни земеделски щети през последните 40 години.

През 2003 г. гъбичка, известна като „черно краче“, доведе до загуби в рамките около 90% за реколтата от рапица в Австралия.

Гъбата бързо мутира в генетично различни популации и бързо преодолява защитата на новите устойчиви сортове рапица.

Учените под ръководството на проф. Барбара Хаулет от университета в Мелбърн заедно с изследователи от университета Къртин в Пърт, и на Френския национален институт за изследвания на селското стопанство вече са открили как се постига това.

Те са открили 12 469 гени, които съставляват генетичния план на L.maculans. Те установили, че гъбата представлява мозайка от редуващи богати и бедни генетични блокове – структури, неизвестни до този момент.  

Богатите генетични блокове съдържат етерични гени, необходими за оцеляването на организма. Бедните генетични региони се дължат на гените, които се дезактивират чрез процес, характерен за гъбите. Този процес се нарича RIP (Повтаряемо-индуцирана точкова мутация). Това дава възможност за висока степен на мутация чрез клетъчно заместване на  цитозин с гуанин и на тимин с аденин.

Генетично бедните региони са важни. На такова място гените лесно мутират, трупат опит или се губят. Това дава възможност на чернокраката гъба да разболява устойчивите сортове рапица.

Заболяването работи чрез протеини, наречени манипулатори, които нападат листата на рапицата, а след това настъпват и към стеблото й.  

Проучването обяснява защо гъбичките могат да се адаптират толкова бързо към новите резистентни щамове, които не са били отглеждани преди това.

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.abc.net.au/science/articles/2011/02/21/3141648.htm

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.