Генетиката започва да разкрива повече за живота и миграциите на неандерталците


 

В продължение на векове археолозите са търсили из пещерите за зъби и кости, погребани в недокосвана от слънцето мръсотия, с надеждата да разберат как са живели нашите предци и как са изглеждали.

Сега новите техники за извличане на ДНК, запазена в пещерни седименти, позволяват на учените да откриват присъствието на неандерталци и други изчезнали хора, като енигматичните денисовци. Тези предци са обикаляли по Земята още преди появата на Хомо сапиенс, а в някои случаи и заедно с тях. Най-новите техники позволяват на изследователите да научат за нашите ранни роднини, без изобщо да се налага да намират костите им, достатъчна е само мръсотията от пещерите, където са пребивавали.
Хората и животните непрекъснато отделят генетичен материал, когато уринират, дефекират и кървят, а също и при отделянето на косми и мъртви кожни клетки. Този генетичен материал попада в почвата, където може да остане десетки и дори стотици хиляди години, ако условията са подходящи, като например в тъмни, студени пещери.

Преди 105 000 години пещерата Естатуас в Северна Испания е обитавана от неандерталци, които са държали вътре каменни оръдия на труда, клали са с тях благородни елени и са палили огньове. По-прецизните съвременни изследвания на обекта, откриват и някои по-фини улики, оставени от древните му обитатели – те са кървяли, хвърляли са различни отпадъци и са оставяли всякакви други следи върху пода на пещерата, включително и собствената си ДНК. 


РЕКЛАМА:

***

„Това са древни пещери, в които са живели неандерталци. Не знаем със сигурност дали тези хора са се изхождали на същото място, където са живели и работили. Бих искал да мисля, че не е било така. Но те са изработвали режещи инструменти от заострени камъни, можем да си представим, че в този процес често са се порязвали. Ако е имало малки деца наоколо, те може би са акали – определено не са имали памперси тогава. Така с времето цялото това ДНК се е натрупало в мръсните подове“, обяснява популационният генетик Бенджамин Върнот от Института за еволюционна антропология на Макс Планк. „Не е като ДНК да се запазва по-добре в пещерна мръсотия, но ви позволява да хвърляте заровете повече пъти – имаме много повече мръсотия, отколкото кости. Съответно имаме и много повече игли в купата сено.“
Поради това тази мърсотия реално се явява едно молекулярно съкровище за учените – първата ядрена ДНК от толкова древни хора, извлечена от седименти. По-ранни проучвания съобщават за по-къса, по-изобилна човешка митохондриална ДНК от подовете на пещерите, но ядрената ДНК, която преди е била достъпна само от кости и зъби, може да бъде много по-информативна. 

 

Нови доказателства, сочещи, че човешката еволюция е започнала от Балканите:

 

„Сега изглежда, че е възможно да се извлече ядрена ДНК от мръсотия, а в археологическите обекти имаме много мръсотия“, казва археологът Мари Сореси от университета в Лайден, докато същевременно в пещерата Естатуас е намерена само една кост (част от пръст), която е твърде малка за да бъде успешно извлечен достатъчно ДНК материал.
ДНК секвенциите разкриват генетичната идентичност и пола на древните пещерни обитатели и показват, че една група неандерталци е заменила друга в испанската пещера преди около 100 000 години, може би след охлаждане на климата.

 

Разкопки в местността Атапуерка, където се намира и пещерата Естатуас.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 157 на списанието.


Европейска нощ на учените 2022 г.: