Търсене
Close this search box.

Генетично изследване разкрива семейните тайни на хората през XIX век

Генетично изследване разкрива семейните тайни на хората през XIX век

Генетично изследване разкрива семейните тайни на хората през XIX век

Генетично изследване разкрива семейните тайни на хората през XIX век


Направи дарение на училище!



***

През XIX век по-бедните семейства, живеещи в големите европейски градове, имат по-голям процент деца, които не са биологично свързани с техните законни бащи, в сравнение с по-заможните слоеве от населението, разкрива ново генетично проучване. Изследването разглежда как процентът на биологичното бащинство извън семейството е представен при различните социално-икономически групи от населението.

Много мъже не са биологични бащи на децата си. Твърди се, че днес процентът на бащинство извън двойката, както често се нарича, достига до 30%. Но през последните две десетилетия ДНК проучванията в няколко страни показват, че средният процент е нисък – около 1 на сто. Маартен Лармюзо от Льовенския католически университет в Белгия, автор на едно от тези изследвания, решава да провери дали има разлика между отделните групи от населението.

Първоначално Лармюзо предполага, че процентът ще е по-висок сред  аристократите от XVII век, тъй като често в този период се наблюдава голяма възрастова разлика между съпрузите. Картината „Празнуване на раждането“ на холандския живописец Ян Стен от тази епоха (1664 г.) показва недвусмислено подобен случай  –  богат холандец държи новороденото си дете, но зад гърба му друг мъж е направил „знака на рогоносеца“, показвайки, че детето е заченато от друг.

„Празнуване на раждането“ на Ян Стен, 1664 г. Credit: Wikipedia


Разбери повече за БГ Наука:

***

Екипът на Лармюзо идентифицира 500 двойки мъже в Белгия и Холандия, всяка от които според генеалогичните записи е свързана с общ прародител по мъжка линия. Половината от тези предци са родени преди 1840 г., а за най-старите има данни още от 1315 г.

Във всяка от двойките мъжете трябва да са наследили Y хромозомата на общия им предшественик, която се предава по бащина линия. Когато ДНК тестването показвало несъответствие, екипът е тествал други мъжки потомци. Всички участници са били доброволци, а екипът изследователи не е тествал близки роднини, за да се избегне разкриването на скорошни случаи.

„Това, което открихме, беше напълно противоположно на онова, което очаквахме“, казва Лармюзо.

Оказва се, че процентът на бащинство извън семейството при най-заможните е около 0,5 %, покачва се до около 1 % при фермерите, занаятчиите и търговците, нараства до 4 % в групата на наемните работници и достига до 6 % сред представителите на работническата класа, живеещи в гъсто населените градове през XIX век.

Една от възможните причини за тези резултати е, че по-бедните жени в градовете са били по-уязвими от сексуално насилие и експлоатация в сравнение с представителките на другите групи от населението.

Въпреки това общият процент е нисък, 1.6 % в рамките на едно поколение. И все пак това означава, че голям брой живи хора днес е възможно да не са наясно с биологичния си родител.

Изследването е публикувано в Current BiologyDOI: 10.1016/j.cub.2019.09.075

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: New Scientist

 

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.