Генетично изследване разкрива, че белите британци имат 30% ДНК от немски произход, а генната карта показва разделени британски острови

Автор
Неделин Бояджиев
0b02a9ee-3110-4323-8654-ee559ee03cc0-875x1020.jpeg

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/0b02a9ee-3110-4323-8654-ee559ee03cc0-875x1020.jpeg

Римляните, викингите и норманите са нахлували и са управлявали във Великобритания в продължение на стотици години, но те почти не са повлияли върху ДНК на днешните британци, показва първо по рода си мащабно генетично изследване, цитирано от „Гардиън”.
Анализът показва, че англосаксонците са единствената група, която около 400 – 500 г. значително е променила генетичния профил на повечето от белите британци. Около 30% от ДНК на днешните жители на Обединеното кралство са от предците на днешните германци.
Хората, живеещи в днешните Южна и Централна Англия, обикновено носят 40% френска, 11% датска и 9% белгийска ДНК, сочи изследването сред над 2000 души. Френският принос не е свързан с норманското нашествие през 1066 г., а по-скоро – с миграция към Великобритания след края на последния ледников период – преди около 10 000 години.
Професор Питър Донъли, директор на Центъра по човешка генетика в Университета в Оксфорд, един от ръководителите на изследването, заявява: „Отдавна е известно, че човешките популации се различават генетично, но никога досега не сме наблюдавали толкова изискани и смайващи детайли.”.
Проучването установява, че има значителни разлики в генетичния профил на населението в Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Намирането на доказателства за наличието на различни генетични групи най-после осигурява научна основа на идеята за регионална идентичност.
Хората на Оркнейските острови – архипелаг в Северна Шотландия – са генетично най-различни; те имат 25% ДНК, наследена от своите норвежки предци, нахлули на тези територии през 9-ти век. Кръвта на норвежките викинги все още тече във вените на жителите на Оркнейските острови.
Уелсците също твърде силно се различават от останалите британци, тъй като техният генетичен профил най-много прилича на най-ранните ловци-събирачи, пристигнали на острова, когато Великобритания отново станала обитаема след края на ледниковия период. Оказва се, че уелсците са с най-древни гени сред всички изследвани доброволци.
Изненадващо откритие било, че келтите в Шотландия, Северна Ирландия, Уелс и Корнуол са се различавали генетично помежду си.
Изследването на учените от Оксфордския университет е резултат от 20 годишна работа. Експертите са започнали да събират ДНК проби от хора от Оркнейските острови през 1994 г., след което постепенно са се насочили и към други райони на Великобритания. Изследвани са били 2040 д.
Всички участници в изследването са бели британци, живеещи в селски райони, като и двете им баби и двамата им дядовци са били родени в радиус до 80 км един от друг.
Учените са използвали и данни от 6209 души от 10 европейски държави, за да възстановят приноса, който техните предци имат към генетичния профил на британците.
Анализът показва, че въпреки важното историческо въздействие върху британската цивилизация на нашествията на римляни, викинги и нормани,  нито едно от тези събития не е успяло да промени гените на хората, които живеят тук. Констатирано е, че няколко високопоставени римски служители – колонисти са се заселили в Англия и, че те и техните семейства са останали до голяма степен изолирани от местните келти.
Датските викинги, които са управлявали над големи райони от Великобритания от 865 г., са се женили за представителки на местните жители, но последното проучване показва, че завладяването чрез прилагане на сила е било извършено от малка група воини. За да има генетично въздействие на чужденци върху местното население, е необходимо чужденците да са многобройни.
Анализът слага край на спора за покоряването на Англия от англосаксонците след разпадането на Римската империя. Замяната на келтския език с англосаксонски и пълният преход към земеделие и грънчарство от северозападен германски тип предполага, че местното население или се е изтеглило към Уелс, или пък е било заличено при геноцид.
„Резултатите показват, че най-малко 20% от генетичния профил в тази област е от анлосаксонски мигранти, както – и, че е имало смесване. Не става въпрос за геноцид или пълно изчезване на британците.”, казва Марк Робинсън, съавтор на доклада.

Според авторите на изследването ДНК анализът трябва да бъде смятан за влиятелно научно доказателство, понякога предлагащо по-безпристрастна информация, в сравнение с традиционните исторически и археологически източници.
„Историческите сведения, археологията, лингвистиката – всичко това ни говори за елитите. Казва се, че историята се пише от победителите. Генетиката допълва тази информация, която ни показва нещо различно, а именно – какво се е случило с народа, с обикновените хора.”, казва Питър Донъли от Оксфордския университет.
Учените се надяват тяхното откритие да хвърли светлина върху генетиката на различни заболявания, но то ще попълни и много пропуски, важни за археолозите и историците.
Линия на времето
–    9600 г. пр. Р. Хр. – Последната ледникова епоха свършва и страната е колонизирана от ловци-събирачи
–    2500 г. пр. Р. Хр. – Наплив от преселници от изток и Западна крайбрежните пътища
–    54 г. пр. Р. Хр. – Юлий Цезар завладява Англия и побеждава племенния вожд на бритите Касивелаунус.
–    410 г. – Срив на римското владичество във Великобритания, която се спуска в хаоса на провалила се държава
–    400-500 г. – Голям приток на англи и сакси
–    600-700 г. Англо-сакси управляват голяма част от Великобритания – уелските кралства успешно им устояват
–    865 г. Мащабно нашествие на датски викинги
–    1066 г. – Нашествие на норманите

По материали от:
http://www.theguardian.com/science/2015/mar/18/genetic-study-30-percent-white-british-dna-german-ancestry
http://www.nbcnews.com/health/health-news/new-genetic-map-shows-ancient-british-divisions-linger-n326036
http://www.nature.com/nature/journal/v519/n7543/full/nature14230.html
http://www.abovetopsecret.com/forum/thread1060329/pg1


РЕКЛАМА:

***


Европейска нощ на учените 2022 г.: