Гъбите биха спасили света… ако не ни убият преди това

Накратко: Статията разглежда двойствената природа на гъбите, които могат да бъдат както опасни патогени, застрашаващи здравето и земеделието, така и незаменими инструменти в съвременната наука. Те служат като основа за производството на антибиотици, биогорива и екологични препарати, превръщайки се в ключов ресурс за технологичния и екологичен прогрес.

През Втората световна война по време на военен лагер на Соломоновите острови армейските палатки и облеклото на американската армия биват изяждани от невидимо същество. Виновникът за това се оказва гъба, която по-късно ще се нарече Trichoderma reesei, или по-известна с „военния си псевдоним“, QM6a. Днес QM6a е високо ценена в индустрията, включително и от армията на САЩ. Способността на Т. reesei да разгражда целулоза било кошмар за армията на Соломоновите острови, тъй като консумирала памук, дървесина и хартия. Но днес тя е основен източник на ензима, разграждащ целулозата – целулаза, използва се за преработка на кафе, превръщането на биомаса в биогорива и др.

QM6a не е единственият гъбичен терор в човешката история, но също така не е и единствената гъба, която днес се използва от хората. Ензимната промишленост, която до голяма степен се основава на продукти, изолирани от гъби, струва повече от 3 милиарда долара. До 2024 г. се очаква да достигне 9,5 милиарда долара.

Гъбите могат да бъдат враг на човека. Например, трихофития може да бъде предизвикана от 40 вида гъбични патогени, както и десетки подобни заболявания. Гъбичните инфекции са опасни не само за човека, но и за растенията. По-конкретно, най-популярният сорт банани „Грос Мишел“, продаван в Съединените щати до 50-те години на миналия век, е станал жертва на Панамската болест, причинена от гъбичен патоген. Земеделските производители го заменят със сорта „Кавендиш“, който консумираме днес, и който също е застрашен от Панамската болест.

Въпреки това, през миналия век все повече сме свикнали да виждаме тези разнообразни и спорообразуващи микроорганизми като приятели, а не противници. Фунгите винаги са ни помагали за ферментацията на бира. През 1928 г. Александър Флеминг открива пеницилина – антибиотик, направен от обикновена стара плесен, който ще промени света. Днес около 1600 антибиотика на пазара дължат съществуването си, по един или друг начин, на тези малки плесенни гъби. Фунгите все още използват своята корозивна сила, за да консумират всичко, с което се сблъскват. Но ние хората ставаме все по-добри в овладяването на тази им сила за нашите собствени цели.

Novozymes е датска биотехнологична компания, която използва ензими от бактерии и гъби, за да създаде екологично по-чист перилен препарат. Вместо да разчитат на изкуствени химикали, компании като Tide и Seventh Generation разчитат на естествени съставки. От Novozymes, чиито приходи през 2016 г. са в размер на 2,2 млрд. долара, са установили, че някои гъбични ензими могат да намалят количеството енергия, необходимо прането. Ензимите изискват по-малко енергия за активиране, отколкото синтезираните химикали, като по този начин намаляват въглеродните емисии при прането на дрехите. Също толкова интригуващ факт е, че гъбичните ензими чудесно се справят с петната. Хидролизните ензими разрушават химическите връзки, когато се смесват с вода. Т. reesei, която консумира армейските палатки в Соломоновите острови, хидролизира целулозата. Но други гъби са се специализирали в разграждането на други връзки – включително на тези в кръвта, потта или мърсотията по дрехите ни.

Учените също изследват гъбичните ензими и способността им да рециклират боклука и да възстановяват увредена почва. През 2011 г. изследователи публикуват много обсъждана статия за изолирани щамове от редкия вид гъба Pestalotiopsis microspora, която проявява афинитет към полиуретан (трайна пластмаса). Многобройни проучвания показват, че фунгите, които абсорбират токсини, включително тежки метали, могат съзнателно да се използват за почистване на замърсени почви.

Все пак да не забравяме историческите факти, че гъбите могат да бъдат опасни за човека, животните и растенията. Ето защо трябва да постигнем деликатен баланс с тях.

Превод: Росица Дуева

Източник: Popular Science

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.