Направи дарение на училище!

След аварията през 2011 г. в атомната централа Фукушима І, местните жители бяха евакуирани от района. Сега вече те започнаха да се връщат.

Десет години след ядрената катастрофа във Фукушима (Япония) животът в региона най-накрая се нормализира. След колосална кампания за премахване на замърсена почва и измиване на сгради и пътища в района, нивата на радиация над земята сега са стабилни и в безопасния диапазон. Дори има усещане за строителен бум, въпреки че десетки хиляди хора все още не са се завърнали, след като са били евакуирани преди десетилетие.

„Всичко сега е ново“, казва един местен жител. „А новото е добро.“
Най-поразителните нови характеристики са бетонните морски стени, които се простират на север по протежение на 400 километра от крайбрежния град Иваки. С височина четири етажа те са два пъти по-големи от тези, които бяха залети на 11 март 2011 г. от цунами, предизвикано от земетресение с магнитуд 9 по скалата на Рихтер. Вълните доведоха до смъртта или безследното изчезване на 20 000 души и повредиха охладителната система на атомната електроцентрала „Фукушима Даичи“, което предизвика авария.

Земетресенията все още периодично засягат региона, включително вторични трусове от катастрофалния през 2011 г. Миналия месец земетресение с магнитуд 7,3 по Рихтер причини щети в префектура Фукушима, но атомната електроцентрала не отчете аномалии. Операциите по охлаждане на остатъците от ядрено гориво в нейните съдове за съхранение все още продължават.

Сега имаме по-добра представа какво е изтекло от реакторите. Наводнението на електроцентралата и района разпръсна много радиоактивни вещества, включително изотопите цезий-137 и цезий-134, за които са необходими съответно 30 и 2 години, за да се разпаднат до половината от първоначалните си количества. Йод-131 също беше освободен, но понеже е с период на полуразпад от само осем дни, той бързо се разпадна и вече не се открива в околната среда.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В доклад на Научния комитет на ООН за въздействието на атомната радиация от 2013 г. се казва, че не се очакват радиационни ефекти върху здравето на широката общественост във Фукушима.
По-късно проучване през 2016 г., разглеждащо град Дате във Фукушима, който беше обеззаразен в годините след инцидента, установи, че усилията за почистване не са имали забележим ефект върху намаляването на нивата на радиация, въпреки че естественото разпадане и атмосферните влияния са го направили.

И така, наистина ли беше необходимо да се евакуират 154 000 души от региона?
Филип Томас от университета в Бристол, Великобритания, и колегите му не са убедени.
В проучване от 2017 г. неговият екип разработи серия от тестове, за да изследва въздействието на преместванията след кризата във Фукушима и ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г.
Изследователите създадоха способ за да изчислят продължителността на живота, след отдалечаването на жителите от райони, засегнати от радиация. Те сравниха това с цената на преместването и доколко тези разходи биха повлияли на качеството на живот на хората в бъдеще. Учените използваха това за оценка на мерките, използвани за смекчаване на въздействието на ядрените аварии.

„Приложихме нов метод, който сравнява продължителността на живота с разходите“, казва Томас. „Продължителността на живота, загубена от хората в най-силно засегнатото село в Япония, беше по-малко от три месеца.“
Гарет Лоу от университета в Хелзинки във Финландия казва, че си струва да бъдете предпазливи. „Мисля, че евакуацията беше подходяща, все пак – безопасността на първо място. Разберете какво е замърсяването и преценете проблема. Могат ли нивата или формите на замърсяване да навредят на хората? И ако е безопасно, започнете да позволявате на хората да се връщат обратно.“

Няма бързо решение

Хората вече се връщат обратно, но ще мине още доста време, преди електроцентралата Фукушима Даичи да бъде напълно изведена от експлоатация и всички да могат да се върнат. Това ще отнеме още около 30 до 40 години според Токийската електрическа компания (TEPCO), която управлява централата.
Около 330 квадратни километра в префектура Фукушима бяха определени като „трудни за връщане“ през 2013 г. и само 0,54 квадратни километра са отворени към днешна дата.

„Извеждането от експлоатация е най-сериозният проблем в момента“, казва Сатоши Уцуномия от университета Кюшу в Япония. „Те трябва да премахнат всички отломки в повредените реактори, които са смес от разтопени ядрени горива и структурни материали, излъчващи изключително висока радиация.“
TEPCO се надяваше да стартира този процес тази година, но той беше спрян от пандемията на коронавируса, която забави тестовете на роботизираната ръка, предназначена да премахне срутените конструкции и изтеклото гориво.

Друг е въпросът как да се намали обемът на пречистената охлаждаща вода – 1,2 милиона тона, замърсени с тритий, тъй като централата изчерпва мястото за съхранение.
Извън електроцентралата миналата година районите, граничещи със зоната на принудителна евакуация и някога считани за рисковани за здравето, бяха предоставени на всички за възстановяване.

Засегнатият район около Фукушима Даичи и нивата на радиация през първия месец след аварията.

Право на север от електроцентралата, град Футаба сега приветства бившите си жители, но той остава пълен с разрушени жилища, със счупени прозорци, разкриващи изоставени детски играчки, обувки, дрехи и кухненски прибори. Въпреки че някои жители са се върнали, за да ремонтират, много къщи все още стоят разрушени, а съдържанието им – разпръснато сред разбити и обрасли с плевели улици. Забелязват се дори диви фазани, сред обраслите руини, но малко признаци на нормален градски живот.
Какво следва по-нататък е вече друг въпрос.

По пътя на юг от града към електроцентралата вече липсват изоставените полета и домове, затворените предприятия и огромните, подредени купчини отломки, които доскоро можеха да се видят по равнинните до крайбрежната ивица.
Там, където някога трева и плевели растяха в калните наноси, оставени от цунамито, сега има нови магазини, предприятия и домове със слънчеви панели, а край тях полета с оризови насаждения и озеленени пътища.

Връщането към нормалността обаче е бавно. Преди десетилетие хотелите на малък град, наречен Нараха, точно извън първоначалната евакуирана 20-километрова зона, се превърнаха в дом за работниците, почистващи около електроцентралата.
Един собственик на къща за гости Минору Йошида се завърна малко след бедствието и направи бизнес за настаняване на почистващи и строителни работници. Като един от малкото желаещи да се върне, той на практика имаше монопол върху снабдяването с квартири в района. Но работещите новодошли все още преобладават числено пред завръщащите се жители, казва той.
„Виждали сме доста завръщащи се в районите, отворени преди повече от пет години. Но не толкова много в наскоро отворените градове като Футаба“, казва Йошида. „Не толкова поради страха от радиацията, а тъй като минаха вече 10 години, откакто те напуснаха и за това време младите са пуснали корени другаде. Така че сега той е град на старите.“

Има много стимули за връщане. Бизнесът, който отвори врати тази година, ще получи приблизително 4 милиона йени (£ 27 000) от японското правителство.
Но броят на населението в префектура Фукушима се е възстановил едва до около 20% от данните за 2011 г., след като заповедите за евакуация бяха отменени.
„Никой тук сега не се притеснява за Даичи“, казва Йошида. „Ние сме по-загрижени за коронавируса в момента. Освен това за много от нас почистването в Даичи е нашият хляб и масло. Нещата са добри.“

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!