Търсене
Close this search box.

Творби на Участниците в Конкурса Fresh за Видео и Снимка!

 

ВИЖТЕ ТУК НАГРАДЕНИТЕ!


Ето как участниците в конкурса Fresh Video Photo виждат науката около нас. 🙂

 

Божидара Павлова, магистър по биофизика от Биологическия факултет към Софийски университет Св. Климент Охридски: 

 

Васил Пеевски от Пловдив, студент по медицина:

Плодни тела - склероции, причиняват мана по някои култури.

Плодни тела – склероции, гъбичките, на които принадлежат, причиняват мана по някои култури.


Цветен прашец (сферичките с шипчета), върху тичинка. Микроскопска снимка с увеличение 100 пъти.

Цветен прашец (сферичките с шипчета), върху тичинка. Микроскопска снимка с увеличение 100 пъти.


Цветен прашец, полепнал върху тичинка.

Цветен прашец, полепнал върху тичинка.


Цветен прашец, събран от пчели.

Цветен прашец, събран от пчели.


Червена дъга, рядко явление.

Червена дъга, рядко явление.

 

Вера Недялкова от Велико Търново и нейната малка принцеса-биолог:

 

Десислава Велинова-Колева ни показва контраста между естественото и изкуственото – цветето, като обект на науката и пластмасовата кофичка за украса, като продукт на науката:

 

Константин Владимиров Пасков е на 14 години (почти 15) от град Видин и е ученик от Професионална гимназия „Асен Златаров“, Специалност Компютърна техника. Видеото е изцяло самостоятелна авторска работа на Костадин и е изготвен, като годишен проект по химия. Заснето е в личната аквапоник оранжерия на семейството му:

 

 

Диана Ангелова от Монтана. Снимките са направени край яз. Огоста и показват причудливите залези и красивата игра на светлината и мрака:

Снимката е запечатала рядкото явление „Пархелия“.

 

Иван Бачев от Ямбол ни прави съпричастни към красотата на микроскопичния свят, който ни заобикаля, но въпреки това остава незабелязан:

Кристали от сладкарска боя, под поляризирана светлина


Близалце с полен от глухарче. Израствайки през прашника, стълбчето в цвета на глухарче изчетква полен с помощта на растящите по него власинки и издига близалцето. Близалцето се разцепва на две и извива в спирала, достигайки прашеца полепнал по външната му страна.


Жлезисти трихоми върху венчелистче на теменужка. Растенията синтезират най-различни вещества, някои от които биват отделени в околната среда като масла или химикали, които ги предпазват от вредители. Тези власинки по цвета на теменужката са съставени от няколко на брой големи цилиндрични клетки, завършващи със сферична главичка.


Rhizopus stolonifer или Черна хлебна плесен. Представителите на род Rhizopus са сапрофитни микроскопични гъби, които се откриват върху голямо разнообразие от органични субстрати, под формата на това, което наричаме „мухъл”. Те растат под формата на нишковидни, разклонени хифи. Размножават се полово и безполово, като формират съответните два типа спори в специална сферична структура, наречена спорангий.


Епидермис с устица на листо. Епидермисът представлява еднореден слой от клетки, които покриват всички части на растението – той обособява границата между неговите тъкани и околната среда. Епидермисът на листата е покрит със своеобразни отвори – устица, изградени от пора, две предпазни клетки с бъбрековидна форма и 2-4 спомагателни клетки. Така формираният устичен комплекс осъществява регулацията на обмен на водни пари и газове или така наречения процес на транспирация.



Полен.


Полен.


Полен.

 

Фотограф: Кристина Минчева; Модел: Мария Маринова

Фотография:“Enlightenment out of nowhere“

 

Мария Танева – Полет: 

 

Росица Денчева, от град Плевен ни изпраща снимка, която показва, че желанието и времето никога не могат да попречат за прочитането на една стойностна книга! 

 

Видео, посветено на фракталната компресия, използвана при намаляване обема на видео файловете. Автори: Владимир Илиев, учител по информационни технологии в СОУ „Христо Смирненски“, гр. Стара Загора и ръководител на учениците, които участват в конкурса за видео и снимка „FRESH Video” с изработения от тях видеопроект:
Фредерика Алексиева Михайлова – 9. клас
Георги Жеков Георгиев – 8. клас

 

Стефан Стефанов:

 


 Видео на Цветелин Христомиров Христов на 15 години от град Шумен, ученик от ПМГ Нанчо Попович – „Бъдеще“:

 

Анимация, създадена за популяризиране на геодезията и сродните ѝ геоинформационни технологии сред ученици, родители и кандидат-студенти. Екип:

Компютърна анимация и монтаж: д-р Петко Якимов, Нов български университет; 

Идея и сценарий: д-р Аспарух Камбуров, Минно-геоложи университет „Св. Иван Рилски“:


 

Победителите ще бъдат обявени в Нощта на Учените – на 30-ти септември, 2016 в София Тех Парк. Пожелаваме успех на всички участници! 🙂