Френската революция и наполеоновият период (1789-1813 г.)

Френската революция по своя характер е буржоазна революция. Тя се ръководи от третото съсловие и неговата идейно най-зряла част — буржоазията. Третото съсловие (всъщност цялото население на Франция, което плаща данъци) е голяма икономическа и културна сила, но е отстранено от участие в управлението от привилегированите съсловия: духовенството (първото съсловие) и феодалите (второто съсловие). Третото съсловие се противопоставя на феодалните отношения, стреми се да бъде създадена конституционна монархия. То е поддържано от селяните, експлоатирани от феодалите и от градските плебейски маси. Революцията избухва, когато финансовата криза във Франция се изостря поради лошата финансова политика, големите дългове, огромните, неконтролирани – разходи на кралския двор и съхранилата се средновековна данъчна система.
Идеите на европейското просвещение представят и обосновават в своите съчинения известни писатели като Дидро, Монтеокьо, Волтер, Русо — съавтори на френската „Енциклопедия“. Голяма популярност получава брошурата, написала от абат Сийес „Какво е третото съсловие?“ По-късно самият автор е активен участник в революцията.

1789 г.
Людовик XVI свиква Генералните щати, т. е. представителите на 3-те съсловия. Взето е под внимание искането на третото съсловие неговите представители да бъдат двукратно увеличени.

1789 г. — 5. V
Откриване на Генералните щати във Версай за първи път след 1614 г.

1789 г. — 17. VI
Депутатите от третото съсловие, представляващи мнозинството от народа, се провъзгласяват за Национално събрание въпреки волята на краля, който изисквал заседанията на отделните съсловия да стават в различни зали.

1789 г. — 20. VI
Кралският двор прилага старото изпитано средство при неподчинение на парламентите. През нощта на 20. VI. кралят разпорежда да се заключи заседателната зала. На сутринта депутатите се настаняват в един от спортните павилиони (в залата за игра с топка) и се заклеват да не се разотиват, докато не изработят конституция.


РЕКЛАМА:

***

1789 г. — 27. VI
Паради това, че много представители на духовенството и феодалите участвуват в заседанията на Националното събрание, кралят е принуден да го признае.

1789 г. — 9. VII
Националното събрание се провъзгласява за Национално учредително събрание и си поставя за цел установяване на конституционен строй.

1789 г. — 11 —13. VII
Брожение на парижани при вестта, че около Париж кралят струпва войски. Революционната ситуация се изостря. Организират се улични демонстрации.

1789 г. – 14. VII
Народът превзема и разрушава Бастилията, символ на омразния строй, затвор за всички противници на монархията. Оттогава тази дата е национален празник на Франция.

1789 г. — VII – VIII
Революционният кипеж обхваща цялата страна. По примера на Париж в цялата страна се организират муниципални управления. Създава се гражданска (Национална) гвардия начело с генерал Лафайет (герой от войната за независимост на Съединените американски щати). Селяните разрушават замъците и манастирите, отказват да работят ангария. Избухва селско въстание (20. VII — 6. VIII) т. нар. „голям страх“. От страната емигрират (предимно в Германия и Англия) няколко хиляди феодали и духовници.

1789 г. — 4—11. VIII
Под влияние на събитията в страната, особено на селските вълнения, Националното събрание приема декрети за премахване на съсловните привилегии, феодалните права и на повинностите, изпълнявани от селяните. Провъзгласено е равноправие на всички пред закона. Премахват се църковният десятък и правото на феодалите да съдят селяните, но остават в сила реалните феодални налози, свързани с държането на земята: оброкът, ангарията, десятъкът. Декретите на Националното (Учредителното) събрание подкопават феодалния строй.

1789 г. — 26. VIII
Учредителното събрание приема „Декларация за правата на човека и гражданина“, която провъзгласявала лична свобода, равенство на всички пред закона, свобода на вероизповеданията, мисълта, словото и печата; разделяла властта на законодателна, изпълнителна и съдебна. „Декларацията“, която се състои от 17 параграфа, утвърждава свещеното и нерушимо право на частна собственост и оказва сериозно влияние върху по-нататъшното формиране на политическите и обществените отношения в Европа.

1789 г. — 5—6. X
Трудностите в снабдяването на Париж със стоки от първа необходимост и увеличените цени на хляба предизвикват брожение сред населението, което организира 100-хилядна демонстрация. В резултат на народното недоволство, кралят е принуден да напусне Версай и да пристигне (със семейството си) в Париж.

1789 г. — X—XII
Учредителното (конституционно) събрание се пренася в Париж. Приет е декрет за конфискуване на всички църковни имоти. Гражданите на Париж поставят под свой контрол Събранието и краля. Администрацията е реорганизирана. Създадени са 83 департамента. На протестантите са дадени граждански права.

1789 г.
Възниква политическа групировка на якобинците (Дружество на приятелите на конституцията). Отначало тя е наричана Бретонски клуб. След преместването си в Париж започва да провежда сбирките си в доминиканския манастир „Свети Яков“ (оттук и наименованието й).

1790 г. — I—VI
Учредителното събрание дава граждански права на евреите, премахва деленето на съсловия и аристократичните титли и гербове.

1790 г. — VIII
Приет е граждански закон за духовенството, с който то е задължено да полага клетва за вярност към Конституцията. Това слага начало на църковната и папската борба срещу Франция. На Марсово поле тържествено се чества годишнината от разрушаването на Бастилията. Кралят полага клетва за вярност към конституционното правителство. (Три месеца по-късно повежда тайни преговори с европейските дворове за започване на въоръжена интервенция и възвръщане на стария ред.)

1790 г.
Създадено е Дружество на приятелите на правата на човека и гражданина, т. нар. Клуб на корделиерите (основан в манастира на францисканците — корделиери). Негови изтъкнати водачи са адвокатът Жорж-Жак Дантон, журналистът Камий Демулен, Жан-Пол Марат и др.

1791 г. — 14. VI
Учредителното събрание приема т. нар. декрет на Льо Шапелие, който забранява на работниците да се организират и стачкуват. Този закон по-късно влиза в сила и за земеделските работници (20. VI); остава валиден повече от 70 години.

1791 г. — 20—21. VI
Преоблечен като лакей, Луи XVI избягва и прави опит да се присъедини към верните му войски в източните департаменти на Франция, с цел заедно с тях да се върне в Париж и да потуши революцията. В градчето Варен кралят е разпознат и върнат в Париж. Неговото предателство засилва републиканското движение.

1791 г. — 17. VII
Манифестация на Марсово поле, организирана от републиканците в чест на втората годишнина от превземането на Бастилията. Кръвопролитни сблъсъци на населението с Националната гвардия, командвана от Лафайет. Те разколебават доверието на народа към либералните феодали и дребната буржоазия, които са на власт.

1791 г. — 27. VIII
В декларация от Пилниц австрийският император Леополд II и пруският крал Фридрих Вилхелм II заплашват Франция с интервенция.

1791 г.- 3. IX
Учредителното събрание приема окончателния текст на Конституцията. Тя разделя властта на законодателна, изпълнителна и съдебна. Кралят има право на вето, но в действителност може само да отсрочва законите на Законодателното събрание. Не се дават избирателни права на бедните. Избирателното право се основава на имуществения ценз, т. е. от него могат да се възползуват само гражданите, които плащат данъци, т. нар. „активни граждани“. Тези, които не плаща данъци, „пасивни граждани“, са лишени от право да избират. От общо 26 млн. население на Франция „активни граждани“ са 4,5 млн. Разделянето на „активни“ и „пасивни“ граждани оставя властта в ръцете на едрата буржоазия.

1791 г. — X
След изборите започва дейността си еднокамарното Законодателно събрание. То се състои от 745 депутати. Преобладават привържениците на конституционната монархия. Групата на якобинците възлиза на 136 души, които веднага се разцепват на жирондисти и монтаняри. Жирондистите (депутатите от департамента Жиронда) представляват едрата буржоазия; привърженици са на републиканското парламентарно управление.

1791 г. — 29. XI
Приет е Закон против църковната опозиция: духовник, който откаже да положи клетва, губи гражданските си права и може да бъде изселен от полицията.

1791 г.
Създаден е Клуб на фейяните (отцепници от Клуба на якобинците). В него членуват: Лафайет, Сяйес, Барнав, Дюпор, братята Ламе, Талейран, Байи. Те настояват за конституционно управление. По-късно част от тях стават жертва на терора, други избягват в чужбина.

1792 г. — 20. IV
Франция обявява война на Австрия. Във войната веднага се включва и Прусия.

1792 г.
Роже дьо Лил написва „Марсилезата“. (Пее се от патриотичните отряди в Марсилия, които тръгват за Париж, извикани от Законодателното събрание; „Марсилезата“ получава голяма популярност, а от 1879 г. става държавен химн на Франция.

1792—1797 г.
Първа коалиционна война. Французите воюват е австрийските войски в Белгия и претърпяват поражение (лятото на 1792 г.)

1792 г. — 11. VII
Законодателното събрание обявява отечеството в опасност и свиква в армията всички мъже, годни да носят оръжие.

1792 г. — 25. VII
Военен манифест на Брауншвайгския херцог, командващ коалиционната армия на Австрия и Прусия, с който се заканва да разруши Париж и да избие гражданите му, ако посегнат на Луи VI и неговото семейство.

1792 г. — 9. VIII
Парижката комуна — революционната градска власт — подготвя народа за въстание срещу кралското управление, издигайки лозунги за република и защита на революцията.

1792 г. — 10. VIII
Населението на Париж щурмува и превзема Тюйлари. Заедно със семейството си, кралят се укрива в заседателната зала на Законодателното събрание, което под натиска на Комуната го лишава от власт. Кралят и семейството му са хвърлени в затвора. Събранието решава, че съдбата на краля и формата на обществения строй във Франция трябва да бъдат решени от извънредно Национално събрание — Национален конвент, избран от всички граждани. Един от организаторите на въстанието е Дантон.

1792 г. — IX
Неуспехите на фронта и опасенията от заговор на аристократите предизвикват недоволството на народа. Импровизирани съдилища масово издават смъртни присъди срещу враговете на републиката. Голяма популярност получава журналистът Марат, наричан „Приятел на народа“.

1792 г. — 21 —22. IX
Първото заседание на Националния конвент. Премахната е монархията, въведен е републикански календар — месеците са разделени на по 3 декади (подразделянето на декади е премахнато в 1802 г., а григорианският календар е възстановен от Наполеон през 1806 г.).

1792 г. — 6. XI
В битката при Жемап (Белгия) Дюмурие разгромява австрийците.

1792 г.
Конвентът създава музея в Лувър. Кралските художествени сбирки стават достъпни за широката публика.

1793 г. — 18. I.
Конвентът осъжда крал Луи VI, като предател на отечеството, на смърт. Присъдата е изпълнена на 21. I.

1793 г. — 5—6. IV
Създадени са Комитет за обществено спасение (надзираващ изпълнителната власт), Комитет за обществена безопасност (надзираващ полицията) и Революционен трибунал (неговите присъди не подлежат на обжалване). Тези институции се ръководят от якобинци.

1793 г. — 2. VI
Под ръководството на якобинците, масите принуждават Конвента да арестува жирондиетите. В Комитета за обществено спасение влиза и Максимилиан Робеспиер (24. VII).
Комитетът за обществено спасение се превръща във върховна революционна власт.

1793 г. — 24. VI
Конвентът приема нова, демократична конституция (републикански строй, всеобщо и пряко изборно право, всеобщо образование). Конституцията не влиза в сила поради краткотрайното управление на якобинците (14 месеца).

1793 г. — 23. VIII
Комитетът за обществено спасение въвежда задължителна военна служба; извършва масова мобилизация за защита на страната. Организатор на новата революционна армия е членът на Конвента, военният инженер и математик Л. Карно. Талантливи хора от народа се издигат бързо в революционната армия и заемат командни постове (напр. Даву, Бонапарт, Мюра и др.).

1793 г. – 5. IX
Комитетът за обществено спасение и Конвентът налагат терор спрямо своите противници. Това е свързано с общото положение в страната. (Откритите контрареволюционни бунтове в 60 департамента започват през средата на м. юни. Ръководители на бунтовете са роялисти и жирондисти.)

1793 г. — 29. IX
Приет е закон за максималните цени и заплати. Въведени са максимални цени за всички стоки от първа необходимост. За стопански престъпления, спекулация, фалшифициране на стоки, поставяне на по-високи цени наказанието е смърт. На практика спекулантите заобикалят този декрет.

1793 г. — 10. X
Конвентът предоставя неограничени пълномощия на Комитета за обществено спасение. Издадени са смъртни присъди на Революционния трибунал (изпълнени са смъртните присъди на кралица Мария Антоанета и на много жирондисти).

1793 г. – Х-ХII
Потушаване на въстанията, организирани от жирондистите в Лион, Бордо, Марсилия, Тулон (19. XII). При обсадата на Тулон се проявява капитан Бонапарт.

1793 г. – XI
Парижката комуна въвежда „култ на разума“. В Париж и в провинцията се разгръща движение за утвърждаване на църквите. В редица населени места се въвежда „култ към отечеството“.

1794 г. – 4. II
Декрет за премахване на робството в колониите.

1794 г. — 13 — 14. III
Арестувани са популярните водачи на народа и Парижката комуна Ебер и съподвижниците му са екзекутирани на гилотината (24. III). Този акт изразява стремежите на якобинците изцяло да подчинят всички звена на властта и да ликвидират независимостта на народното движение.

1794 г. — IV—V
Арестувани са Дантом и трима негови другари, които стоят начело на групата, настояваща за ограничаване на терора и премахване на максималните цеди. Дантон и съмишлениците му са обезглавени (5. IV). Юрисдикцията на Революционния трибунал в Париж се разпростира върху територията на цяла Франция.

1794 г. — 10. VI
Декрет за „опростяване“ процедурата на терора: Комитетът за обществено спасение може да изпраща за разглеждане в Революционния трибунал делата на всеки гражданин, включително и на членовете на Конвента.

1794 г. — 27. VII
Термидориански заговор (от 9 термидор — дата от републиканския календар). Робеспиер е свален. Населението на Париж не подкрепя Робеспиер, защото през март той заповядва да бъдат екзекутирани неговите водачи. Заговорът срещу Робеспиер се подкрепя от едрата буржоазия, която настоява да се премахнат максималните цени и ограниченията върху търговската свобода.

1794 г. — 28. VII
Робеспиер е екзекутиран заедно с 21 негови привърженици.

1794 г. — IX—XI
Ликвидирана е Парижката комуна. Закрит е Клубът на якобинците (12. XI).

1795 г. — I—II
Французите завземат Холандия. Създадена е Батавската република, с която Франция сключва мирен договор и уточнява границите си. Англичаните заграбват холандските колонии Цейлон и Капщат.

1795 г. — 5. IV
В Базел Франция сключва сепаративен мир с Прусия. Левият бряг на Рейн стапа френско владение. Прусия признава републиканския строй във Франция и изтегля армията си.

1795 г. — 1V-V
Демонстрация на бедното население на Париж, което настоява за „хляб и за конституцията от 1793 г.“; якобинските демократи са освободени от затворите. Правителството е свалено.

1795 г. — 22. VII
Франция подписва мирен договор с Испания и получава източната част на о. Сан Даминго.

1795 г. — 22. VIII
Конвентът приема нова конституция, доотвърдена по късно с референдум. Избирателното право се базира на имуществения (данъчния) ценз. Законодателната власт се упражнява от орган с 2 камари: Съвет на 500-те и Съвет на старейшините (с 250 члена). Изпълнителната власт трябвало да се изпълнява от Директория, състояща се от 5 души. Народът е напълно отстранен от управлението.

1795 г. — 5. X
Въстание на роялистите в Париж, потушено от генерал Бонапарт. Властта се поема от Директорията (тя управлява до 1799 г.).

1796 г. — II—V
Заговор на Франсоа Ноел Бабьоф —„Заговорът на равните“. Бабьоф настоява за премахване на имуществените различия и за равно разпределение на благата. Издава в.„Народен трибун“. Воюва остро с Директорията и иска възстановяване на конституцията от 1793 г.; призовава към нова революция, която да промени обществения строй. През м. май Бабьоф е арестуван, а година по-късно — екзекутиран.

1796 г. — IV
Начало на похода на Наполеон до Италия. Той печели редица победи над австрийците. След разгрома на армията на Пиемонто, Савоя и Ница са обявени за френски владения. Наполеон превзема Ломбардия, обсажда Мантуа.

1797 г. — II—III
След като побеждава папската армия, Наполеон Бонапарт принуждава папа Пий VI да сключи мир в Толентино (20. II) и да заплати контрибуции. (През следващата година папската държава престава да съществува.)

1797 г. – 18. IV
В Леобен Австрия сключва примирие с Наполеон.

1797 г. — VI
Французите завземат Венецианската република.

1797 г. — 17. X
В Кампо Формио Франция и Австрия подписват мирен договор. Австрия се отказва от Белгия и от владенията си по левия бряг на Рейн. В Северна Италия се създава Цизалпийската република зависима от Франция.

1798 г.
Французите превземат Рим и провъзгласяват образуването на Римската република. 80-годишният папа Пий VI е изведен като военнопленик от Рим и е изпратен във Франция (III). Под натиска на Франция Швейцария е обявена за „дъщерна“ република Хелвеция. Женева и Пиемонт са присъединени към Франция.
Експедиция на Бонапарт в Египет. Превзема Александрия и Кайро (на 24. VII). В битката при Абукир (1. VIII) англичаните унищожават френския флот. Френските сухопътни сили са лишени от възможност да се завърнат в страната.

1798—1857 г.
Огюст Коит, френски буржоазен философ и социолог, основоположник на позитивизма.

1798—1874 г.
Жюл Мишле, френски историк, автор на многотомна история на Франция, в която осъжда кралете, феодалите и клира и оценява борбата на народа за своите права (публикувана през 1833 — 1862 г.)

1799 г. — IX
Генерал Масена спира нашествието на аветро-руските войски. Поради руско-австрийските противоречия руският цар изтегля армията си от бойното поле.

1799 г. — 9. X!
Наполеон извършва държавен преврат.
Сваля Директорията, разтурва Съвета на 500-те. Поема властта, имайки пълната подкрепа на буржоазията (18 брюмер, VIII година на републиката).

1799—1802 г.
Втора коалиционна война срещу Франция. В състава на коалицията са включени Англия, Австрия, Русия, Португалия, Неапол, Турция. През пролетта на 1799 г. французите претърпяват редица поражения. Експедиционният руски корпус, изпратен в Италия, се командва от ген. Суворов. Той принуждава французите да се изтеглят от Северна Италия. Падат Римската и Партенопейската (цялата територия на полуострова, южно от Рим) република. Заедно с французите се сражават мъжествено полските легиони.

1799—1804 г.
Консулско управление във Франция. Първи консул е Наполеон Бонапарт. Неговата власт се характеризира със силен централизъм, но привидно се запазва парламентарното управление.

1800 г. — II
Основана е Френската банка (емисионна банка). Тя регулира финансите и оздравява валутата.

1800 г.
Втора италианска експедиция на Бонапарт. Побеждава австрийците при Маренго (14. VI) и Хоенлинден в Бавария (3. XII).
Испания отстъпва на Франция Лузиана (продадена от Наполеон през 1803 г. за 80 млн. долара на Съединените американски щати).

1801 г. — 9. II
В Люневил (Лотарингия) е подписан мирен договор с Австрия — потвърждават се условията на мирния договор от Кампо Формио. Император Франц II се съгласява френската граница да бъде до левия бряг на Рейн.

1801 г.
Генерал Тусен-Лувертюр, който управлява в Сан Доминго под номиналното върховенство на Франция, провъзгласява конституция. Това става повод за френско нашествие. Неговата армия капитулира, а самият той е отведен във Франция, където умира в 1803 г. (през 1803 г. о. Сан Доминго е разделен на две държави).

1801 — 1881 г.
Емил Литре, френски философ, лексикограф, лекар, политик, автор на „Речник на френския език“, популяризатор на идеите на позитивизма.

1802 г. — 27. III
В Амиен е подписан мирен договор между Англия и Франция. Франция възвръща почти всичките си отвъдморски владения. Англия получава Тринидад и Цейлон. Амиенскияг мир не разрешава острите противоречия между двете държави.

1802 г. — 2. VIII
Бонапарт е избран за доживотен консул.

1802—1870 г.
Александър Дюма (баща), френски писател. Автор на историко-приключенски романи „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“, „Кралица Марго“; пиесата „Анри III и неговият двор“, драми и повести.

1802—1885 г.
Виктор Юго, френски писател, публицист и политик, член на Френската академия. Юго създава разнообразно и богато творчество: лирика, драми, романи, пътеписи, монографии, политически статии и памфлети. Той е най-видният представител на прогресивния романтизъм. Най-известни романи: „Клетниците“, „Парижката Света Богородица“, „Морски труженици“, „Човекът, който се смее“ и др.; драми: „Кромуел“, „Ернани“, „Лукреция Борджия“ и др.; публицистика: „Последният ден на един осъден“, „Наполеон Малкият“ и др.

1803 г.
Конференция на германските държави (25. II), свикана от Наполеон. Ликвидирани биват 61 държавици (от 64) и 42 (от 48) от свободните градове. Тяхната територия е предадена на южно-германоките държави (Бавария, Баден, Вюртберг). Като компенсация за изгубената територия по левия бряг на Рейн Прусия също получава териториални придобивки. Целта е германските държави да бъдат поставени под френско влияние.

1803—1870 г.
Проспер Мериме, френски писател и археолог, член на Френската академия. Автор на романи, на археологически и исторически трудове, един от първите папуляризатори на руската литература във Франция (превежда Пушкин, Гогол, Тургенев). Исторически роман: „Хроника за управлението на Карл IX“; новели: „Матео Фалконе“, „Таманго“, „Кармен“ а др.

1804 г.
Сенатът провъзгласява Наполеон Бонапарт за „император на французите“ (Тържествено коронясване, извършено от папа Пий VII, става на 2. XII в Париж.)

1804 — 1869 г.
Сент-Бьов (Шарл Огюстен), френски литературен критик. Създател на биографичната психологична школа в буржоазната литературна наука.

1805 г.
Трета антифренска коалиция. В нея влизат: Англия (като основен противник на Наполеон), Русия, Австрия, Швеция, Португалия и Неапол. Испания и южногерманоките държавици са свързани с Франция, Прусия запазва неутралитет. Целта на коалицията е да ликвидира френската хегемония.

1805 г. — 21. X
В битка при Трафалгар (близо до Гибралтар) английският флот под командването, на адмирал Нелсън побеждава обединения френско-испанак и флот. Самият Нелсън загива в сражението. Тази победа променя плановете на Наполеон за нахлуване в Англия.

1805 г. — 13. XI
Французите влизат във Виена.

1805 г. — 2. XII
Битка при Аустерлиц (дн. Славково) в Моравия. Руските и австрийските войски претърпяват поражение. Това е една от най-големите победи на Наполеон.

1805 г. — 26. XII
Мирен договор в Пресбург (дн. Братислава). Австрия загубва Венеция, Истрия, Далмация, както и някои немски територии — за сметка на Бавария, Баден и Вюртемберг, които са съюзници на Наполеон.

1806 г. — 5. VI
Ликвидирана е Батавоката република. Луи Бонапарт (брат на Наполеон) става крал на Холандия.

1806 г. — 12. VII
Образуван е Рейкокият съюз. 16 южно и западногермански държави излизат от Райха и -създават, под протектората на Наполеон съюз (към който до 1811 г. се присъединяват още 20 немски държави). Тази политическа групировка е насочена срещу Австрия.

1806 г. — 6. VIII
Наполеон, принуждава император Франц II да се откаже от титлата император на Свещената римска империя (която Хабсбургите носят от 1438 г.) и като Франц I да приеме титлата император на Австрия.

1806—1807 г.
Четвърта антифревска коалиция. Прусия е обезпокоена от създаването на Рейнския съюз (което означава неограничена власт на Наполеон над Германия) и настоява пред Наполеон Рейнокият съюз да бъде разпуснат, а французите да се изтеглят от германските територии.

1806 г. — X
Две победоносни битки на французите: при Йена под командването на Наполеон и при Ауерщед — под командуването на маршал Даву. Превзет е Берлин. Прусия е изцяло покорена.

1806 г. — 21. XI
В Берлин Наполеон подписва декрет за континентална блокада на Англия. Забранен е вносът на английски стоки в континентална Европа, износ на жито за Англия и поддържането на каквито и да са отношения с нея (декретът изостря политическото положение в Европа).

1806 г. — 27. XI
Армията на Наполеон влиза във Варшава, която е опразнена от прусаците.

1806 г. – XII
Саксония сключва сепаратнвен мир с Франция. Саксонският електор (курфюрст) е назначен от Наполеон за крал на Саксония. Той сключва примирие с Франция и се присъединява към Рейнския съюз.

1807 г. — 8. II
Битка при Прейсиш-Ейлау. Сражението между френските и руските войски завършва наравно. Двете страни понасят големи загуби.

1807 г. — 14. VI
Битка при Фридланд, б която французите побеждават русите. Френската армия влиза в Кьонигсберг.

1807 г. — VII
В гр. Тилзит на един сал по средата на р. Неман се подписва мирен договор между Франция и Русия (7. VII). Сключен е мир между Франция и Прусия (9. VII). Русия се задължава да вземе участие в континенталната блокада срещу Англия. Прусия загубва половината си територия и трябва да заплати военни контрибуции. Върху отнетите от Прусия полски земи се създава Варшавско херцогство начело със саксонския крал Фридрих Август I.

1807 г. — 18. VIII
Вестфалия става кралство, а тронът е даден на най-младия Наполеонов брат — Жером.

1807 г. — IX
След четиридневен обстрел на Копенхаген Англия принуждава Дания да й предаде своя флот. Дания сключва договор с Франция и Русия, обявява война на Англия.

1807 г. — XI
Френските войски, командвани от ген. Жюно, завземат Португалия, която е английска съюзница и не спазва нарежданията за континентална блокада.

1808—1814 г.
Война на Наполеон с Испания и Португалия. Френските войски навлизат в Испания. Бурбоните са свалени от испанския трон и на нето е поставен братът на Наполеон — Жозеф. Испанската съпротива се подкрепя от английски части под командването на ген. Уелси (по-сетне от лорд Уелингтън) и придобива общонароден характер. В Португалия англичаните побеждават Жюно (VII. 1808 г,). Начело на френски и испански части, Наполеон се отправя за Испания (края на 1808 г.). В експедицията участвуват полски и германски войски: Французите премахват инквизицията в Испания и отменят феодалното право, въвеждат равенство на всички пред закона, но испанците продължават да воюват с чуждите нашественици и през следващите години. Англия помага на Испания.

1808—1879 г.
Оноре Домие, френски карикатурист, литограф, скулптор и живописец, критически реалист. Изобличава терора на Юлската монархия, осмива буржоазните порядки и корупцията.

1809 г. — V
Обединяване на папската държава с Франция (декрет на Наполеон). Папа Пий е отведен в Савони (край Женева).

1809 г.
Френско-австрийска война. Австрийските войски завземат Варшава и навлизат в Бавария. Австрия и Англия създават „пета коалиция“. В битката при Ваграм (5—6. VII) Наполеон понася големи загуби, но побеждава. Същевременно продължават боевете във Варшавското херцогство. Поляците преминават в настъпление и завземат част от Галиция с Краков. Във Виена е сключен мир (14. X). Австрия изгубва част от владенията си — в полза на Франция, Италия, Бавария, Варшавското херцогство и Русия.

1809—1865 г.
Прудон (Пиер Жозеф), френски дребнобуржоазен политически деец, икономист, социолог, философ. Един от основоположниците на анархизма. Автор на произведенията „Що е собственост?“ (1840 г.), „Система на икономическите противоречия или философия на нищетата“ (в 2 тома, 1846 г.). Застъпва реакционната и утопична идея за организиране на „справедлива размяна“ между отделните стокопроизводители при капитализма, К. Маркс подлага на обоснована критика прудонизма в „Нищета на философията“.

1810 г.
Наполеон се развежда с Жозефина и се оженва за Мария-Луиза, дъщеря на австрийския император Франц II. Детрониране на холандския крал Луи Бонапарт. Холандия е присъединена към Франция. Анексирани са и германските пристанища (заедно със съседните територии) край Балтийско и Северно море: Любек, Бремен, Хамбург. Целта е да се засили континенталната блокада.

1811 г.
Френско-руските отношения са изострят.

1812 г. — 24. VI
Начало на Наполеоновата война с Русия. Наполеон иска да принуди Русия да спазва континенталната блокада. Френските войски завземат Витебск (28. VII), а през същата година (19. VIII) французите влизат в Смоленск, който е разрушен от оттеглящите се руски части.

1812 г. — 5—7. IX
Битка при Бородино (село на 110 км от Москва). В това сражение двете страни дават 96 хил. убити войници. Битката значително отслабва наполеоновата армия. Френската армия влиза в Москва, която още от първия миг на окупацията пламва в пожари. Разрешеният град, липсата на продоволствие, наближаващата зима принуждават Наполеон, след безуспешните опити да сключи примирие, да се изтегли от Русия.

1812 г. — 18. X
Начало на отстъплението на френската армия. Планът предвижда тя да премине през южните руски територии, богати на продоволствие. Поражението при Малоярославл (24. X) принуждава Наполеон да промени плана и да продължи отстъплението по смоленския път. Острата зима и гладът вземат много жертви от французите. Руската армия и селските партизански отряди постоянно атакуват отстъпващата армия.

1812 г. — 26—29. XI
Преминаване на р. Бсрезина. Тук загиват 10 хил. войници от наполеоновата армия.

1812 г. — 5—18. XII
Наполеон изоставя армията си и през Вилно (Вилнюс) и Варшава заминава за Париж, за да организира нова армия.

1813 г. — 28. II
В Калиш е сключен агресивно-отбранителен съюз между Прусия и Русия, насочен срещу Франция.

1813 г. — III — IV
Руските войски завземат Варшавското херцогство, където се създава Върховен временен съвет. Княз Юзеф Понятовски напуска княжеството, изтегляйки се на запад, за да се присъедини към Наполеон.


Европейска нощ на учените 2022 г.: