1337 г.
Начало на фречеко-английските военни действия. Фландрия и съседната провинция Брабант преминават на страната на Англия. Графът на Фландрия напуска страната и избягва при френския крал.

1340 г.
При Слайс (във Франция) англичаните унищожавгт френския флот. Тази победа е решаваща за господството на английския флот по море.

1346 г.
Битка край Креси, в Североизточна Франция, на границата с Фландрия Френските части претърпяват поражение от отличната английска наемна войска.

1348—1350 г.
Т. нар. „черна смърт“ — епидемия от чума, при която измира 1/3 от населението в Европа. В Англия поради липса на работна сила и рязко увеличаване на работните заплати, крал Едуард III издава разпореждане (1349 г.) в интгрес на земевладелците и цеховите майстори. С него се задължават всички хора от двата пола на възраст от 12 до 60 години, които нямат собствена земя и други средства за преживяване, да се наемат на работа срещу заплащане в размер на установеното от преди чумата. В 1351 г. и в 1361 г. парламентът потвърждава кралските разпоредби и установява сурови наказания за отказ или самоволно напускане на работодателя.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1356 г.
Битка край Поатие — втора голяма победа на англичаните над французите. Английският пълноводен, син на Едуард III — Черният принц, пленява френския крал Йоан Добрият (1350—1364 г.). В резултат на тази победа англичаните завладяват голяма част от Западна и Северна Франция. Освен Гиен и Гаскония (двете провинции, на които се разпада Аквитания през XIV в.), те покоряват Поату и част от Оверн. Английските части опустошават Северна Франция и се озовават край самия Париж.

1356—1357 г.
Парижко въстание. В Париж заседават Генералните щати. Щатите, които са свикани, за да гласуват средства за продължаване на войната, са поставени от изпълняващия властта престолонаследник (дофин) Шарл пред искането да осигурят допълнителни големи суми за откупуването на пленения крал Йоан Добрият. Тези искания предизвикват опозицията на гражданите в Генералните щати, която поради самоволието на дофина прераства в открит бунт на парижкото население, предвождано от кмета Етиен Марсел. Дофинът отстъпва и публикува т. нар. „Велик мартенски ордонанс“ (1357 г.), според който Генералните щати трябва да се събират два пъти годишно по собствена инициатива, а избраната от тях комисия да участва в определянето и изразходването на държавните разходи. Дофинът напуска столицата и започва да събира военни сили, за да потуши въстанието.

1358 г.
Селско въстание, t. нар. „Жакерия“, предвождано от Гийом Кал. Той се опитва да организира въстаниците във военни подразделения, действащи планово, както и да установи контакт с въстаниците в Париж. Въстанието се разширява бързо и обхваща северните провинции на Франция. Селяните опустошават и палят феодалните замъци, избиват своите мъчители. Слабото взаимодействие между парижките граждани и селското движение (гражданите впрочем не съумяват да надмогнат класовите си интереси) улеснява потушаването на селското въстание (сурови репресии спрямо победените) от страна на въоръжените части на френското рицарство, подпомогнато от англичаните. Разгромено е и въстанието на парижките граждани; Етиен Марсел загива в улични боеве.

1360 г.
Мир в Бретини. Изтощена Франция сключва мирен договор с Англия при тежки условия: Англия получава Кале и територията от Лоара до Пиренеите.

1364-1380 г.
Във Франция управлява Шарл V. Той Провежда редица реформи, за да укрепи кралската власт. През 1369 г. получава съгласието на Генералните щати да наложи мита и данък върху солта и всяка къща (всеки комин). Тези средства използва за събиране на наемна войска, възстановяване на замъците, създаване на флот от 120 кораба и на артилерия (за първи път използвана от англичаните в битката край Креси през 1346 г.). Освен това Шарл V постига изгоден компромис с феодалната опозиция и спечелва за съюзник своя брат, който тава e граф на Бургундия.

1369-1396 г.
Подновени са англо-френските военни действия. Талантливият френски военноначалник Дюгеклгн, избягвайки големи битки, с помощта на неголеми и подвижни отряди, успява да изгони англичаните от Нормандия, Поату и Гиен, През 1380 г. в английски ръце остават само няколко крайбрежни града. През 1396 г. е сключено примирие за 28 години.

1377 г.
При Ричард II английският парламент въвежда несъбирания дотогава в Англия поголовен данък (особено тежък за селяните). Той се налага на всички мъже и жени от 14-годишна възраст, без оглед на имотното състояние. Данъкът предизвиква големи бунтове в селата и става повод за избухване на въстанието от 1381 г.

1380—1422 г.
Във Франция управлява Шарл VI. Това е период на феодална анархия, на борби между дворцовите привърженици, прахосване на държавни пари, заграбване на кралски имоти, плячкосване на Градовете и постоянна гражданска война. Израз на недоволството на градското население са бунтовете (1380—1382 г.) в Париж, Руан, Амиен и в два различни града на Фландрия. В Нормандия, Оверн и Лангедок избухват селски въстания, които отчасти са свързани с недоволството на градските маси. Големи размери взема въстанието на градската беднота в Париж (1431 г.).

1381 г
Селско въстание в Англия. Общественият кипеж в Англия намира косвен израз и в дейността на Джон Уйклиф, професор в Оксфордския университет, който проповядва свободна интерпретация на Светото писание и осъжда стремежа към богатства на клира. Много по-радикален от него е проповедникът Джон Бол, който заедно с Уот Тайлър, застава начело на въстанието. След като унищожават много феодални замъци, господарски имения и абатства, въстаниците, с помощта на градското население, завземат Лондон; завладяват кралския дворец и избиват няколко висши кралски чиновници, както и Кентърбърийския архиепископ. Крал Ричард II (1377—1399 г.) е пленен и принуден да издаде документ, който потвърждава исканията на селяните (премахване на поголовния данък, установяване на невисока, рента, да се раздаде на селяните земя от църковните имоти, премахване ча всички съсловни различия, свободно използване на общинската собственост). Кралят, с помощта на феодалите, и градската аристокрация успява да овладее положението. Чрез предателство Уот Тайлър е убит, а селяните — разпръснати. Последват жестоки репресии в цялата страна. Правителството намалява данъците и облекчава „работническото законодателство“ (от 1349 и 1377 г.). Въстанието задържа стремежите на феодалите да увеличават тегобите върху плещите на селяните.

1381 — 1382 г.
Бунт на гражданите във Фландрия срещу граф Людовик. Начело на бунта застава гражданинът от гр. Лан — Филип ван Артевелд. За кратко време (след победата му над граф Людовик през 1381 г.) той е господар на цяла Фландрия. Във Фландрия навлизат френски войски и разбиват въстанието (1382 г.). Загиват около 20 хиляди граждани, включително и Артавелд, а фландрийските градове са подложени на опустошение.

1415 г.
Като използва гражданската война във Франция, английският крал Хенрих V подновява военните действия. През есента на 1415 г, в близост до. градчето Азенкур (в Пикардия) англичаните нанасят поражение на французите и завземат Нормандия; стигат до Париж и със съдействието на бургундския граф принуждават Шарл VI да приеме тежки условия за примирие. Според договора от Троа (1420 г.) Англия и Франция трябва да се обединят в едно кралство, управлявано от един крал: след смъртта на Шарл VI, този крал ще е Хенрих V, женен за дъщерята на Шарл VI. Синът на Шарл VI (сетнешният Шарл VII) е отстранен от наследство и от права върху трона.

1422 г.
Умира френският крал Шарл VI и английският — Хенрих V, Съюзната на Англия Бургундска партия провъзгласява за крал на Англия и Франция един на Хенрих V — десетмесечния Хенрих VI, а националната френска партия, която защитава държавната независимост, избира за крал Дофина Шарл. Столица на краля в продължение на няколко години става неголямото градче — Бурже, отвъд Лоара. Шарл VII централизира държавата и поставя основите на кралския абсолютизъм. Негово дело е т. нар. „прагматична санкция“ от Бурже; провежда военни реформи, укрепва постоянната армия — като основа на абсолютизма.

1428—1429 г.
Англичаните обсаждат Орлеан и застрашават Южна Франция. В трудната ситуация Шарл VII намира подкрепа от френския народ. Изразителна на народния патриотизъм е Жана д’Арк, селска девойка от село Домреми в Лотарингия. Тя спечелва доверието на краля, който й дава командването на армията. Успява да победи англичаните край Орлеан и да освободи града от обсада (8. V. 1429 г.). Народът я нарекъл Орлеанската дева. Французите завземат Реймс, където Шарл VII тържествено се коронясва. Успехите на Жана д’Арк засилват съпротивата в цяла Франция. Много градове от северната й част преминават на страната на краля.

1430 г.
В резултат на интригите на едрите френски феодали, Жана д’Арк попада в плен у съюзниците на англичаните — бургундците (по време на защитата на гр. Компиен). Те я предават на англичаните срещу 10 000 ливри. Църковният съд в Руан я осъжда като еретична и магьосница. Тя е изгорена на площада в Руан. По-късно Шарл VII е принуден и свиква процес за преразглеждане съдебното дело на Жана д’Арк. Призната е за невинно осъдена.

1435 г.
Бургундският граф Филип Добрия преминава на страната на Шарл VII, освободен е от васална зависимост и получава богати териториални придобивки.

1453 г.
Стогодишната война завършва без мирен договор. Французите изгонват англичаните от страната. На англичаните остава само пристанището Кале. Франция излиза от войната разорена и обезлюдена.

1455—1485 г.
Война между Червената и Бялата роза. През XV в. в Англия отмира крепостничеството, селяните стават наемни работници, ратаи. По-малките земеделски стопанства използват наемна работна ръка, а едрите земевладелци — дават земята под аренда. С времето арендаторите, главно богати селяни, преминава в лоното на т. нар. „нова аристокрация“ към която се числят и богатите граждани, които притежават земя. През периода на Стогодишната война в Англия се развива промишлеността, особено текстилната; създават се търговски компании; английски кораби със своите стоки започват да посещават всички пристанища в Европа. Тези промени стават по време на ожесточена гражданска война за трона, водена от два рода: на Ланкастърите (с червена роза в герба си) и на Йорките (е бяла роза). Ланкастърите подкрепят едрите феодали, а Норките — „новата аристокрация“ и гражданите. През 1485 г. на трона се възкачва Хенрих VII, основател на новата династия на Тюдорите. Установената силна кралска власт отговаря на интересите на „новата аристокрация“ и на гражданите.

1461-1483 г.
Във Франция управлява Людовик XI, През 1477 г. в битка край Нанси той побеждава могъщия васал, противник на силната кралска власт – бургундския граф Шарл Смели. Бургундското графство минава под властта на Франция, в останалата част от държавата на Шарл (Нидерландия) получават австрийските Хабсбурги, което довежда до дългогодишен френско-немски антагонизъм в бъдеще.

1483—1498 г.
На френския трон е Шарл VIII (син на Людовик XI), женен за последната наследничка на независимото Бретанско графство, присъединено към кралството (1491 г.). Завършва продължителният процес на обединение, започнал още при Капетингите, В началото на XVI в. Франция е една от най-могъщите и най-централизирани монархии в Европа.