Франция е една от страните-основателки на европейската интеграция от времето, когато континентът търсеше как да се възстанови след опустошението на Втората световна война.
През 90-те години на 20-ти век френско-германското сътрудничество беше основен фактор за европейската икономическа интеграция. Обвързаността между двете страни излезе на преден план през новото хилядолетие, когато лидерите им се обявиха против американската кампания в Ирак.
Но Франция поля със студен душ столиците на Европейският съюз, когато избирателите й отхвърлиха предложената им Конституция на Европейския съюз на референдума през май 2005 г.

Френската либерална имиграционна политика от близкото минало е основен фактор за присъствието на повече от 5 милиона души от арабски и африкански произход, за които Франция е станала дом.
Франция има няколко отвъдморски територии, които заедно с Франция и Корсика образуват 26 района, на които страната е разделена. Те, от своя страна, се състоят от департаменти, общо – 100, 4 от които – Френска Гвиана, Гваделупа, Мартиника и Реюнион – са географски отдалечени от Европа.
Правителството на Франция е известно с високата степен на централизация, но през март 2003 г. парламентът прие поправки в конституцията, позволяващи делегирането на широк обем правомощия на регионите и департаментите.
В очите на избирателите този ход беше оценен като опит да се ангажира отново френският народ, разочарован от вездесъщото влияние на „парижкия елит“, в политическия процес.
Франция е дала на континента едни от най-влиятелните писатели и мислители от Декарт и Паскал през XVII-ти век до Русо и Волтер през XVIII-ти век, Бодлер и Флобер през XIX-ти век, до Сартр и Камю през XX-ти век.
През последните две столетия тя даде на света на изкуството работите на Реноар, Моне, Сезан, Гоген, Матис, Брак и много, много други. Страната е широко известна с кулинарната си традиция. Франция произвежда повече от 250 вида сирене и някои от най-популярните в света вина.
Според някои източници, френските сирена наброяват между 300 и 400 вида. Ето азбучен списък на френските сирена:
http://fr.wikipedia.org/wiki/Fromages_fran%C3%A7ais
Факти
* Официално название: Френска репулика
* Население: 61.9 милиона (ООН, 2008)
* Столица: Париж
* Територия: 543,965 кв. км. (210,026 кв. мили)
* Официален език: Френски
* Основна религия: Християнство
* Продължителност на живота: 77 години за мъжете, 84 г. за жените (ООН)
* Парична единица: 1 евро = 100 цента
* Основен износ: Машини и транспортно оборудване, селскостопански продукти в т.ч. – вино
* Годишен доход на глава от населението: 38,500 щатски долара (Световна банка, 2007 г. )
* Интернет домейн: .fr
* Код за международно телефонно избиране: 33
Франция се радва на свободна преса и има повече от 100 ежедневника. Повечето от тях са в частни ръце и не са свързани с политически партии. Обществената медия „Радио Франс“ /Радио Франция/ предава за слушателите в страната, френските отвъдморски територии и за задграничните слушатели. Радио „Франс интернасионал“ е сред водещите световни медии. Неговите предавания на арабски език „Медународна служба Монте Карло“ са достъпни на АМ и ФМ в много страни от Близския изток.
Международният френскоезичен ТВ канал ТV5 Монд, финансиран от Белгия, Канада и Швейцария, е достъпен в целия свят. Глобалният сателитен канал за новини „Франс 24“ стартира през декември 2006 г. с предавания на френски и английски.
Неговият председател заяви, че каналът е предназначен да представи различна гледна точка за aнглo-cаксонския свят.
Първенецът на френските телелвизии, ТФ1, е приватизиран от 1987 г. Ръстът на сателитните и кабелни телевизии довежда до изобилие от канали. Най-големите платени сателитни оператори, Канал Сателит и ТПС планират обединение. Новата група ще бъде контролирана от медийния гигант Виведни Универсал.
Цифрова телевизия, с повече от дузина канали, приемани по въздуха, започва да се създава. Основаните отдавна френски частни радиостанции, в т.ч. РТЛ и Юроп 1, още влияят на широка публика. Те бяха обединени от множество ФМ станции, често консолидирани в успешни търговски мрежи като музикалната станция NRJ и станцията за по-възрастни „Носталджи“ („Носталгия“).

Преса
- Монд /Le Monde/ – уважаван национален всекидневник, смятан за най-известният френски вестник.
- Либерасион /Liberation/ – национален вестник, основан през 1973 г. от философът Жан-Пол Сартър, с ляво-центристка насоченост;
- Фигаро /Le Figaro/ – национален всекидневник, с дясно-центристка насоченост;
- Уест ФРАНС /Ouest France/ – базиран в гр. Рен, най-продаван френски вестник;
- Поан /Le Point/ – и двата са седмичници с новини;
Телевизия
- Франс 2 /France 2/ – национална, основна обществена телевия
- Франс 3 /France 3/ – национална, обществена телевия
- Франс 5 /France 5/ – национална, обществена и образователна телевия
- ТФ1 /TF1/ – национална, частна телевия
- M6 – национална, частна телевия
- La Chaine Info – нон-стоп новини
- France 24 – глобален канал за новини, притежаван от обществена медия и ТФ1, с предавания на френски, английски и арабски езици
- ТВ5 Свят /TV5 Monde/ – международна френскоезична телевизия с програми от френски, белгийски, швейцарски и канадски оператори;
- Канал Плюс /Canal Plus/ – национален канал с абонамент
Радио
- Радио Франс /Radio France/ – оперира на национално и регионално ниво, включително коментарната станция Франс Ентер /France Inter/ и станцията за новини Франс Инфо /France Info/
- Радио Франс Интернасионал /Radio France Internationale (RFI)/ – международна станция на къси вълни и ФМ, достъпна в целия свят
- Юроп 1 /Europe 1/ – основна частна станция, с новини и забавни програми
- РТЛ /RTL/ – основна частна станция, с коментари и музика
- NRJ – частна, водеща в излъчването на музикални хитове
Новинарски агенции
- Агенция Франс прес /Agence France Presse (AFP)/ – Базирана в Париж, основана през 1835 г. Paris-based, founded in 1835