997 г.
Антифеодално въстание на закрепостените селяни в Нормандия — една от многото прояви на класова борба тогава. След потушаването на въстанието — кървави репресии.

1024 г.
Селско въстание в Бретан.

1035 г.
Т. нар. „гладен бунт“ във Фландрия — селско въстание срещу феодалите.

1079—1142 г.
Пиер Абелар, френски философ и теолог. Със своите съчинения се включва активно в актуалния тогава философски спор за природата на универсалните. Въпреки официалната църковна доктрина, която признава реалното съществуване на универсалните (в теологически смисъл), той застава на позициите на номинализма, според който универсалните са думи, притежаващи значение и изразяващи сходството на вещите, което позволява свързването им в групи и класове. Радикалните рационални становища на Абелар са осъдени на 2 пъти от католическата църква като еретически.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1108—1137 г.
Управление на Людовик VI. Усмирява васалите във владенията на короната, стреми се да отслаби феодалите и да вземе под своя опека еманципиращото се (във връзка с прогресиращото икономическо оживление) гражданство. Спечелва за сина си ръката на Елеонора, графиня на Аквитания, наследничка на земите между Лоара и Пиренеите и по този начин удвоява кралските владения.

1137—1180 г.
Управление на Людовик VII, участник в неуспешния Втори кръстоносен поход. Изгубва Аквитания, след развода си с Елеонора Аквитанска, по-сетнешна съпруга на най-могъщия васал, Хенрих — граф Анжуйски, крал на Англия от 1154 г.

Първата половина на XII в.
Във френската църковна архитектура, а по-късно и в свързаното с тази архитектура изкуство (живопис, скулптура) се оформя готическият стил, който се разпространява а католическите страни и доминира (с изключение на Италия) до края на XVI в. Върху естетическите канони на готическия стил определящо влияние оказва схоластичното правило за върховенство и подчиненост, отразени във взаимоотношенията на архитектурните елементи. В скулптурата и живописта освен символични и дидактични мотиви се появяват и светски сюжети.

1150 г.
Възниква Парижкият университет в резултат на сациално-икономическото развитие на Франция. Неговият статут използват и други университети. Той има следните факултети: т. нар. „освободени изкуства“, медицина, право и теология. Наименованието си „Сорбана“ дължи на Робер дьо Сорбон, основател на теологичния колегиум (1253 г.).

1180—1223 г.
Управление на Филип II Август. Прави опит да обедини под своя власт френските земи. През 1202—1214 г. отнема от Плантегенетите повечето френски владения; Нормандия, Анжу, Турен, част от Поату. След победата си (край Бувине) над английския крал Йоан Безземни и неговите съюзници, графът на Фландрия и немските феодали завладява устията на две важни реки: Сема и Лоара (достъп до Ламанша и Атлантическия океан) и няколкократно увеличава територията на своя домен.

1209—1229 г.
Кръстоносен поход на феодалите от Северна Франция срещу албигойците. В най-богатите южни райони на Франция се разпространява ереста на албигойците (или катари) — (религиозна секта, която настоява за връщане към простотата и бедността на първите християнки; насочена е срещу политическото влияние на църквата). Най-могъщият владетел на юг, Раймунд VI граф Тулузки, не признава властта на френския крал и в стремежа си да създаде собствена държава, се обединява с албигойците. Папа Инокентий III призовава рицарството на Северна Франция на кръстоносен поход. Начело на похода става барон Симон дьо Монфор. След дванадесетгодишна ожесточена борба е покорена цялата южна част на страната. Тулузкото графство е дадено на Симон дьо Монфор, който загива в битка с разбунтувалото се население. Неговият син се отказва от наследството в полза на френската корона. Благодарение на това домените на Капетингите се разпростират от Ламанша до Средиземно море.

1216 г.
В Пруил, около Тулуза, е създаден орденът на проповедниците, който трябва да се бори с албигойците с помощта на проповеди и убеждение. По името на основателя на ордена, Доменик Гусман монасите са наречени доминикакци. Тяхната дейност изисква задълбочени познания във философията и теологията. Към този орден принадлежат Алберт Велики и Тома Аквински. Значението на доминиканците, включително и политическото, нараства, когато им възлагат съдебни процеси на Инквизицията, организирани по решенията на IV Латерански събор (1215) г. и Тулузкия събор (1229 г.), в чиито процедури още през 1252 г. (понтификат на Инокентий IV) се въвежда официално инквизирането на заподозрените в ерес, блудство и светотатство.

1226—1270 г.
Управление на Людовик IX Свети, от династията на Капетингите. Организира последните два кръстоносни похода (VII—1248 г. и VIII—1270 г.). Провежда реформи, насочени към централизация на държавата и засилване на кралската власт. Създава т. нар. кралски съвет, съставен от най-могъщите васали и легисти (познавачи на римското право). Част от този съвет, т. нар. парламент, който заседава постоянно, е всъщност върховен съд на държавата. Уеднаквява наказанията, въвежда в своите домени кралски съдилища, ограничава феодалното съдопроизводство, дава право присъдата на феодалния съд да се обжалва пред кралския съд. Забранява частните войни в своите домени, а въз владенията на васалите — значително ги ограничава. Създава еднородна администрация в държавата и уеднаквява монетите. Присъединява към френското кралство част от Поату и Западна Гаскония. Политиката на този владетел довежда до обединяване на Франция и създава предпоставки за нейното могъщество и значение в Европа.

1285—1314 г.
Управление на Филип IV Хубави. Присъединява към кралския домен богатото графство Шампан, Наварското кралство (на границата Испания), за чиято наследничка се оженва, и Лионската област с гр. Лион в Югоизточна Франция. Филип IV се стреми да укрепи кралската власт и да централизира държавата, да ограничи властта на папата спрямо френската църква.

1302 г.
В Париж Филип IV свикза представители на духовенството, рицарството и гажданството. Събранието на тези три съсловия получава наименованието „Генерални щати“. Оттогава се установява традицията да се свикват Генералните щати, за чието мнение кралете се допитват само по данъчните въпроси.

1302—1305 г.
Завладяна е Фландрия. През 1302 г. занаятчиите от богатите градове Брюге и Гент, заедно със селяните от Фландрия, нанасят поражение на французите край Куртре. В резултат от победата на Филип IV край Лил (в 1305 г.) част от Западна Фландрия, заедно с много градове, е присъединена към Франция.

1303 г.
Подкрепян от феодалите, гражданите и част от клира, Филип IV побеждава в конфликта си с папа Бонифации VIII: за налагане данъци на духовенството и независимостта му от кралската власт. Бонифации VIII е пленен и на негово място Филип IV налага избирането на папа Климент V. Няколко години по-късно папа Климент V премества седалището си от Рим в Авиньон (на френска територия) — начало на т. нар. „Авиньонско пленничество“ на папите (1309—1377 г.). Това е период, когато запада политическото значение на папите и нараства напрежението в църквата.

1307—1312 г.
Процес срещу ордена на тамплиерите. Орденът е разтурен, на смърт е осъден неговият „велик майстор“, имуществото му е конфискувано в полза на държавата.

1314—1328 г.
Във Франция на власт са последователно 3-та сина на Филип IV: Людовик X (1314—1316 г.); Филип V (1416— 1322 г. ); Шарл IV (1322—1328 г.).След смъртта им (те не оставят потомство) френската корона преминава у Филип VI, основател на династията Валоа, страничен клон на Капетингите.