Направи дарение на училище!
Хранителни вещества от въздуха
Фотосинтезата – химичната система, която използват растенията, за да създават храна от слънчева светлина, въглероден двуокис и минерални храни, е открита на етапи. През 1727 г. английският биолог Стивън Хейлис публикува книгата „Vegetable Statics“, в която доказва, че растенията извличат хранителен материал от въздуха.
Фотосинтеза
През 1779 г., докато работи в една селска къща край Лондон, холандският учен Ян Инген-Хоуц (1730–1799) открива, че дишането на растенията, което се осъществява през деня и нощта, има, както той се изразявал, „предизвикващ гниене“ ефект върху заобикалящия въздух, а на слънчева светлина се извършва процес, при който растенията имат обратен, „възстановителен“ ефект върху въздуха. Следователно той е наблюдавал фотосинтезата, процеса, при който растенията поглъщат атмосферния въглероден двуокис и отделят кислород. Същата година той публикува своите открития в „Експерименти върху растения“. През 1837 г. Анри Дютроше показва, че този процес протича само в онези части на растенията, които съдържат хлорофил и само при наличие на светлина. Биохимиците все още не са напълно наясно с фотосинтезата, но най-важното е установено през 1865 г., когато роденият в Полша германски ботаник Юлиус фон Сакс (1832–1897) констатира, че в хлоропластите хлорофилът превръща въглеродния двуокис и водата в скорбяла, отделяйки кислород.
Общото уравнение на фотосинтезата е:
12H2O + 6CO2+ светлина → C6H12O6(глюкоза) + 6O2+ 6H2O