Търсене
Close this search box.

Фосилен зъб връща назад историята на мистериозен неандерталски родственик

Фосилен зъб връща назад историята на мистериозен неандерталски родственик

Фосилен зъб връща назад историята на мистериозен неандерталски родственик

Фосилен зъб връща назад историята на мистериозен неандерталски родственик


Направи дарение на училище!



***

Износеният зъб на 10-12-годишно момиче, открит е в пещера в Сибир, датира от преди поне 100 000 години, докладват изследователи. Това превръща този фосил, представен под различни ъгли, в най-древния сред родствено на неандерталците население, наречено денисови хора. Credit: V. SLON ET AL/SCIENCE ADVANCES 2017
Износеният зъб на 10-12-годишно момиче, открит е в пещера в Сибир, датира от преди поне 100 000 години, докладват изследователи. Това превръща този фосил, представен под различни ъгли, в най-древния сред родствено на неандерталците население, наречено денисови хора. Credit: V. SLON ET AL/SCIENCE ADVANCES 2017

ДНК, извлечена от износен фосилен зъб на дете, разкрива древните азиатски корени на изчезнали неандерталски родственици, наречени денисови хора, твърдят изследователи.

10-12-годишно момиче от вида на денисовия човек, пресъздадено по открит неин зъб, е живяло преди поне 100 000 години в Азия, заключават еволюционният генетик Вивиан Слоун и колегите ѝ от Еволюционния антропологичен институт „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Това прави новооткрития фосилен зъб поне с 20 000 години по-стар от по-рано откритите три фосила – фрагмент от пръст и два зъба, по доклад на учени за Science Advances от 7-ми юли. И четирите находки са открити в Денисовата пещера в Сибир.

Слоун и колегите ѝ извличат почти цялата митохондриална ДНК от зъба на детето. Митохондриалната ДНК обикновено се унаследява от майката. Изследователите също така са се сдобили с малко количество ядрена ДНК, която се унаследява и от двамата родители.

Сравнителен анализ между ДНК на древното дете и тази на тримата други денисови човека, 10 неандерталци, 5 древни хора, 5 съвременни хора, шимпанзе и около 400 000-годишен представител на рода Homo от Испания позволява идентификацията и приблизително датиране на находката. Предходно датиране на седиментните слоеве на Денисовата пещера помага да се уточни възрастта на фосила.

Въпреки че денисовите хора са населявали планинския район около Денисовата пещера в продължение на десетки хиляди години, 4-те вкаменелости, причислени към древната популация, показват относително ниски нива на генетично разнообразие, твърдят учените. Възможно е липсата на разнообразие да се дължи на малката денисова популация, населявала една част от Азия дълго време. Възможно е и денисовите хора да са обитавали и други части на Азия и да са притежавали по-голямо генетично разнообразие от това, наблюдавано в пещерата. Единствено открития на денисови фосили на други места биха могли да потвърдят тази възможност, казват изследователите.


Разбери повече за БГ Наука:

***

 

Превод: Сияна Граданска

Източник: Science News


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.