Фосилен зъб връща назад историята на мистериозен неандерталски родственик

Накратко: Откриването на износен зъб от 10-12-годишно момиче в сибирска пещера доказва, че денисовите хора са обитавали Азия преди поне 100 000 години. Тази находка е най-древният известен фосил на този мистериозен родственик на неандерталците и е с 20 000 години по-стара от предходните открития. Генетичният анализ на зъба потвърждава древните азиатски корени на този изчезнал вид.
Износеният зъб на 10-12-годишно момиче, открит е в пещера в Сибир, датира от преди поне 100 000 години, докладват изследователи. Това превръща този фосил, представен под различни ъгли, в най-древния сред родствено на неандерталците население, наречено денисови хора. Credit: V. SLON ET AL/SCIENCE ADVANCES 2017
Износеният зъб на 10-12-годишно момиче, открит е в пещера в Сибир, датира от преди поне 100 000 години, докладват изследователи. Това превръща този фосил, представен под различни ъгли, в най-древния сред родствено на неандерталците население, наречено денисови хора. Credit: V. SLON ET AL/SCIENCE ADVANCES 2017

ДНК, извлечена от износен фосилен зъб на дете, разкрива древните азиатски корени на изчезнали неандерталски родственици, наречени денисови хора, твърдят изследователи.

10-12-годишно момиче от вида на денисовия човек, пресъздадено по открит неин зъб, е живяло преди поне 100 000 години в Азия, заключават еволюционният генетик Вивиан Слоун и колегите ѝ от Еволюционния антропологичен институт „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Това прави новооткрития фосилен зъб поне с 20 000 години по-стар от по-рано откритите три фосила – фрагмент от пръст и два зъба, по доклад на учени за Science Advances от 7-ми юли. И четирите находки са открити в Денисовата пещера в Сибир.

Слоун и колегите ѝ извличат почти цялата митохондриална ДНК от зъба на детето. Митохондриалната ДНК обикновено се унаследява от майката. Изследователите също така са се сдобили с малко количество ядрена ДНК, която се унаследява и от двамата родители.

Сравнителен анализ между ДНК на древното дете и тази на тримата други денисови човека, 10 неандерталци, 5 древни хора, 5 съвременни хора, шимпанзе и около 400 000-годишен представител на рода Homo от Испания позволява идентификацията и приблизително датиране на находката. Предходно датиране на седиментните слоеве на Денисовата пещера помага да се уточни възрастта на фосила.

Въпреки че денисовите хора са населявали планинския район около Денисовата пещера в продължение на десетки хиляди години, 4-те вкаменелости, причислени към древната популация, показват относително ниски нива на генетично разнообразие, твърдят учените. Възможно е липсата на разнообразие да се дължи на малката денисова популация, населявала една част от Азия дълго време. Възможно е и денисовите хора да са обитавали и други части на Азия и да са притежавали по-голямо генетично разнообразие от това, наблюдавано в пещерата. Единствено открития на денисови фосили на други места биха могли да потвърдят тази възможност, казват изследователите.

 

Превод: Сияна Граданска

Източник: Science News

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.