Направи дарение на училище!
ДНК, извлечена от износен фосилен зъб на дете, разкрива древните азиатски корени на изчезнали неандерталски родственици, наречени денисови хора, твърдят изследователи.
10-12-годишно момиче от вида на денисовия човек, пресъздадено по открит неин зъб, е живяло преди поне 100 000 години в Азия, заключават еволюционният генетик Вивиан Слоун и колегите ѝ от Еволюционния антропологичен институт „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Това прави новооткрития фосилен зъб поне с 20 000 години по-стар от по-рано откритите три фосила – фрагмент от пръст и два зъба, по доклад на учени за Science Advances от 7-ми юли. И четирите находки са открити в Денисовата пещера в Сибир.
Слоун и колегите ѝ извличат почти цялата митохондриална ДНК от зъба на детето. Митохондриалната ДНК обикновено се унаследява от майката. Изследователите също така са се сдобили с малко количество ядрена ДНК, която се унаследява и от двамата родители.
Сравнителен анализ между ДНК на древното дете и тази на тримата други денисови човека, 10 неандерталци, 5 древни хора, 5 съвременни хора, шимпанзе и около 400 000-годишен представител на рода Homo от Испания позволява идентификацията и приблизително датиране на находката. Предходно датиране на седиментните слоеве на Денисовата пещера помага да се уточни възрастта на фосила.
Въпреки че денисовите хора са населявали планинския район около Денисовата пещера в продължение на десетки хиляди години, 4-те вкаменелости, причислени към древната популация, показват относително ниски нива на генетично разнообразие, твърдят учените. Възможно е липсата на разнообразие да се дължи на малката денисова популация, населявала една част от Азия дълго време. Възможно е и денисовите хора да са обитавали и други части на Азия и да са притежавали по-голямо генетично разнообразие от това, наблюдавано в пещерата. Единствено открития на денисови фосили на други места биха могли да потвърдят тази възможност, казват изследователите.
Превод: Сияна Граданска
Източник: Science News