Физиология и патология на вестибуларния апарат

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Вестибуларният апарат е сензорна система, която осигурява пазенето на равновесие и пространствената ориентация при повечето бозайници. Благодарение на нея човек може да осъществява нормална двигателна активност, да получава информация за това, в какво положение се намира главата и останалите части от тялото в пространството, в какво положение се намира главата спрямо тялото, както и под какъв ъгъл се намират костите, образуващи дадена става. Също така той дава информация за линейните или ъгловите ускорения на главата при движение.

Вестибуларната система е представлявана от горната част на ципестия лабиринт на вътрешното ухо. Другата част от същия този ципест лабиринт принадлежи към органа на слуха (охлюва, наречен така поради специфичната си форма). Равновесната (горна) част на ципестия лабиринт е изградена от две торбички (utriculus и sacculus), разположени в преддверието (в началото) на костния лабиринт (обграждащ ципестия лабиринт) и три полуокръжни канала, които са разположени в трите основни равнини. В тяхната вътрешност има течност – ендолимфа. На определени места в двете торбички и в полуокръжните канали се намират специални сетивни клетки. 

През 1914 г. Роберт Барани получава Нобелова награда заради своите проучвания върху вестибуларния апарат във вътрешното ухо. Той споделя, че за да достигне до въпросните си заключения, просто е имал късмет със своите пациенти, на които често прави промивки на външния слухов канал и ги инструктира и те да го правят вкъщи. По време на тези процедури му прави впечатление, че при такава промивка понякога пациентите получават световъртеж или нистагъм (неволево движение на окото), докато веднъж един от тях му споделя, че при него това се получава само когато водата е много топла или много студена. Това го подтиква да започне да изучава различни връзки между мозъка, вестибуларния апарат, световъртежите и др.

Любопитни факти:


РЕКЛАМА:

***

  1. По време на Първата световна война Барани е доброволец хирург към австро-унгарската армия и това, че се грижи за ранени войници с различни черепно-мозъчни травми, му помага да продължи своите наблюдения върху връзката между мозъка и уврежданията на вестибуларния апарат. 
  2. Неговата войскова част бива пленена от руснаците и той е изпратен като военнопленник в Мерв (днешен Туркменистан), където го заварва присъждането на нобеловата му награда. Налага се по този повод шведският принц Карл да се свърже с руския император Николай ІІ за да договорят освобождаването и изпращането му в Швеция през 1916 г, когато на официална церемония получава наградата си.
  3. Вътрешното ухо се намира във вътрешността на скалистата част на слепоочната кост и е съставено от костен лабиринт и разположен в него ципест лабиринт, като на определени места в тези структури са поместени рецепторните апарати на слуха и равновесието.
  4. Болестите на вестибуларния апарат могат да приемат различни форми и да предизвикат световъртеж, нестабилност и загуба на равновесие, често придружени от гадене.
  5. Въпреки че хората, както и повечето други гръбначни животни, имат три полукръгли канала във вестибуларните си системи, миногите и безчелюстните са гръбначни животни, които се отклоняват от тази тенденция. Вестибуларните системи на миногите имат два полукръгли канала, докато тези на безчелюстните – един.