Страбон, XVI, 2, 24 (С. 757 сл.)

Сидонците(финикийците) се представят [в писменото предание] като хора, които владеят .Много занаяти и притежават много изящни изкуства. За същото нещо свидетелства и поетът Омир. Освен това те били хора, много вещи в областта на астрономията и аритметиката, като започнали с изкуството за, аритметичните пресмятания и нощното мореплаване. И двете неща са впрочем присъщи занятия на търговците и мореплавателите. Подобно на това се разказва, че геометрията е изобретение на егип¬тяните, водещо началото си от измерването на номите. Последното било необходимо да се извършва, тъй като границите между отделните номи се заличавали по време на приижданията на Нил. И тъй науката за земемерството преминала у елините (гърците) от египтяните, а астрономията и аритметиката били заимствувани от финикийците. Даже и сега от тези градове могат да се заимстват с голяма леснота множество знания от всички останали научни области. Ако трябва да се вярва на Посейдон, то и учението за атомите в древността е дело на сидонеца Мохос, който живял във времето преди Троянските войни. Да оставим обаче древността. И в наши дни от Сидон (важен град на крайбрежието на Финикия между Берит (дн. Бейрут) и Тир. Със своето развито занаятчийско производство и с оживената си търговия Сидон бил един от онези финикийски градове, които основали многобройните свои колонии в басейна на Средиземно море. Градът се намирал в добри отношения с Александър Македонски и през елинистическата епоха успял да запази своята самостоятелност, за да я загуби през 63 г. пр. н. е., когато капитулирал пред римските войски, командвани от Помпей.) са родом следните знаменити философи: Боет, е когото ние“ заедно разработвахме философията на Аристотел, както и брат му Диодот. От Тир бил родом Атина, а малко преди нашето време оттам е излязъл и Аполоний, който бил съставил списък на философите и на съчиненията от Зенон насам.

Финикийски моряци извършват обиколката на по море.

Херодот, IV, 42

Разбери повече за БГ Наука:

***

Няма никакво съмнение, че Либия се мие от всички страни от морета, като се изключи само онази нейна част, която граничи с Азия. Това, доколкото знаем, доказал пръв Нехон, ца¬рят на Египет. Той, след като прекъснал прокопаването на канала, който трябвало да води от реката Нил към Арабския залив (Дн. Червено море), изпратил финикийски моряци, като им заповядал да минат на връщане през Херакловите стълбове, за да се озоват в Северното море (Средиземно море) и така да пристигнат в Египет. И тъй като потеглили от Еритрейското море (Дн. Арабско море с Персийския залив), финикийците плавали продължително време в южна посока. С настъпването на есента обаче те спирали на сушата, засявали земята, на онова място на брега на Африка, на което се намирали, и изчаквали жътвата. А. след като ожънвали, те продължавали своето пътуване. Тъй правили те в продължение на две години, а на третата година завили при Херакловите стълбове в Северното море и пристигнали в Египет. Тези финикийци разказвали, макар че това ми се вижда невероятно, пък и други едва ли ще го повярват, че по време на тяхната обиколка около Либия слънцето застанало отведнъж от дясната им страна (Описаната експедиция, която била извършена по заповед на фараона Нехон, излязла сполучлива. При своето пътуване финикийците се движели с корабите си по протежение на източния бряг на Африка до нос Добра Надежда. След като заобиколили този нос, слънцето действително се нами¬рало от дясната им страна.)

Писмото на финикийците

Херодот, V, 58

Същите тези финикийци, които се заселили в Елада заедно с Кадъм, между които се намирал и родът, на гефиреите, донесли чрез своето заселване в Беотия много науки и изкуства в Гърция, между които например и писмото (В действителност гърците си служели още от средата на II хилядолетие с няколко вида писмо, на първо място с т. нар. линейно писмо В, срещащо се най-често на Крит и в Пелопонес, а сетне и със сричковото (сила-бично) писмо, най-много образи от което се намирали на о. Кипър.), което гърците, както ми се струва, дотогава не познавали. Най-напред кадмейците употребявали същите букви, както всички останали финикийци. По-късно обаче заедно с езика им претърпяла промяна и формата на тяхното писмо. От елинските племена, които живеели наблизо до тях, главен техен съсед били йонийците. Те възприели буквите от финикийците, преобразили ги от своя страна също тъй до известна степен, нарекли ги финикийски, което било правилно и справедливо, защото действително те били донесени от финикийците(В същност гърците заимствували от финикийците само звуковото писмо. Това, както изглежда, станало на о. Кипър, където гръцките селища се развивали паралелно със съществуващите преди тях финикийски колонии. Поради това, че някои знакове на финикийската азбука за съгласни не могли да бъдат употребявани за гръцкото произношение, те намерили приложение като гласни). По същия начин йонийците наричат още от старо време книгите „кожи“, защото тогава поради липса на папирус те употребявали за писане кози и овчи кожи. Дори и до днес много варварски народи пишат на такива кожи.