Във Финикия (разположена на източното крайбрежие на Средиземно море, в подножието на ливанските планини) възникват нови градове, заселени от семитски племена, които според родовата си традиция, идват откъм Черно море. Финикийците, наричани още сидонци, се занимават главно със занаятчийство и земеделие. Възникват първите финикийски градове-държави, управлявани от царе. От това време са известни контактите на финикийците с Египет (износ на дървен материал от Финикия, египетски военни експедиции до Финикия) и с Месопотамия (експедиции на шумерите и асирийците до Финикия).

Началото на II хилядолетие пр. н. е.
Създават се нови градове-държави (Финикия никога не се организира в единна държава, само в някои периоди определен град придобива хегемония над останалите). Най-важни центрове са: Акко (Акка), Тир, Сидон, Гебал, (Биб-лос), Арвад (Ардос) и Угарит. Неплодородната обработваема земя става причина финикийците да развият занаятите, мореплаването, търговията, корабостроенето. Разширяват се културните и стопански връзки с Египет, Месопотамия и Крит.

XV- XIV в. пр. н. е.
Политически упадък на Финикия. Първоначално територията й е завладяна от египтяните, а след това от хетите.

XII в. пр. н. е.
Нашествие на „морските народи“. Изцяло е разрушен Угарит, а частично и други градове (Гебал, Арвад, Сидон).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Втора половина на II хилядолетие пр. н. е.
Финикийците създават азбучна система на писменост, състояща се от 22 букви само от съгласни (гласните не са познати). Посоката на писане е от дясно на ляво. Най-старите образци от финикийската писменост, намерени в Биб-лос са от X в. пр. н. е.

XI- VIII в. пр. н. е.
Укрепва политическото и културното значение на Финикия, развиват се занаятчийството и търговията, за което допринася продължителния мирен период. Хегемония на Тир. Аристокрацията изцяло използва постъпващите богатства във Финикия. В изгодни позиции са и занаятчиите. Селската беднота изпада в окаяно положение, още повече че се увеличава броят на робите (финикийците са прочути търговци на роби), което затруднява намирането на работа. Общественото неравенство, развитието на занаятите и търговията, довеждат до създаване на финикийска колонизация, която се насочва най-вече на запад. Колонизирани са Кипър (богат на мед), западната част на Средиземно море, северното крайбрежие на Африка чак до Гибралтар (от голямо значение е град Утика, а по-късно — Картаген), южното крайбрежие на Испания (богато на сребро, желязо, и мед) там през XI в. пр. н. е. финикийците основават гр. Гадес (съвременния Кадис); Сардиния, Корсика и Сицилия (особено западното й крайбрежие). Най-често колонистите се заселват след предварително сключен договор с вожда на местното племе; получават не голямо парче земя и се занимават с посредническа търговия между местното население и метрополията. Едва след време колониите започват да стават независими и да водят собствена политика. Финикийските търговци достигат до Британските острови (откъдето внасят калай), търгуват и със страните от Мала Азия (желязна руда, сребро) и Гърция. От Африка доставят слонове, слонова кост. щраусови пера, роби, а от Испания — сребро. Изнасят: дървен материал (чамов и кедров), изделия от стъкло, бронз, тъкани (особено ценени са боядисаните в пурпурен цвят тъкани — пурпурната боя се получава от морски молюски).

Ок. 814 г. пр. н. е.
На северното африканско крайбрежие изселници от Тир основават колонията — Картаген (на финикийски език Карт Хадаш — Нов град). В VI в. пр. н.е. Картаген с изцяло независим от метрополията и придобива голяма търговска и военна сила. По-късно той става метрополия за много по-късни финикийски колонии в западната част на Средиземно море. За разлика от другите финикийски колонии, тук земеделието е силно развито, използва се труда на робите.

701 г. пр. н. е.
Асирийският владетел Синахериб завладява Финикия.

677 г. пр. н. е.
Град Сидон, който след Тир установява хегемония, е разрушен от асирийците Финикия изживява упадък; главна роля в търговията започват да играят гърците.

След 625 г. пр. н. е.
В резултат на западане на асирийската държава, за кратко време Финикия успява да стане независима.

586 г. пр. н. е.
Навуходоносор II, владетел на нововавилонската държава, покорява Финикия. Не се предава само Тир. Едва след 13 месеца обсада неговият цар Итобаал II признава върховната власт на Навуходоносор II, но градът не е превзет.

538 г. пр. н. е.
Вавилон е завладян от Кир II. Цяла Финикия минава под персийска власт и става отделна сатрапия.

332 г. пр. и. е.
След седеммесечна обсада Александър Македонски превзема и разрушава Тир. След смъртта на Александър Македонски Финикия влиза в състава на елинистичните царства: на Лагидите, а по-късно на Селевкидите (в Сирия).

64 г. пр. н. е.
С победоносни войни на Изток римският пълководец Гней Помпей слага край на владичеството на Селевкидите. Финикия преминава под римско управление, като част от провинция Сирия.

395 г.
Финикия влиза в състава на Византийската империя.

VII в.

Арабите завладяват Финикия и тя загубва независимостта си.