Философията – начин за опознаване на света и път към себепознание

Автор: Георги Жечев

Родена в китното старопланинско градче Троян,  гл.ас. д-р Деница Узунова е изключително широкоскроен човек. Характеристиките, която я отличават от другите са нейната отзивчивост, нейната находчивост, любознателността ѝ и желанието ѝ да помага на другите. Още от ученическите си години, тя е привлечена от предмети като философия и литература, защото те изискват задълбочен анализ, въображение и критично мислене, все качества, които Деница Узунова притежава и благодарение на тези училищни предмети и на всеотдайните си учители, тя успява да развие. Интересът ѝ към философията е породен от нейното любопитство, от възможностите, които предлага философията, възможности, които ѝ помагат да разбере самата себе си и света, в който живее. Според д-р Узунова философията е не просто наука, тя не е просто „любов към мъдростта“ или познанието, тя е начин на живот, житейски светоглед. Чрез философията Деница Узунова търси отговори на изконните въпроси, които са разтърсвали човечеството още от неговото зараждане и които „никой век не успя да разреши“, поне не и окончателно, защото всеки един отговор съдържа в себе си зрънце истина, но той сам по себе си не е способен да изчерпи до краен предел зададения въпрос, напротив, всеки отговор води до нов, още по-труден за отговаряне въпрос. Освен това човек винаги е лимитиран в своето собствено време-пространство и всяко ново време, а в някои случаи и пространство, изисква нов и актуален отговор, всичко е релативно в човешкия свят, „всичко тече, всичко се мени“, както е казал Хераклит. Един от любимите цитати на д-р Узунова, чийто автор е британският философ Бъртранд Ръсел, разглежда точно този проблем: „Хората изучават философията не от любов към точните отговори на въпросите, които тя поставя, тъй като по принцип не е мислим нито един точен отговор, а по-скоро от любов към самите въпроси. Защото те разширяват представата ни за това, което е възможно, обогатяват въображението ни и подриват догматичната арогантност, която забранява на разума отвлечени разсъждения“. Доктор Узунова определено е от типа хора, които търсят истината, каквото и да им коства това. Неслучайно древногръцкият философ и математик Питагор е казал: „Животът е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено за истината“. Интересите на гл.ас. д-р Деница Узунова обаче изобщо не са случайни, те произхождат от културната среда, в която тя е израснала. Благодарение на учители като например учителката ѝ по философия Анелия Иванова и учителката ѝ по литература в задължително избираема подготовка – Илияна Минкова, Деница Узунова е открила във философията и литературата пътища към опознаване на света, към релативен отговор на изначалните онтологични въпроси, които всеки един човек рано или късно в своя живот си задава. Книгата, която най-много я е докоснала в ученическите ѝ години е „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс, книга, която въпреки своята ситуираност в Космоса, въпреки всичките елементи на научнопопулярния жанр, инкорпорирани в нея, си остава една дълбоко философска творба, една творба, която твърди, че отговорът на въпроса за живота, Вселената и всичко останало е 42.
Училищните интереси на Деница Узунова, нейното любопитство и желанието ѝ да работи „нещо интересно, нещо, което ще ѝ даде не просто професия, а ще ѝ донесе и лично удовлетворение“ я привличат към философията и логичният избор е Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“. Там тя записва своите бакалавърска и магистърска степени и прекарва едни от най-хубавите години в живота си, учейки това, което наистина я интересува и събеседвайки с лектори като например проф. Димитър Цацов и проф. Вихрен Бузов, които наистина успяват да провокират нейната любознателност. Във Велико Търново Деница Узунова успява да открие себе си и започва да вижда бъдещия си живот, там тя се чувства „в свои води“, там тя решава да „премине своя Рубикон“, да „хвърли жребия“, избирайки философията като своя професия, вървейки по стъпките на доскорошните си преподаватели. Така нейният неспирен интерес и откривателски дух я отвеждат през 2011 г. в Българската академия на науките в София, където тя записва своята докторантура. Деница Узунова успява да защити своята дисертация на тема „Проблемът за злото и страданието в творчеството на Николай Бердяев и Лев Шестов.“ Руската религиозна философия и немската класическа философия определено са областите от философията, които са най-интересни за д-р Узунова и в които тя специализира. От 2016 г. насам тя преподава немска класическа философия, философска антропология и танатология във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, нейната алма матер. Преди да заработи там, тя е работила три години в сферата на средното образование, като учител по дисциплините, познати като философски цикъл в училище. Това е нейното мнение относно разликите между средното и висшето образование:

В етапа на средното образование обучението по философия е от изключително значение. Философията е единственият предмет, който ни учи да не се отнасяме безкритично към дадена информация, учи ни да се аргументираме, да защитаваме позицията си, да сравняваме различни гледни точки. Философията възпитава критическо мислене, което е единственото оръжие срещу всяко внушение и манипулация. В сферата на висшето образование философията ни дава по-конкретни и задълбочени знания, които ни помагат не само в професионалната реализация, а ни помагат да преосмислим живота си, да погледнем по друг начин на света, да разширим мирогледа си.

Видно е, че философията не бива да бъде пренебрегвана от младите хора, защото е безперспективна или непрактична специалност. Напротив, студентите, учили философия могат да се реализират не само като учители или като лектори, но и в много други професии, търсещи креативност и критично мислене. Самата д-р Узунова подчертава това:

Обучението по философия дава много възможности за реализация – в сферата на  образованието, в сферата на бизнеса, където се ценят хора с креативно мислене и др. Голяма част от добрите студенти по философия намират своето място в университетите като докторанти, а по-късно и като преподаватели. Предимството на философията е, че дава много широк спектър от знания, които помагат не само за професионалната реализация, а променят начина на живот, защото философията е толкова необятна, че в нея всеки намира нещо за душата си.


РЕКЛАМА:

***

За да допълня казаното от гл.ас. д-р Узунова, ще перифразирам думите на доц. д-р Димитър Димитров от едно интервю, което скоро направих с него и което наскоро беше публикувано – „работата на университета не е да създава кадри, тази концепция е криворазбрана от властимащите. Работата на университета е да създава отговорни и мислещи граждани, да създава личности със собствено мнение по всеки въпрос, готови да го защитят с цената на всичко, а не просто професионалисти, готови да работят каквото им се даде или нареди“. Затова и философията е толкова важна днес, хората, запознати с нея, както и с историята, много по-трудно биха могли да бъдат контролирани, манипулирани или измамени, както акцентира и д-р Узунова. Добре е да се знае и че Великотърновският университет предлага философско обучение от най-високо ниво, за което свидетелства и следния цитат на гл.ас. д-р Деница Узунова: 

Обучението по философия във Великотърновския университет е на изключително добро ниво. Доказателство за това са и данните от Рейтинговата система, които показват, че философията в нашия университет се нарежда на престижното второ място. През последните няколко години във Великотърновския университет се утвърди като традиция провеждането на ежемесечен студентски семинар „Философско кафе“. Инициатори бяхме аз и гл. ас. д-р Анна Иванова. Срещнахме подкрепа и на проф. д.н. Вихрен Бузов, заместник-ректор по управление на качеството и акредитацията и ръководител на катедра „Философски науки“. Още на първата среща се събра малка групичка от студенти и докторанти от специалност философия. Постепенно се включиха почти всички студенти от специалността, а след това на семинарите започнаха да идват и студенти от различни специалности като право, психология, студенти от факултета по изобразително изкуство и др. Семинарът е предназначен да бъде неформална платформа на студентския глас. „Философско кафе“ има регистрирана страница в социалната мрежа Facebook. На страницата се поддържа платформа, в която студентите предлагат и гласуват теми за дискусиите си.

Освен Философското кафе, Великотърновският университет организира и национален конкурс за написване на философско есе, който с всяка изминала година все повече се разраства. Ето и мнението на гл.ас. д-р Узунова по този въпрос:

Интересът към състезанието е изключително голям и се увеличава с всяка следващата година. Това показва, че философските въпроси вълнуват децата, а учителите умеят да вдъхновяват своите ученици. Доказателство за това са прекрасните есета, които изпращат участниците.

В наше време изключително важно е и сътрудничеството между училища и университети. ВТУ поддържа връзки с не едно или две училища в страната. Представители на университета например ежегодно присъстват на организираната от Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ национална конференция по литература, философия и история. Самата д-р Узунова е присъствала многократно на гореспоменатата конференция и е останала с много добри впечатления от нея: 

Това е една страхотна инициатива! Няколко пъти съм присъствала на конференцията и бях много впечатлена. Учениците са представят на едно изключително добро ниво, а по това може да се съди и за работата на учителите. Имах възможност да се запозная с госпожа Илинида Маркова – страхотен професионалист, който работи с ентусиазъм и резултатите са налице.

Последната книга на гл.ас. д-р Деница Узунова, излязла през месец юни тази година, е озаглавена „Луцинде“ – апология на чувствеността. Тя е посветена на скандалния за времето си философски роман на Фридрих Шлегел – „Луцинде“. Фокусът е върху философските, етическите и естетическите смисли на произведение, което защитава правото на свобода на твореца, свободата на фантазията, представя конфликтът между етичната и еротичната любов и защитава правото на жената на еротични чувства. „Луцинде“ олицетворява бунтът на автора срещу традиционния морал и произтичащите от него предразсъдъци. В този смисъл романът се превръща в един от символите на Немския романтизъм. Освен тази книга, д-р Узунова издаде през тази година и друга книга, в съавторство с нейната колежка Олга Стоянова-Енчева, озаглавена „Академичната кариера и принципът на равнопоставеност“. Един много важен въпрос, който е добре да си зададем е равноправни ли са мъжете и жените философи днес? Отговорът на д-р Деница Узунова е нееднозначен: 

Това е една наистина сложна тема. Днес жените и мъжете имат равни шансове за професионална реализация и развитие във всяко едно отношение, но не винаги е било така. Може би все още ни трябва време да преодолеем някои предразсъдъци и стереотипи. Много от жените в миналото, дръзнали да се занимават с философия, жертват живота и семейството си в името на философията, което, според някои автори, може да се определя като вид аскетизъм в името на науката. Голяма част от тях успяват с цената на много усилия да утвърдят своето място във философията. 

Исторически погледнато, истината е, че жени философи не липсват. Такива например са Аспазия, втората жена на атинския оратор и държавник Перикъл, както и по-съвременните ѝ „колежки“ Симон дьо Бовоар и Хана Аренд. Все пак твърде малко са примерите за жена, изобщо работила някаква професия в миналото… През последните стотина години обаче тенденциите наистина започнаха да се променят и в наше време жените имат същите доходи (поне в сферата на образованието), каквито имат и мъжете.

Ако попитате д-р Узунова коя философска книга би Ви препоръчала, то нейният избор най-вероятно би се спрял на книгата на руския философ Лев Шестов „На везните на Йов“. Произведенията на Шестов, романите, които той е издал, винаги са ѝ помагали да се справи с определени житейски ситуации, те са били до нея и в трудните моменти, съпътстващи нейното битие. Освен като професия, философията е неизменна част от живота на Деница Узунова, защото тя ѝ е помагала в трудни ситуации и продължава да ѝ помага да преодолява житейските проблеми, пред които е изправена; философията освен всичко това я е научила и да цени хубавите моменти и да „живее за момента“ или както е написал римският поет Хораций в своите „Оди“ – “carpe diem“. 

От всичко написано дотук става ясно, че философията не е просто работа за д-р Узунова. Тя е част от самата нея, нещо, без което тя не би могла да продължи напред. Когато я помолих да се опише с три думи, гл.ас. Узунова избра именно думите „любов към философията“… Извън работното си време, Деница Узунова обича да чете, да пише и да пътува. Все неща свързани по един или друг начин с нейната същност – философията. За мен гл.ас. д-р Узунова е устремен човек, човек намерил пътя си, следващ го непреклонно, човек, който без проблем можем да наречем homo faber. Нейните многобройни бивши и настоящи студенти, книгите, които е издала, както и постиженията ѝ дотук, говорят красноречиво за това.

 

   


Европейска нощ на учените 2022 г.: