Фестивалът на маскарадните игри Сурва

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

По традиция всяка година в България се състои един от най-големите маскарадни фестивали в света. Това е международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, който се провежда ежегодно в края на януари или началото на февруари в град Перник и e най-масовото мероприятие, включващо традиционни народни игри и обичаи с маски на Балканите. Със своята конкурсна програма фестивалът представлява една тържествена среща и надпревара на живите носители на българските фолклорни традиции, известни като “сурвакари” и “кукери”.

Фестивалът се организира от Община Перник още от далечната 1966 г. насам, а от 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции.
Най-голямата атракция на фестивала е двудневното състезателно дефилиране на маскарадни групи от цялата страна и от много други държави.
Традиционно във фестивалната надпревара взимат участие над 6 000 души от около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.
През последните две години фестивалът не се проведе поради водната криза в общината от 2019 г. и пандемията covid-19 на следващата година. Но ХХХ-ят юбилеен фестивал Сурва`22 вече е официално обявен и ще се състои на 28-30 януари 2022 г., ако обстановката го позволява и при спазване на всички противоепидемични мерки.

Зрителите от Перник и цялата страна, както и гостите от чужбина, идват тук, за да се потопят в уникалната атмосфера на маскарадната традиция, да видят на живо и докоснат маските и костюмите, да си пожелаят здраве и късмет през годината. Също така посетителите имат възможността да опитат от традиционните ястия и напитки, както и да посетят различни представления и изложби. На богатите базари на фестивала гостите имат възможността да се насладят на произведения на българското приложно изкуство и да си купят уникални сувенири.


РЕКЛАМА:

***

Произходът на тези маскарадни обредности се корени дълбоко назад в древните езически епохи, но те се съхраняват и до днес като част от българската фолклорна традиция. Игрите с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, а участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”. Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година и с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за новото начало.

 

 

Играта на маскираните мъже е зрелищна комбинация от ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.
Маските в народните вярвания защитават от зловредното влияние на “нечистите сили“. Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие.

Маскарадните костюми включват разнообразни персонажи, като по традиция обредните роли се изпълняват от мъже. Но маскарадността в България е жива традиция, която еволюира и се променя. Така с времето тя адаптира към себе си нови символи и образи, а ограниченията за участниците по пол и възраст постепенно отпадат. От Възраждането насам сред маскираните навлизат персонажи и от нефолклорната култура. Значими политически промени и социални проблеми и днес раждат пародии на представители на различни социални групи. Желанието за участие в маскарадната група се утвърждава като достатъчно условие за участие – така че до над 70-годишни участници могат да се видят и деца в предучилищна възраст, маскират се също така и жени и момичета, които се чувстват съпричастни към традицията.

Днес маскарадните обичаи имат двойствен живот – от една страна, съгласно традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден по места, от друга страна – придобиват показност и състезателен характер, преобразувани в сценичен вариант и изнесени пред публика на множащите се фестивали, карнавали и празници, провеждани в България и в чужбина.
Само на фестивала в Перник обаче могат да се видят маски от всички етнографски области на страната. Всеки зрител, докоснал се до игрите и маските на участниците, усеща живителното им влияние и се потапя в атмосферата на една вековна традиция.

 

Източници: surva.org, bulgariatravel.org, pernik.bg
Текст: Радослав Тодоров