Терминът феодализъм първоначално бил прилаган към системата обществени отношения на средновековна Европа, основани на земеделското стопанство. Тази средновековна система притежава уникални характеристики като отношенията между крепостния селянин и земевладелеца или между васала и суверена. Строго погледнато, феодализмът не е съществувал никъде другаде преди 800 г. след Хр. в Европа. Но това понятие сега се употребява за всяка обществена система, в която местната икономическа и политическа власт се упражнява от името на централното управление от привилегировани земевладелци, които събират данъци от селяните, обитаващи земите им. Същите привилегии и право за събиране на повинност притежавали и номарсите в Египет в периода на Старото царство по време на VI династия (около 2800 – 2600 г. пр. Хр.). Номарсите първоначално били чиновници на служба към местното управление. Често за такива били назначавани членовете на местната земевладел-ска аристокрация. След време им били дарявани все по-големи парчета земя и доходите от тях и те постепенно се превърнали в наследствени феодални барони. Централната власт успявала да запази суверенитета си над държавата и населението само в случай, че си осигури тяхната лоялност. И така от позицията на своята абсолютна власт фараоните могат да се смятат за основатели на първата феодална система.