Направи дарение на училище!

За фаталната за българската история 1913 година, войната, изправила България срещу нейните съседки в името на национално обединение, последствията и поуките от нея говори учителят по история и география Славчо Свиленов.

За Междусъюзническата война, Славчо Свиленов казва, че е най-съдбоносното събитие в нашата нова история. „Междусъюзническата война, погледната в контекста на глобалните събития, директно поставя България на страната на Централните сили в Първата световна война, а от тук и събитията през Втората световна война са следствие на това, което е било по-рано.“

В момента Славчо Свиленов се занимава с военна история, по-конкретно около Балканските войни, изследвайки един по-малко известен период по време на Втората балканска война, свързан с новосформираните военновременни бригади – Драмска, Серска и Одринска.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Интересно е, че в тях се включват мъже от новоосвободените територии, без никаква военна подготовка. Те са сформирани през април 1913 г. и имат за цел да повишат числеността на българската армия и да се оползотвори демографския потенциал на тези новоосвободени територии. Според него, в контекста на тогавашните събития, това са били много прибързани решения. Разформировани са боеспособни части, които да бъдат влети в тези три бригади, което не довежда до нужния резултат, масата войници се оказва недобре подготвена.

Той допълва, че факт, който се забравя е, че в Драма, много от българите са били патриаршисти. Гръцката пропаганда до така степен се е впила в съзнанието на населението, че те, макар и българи по родство, нямат силно национално самосъзнание. За мъжете, мобилизирани за Серската бригада не може да се каже същото, но там ключова е била липсата на военна подготовка, което е правило тези части нестабилни в най-възловите моменти. Одринската бригада, въпреки липсата си на подготовка, може да се каже, че върши работата си успешно, играейки по-периферна роля.

Неуспехите в тази насока, той отдава на краткото време за планиране и взимане на решения за военните действия срещу бившите съюзници на страната ни. „Заради това се оказваме в едно съотношение на силите, което не е в наша полза, дори на дипломатическо ниво.“

Опростяването на събитията и хвърлянето на цялата вина върху Фердинанд и Савов е несправедливо, все пак смята учителят. „Има ли са вина, но трябва да бъдем максимално обективни. Много от офицерите и генералите са родом от Македония, те отиват на война с тази идея – Македония и нищо по-малко.“

„На събитията трябва да се гледа много комплексно – политически, геополитически, какви са настроенията, какво представлява нашата армия по онова време“, апелира Свиленов. Грешките, които прави България не са грешки на конкретния момент, а по-скоро един дълг процес, довел до тези съмнителни решения. По тази причина не трябва да се набляга толкова на конкретиката.

Изводи и поуки от войната

Първия извод, който трябва да си извадим от онзи период, според Свиленов е, че България никога не трябва да разчита на страни, които смята за приятелски, само защото имаме някакви общи връзки в даден период. Трябва да се търсят именно общите интереси във всеки конкретен момент, тъй като между народните отношения, по негово мнение, се описват най-добре като подвластни на „закона на джунглата“.

Поуки има и във военно отношение, казва учителят. Подготовката на населението, на висшия офицерски състав, на по-ниския офицерски ешалон, на обикновените войници не трябва да бъде оставяно на произвола на съдбата. „Ние печелим блестящи битки в тези войни, защото близо 30 години офицерският ни състав е невероятно добре подготвен и мотивиран.“ Тогава приоритет във военното обучение се явява самата мотивация и нравствено възпитание на офицерите и войниците към самоотверженост. „Българският войник от това време носи качествата на един достоен рицар, човек, който да е пример навсякъде“, допълва той.

„Нещото, което ни липсва от онова време е каузата, каквато и да е тя.“, казва Славчо Свиленов, обяснявайки, че има и философски и психологически изследвания, показващи, че човешкото създание като отделен индивид или като едно голямо общество, има нужда от кауза. По времето на втората балканска войни каузата е била освобождаването  на поробените братя, а сега нямаме такава обща кауза.  Споделя мнението, че времето, в което живеем ни създава илюзията, че националната държава е отживелица, а не е така. „Всяка една криза показва, че всяка една нация се справя сама, първо помага на себе си, после ако може поглежда встрани.“

Свиленов е на мнение, че поуки можем да си вадим и от успехите на нашите врагове. В контекста на периода на втората балканска война, те ни дават един своеобразен урок по дипломация, който в днешни дни може да ни служи за пример, защо е важно да не изпадаме в изолация, защо е важно доброто поддържане на международните ни отношения и поддържането на този „гръб“, който имаме от различните съюзи, особено Европейския съюз.

Той цитира акад. Георги Марков, който казва, че Балканската война може да служи и като причина за моралната правота на българина да се чувства свободен и да не мисли, че свободата е дар от Русия, „той е станал свободен, когато е тръгнал да освобождава поробените си братя в Македония“.

В крайна сметка, равносметката от войната е отчайваща, но тя, като цяло, би могла да ни бъде от огромна полза, да стои като обица на ухото ни и да ни служи за урок занапред.

Емил Кръстев

Видеото на БГ Наука със Славчо Свиленов:

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!