След  промените в България през 1989 родната авиация изпадна в тежка криза.  Не закупуваше нова техника, а старата с времето си отива. Имаше (и все  още има) проблеми с ремонта на авиационната техника, снабдяването с  гориво и обучението на нови летци. Слава Богу през последните години  тенденцията сякаш се пречупи. Бяха доставени модерни швейцарски учебни  самолети ”Пилатус” РС-9М, а сега се доставят и модерните вертолети  ”Кугър”. Упорито се мисли и за закупуването на нов многоцелеви  изтребител. Сериозните кандидатури са три, на F-16C/D блок 50/52,  Грипен и F/A-18 E/F Супер Хорнет.
Военните летци и авиационните хора в България по принцип отдават  предпочитания на F/A-18 E/F. Това е най модерния от трите самолета и е  от висок клас. Досега България не е разполагала със самолети на такова  ниво (като изключим трите MIG-25, но те бяха разузнавателни, не  изтребители) и се смята, че с тях българските ВВС ще могат да осигурят  нужната сигурност на родината ни.
Затова решихме да ви запознаем с този тип американски изтребители.

Още с появяването си F/A-18A/B е добър изтребител и ударен самолет, но и има какво още да се желае от него.
Започват доработки и модернизации, благодарение на които скоро самолета  става, „тесен” и във фюзелажа му просто няма място да се сложи още  нещо. Това обаче не тревожи много генералите от USN, защото през 80-те  тече проекта за ударен стелт самолет предназначен за флота под името  А-12, на който се възлагат огромни надежди, включително и че ще замени  F/A-18. В начало на 90-те години обаче отминалата заплаха на съветските  BBC и огромните суми давани за този проект карат правителството да го  стопира.
В началото на 90-те в САЩ се взема решение за проектиране и  производство на напълно нов тип многоцелеви изтребител, който трябва да  служи както в USN, така и в USAF, а също и в корпуса на морската  пехота. Това е днешният F-35. Проблемът обаче е, че А-12 е предвиден за  постъпване на служба около средата на 90-те, докато новия самолет ще  бъде готов 10-15 години по късно (в новите времена на мир форсирането  на оръжейните проекти е ненужно). За този период трябва да бъде  намерено някакво временно решение.
След внимателна преценка се стига до извода, че е най добре F-14А/D да  се пригоди и за ударни задачи, а за F-18 се предвижда дълбока  модернизация.
От фирмата McDonnel Douglas още през 1992 са готови с първоначалния  проект на модернизацията на самолета. Те стигат до идеята, че някакво  значимо подобряване на характеристиките е възможно само при увеличаване  габаритите на самолета. Той и в този момент е претоварен и просто няма  къде да се сложи ново оборудване.
Новият самолет получава име F/A-18 E/F „Супер Хорнет”. Той е с 25%  по-голям от своя предшественик F/A-18 C/D и по-габарити се доближава до  тежкия изтребител F-15. Увеличената вместимост на резервоарите  (възможно поради по големия фюзелаж) води до повишена далечина на  полета с около 45% въпреки по-мощните (и съответно по „лакоми”  двигатели). Друго важно нововъведение са значително увеличените наплави  на крилото, които генерират по голяма подемна сила.
В началото на 90-те гигантът Boeing поглъщат McDonnel Douglas и  разработката на самолета се поема от тази фирма. На 14 февруари 1996 е  първият полет на първият прототип. Веднага се проявява един доста  сериозен дефект. При полет с висока скорост се появява явлението  флатер. Крилото се оказва тънко за по-голямата машина, започва да  трепти и има опасност от разрушаване. Крилото спешно е доработено като  е удебелено и усилено. Аеродинамичните ножове от които вече няма нужда  са премахнати, но се появява т.нар. „зъб” на атакуващия ръб на крилото  и спойлери върху горната повърхност на крилата. Поради увеличения  разход на въздух от новите, по-мощни двигатели, се налага да се промени  и конструкцията на въздухозаборниците. Сега те са по големи и с  правоъгълно сечение. Постигнато е подобрение и по-един много важен  показател за палубен самолет: увеличено е теглото на боеприпасите, с  които самолета може да каца на палубата на самолетоносач. При F/A-18  C/D то е 2500кг, а при варианта A/F-18 Е/F е увеличено на 4100 кг.

Разбери повече за БГ Наука:

***

 

ДВИГАТЕЛЯ

Изтребителя F/A-18 C/D използва много популярния и харесван в  американската армия двуконтурен реактивен двигател F-404 на фирмата  General Electric. Военните са много доволни от него и това кара  двигателостроителите да мислят за нов двигател, но без да изменят  концепцията на F-404. Още през 1983 година започва проектирането на  двигателя . Той както се каза е на базата на F-404, но с изменения при  компресорите, вентилаторите и нова горивна камера. Този безфорсажен  двигател с по-висока степен на двуконтурност е предназначен за новия  палубен щурмовик А-12. Заедно с този двигател на негова база се  разработва и авангардния двигател YF-120 за свръхзвукови самолети. През  1991 г обаче е спрян проекта А-12 и това от своя страна спира  разработката на новите двигатели. Вместо това е стартиран проект за  модернизация на F-404 с елементи от спрените, но авангардни проекти. Новият двигател получава име F-414-GE-400. Той има нов по-мощен вентилатор и цифрово управление. Първият сериен двигател F-414
-GE-400 е произведен през август 1998 година.
Горивото се съхранява в централен и два крилни резервоара. Централният  резервоар е значително по голям от този на F/A-18 C/D и събира 6560  литра керосин. За Cупер Xорнет е разработен и подкачаем подтелен  резервоар с вместимост 1820 литра.С този резервоар в случай на нужда  може да се осъществява и презареждане на други изтребители в полет.  F/A-18 Е/F е снабден и със система за дозареждане в полет от въздушен  танкер, тя е идентична с тази на F/A-18 C/D.
За запуск на двигателите се използва спомагателна силова установка (APU) GTC36-200 производство на фирмата Honeywell.
F/A-18Е/F  разполага с четирикратно резервирана електро-дистанционна система за  управление (ЕДСУ), производство на фирмата Locheed Martin. Катапултната  седалка е марка Martin -Baker NACES с параметри нулева височина и  нулева скорост.

АВИОНИКА

По отношение на авиониката F/A-18 C/D Xорнет и E/A-18 E/F Cупер Xорнет  са почти идентични.Силата на Супер Хорнета е в това, че той може за в  бъдеще да претърпи много модернизации. Радарът на F/A-18 E/F е същия  като на предишните модификации AN/APG-73 разработка на фирмата  Reytheon. Днес той се смята за един от най-добрите радари в света. В  днешно време за този самолет фирмата Reytheon разработва нов радар с  фазирана антенна решетка с електронно сканиране. Кабината на F/A-18 E/F  е конструирана според последния „писък на модата” с големи течно  кристални дисплеи и е подобна на тази на F/A-18 C/D или иначе казано тя  e това което американците днес наричат „стъклена кабина”. Индикаторът  на фона на челното стъкло (HUD) е с 20-градусово зрително поле и може  да изобразява информацията от системата за опознаване „свой-чужд”, от  радара, от инфрачервената система за преден обзор (FLIR) и от системата  за РЕБ (Радио електронна борба). Под HUD е разположен централният  многофункционален дисплей, който е монохромен с размери 75мм на 130мм,  на него може да се изобразява информацията и от останалите дисплеи. От  двете му страни са другите два дисплея с размери 130мм на 130мм, под  тях има още един цветен дисплей за изобразяване подстилащата картата на  местността. В момента се разработва новата система за преден обзор  (ATFLIR) която ще замени сега използваната AAS-38 Nite Hawk. Предполага  се че тя ще има двойно по голяма далечина на откриване на целите.
От 2001 F/A-18 E/F разполага със система за разпределение на  информацията (Multifunction Information Distribution System), както и с  комбиниран бордови радиозапитвач-транспордер (система „свой –чужд”).
F/A-18 E/F Супер Хорнет е снабден с новата UHF/VHF радиостанция  AN/ARC-210 на фирмата Cillins. В процес на разработка е и нов  разузнавателен контейнер специално пригоден за F/A-18 E/F, той е  известен под името SHARP (Super Hornet Advanced Reconnassance Pod ).
Едно от най-авангардните нововъведения е в интегрирането на нашлемна  система за целеуказване (JHMCS), съвместима с новата ракета AIM-9X.  Символиката ще се изобразява на фона на филтъра на шлема с 20-градусово  зрително поле. Новата система за РЕБ е AN/ALQ-214 със система за  предупреждение за ракетна атака AN/ALR-67(V)3. E/F-18 E/F Супер Хорнет  също така разполага със система за разхвърляне на топлинни капани  AN/ALE-47.

ВЪОРАЖЕНИЕ

Изтребителят F/A-18 E/F разполага с по-голямо крило което позволява да  се постави по още един пилон под всяко крило. Така възлите за окачане  на въоръжение стават 11 (2 в краищата на крилото пригодени за  управляемата ракета с малка далекобойност AIM-9,6 подкрилни, 2 от  външните страни на въздухозаборниците и един подтелен). На тези пилони  могат да се окачат товари до 8050 кг което е с 20% повече от F/A-18 C/D.
Самолетите F/A-18 E/F Супер Хорнет могат да носят комбинация от около  30 типа въоръжение. Сред тях са противорадарни ракети АGМ-88 HARM които  се окачват на крайните подкрилни пилони. Основният високоточен  боеприпас е ракетата AGM-84 SLАМ-ЕR. Самолета може да носи общо 4  такива ракети. Другите боеприпаси за щурмуване на земни цели са: до 11  бомби Мк.83 (454кг), до 6 ракети АGМ-65 Maverik, 6 АGМ-88 HARM, 7  GBU-32 JDAM (с комбинирано инерциално-спътниково насочване), 4 GBU – 31  JDAM (907 кг) и 6 AGM-154 JSOW. За въздушен бой машината може да носи  12 ракети AIM-120 AMRAAM, до 8 ракети AIM-7 Sparrow или до 12 ракети  AIM-9X.Бордовото оръдие е добре познатото и щатно за американските  самолети М61А1 „Вулкан”.

Е/A-18 G

Нуждата от самолети за РЕБ в американската армия винаги е била голяма  защото стратегията за пълно превъзходство във въздуха е неосъществима  без тях. В началото на 90-те години на миналия век тази задача  изпълняват самолетите ЕF-111А, F-4G Wild Weasel, EA-6B Prowler, а  противорадарни ракети AGM-88 HARM могат да носят още самолетите F/A-18  C/D, A-6E, A-7E. По същото време обаче са снети вече старите типове  самолети като ЕF-111, F-4G, А-6 и А-7. Същевременно варианта F-16CJ е  пригоден за използване на ракети HARM.Е-6B се предвижда да останат на  въоръжение до 2015, но така или иначе си отиват. Ясно е че нещо трябва  да ги замени и в Пентагона решават това да е F/A-18 E/F, вариант на  Супер Хорнета. Той получава името Growler и е съвместен проект на  фирмите Boeing и Northrope Gruman. Разработката му започва още през  1993 година. На новия самолет е монтирана системата за електронно  противодействие AN/ALQ-99 взета от ЕА-6В и пригодена за Супер Хорнета.  Предвижда се Growler да носи до 3 контейнера за РЕБ от тази система две  противорадарни ракети AGM-88 HARM, ракети за въздействие по наземни  цели. AGM-154 JSOW, GBU-29/30/31/32, два подкрилни резервоара и две  ракети с активна глава за самонасочване за въздушен бой на средни  дистанции AIM-120 AMRAAM. Предвижда се на този самолет първи да се  монтира новия радар с фазирана антенна решетка, а на крайните пилони  оригинално предвидени за ракетите AIM-9X, ще се монтират широколентови  приемници за сателитна връзка с антена в задната част на тялото. Това  ще даде възможност за много по-бързо и надеждно целеуказване на други  самолети и сухопътни части на информацията с която E/F-18 G разполага.  Изпитанията на тази машина започнаха тази година (2006) и засега вървят  успешно.

Преведено от руски: Димитър Маневски