Приетата през 1947 г. в Япония конституция провъзгласила отказът от война ” като суверенно право на нацията” и забранила страната да има собствени въоръжени сили. Обаче през 1954 г. бил приет закон за създаването на управление за националната отбрана и започнало създаване на „Сили за самоотбрана”, в това число и военно въздушни. И до днес ВВС и армейската авиация на Япония се комплектуват основно от американски летателни апарати (макар и произвеждани по лиценз в Япония). В същото време в края на 60-те години било прието решение да се развива и собствена научноизследователска и опитно-конструкторска база за разработка на оригинална военна авиационна техника. На 20 юли 1971 г.се състоял първият полет на опитния двуместен учебно-тренировъчен самолет Мицубиши Т-2 – първият японски свръхзвуков самолет. Паралелно с учебно-бойния самолет Т-2 се създавал и едноместния вариант на модификацията за изтребител-бомбардировач FS-T2kai. Първите два опитни образци всъщност били преработените втори и трети опитни екземпляри на Т-2. Летателните изпитания започнали на 3 юни 1975 г. Външно FS-T2kaiсе отличавал от по старшия си брат по едноместната кабина и обтекателя на антенната система за предупреждение за облъчване от вражески радар,поставени в края на крилата. Изпитанията и доработките по самолета отнели почти две години и едва през юни 1977 г. били произведени първите серийни машини получили обозначение F-1.
Първоначално се предвиждало да се произведат 59 Т-2 (29учебно-тренировъчни и 30 учебно-бойни) и 68 F-1. Но както е известно,апетита идва с яденето. В края на 1992 г., когато серийното производство на всички машини било завършено, в строя се намирали 88двуместни и 75 едноместни бойни самолети. Изтребителите бомбардировачиF-1 комплектували три тактически авиоескадрили; 3-та и 8-а от съставана 3-то изтребително авио крило (авиобаза Мисава) и 6-то от състава на 8-мо изтребително авио крило (авиобаза Цуйки). Т-2 носят служба в състава на учебните и учебно-бойните авио ескадрили, а също така играят ролята на противник в ескадрилите на централно подчинение и се използват в опитното авио крило. От април 1982 г. Мицубиши пристъпила към разработката на експериментален самолет на базата на двуместен Т-2(програма CCV). Модернизацията включвала снабдяване на машината селектро дистанционна система за управление и допълнителни аеродинамични повърхности. Изпитанията започнали през 1983 г. В хода на изследването се получили ценни данни използвани впоследствие при разработката на новия изтребител по програмата FS-X. По плановете на японското военно ръководство F-1 трябвало да остане на въоръжение до 1999-2001 г., но забавения ход на програмата FS-X наложило срокът на служба да бъде удължен.
Конструктивно F-1 представлява високоплан с трапецовидни крила (стреловидност по атакуващият ръб 42°) с неголеми наплави. Излетно-кацащата механизация на крилото се състои от задкрилки, разположени по целия размах, и пред крилки. На горната повърхност на крилата са поставени двусекционни интерцептори, служещи за управление по крен. Профил на крилата – модернизиран NACA 64.
Фюзелажа е тип полу монокок, изработен основно от алуминиеви сплави.Неговата конфигурация е проектирана с отчитане на правилото за площите. Фанара на кабината е на секции и се отваря назад-нагоре. В долната частна фюзелажа, веднага зад нишите на основния колесник са поставени спирачни щипки, отклоняеми под ъгъл 50°. В опашната част е поставен цяло въртящ се стабилизатор, задвижват по хидроприводи. За намаляване дължината на пробега се използва спирачен парашут с диаметър 5,4 м.Освен това всички машини са оборудвани със спирачни куки. Технологично фюзелажа се дели на 4 секции; носова, централна, кърмова и опашна.Двете предни части се произвеждат от фирмата Мицубиши, а другите от Фуджи.
Шасито е тропорно и всички стойки са едноколесни. Главните стойки се прибират напред като се извиват на 90°, а предната без завъртане.Основните колела са снабдени с хидравлични спирачки и антиблокировъчни устройства. Носовото колело при рулиране може да се движи под ъгъл±36°. Доколкото командването на силите за самоотбрана не е планирало експлоатация от грундови полоси, на Т-2 и F-1 е поставена пневматика под високо налягане.Тук Мицубиши е използвала успешно опита натрупан при производството на американския изтребител F-104.
Горивната система включва 7 фюзелажни резервоара, 6 от които са поставени между каналите на въздухозаборника от кабината до двигателя,а седмият – над двигателя. Общата събираемост на резервоарите е 833 литра авиационно гориво. Зареждането на изтребителя е централизирано под налягане, като гърловината на възела за зареждане е разположен начелната повърхност на фюзелажа пред нишата на основната стойка на колесника.
Силовата установка включва два ТРДДФ R.B.172/Т.260-50 „Адур“ съвместна англо-френска разработка на фирмите Ролс-Ройс и Турбомека. Двигателите имат тяга на максимален режим 1730 кг, а на форсаж 3207 кг.

Въоражение.

И двата варианта на самолета са снабдени с в строено шест цевно оръдие М61А-1 „Вулкан“ калибър 20 мм и УР „Сайдуиндър“ или ААМ-1/ААМ-2 клас“въздух-въздух“ на крайните крилни пилони. Също така може да сеизползва разнообразно въоръжение, което се поставя на пет възела за подкачане (един под фюзелажен и четири подкрилни). Тактическият изтребител F-1 може да се въоръжи с две-четири ПКР (Противо Корабни Ракети) ASM-1 или 8-12 бомби калибър 500 фунта, 4 ПУ PL-4 с четири НАР калибър 127 мм или 4 ПУ PL-7 със седем НАР калибър 70 мм.
В състава на бордовото оборудване на F-1 влизат бордова РЛС (Радио Локационна Станция, позната повече с името радар), спрегната със система за управление на оръжието, инерциална навигационна система,изчислител на въздушните данни, приемник на системата за откриване и фотокамера. Като цяло първия свръхзвуков японски самолет не е чисто национална машина, защото едва 56,5% от неговите възли и агрегати са чисто японска разработка, 41,8% се произвеждат по лиценз и 1,7% се внасят. Но за Япония това бил самолет на престижа, който доказал, че националната авио промишленост е способна в сравнително кратки срокове да разработи и произведе съвременна техника. При това с не големи финансови усилия; стойността на сериен Т-2 е около 5 мил долара, което е много по малко от аналогичните американски машини.

Разбери повече за БГ Наука:

***

	F-1
	F-1
	F-1
	F-1
	F-1
	F-1
	F-1 с PKR ASM-1
	кацане
	подготовка за излитане
	пилотна кабина F-1 © H.Nagakubo
	схема F-1
	F-1 No. 3 Squadron VVS Yponii © Chris Banyai-Riepl
	F-1 (50th anniversary of Tsuiki AB in Japan) © Chris Banyai-Riepl