Езикът на тялото ви може да загатне за вашето емоционално състояние. Учените от отдела за комуникации на Станфорд сега разкриват, че внимателното наблюдаване на фини промени в движенията на торса и главата могат да предскажат творчески резултати или способност за учене при отделните индивиди.
Способността бързо да сканирате езика на тялото или изражението на другите хора, за да получите бърза представа за това, което мислят или чувстват, е удобен трик, който всъщност повечето от нас притежават. Появете се късно за вечеря и всичко, което ви е необходимо, е само да погледнете езика на тялото на майка си, за да разберете, че сте в беда.
Ново изследване на двама учени от Станфорд разкрива, че количественият анализ на такива невербални знаци може да покаже способността на човек да учи и силата на творческите му умения.
Констатациите биха могли да подобрят предоставянето на информация чрез онлайн обучение или да помогнат на работодателите по-бързо и лесно да съберат работници в екипи, които ще пораждат най-иновативните идеи.
Изследването, проведено от Джеръми Бейленсън, доцент в катедрата по комуникации, и Андреа Стивънсън Уон, докторант по комуникации, използва лабораторията за виртуално човешко взаимодействие (VHIL) на Станфорд, за да пренесе изследването на невербалните поведенчески сигнали в съвременната епоха. В продължение на десетилетия те наблюдават човешкото поведение като прозорец към мозъка. Тези наблюдения обаче са трудоемки, подложени на пристрастия и вероятно биха могли да пропуснат фини, но важни модели.
Учените превърнаха изследването на невербални сигнали в проект за големи данни, като използваха обикновените камери за видеоигри на VHIL за измерване на точните движения на телата, крайниците и главите на участниците. Работейки със сто субекта и записвайки при 30 кадъра в секунда, експериментът произвежда планина от данни, които те анализират с модел за машинно обучение, имащ възможността да идентифицира обективно модели, които могат да убягнат на човешкото око.
След това те прилагат техниката към експеримент, с цел да се разкрие ролята, която играе езикът на тялото за това колко ефективно един човек може да обучи друг. В експеримента, резултатите от който са публикувани в списание IEEE Transactions on Affective Computing, „учител“ научава няколко принципа за ефективност на водата и след това има пет минути да преподаде този урок на „ученик“, докато камерата записва предаването на знания. След това ученикът полага изпит, за да покаже каква част от урока е усвоил. Тематиката на уроците е подбрана така, че да обслужва и друг важен аспект на мисията на VHIL, а именно да се опита да научи хората да намалят вредата си върху околната среда.
Учените повтарят този сценарий 50 пъти и въвеждат данните от камерата и резултатите от теста в своя модел, за да идентифицират поведението, което корелира с лоши резултати от теста.
„За нашата извадка и нашата задача учениците, правещи по-екстремни движения с горната част на тялото, са склонни да учат по-зле от другите“, констатира Бейленсън.
Подобряване на невербалното поведение
Авторите предупреждават, че все пак тези резултати почти не дават представа за причината и следствието. Ученикът може да се движи по определен начин, защото му е скучно, защото е кихнал или усетил сърбеж или пък е бил болен и заради това е пропуснал ключов детайл.
„Но критичното нещо от психологическа гледна точка, както и от гледна точка на приложението, е че независимо от това дали знаем причината, можем да открием дали хората са на път да се научат или не“, отбелязва Бейленсън. „Това ни дава възможност да измислим начини за адаптиране в реално време, за да подобрим ученето.“
Моделът също така показа, че дългите, неравномерни движения на главата и торса на учителя корелират – и могат да предскажат – лошите резултати от теста.
„Когато преподавам, крача през цялото време“, казва Бейленсън. „Тези данни показват, че това вероятно не е страхотна стратегия.“
Ритъмът на креативността
Второто проучване, публикувано в Journal of Nonverbal Behavior, също е проведено чрез наблюдение на взаимодействието на хората във VHIL. Този път обаче по двама души съвместно трябва да обмислят начини за подобряване на техниките за опазване на водата. В този експеримент креативността се измерва с броя на идеите, които дуетите произвеждат.
Предишни изследвания показват, че насърчаването на хората да се движат синхронно подобрява екипното сътрудничество и резултатите от тестовете. Но проведени на ръка, тези наблюдателни проучвания не разкриват достатъчно фини детайли и са отворени за пристрастия.
Измервайки всеки ъгъл на телата и крайниците на участниците, Бейленсън и Уон откриват, че колкото по-синхронни са движенията на главата на един човек, толкова по-креативни идеи изработва той. В цялата извадка, измерването на синхронността на движенията на главата се оказа мощен предиктор за творчески резултати.
„Намирането на доказателства за свързване на синхрона с по-добри резултати от сътрудничество е особено интересно“, споделя Уон. „За следващото ни проучване се стремим както да подобрим нашите мерки – например откриване на специфични жестове – така и да разберем по-добре какво е важно за синхрона при взаимодействията на двама души.
Авторите смятат, че прецизирането на това наблюдение може да позволи на работодателите да повишат ефективността на проекти, които изискват творческо мислене.
„Представете си, че се опитвате да наемете двойки за работа по проект“, казва Бейленсън. „Дайте на своите кандидати двуминутен тест, за да видите кои двойки се синхронизират и кои не. По този начин ще имате основен иновативен екипен детектор.“
Следващата стъпка и в двете области е да се види дали осведомяването на човек за движенията на тялото му може да предизвика промяна в поведението, която ще увеличи резултата му. В момента учените проектират хардуер – например сензор, който би издавал „бипкане“, когато главата и торсът на човека започнат да се движат твърде много – и софтуер за тестване на ефектите от интервенцията.
Източник: news.stanford.edu
Превод: Радослав Тодоров
