Направи дарение на училище!

Чуй статията в аудио:

Често се твърди, че хората учат език, като използват мозъчни компоненти, специално предназначени за тази цел. Сега новите доказателства твърдо показват, че езикът всъщност се учи в мозъчни системи, които се използват и за много други цели и дори предшестват хората, твърдят изследователите в PNAS.

Изследването съчетава резултатите от множество проучвания, включващи общо 665 участници. То показва, че децата научават родния си език, а възрастните научават чужди езици в еволюционно древни мозъчни вериги, които също се използват за разнообразни задачи, като запомняне на списъка за пазаруване и в случаите, когато се учим да шофираме.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Нашето заключение, че езикът се научава в такива стари универсални системи, е в контраст с дългогодишната теория, че езикът зависи от вродените езикови модули, които се намират само при хората“, казва главният изследовател на проучването, професорът по невронаука Майкъл Т. Улман от Georgetown University School of Medicine.

“Тези мозъчни системи се намират и в животните, например плъховете ги използват, когато се научават да се движат в лабиринт“, казва д-р Филип Хамик, доктор по медицина от държавния университет в Кент.” Каквито и да са промените, които тези системи биха могли да претърпят, за да поддържат езика, фактът, че те играят важна роля в тази критична човешка способност, е доста забележителен.

Изследването има важни последици не само за разбирането на биологията и еволюцията на езика и начина, по който се научава, но и за това как езиковото обучение може да се подобри както за хората, които изучават чужд език, така и за хората с езикови нарушения като аутизъм, дислеския, или афазия (езикови проблеми, причинени от увреждане на мозъка, като инсулт).

Изследването статистически синтезира констатации от 16 проучвания, които изследват изучаването на езици в две добре изучени мозъчни системи: декларативна и процедурна памет.

Резултатите показват, че колкото сме по-добри в припомнянето на думите на даден език, толкова по-добри сме в изучаването на декларативната памет, която използваме, за да запомним списъците за пазаруване или да си спомним лицето на шофьора, или това, което сме яли за вечеря снощи.

Граматическите способности, които ни позволяват да комбинираме думи в изречения според правилата на един език показват различен модел. Граматическите способности на децата, които учат родния си език, корелират най-силно с ученето в процедурната памет, която използваме, за да научим задачи като шофиране, каране на велосипед или свирене на музикален инструмент. При възрастните, изучаващи чужд език, обаче, граматиката е свързана с декларативна памет в по-ранните етапи на изучаването на чужди езици, но на по-късен етап, тя е свързана с процедурната памет.

Корелациите били големи и установени последователно в различни езици (например, английски, френски, финландски, и японски) и задачи (например, задачи за четене, слушане и говорене), което предполага, че връзките между езика и мозъчните системи са здрави и надеждни.

Констатациите имат широки научни, образователни и клинични последствия, казва съавторът Jarrad Lum, доктор от университета Deakin в Австралия.

„Изследователите все още знаят много малко за генетичните и биологични основи на езиковото обучение и новите открития могат да доведат до напредък в тези области“, казва Улман. „Ние знаем много повече за генетиката и биологията на мозъчните системи, отколкото за тези аспекти на езиковото обучение. Тъй като резултатите ни показват, че изучаването на езици зависи от мозъчните системи, то генетиката, биологията и учебните механизми на тези системи може също да са отговорниза езика.“

Например, въпреки че изследователите знаят малко за това кои гени са в основата на езика, са идентифицирани множество гени, играещи конкретни роли в двете мозъчни системи. Резултатите от това ново проучване показват, че тези гени също могат да играят подобни роли за езика. В същия дух, еволюцията на тези мозъчни системи и начините, по които са стигнали до основата на езика, трябва да хвърлят светлина върху еволюцията на езика.

Освен това, резултатите могат да доведат до подходи, които биха могли да подобрят чуждоезиковото обучение и езиковите проблеми при разстройства, казва Улман.

Например, различни фармакологични агенти и поведенчески стратегии подобряват ученето или задържането на информация в мозъчните системи, казва той. По този начин тези подходи могат да се използват и за улесняване на изучаването на езици, включително при разстройства като афазия, дислексия и аутизъм.

„Надяваме се и вярваме, че това проучване ще доведе до вълнуващ напредък в нашето разбиране на езика и в начина, по който могат да се подобрят както проблемите за изучаването на нов език, така и общоезиковите проблеми“, заключава Улман.

Превод: Лъчезар Боянински

Източник: Georgetown University Medical Center

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!