Европеизацията в Османската империя и управлението на Осман Пазвантоглу на Видин

Автор
Миглена Милчова
Slide1.JPG

 

Европеизацията в Османската империя
 и
управлението на Осман Пазвантоглу на Видин

 

 Въведение
Настоящия труд е част от едно тригодишно проучване по време на обучението ми в специалност изкуствознание на Националната Художествената Академия. За написването му са използвани материали от фондовете на Народната Библиотека и Института за паметници на културата. Включения снимков материал е от лично документиране на паметниците, съдействие за което ми оказаха имама на джамията във Видин, както и колеги работещи във Ориенталския отдел на Народна Библиотека.
В моята статия разглеждам последния период от историята на Османската империя, когато тя опитва да се реформира използвайки европейски модели. Трудностите, които трябва да преодолее империята при тази промяна представям чрез историята на видинския управител Осман Пазвантоглу, който противопоставяйки се на реформите е едновременно и участник в тях. В моя труд се спирам подробно на произхода на Осман Пазвантоглу използвайки различни източници. Стремя се да представя най-вярно неговият характер включвайки в изложението мненията на различни изследователи. Целта ми е да илюстрирам по-пълно неговия мироглед. Промяната на неговото съзнание, което влиза в активен контакт с идеите в Европа. Това  диктува и поведението му като управител на Видин. Макар да се противопоставя на реформите на султан Селим III, неговата висока образованост, широките му възгледи в областта на светските и политически науки, военното дело и историята, създават в негово лице един управител, който е уважаван от народа, намиращ се под негова власт. Сложната военна обстановка, обаче налага неговото двойнствено поведение. За да си набави средства за войската, той подлага на опустошение съседните му територии – Сърбия и Влашко. Тези негови действия се приемат от изследователите като главен повод за сръбското въстание.
Тежката криза в Османската империята се дължи главно на разложението на традиционните военни, административни и данъчни структури. Чувствайки своята изостаналост, империята търси начини за промяна. Вследствие на това поредица от султани от началото на XVIII се опитват да реформират армията, да създадат нова съдебна система. Заедно с това се обръща по-голямо внимание на образованието. Натрупването и събиране на знания и светското образование е основен фактор при прехода на Османската империя към модерното време. Това става под влияние на европейската култура. Известно е, че още по времето на султан Ахмед III в столицата са създадени пет библиотеки. Тогава в Истанбул са канени и много западни майстори, който разработват и адаптират архитектурните принципи на барока и рококо към местните традиции. Тези промени обаче, не се приемат лесно от голяма част от османското общество. Противоречия, съпътстващи тези процеси са характерни не само за столицата, но и в провинцията на империята. Архитектурните паметници от този период разкриват тези сложни процеси. Затова в настоящият труд разглеждам с особено внимание паметниците оставени от видинския управител Осман Пазвантоглу. Чрез тях търся да определя измеренията на промяната в мисленето, на по-заможната част от османското общество, от онова време.  

 


РЕКЛАМА:

***

 Управлението на Ахмед III (1717-1730) и неговия Велик везир Ибрахим паша е начало на цялостна промяна в политическият, икономическия и културен живот на Османската Империя. Осъзнавайки необходимостта от промени във вътрешната и външна политика на османското правителство, султана се опитва да ги реализира, използвайки опита на Западна Европа.
От 30-те години на XVIII век в империята започва открито да се говори за нуждата от европеизация, която тогава се нарича „низим-и джедит” (нов ред, ново устройство). Така по-късно са наречени реформите на султан Селим III (1789–1807). Това е вторият от великите реформатори на империята. Той се опитва да замести еничарската войска с една здрава дисциплинирана армия, да създаде ново финансово устройство и да реорганизира феодалните владения. Султанът започва борба срещу корупцията в администрацията и поставя началото на едно научно-техническо образование на първенците и управниците. Неговите реформи, обаче не се приемат добре от старият елит и през 1807 г. е свален от трона, а една година по-късно убит. Реформите, който султана прави се отразяват много драматично и в провинциите на Османската империя, на Балканите еничарските гарнизони, чиито интереси са засегнати, отказват да се подчиняват и в империята настъпва хаос. На тях се противопоставят и селяните производители, на които им били наложени допълнителни данъци.
Този период края на XVIII и началото на XIX век, известен още като Кърджалийско време е и времето когато във Видин управлява, независимо от султана, Осман Пазвантоглу.
За произхода на Осман Пазвантоглу има различни твърдения.
Някои изследователи смятат, че Осман Пазвантоглу е роден през 1758 г. в Кирза и произхожда от богато босненско семейство, което приема исляма, за да спаси земите си от турците. Неговият баща, Омер Пазвантоглу, се отличава във воените действия на турците и затова получава чин айян на санджака и две села до Видин. Освен тях семейството притежава още 200 села и е сред най-богатите и влиятелни феодални владетели от онова време.
Вера Мутафчиева обаче, отчитайки безспорните данни за наследственото му богатство, което по правило притежават стари семейства, свързани с еничарския корпус подкрепя тезата за местният му произход (т.е, че той е роден във Видин). Това, което подвежда някои негови изследователи, е една грешка на Ихчиев, коригирана от В. Мутафчиева: тя уточнява, че Омер Пазвантоглу, ага на 31-ва еничарска орта, всъщност не е интерниран във Видин, ами изселен от Видин през 1764 г. Следователно неговото семейство не се настанява принудително в града, а е местно, но изселено, вероятно заради неподчинение към властта. Тогава Осман Пазвантоглу е шест годишен. Междувременно,  според друг документ, преведен от Ихчиев, по време на отсъствието му Омер Пазвантоглу, възложил на Вели Юсуф, да управлява имотите му, които се състояли от села, чифлици, воденици и т. н . През 1787 год. Омер и синът му отново са във Видин. От това време е и едно нареждане до коменданта на града да бъдат заловени деветима видински еничари, а също и техните предводители Омер и Осман, които подготвят голям бунт в крепостта. Тези сведения са показателни за настъпилата кризата в Османската империя. Тя загубва контрола над еничарските гарнизони, които стават все по-независими. За това допринася както високия им социален статус, така и наложилата се практика на потомствено заемане на тази длъжност, което им позволява да затвърдят своите богатства.
От друга страна, поради ключовата позиция на Видин във водените от Портата военни действия, се налага засилен контрол и особена бдителност над крепостта. В опитите на Централната власт да попречи на готвещия се бунт, на 5 юни 1788 г. е убит бащата на Осман Пазвантоглу . Въпреки това обаче, още през 1787 г., Северна България е вече размирна и с течение на времето тук се развива все по-силно отцепничеството.
За бунтовническата и отцепническата дейност на Осман Пазвантоглу и неговото управление над Видинската област, което продължава близо двадесет години, има много сведения. Неговата политическа дейност привлича вниманието не само на съвременното османско общество, но се оказва и във фокуса на международен интерес. На фона на всеобщата анархия, която обхваща империята след 1797 г., Осман Пазвантоглу успява да застане начело на значителна част от размирниците, действащи в Северна България. Изявявайки се като отличен стратег, той се противопоставя на изпратената срещу него близо осемдесет хилядна армия .
В сведенията за него, дадени ни от неговите съвременници, Осман Пазвантоглу е представян противоречиво.
За султана той е отцепник и бунтовник, който пречи на реда и централизма в империята.
За европейските сили интересът към Пазвантоглу не е случаен. Краят на XVIII век е времето на френската революция, съпроводена с мащабни политически и социални катаклизми. Важно нейно следствие е унищожаването на абсолютната монархия и след кратко републиканско управление, установяването на предвожданата от Наполеон Бонапарт диктатура. Това оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа, стимулирайки либералните движения на континента. В отцепничеството на Пазвантоглу европейските наблюдатели виждат една гражданска война .
Определението, което чуждите наблюдатели давали на войските на отцепника, било „демократите”. Това определение трябва да се тълкува в неговия исторически контекст. За европейските дворове в последните години на XVIII век демокрацията е техният вътрешен враг. И те я откриват навсякъде, във всяко обществено раздвижване в Европа .
Осман Пазвантоглу е добре осведомен за положението в Европа. Макар да има нужда от международно признание, той си дава сметка, че не може да разчита на Русия и Австрия, затова се стреми да получи подкрепа от Франция.
През 1797 г. Обер де Бае, представител на директорията, получава от Пазвантоглу послание, в което той възхвалява новата държавна уредба на революционна Франция .
Свидетелство за възгледи на Осман Пазвантоглу е и изпратената от него прокламация до Портата: „Пазвантоглу, който току-що развя знамето на бунта, заявява в тази прокламация, че не стои начело на скитници, нито обирници, както би могло да се повярва или хитро да се разпространява, а на истински чисти мюсюлмани, движени от същите принципи като него и грабнали като него оръжие, за да опазят мюсюлманската вяра и да удържат целостта и чистотата на османските нрави и обичай срещу корумпираната власт, стараеща се да ги подмени с всичко най-долно и развратно от европейските и ненавиждащо военната дисциплина нещо, което нито той, нито хората му някога ще възприемат” .
Изпратената до Портата прокламация дава сведение за възгледите на Пазвантоглу, които намират потвърждение и в установения от него ред над завладяната територия. Той лично изцяло заплаща своите войски. Обявява намаляване на данъците и равенство на националностите в сферата на своето влияние.
В опитите си да установи връзки с европейските държави Пазвантоглу набляга на своята търпимост към християните, неминуемо съпровожда посланията си с посланията на местния владика, използва за свои мисии в Париж, Виена или Букурещ изключително търговци и духовници – християни.
Но променените условия, свързани с прерастването на анархията водещи до национална революция в Сърбия, поставили Осман Пазвантоглу в безизходно положение. Той е изоставен от част от местното население, което се включило в Сръбското въстание. Напуснат от предишните си съюзници и изолиран в крепостта, той е принуден да предприеме репресии срещу видинските духовници и първенци, които заподозрял в измяна . Това става през януари 1806 г. Вероятно той с неохота предприема тези действия, защото това го лишава от подкрепата на населението на Северозападна България, което е силен фактор за неговата политика. Постепенно силата му отслабва и той престава да бъде опасен враг за централната власт. Последният неуспех на неговите войски през 1806 г., когато се опитват да спрат руските войски, които помагат на сърбите, и са разбити на влахо-молдавската граница, съвсем сломява неговия дух. Почива на 5 февруари 1807 г . и е погребан извън крепостта в двора на джамията Мустафа паша.
Споменът за него обаче остава не само в историята, но и в облика на град Видин. Той оставя множество монументални за времето си постройки, нови улици, водопровод, стари чешми и укрепения. Някои от тях са запазени и до днес и свидетелстват за неговата дейност.
Най-рани сведения за културна дейност на Осман Пазвантоглу ни оставя Фелиц Каниц . Той предприема през 1862 г. пътуване през Моравия, Северна България и подбалканските полета. Пристигайки във Видин той е принуден, поради тогавашните вълнения да остане „по-дълго и да се запознаe по неволя” подробно с града . Оттогава често посещава „този истински мюсюлмански дунавски град и неговата крепост с живописния странен силует богато украсен с минарета и мачти” .
Ето как Фелиц Каниц описва впечатлението си от крепостта при своето посещение: „Започваме нашата разходка през Стамбул капия, главната порта на цитадела, охранявана от войник с пушка при нозе, пускаме няколко пари в протегнатите ръце на приклекнали, полузабулени просякини и стигаме през тясната улица на чаршията с дюкяни за тютюн, килими и накити до големия площад на крепостта, украсен с привлекателна джамия. Тук се натъкваме веднага на първата приятна гледка на Видин – на една от многобройните обществени чешми, които дават през горещите летни дни жадувана разхладителна свежест. Ориенталецът причислява към най-богоугодните дела да направиш някой извор за всяко живо същество, за ободряването на човека и животното. Ако това е настина достатъчно за да прекрачиш прага на небесните райски двери, те положително са се разтворили пред Пазвантоглу, последният видински „искрено вярващ и правоверен” наместник и покровител на еничарите-въстаници срещу склонния към реформи падишах Селим III; пръснатите из града и крепостта многобройни чешми, отчасти с монументална украса в богат ориенталски стил, са именно негова заслуга. Той увенчава това свое дело с още едно подобно благодеяние. Това е неговото водохранилище, от което през лятото всеки ден се раздават големи количества лед безплатно на бедните и срещу незначително заплащане на заможните. Човек трябва да е живял известно време сред горещата атмосфера на Видин, за да оцени по достойнство това човеколюбиво начинание на Пазвантоглу” .
Показателно е, че половин век след смъртта на Осман Пазвантоглу, споменът за него  все още вълнувало съзнанието на хората, което подтиква Каниц да събере тези сведения. В своите бележки той описва Пазватоглу като „последния велик паша от старотурски стил”, който съчетава в себе си „рядка енергия с много голяма природна дарба .
Друг автор, който спира вниманието си на видинския управител, е Димитър Цухлев. Той разглежда политическа дейност на Пазвантоглу и го характеризира като човек с желязна воля, енергичен, виден пълководец, а като държавник – хитър и лукав, който умело използва затрудненията на Портата, за да се закрепи като управник във Видин. Осман Пазвантоглу не държал на дадените обещания, а към населението се отнасял твърде строго, стигащо до жестокост. Цухлев пише и за добилите широка популярност опустошения, които са били принудени да понесат жителите на съседните на Видин области, Сърбия и Влашко, от където Осман Пазвантоглу си набавял средства, за да подържа войската си .
Едновременно с така описания образ на Осман Пазвантоглу, Цухлев отчита, че той е също и справедлив, което аргументира с един разказ за една млада селянка и нейната крава: „Една бедна млада селянка се явила в конака на Пазвантоглу и му се оплакала, че и откраднали кравата, с която тя хранела децата си, но Пазвантоглу сопнато я запитал: защо не си я вардела и кой я е откраднал? Селянката се смутила и му отговорила, че била заспала и не видяла крадеца. Тогава пашата я упрекнал: защо си заспала, когато си пасла кравата; но селянката добила смелост и му отговорила: защото знаех, че във времето на господаря Осман паша няма да ме сполети подобно зло. Този отговор му направил добро впечатление и той издал заповед кравата да се намери. И кравата била намерена и предадена на жената” .
Този разказ, съхранил се в народното съзнание, е част от спомените за управлението на Пазвантоглу, който оставя дълбок отпечатък във вековната култура на Видин. Той е занимавал много изследователите, но главно с политическа си дейност.
Затова в следващите редове ще спра вниманието си на неговата културна дейност, за която почти няма проучване. За целта ще разгледам архитектурните паметници останали след властването на Осман Пазвантоглу.
До известна степен европейската физиономия на Видин от онова време, отварянето на нови улици и построяването на монументални сгради са негова заслуга.
Тодор Златев смята, че да „говорим за архитектурата на Видин от епохата на Възраждането, това значи да говорим за строителната дейност на Осман Пазвантоглу през тридесет годишното му управление над града и околията” .
Както във всички големи градове по река Дунав, където тогава има силна военно-административна власт, обществените сгради са концентрирани около един център и образуват общ архитектурен комплекс. До този комплекс във Видин се е стигало от Стамбол капия, главната порта на крепостта. От главната улица се отклонявала улицата с чаршията, която водела към джамията на Пазвантоглу. Тя се е издигала на един малък площад, и била заобиколена от дюкяни. От там тръгвала улица, водеща към Мослука и Пазар капия. При Пазар капия или Лоджа капия се намирал най-старият площад в крепостта. Неговите главни компоненти на юг са били архитектурната група около джамията на Пазвантоглу, а на север – банята, сарая му и неговия дворец .
Има сведение, че сараят на Пазвантоглу е бил комплекс от постройки, включващ: баня, двор с цветна градина, кула и харем . Относно точното му местонахождение има различни мнения. Някои приемат къщата на Рашид ефенди за жилище на Осман Пазвантоглу . Според други Кръстатата казарма е служела за жилище на Пазвантоглу . Каниц пише, че кръстатата казарма е била конак . Друго утвърдено мнение е, че в градината на сарая се издигала Кръстатата казарма .
Кръстата казарма е построена през 1801 г. и е масивна двуетажна сграда със застроена площ към 1260 м2 във формата на равнораменен кръст. Първоначалното вътрешно разпределение на сградата, не е известно, тъй като е променяно няколко пъти. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани и данни за автентичният им вид не са запазени. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор. Специфична композиционна схема на Кръстата казарма навежда на алегории и сравнения.
В проучванията си за турските обществени сгради М. Харбова отбелязва, че подобна композиционна схема не се среща в нито една друга сграда от този тип. Обособяването на четири самостоятелни вътрешни двора е необичайно за функционалната схема на една казарма. В този си вид тя не е типична и за селджушкия период. Това, че сградата е разположена в непосредствена близост до църквата св. Петка, дава основание на авторката да предположи влияние на средновековните български традиции.
За нея сред народа съществува следното предание. Когато Осман Пазвантоглу станал господар на Видин, той изгорил няколко църковни книги и потреби. Освен това взел една плащеница с която се наметнал за подигравка на едно пиршество. Веднага обаче му станало лошо и той припаднал. След като се свестил, той дал обет да построи паметник на християнския бог, за да изкупи греха си. По този повод е построена тази казарма във формата на кръст .
Въпреки различните интерпретации, безспорен е фактът, че разпределението и пространствената композиция се отличават със своята оригиналност и показват чужди идеи, непознати за местна архитектурата в началото на ХIX в.
В историята има данни за контактите на Осман Пазвантоглу и с австрийски инженери. Известно е, че през 1802 г. той установил тайни връзки с граф дьо Соро, който му изпратил неговия приближен офицер фон Хьолдинг, специалист във фортификацията .
Тези сведения са още едно доказателство за неговата висока образованост и интелект. Тя се потвърждава както от оценката на чужденци – европейски агенти, опитали се да преговарят с него за съюз или за други политически споразумения, така и от неговите хуманни начинания във Видин.
Важна информация за благотворителната дейност на Осман Пазвантоглу ни дават два преписа на въкафски документи във видинските сиджили, преведени от М. Стайнова .
Първият е вакъфнаме за учредяването на текке или завие при гроба на Салахеддин баба, а вторият е вакъфнаме за построяване на т. нар. Мослук (чешма с резервоар), условията за подържането му, водоснабдяване и т. н.
При преписа на първия документ е допусната грешка, което накарало М. Стайнова да приеме, че въпросното текке се намира в с. Шейх Чифлик (дн. Антимово) . Тя свърза Осман Пазвантоглу с бекташите.
Според авторката за Осман Пазвантоглу построяването на теккето представлявало изпълнен дълг към ”шехида” Салахеддин баба. Този шейх-бекташит 100 години преди времето на Пазвантоглу в битка за пробиване на обсадата на Видин от австрийските войски, оставя кости на същото място, където Пазвантоглу строи споменатата гробница и духовни учреждения към нея. М. Стайнова пише, че „видинският управител (Пазвантоглу) извършва една благотворителна дейност, напълно издържана в стила на старите мюсюлмански традиции, особено сред сектантите мюсюлмани. Те, както е известно, винаги са били в спор с официалното ортодоксално духовенство – улемата, крепителите на централната власт, по отношение на „чистото” мюсюлманско общество .
Проучване на гробницата на Салахеддин баба прави и Л. Миков. Той установява, че тюрбето се намира във Видин до старата болница. Построено е през 1806 г. в памет на Салахеддин баба, който бил отшелник, мистик, т. е суфи. Той се проявил и като боец за вярата, поради което бил смятан от месното население за светец. Не е много вероятно Салахеддин баба да е бил еничар, нито е възможно самият Осман Пазвантогу да е принадлежал към бекташите. Като се има предвид формалното отношение на бекташите към джамията и особено религиозното табу сред тях по отношение на имената на първите трима халифи – Абу Бакър, Омар и Осман, може да се каже, че построената от Осман Пазвантоглу джамия и предимно непромененото му първо име поставят под голямо съмнение неговата действителна принадлежност към бекташкияорден. Вероятно  построяването на завие към тюрбето се дължало на факта, че във Видин в началото на ХIX в. имало много мюсюлмански суфити (дервиши), най-известният сред тях бил шейх Ибрахим, който е назначен за управител на вакъфа .
Към благотворителните дейности на видинския управител се отнася и построяването на библиотека. Разположена в непосредствена близост до джамията на Пазвантоглу библиотеката е каменнo-тухлена квадратна постройка, покрита с купол от оловна ламарина (ил. 1 и 2).
За съхраняваните в библиотеката книги ценни сведения ни дава М. Стайнова. Библиотеката била снабдена с ръкописи на арабски, персийски и османотурски. Тя е притежавала и почти всички печатни турски книги, публикувани в Цариград през първата половина на XVIII век. Те са били със светско съдържание, а някои от тях са написани под влияние на Просвещението на османските турци .
Броят на книгите съхранявани в библиотеката е бил над две хиляди. От тях около 300–400 се съхраняват в Ориенталския отдел на НБКМ , а другите са отстъпени на Турция.
За учредяването на библиотеката М. Стайнова пише, че не функционирала към медресе, а била самостоятелна, въкъфска . В библиотеката са били събрани и пренесени от различни духовни учреждения книги, вакъфирани от Омер Пазвантоглу. За нея са били дарени книги и от майката на Осман Пазвантоглу. След основаването и, в нея са прибрани и множество други колекции от отделни книги, вакъфирани също за различни медресета, джамии, теккета и пр. Но основният фонд на библиотеката е съставен от семейни дарения . Това се потвърждава и от надписа над входа , който в превод гласи:
Тази библиотека направи
мъдрия и великодушен Осман паша
за душата на уважаемия си баща,
заедно с извършените (други) полезни дела.
А за душата на покойния си баща
изпраща денонощно благодарствени молитви.
Светлините на изгряващия ден
щедро и благословено
ще отличат и открият издигнатата ново основана
лична сграда.
Листовете и страниците на всяка книга
Са знание и мъдрост
В тях всяка буква, знак и трудност са разгадани
О, Махир! „ Изгревът на славата предлага своята хронограма.”
Щом с медала на завършеност се достигне великолепно съвършенство.
Последните два стиха са хронограма с датата на строежа на библиотеката. Тя разкрива периода 4 .V. 1802 – 22. IV. 1803 г.
На М. Кил дължим откритията за поета Михир. Той е съставител на текста и библиотекар в библиотеката на Пазвантоглу .
М. Стайнова пише, че вероятно той е автор и на надписа на джамията на Осман Пазвантоглу. Името на Ибрахим Махир Ефенди се среща и в надписа на чешмата при Мослука . Освен това е познат и с турските преводи на Калила и Димна .
Това още веднъж демонстрира неговата висока култура и образованост. Макар да не е известно къде Осман Пазвантоглу е получил своето образование, е явно, че е имал солидни познания в областта на модерните, светските и политически науки, на военното дело и историята. Едновременно с това той продължавал да се самообразова чрез книги в библиотеката си. Този негова страна обаче е малко разглеждана от изследователите. Малко внимание е обърнато и на оставените от неговото време паметници. Като един от най-добре запазените паметници, свидетели за неговото управление е джамията на Осман Пазвантоглу. В нейното  архитектурно  и декоративно решение са отразени противоречивите процеси на епохата. Тя е от типа граждански джамии с равен таван. Този тип джамии строени, по подобие на жилищната сграда в Османската империя, стават широко разпространени след XVIII век.
Според сведенията в началото на XIX век, във Видин има 32 джамии и всички те са граждански . Въпреки по-скромния вид на повечето, сред тях е имало и доста представителни, в който се е обръщало специално внимание на интериора. Днес във Видин е запазена и добре съхранявана единствено джамията на Осман Пазвантоглу. Тя заедно с библиотека  се намират в старата част на град Видин, срещу Видинската Митрополия. Джамията на Осман Пазвантоглу е построена в периода 1800–1802 г. Обявена е за паметник на културата с национално значение в Държавен весник, № 69, 29 юни 1927; № 85, 27 октомври 1964 г. През 1967 год. е реставрирана под ръководството на архитектите. Ст. Стамов, Р. Пенчева и В. Линкова. През 2002 год. с финансовата помощ на държавния департамент на САЩ джамията е укрепена и е изработена нова метална ограда. Ръководител на проекта е арх. Л. Маркова.
Известия за джамията се срещат в пътни бележки на многобройни чужденци пътешественици, минали през българските земи през ХIX век. Кратки сведения за нея има във всички пътеводители на Видин, излезли от печат от 1927 г. до днес. Тя е отбелязана и в трудовете на повечето автори, занимаващи се с проблемите на култовата oсманска архитектура по нашите земи. В различни аспекти тя се споменава в трудовете на Т. Златев, И. Татърлъ, М. Харбова, М. Кийл, М. Стайнова и др.
Джамията на Осман Пазвантоглу е правоъгълна сграда с размери 19,70×12,70 м. Изградена е с квадров градеж, от бигорни камъни и е от типа на градските джамии с равен таван (ил. 3). Техните характерни особености са подчинени на общите промените в изкуството след XVIII в.
Джамията и библиотеката се разполагат, днес сред широк двор с градина, от дясно, са наредени няколко надгробни плочи. Нова каменна алея води от външната метална врата към стълбите за външното преддверие, което заедно с молитвения салон се издига на около 1, 30 м. от основния терен чрез три каменни стълби. Особено внимание е отделено при създаване визията на челната фасада. За да се запази симетрията, конусовидната база на високото минаре е скрита чрез изградена, към основното тяло на джамията, каменна стенна. С това индивидуално архитектурно решение се запазва строгия представителен характер на сградата. Определящо в изграждането на челната фасада е преддверието. То има еднаква височина с молитвения салон и се включва с него под един общ скатен покрив. Неговите мощни квадратни колони са широки около 0,92 м. Като главен елемент се налага порталът му, подчертан както от профилираната квадратна рамка, в която е включен, така и от двете странични арки (ил. 3 и 4). Забележителен със своя професионализъм е начинът, по който порталът кореспондира с дъгите на страничните отвори и елипсата на входа на молитвения салон. Интересно е и решението на каменния парапет, ограждащ преддверието. Неговата вътрешна височина е по-висока, след което се спуска навън. Подът на преддверието е постлан с каменни плочи. Прозорците на джамията са подредени в два реда. Те са по четири на късите и шест на дългите стени. Необичайното тук е, че долните прозорци не са ниски, както при повечето джамии. Те са решени като прозорци на обществени сгради. По своята форма прозорците в долния ред са правоъгълни, а горните завършват с елипса. Изключение прави фасадната стена, на която всички прозорци са правоъгълни. Входът към молитвения салон и надписът над него са обединени от правоъгълна рамка. Рамката се свързва с бордюр, който огражда и разделя външно стените на молитвения салон като и придава усещане за двуетажност.
В съзвучие с украсата в интериора е летвеният таван в преддверието (ил. 5 и 6). Центърът му е осмоъгълник, завършващ с растителна лента от ластари, между които се редуват малко цвете и лале. В центъра на осмоъгълника е моделирана пластична форма от две части.
При архитектурата на джамията е използвана и каменната декорация. Тя се отличава със своята семплост и сдържаност. Тънки стройни колонки са оформени в ъглите на стените с минарето и михраба (ил. 7). Те започват малко над цокъла и завършват преди бордюра в средата на стената на джамията. Декоративна колонка е използвана и в основата на минарето. Такива вградени колонки са използвани и при декорацията на тюрбето на Салахеддин баба, за което стана дума горе. Срещат се и в работите на Никола Фичев . Те смекчават иначе строгия и представителен вид на архитектурата на джамията. Със същата сдържаност се отличават и каменните орнаменти между прозорците на стените с минарето и михрабната ниша. Днес от тях са запазени само две, но мястото на останалите все още може да бъде определено (ил. 7, 8 и 9). Във външната декорация няма и следа от показност, разточителство или разкош.
Единственият елемент, което безспорно носи характера на своето време, е високото стройно минаре (ил. 10, 11). Високите художествени качества на минарето могат да бъдат оценени много добре, ако го съпоставим с минарето на вече несъществуващата джамия Мустафа паша (ил. 12 и 13). Тя е известна като „Дервиш Мустафа паша” (или Иалъ) . Била е вакъфирана през 1754 г., но изгоряла. Повторното й изграждане става през 1822–1823 г. по времето на Мустафа паша.
Подобно на джамията на Осман Пазвантоглу, тя има форма на паралелепипед. Преддверието й е било включено под един общ четрискатен покрив. Надстроено е било еркерно, на западната си фасада. Вътрешните стени са били каменни с дебелина 0, 90 см.
Молитвеният салон на джамията Мустафа паша имал почти квадратна форма. Осветявал се от прозорци, разположени в два реда. Долният ред също е по-висок от обичайното. Имал открита предходна галерия, до която се достигало по шест каменни стъпала. Минарето се намирало вдясно от входа и било изградено от тухли на варо- пясъчен разтвор. Шерефето го разделяло несполучливо на две части, несъразмерни една към друга. Високият кюлях още повече разкъсва формата . За разлика от него минарето на джамията на Осман Пазвантоглу е многоъгълно и въздейства монументално. Прави впечатление, че петекът завършва не с обичайния конусовиден кюлях, а с особена куполообразна форма, която се среща при минаретата на арабските джамии. Освен това алемът не е полумесец, а пика. Това е възбудило народното въображение за създаване на някои истории и легенди. М. Стайнова смята, че „то е в основата на разпространяваните версии за нетурския произход на видинския бунтар” . Хората във Видин вярват, че Осман Пазвантоглу накарал да сложат на върха на джамията си сърце, в знак на своята любов към една българка, християнка, която той взел за жена.
Други разказват, че Пазвантоглу бил българин, еничар. Един ден когато нападнали едно село, той познал майка си. Затова наредил да сложат сърце на джамията му. Този символ е поставен и върху библиотеката на Осман Пазвантоглу, върху купола на предверието .
Логичното обяснение на приложения върху минарето архитектурен детайл е, че не върху всички джамии се поставял полумесец, а съществува голямо разнообразие от алеми. Като символи на мюсюлманската сила те са изработвани както от метал така и бродирани върху знамена или рисувани. Един от тези алемие стилизирано изображение на оръжието пика, то представлява староегипетски символ за мощ. Полумесецът е само един от тези знаци-символи, а като държавна емблема се появява за първи път при султан Селим III (1789–1807) и по-късно преминава при други мюсюлмански народи .
В анализите върху османските култови сгради е отделено повече място на нейната архитектура и почти няма изследвания на нейния интериор. Кратки сведения за него дава един пътеводител на Видин от 1963 г. – „вътре (в джамията) има обширно помещение в квадратна форма и чардак за жените. За отбелязване е, че чардакът не е закрит с решетки, както в други джамии. Към източната стена се намира богато изрисуван олтар – михраб. Стените на молитвеното помещение са гладки, без стенопис, таванът му е дъсчен с летвена украса на ромбове и богата осмостранна розета от резба в средата. Входната врата, мимберът, кюрсът, долапите на стълбите за чардака и капаците на прозорците са украсени с хубава дълбока резба, работена от тревненски майстори. Обстановката в джамията почти не е променена. Подът е постлан със стари чипровски и персийски килими, запазени са дори големите восъчни свещи, ползвани при Пазвантоглу по време на рамазан .
В друг аспект разглежда интериора на джамията Т. Златев . Той съсредоточава вниманието си върху композицията. Обръща внимание на грижливото отстраняване на всички излишни елементи в изграждането на вътрешното пространство и постигането на единство и вътрешна простота чрез степенуването на елементите в една симетрична ос. Стремежът към симетрия е сред водещите тенденции в изграждане на архитектурното пространство през разглеждания период. Придържайки се към традицията за единство и неразчлененост на пространството, майсторите създават ново по-просторно и комфортно пространство.
Тези особености могат да се видят в интериора на джамията на Осман Пазвантоглу. Вътрешното постранство на джамията, с размери 13,65 ×10,45 м., е разделен на две части – предверие с балкон и молитвен салон. Двукрилата входната врата някога покрита с изящна дърворезба днес не е запазена. Една снимка, обаче разкрива нейните безспорните художествени качества (ил. 14). Всяко крило е било изградено от цяла правоъгълна табла, оградена с рамка. Върху таблите имало три вертикални дърворезбени реда с многослойна розета и лале, свързани чрез ластар. Рамките са били обточени с ленти от редуващи се многослойни розети и палмети. Резбата е дълбока и изпълнена с голямо професионално майсторство.
На една осева линия с входа е михрабът – главният компонент в джамията. Той е частично запазен. За неговата пищна декорация съдим отново от една снимка, намираща се в Държавния архив на Видин (ил. 15). От нея се вижда, че михрабът е отделен чрез рамка от живописен фриз с гирлянди от цветя. Тя огражда две вътрешни рамки с окачени гипсови орнаменти. Вътрешната част на михраба е с рисувани цветни стъкла. Рисуваните декоративни орнаменти са в духа на игривата изтънченост на стила рококо с неговите изящни рокайли. Тези орнаменти, възникнали първоначално в Франция, са породени от стремежа към екзотичност в украсата, намерила израз в подражанието на китайските декоративни форми. Възприети в Истанбул, те се пренасят и в провинцията като нещо ново и модерно. В този дух е изпълнена и външната рисувана декоративна рамка. Тя включва два медальона с надписи, закачени в горните части на михраба, и една пластична релефна ваза, изработена от гипс и оцветена, поставена над нишата. Добре запазен е единият надпис . Това е айят 39, сура 3: /Фа-на:дат-ху ал-мала`икату уа хум ка:`имун юсалли: фи ал-михра:би/ „И като стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха” (ил. 16 и 17).
Но въпреки, европейските декоративни орнаменти надписите са изработени в една източна техника „шамаили”. Първоначално тази дума има арабски произход и означава качество достойнство. Като термин, означаващ вид изкуство, той се среща в Иран, а в Персия нейното значене е свещена картина, портрет, икона. Тя представлява изписан текст на стъкло с маслени бои. Използва се като своеобразна рисунка – от изречения с охранително ритуално значение, съчетани с орнаментален живописен фон, понякога съдържа сури, философски мисли, афоризми, цитати от поетичните шедьоври на Изтока. Тази техника е особено предпочитана в традицията на татарските калиграфи.
Текстът на шамали се нанася с помощта на шаблон или се изписват директно на обратната страна на стъклото. Под изображението тънко се нанася златен вараг, или фолио, с което се създава трептящи, фантастични преливащи повърхности . Тяхното използване при декорацията на михраба, показва обединяването на различни модели.
Важно място в молитвеното помещение на джамията на Пазвантоглу заема дърворезбата. Лесната обработка на този материал е причина той да бъде прилаган още в най-раните паметници на османското изкуство.
В джамията на Осман Пазвантоглу богато украсени със дърворезба са капаците на прозорците, шкафа, мимбера и кюрса.
Резбените орнаменти, които започват още при входната врата, са решени в прости композиции с ритмично повторение на еднакви елементи и мотиви. Това повторение е водещо и при изграждането на балкона, в предната част на молитвения салон. Използваните колони с осмоъгълна форма са характерни за епохата и имат широко приложение в цялата Османска империя. Подчертано е разделянето на база, тяло и капител чрез използвани дърворезбени мотиви. Базите на колоните са декорирани с оцветена плитка резба от триъгълник, на върха с лале, а капителите на колоните, поддържащи балкона, повтарят в огледален образ декоративния мотив на базата. С подчертано декоративна функция са решени горните капители на балкона. Общата им форма от прави призматични модули е в единство с колоните (ил. 21, 22 и 23).
Това, което е привлякло вниманието и се споменава в текстовете за джамията , е изработката на шкафа. Стенният шкаф се намира отдясно на входа, в преддверието. неговите богато декорирани табли са в единство с тавана, вратите и капаците на прозорците (ил. 25, 26, 27 и 28).
Еднакви модули са използвани й при направа на минбера и кюрса, както и капаците на прозорците (ил. 29 и 30). Полуажурна резба с която са покрити отделните табли е организирана в повтарящи се симетрични композиции. Мотивите, изрязани върху таблите, са няколко: това са листни извивки, стилизирана палмета, розетка, лале и малко цвете. Тези няколко мотива са използвани в голямо многообразие от комбинации. С голяма находчивост майсторите са ги композирали в различните решения на интериора. Повторението на едни и същи мотиви е подчинено на общото внушение за единство. В същото време контрастът между мащабите на салона и останалите композиционни елементи, изграждащи пространството, е в основата на постигнато монументално въздействие.
При изработката на кюрса малките правоъгълните табли са организирани в кръгли симетрични композиции, като върху тях са изрязани огледално разположени стилизирани палмети, ограждащи розета (ил. 30). Над тях, в горната част на курса се разполага широка правоъгълна табла, върху която са изрязани в три хоризонтални реда листни завитаци с малко цвете (ил. 29).
Тази схема на кръгова симетрична композиция с един хоризонтален ред над нея е използвана и при изграждането на минбера, като  тук горната част е изградена от три тесни правоъгални табли, поставени вертикално. Използвани са едни и същи мотиви – палмета, листни завитаци и розетка  (ил. 31 и 32).
Със значително декоративно и художествено въздействие са капаците на прозорците. Завладяващо е изпълнението на скромния, но изпълнен с голямо художествено чувство детайл, включени във строгите симетрични композиции. Те придават на вътрешната част на помещенията уникален и неповторим характер.
В общия декоративен ред се включва и дърворезбеният таван (ил. 32). Той е от типа „летвени тавани с ромбове”. Центърът му е осмоъгълна форма, изградена от няколко концентрични осмоъгълници. Декорацията от разстителни орнаменти е концентрирана в средата на осмъгълника, съставен от три пояса. Първият е с листни завитаци. Вторият е с цветчета, подобни на слънчоглед разделени от лале. Третият пояс има монтирани, между изрязаните дърворезбени палмети и малки кръгли пластични форми, който наподобяват таджове. Тази централна част на осмоъгълника е отделена чрез спокоен плосък профил, над който следва ред от малки цветенца със завитъци.  Един друг плосък профил отделя цялата композиция от останалия летвен таван, организиран в ромбове. Това отделяне на елементите е вследствие влиянието на европейските стилове. Тук новият композиционен модел, в който се подчертава отделния елемент, е красиво вплетен в класическите османски традиции, основаващи се на постигане на хармония чрез безкрайни комбинации на едни и същи елементи.
Важен момент при декорацията на интериора са използваните мотиви. Основните дърворезбени мотиви, използвани в интериора на джамията са: лале, розета, малко цвете, палмети, извитък. Тези мотиви имат широко приложение и се използват не само в дърворезбата, но и в други видове изкуство. Тяхното значение е подчинено на водещите тенденции на епохата.
Осмоъгълната форма, когато се използва върху тавана на джамия, замества звездата на купола и се свързва със светлината на Абсолюта.
Розетата е предпочитан мотив в много култури. В Османското изкуство тя е пренесена от Иран и става популярна главно през XVI век. В религиозната книжнина е смятана за един от символите на пророка Мохамед. Розата в суфитската литература е превърната в символ на божествено безсмъртие . В мюсюлманската мистика на Саади от Шириз се споменава, че градината на розите (гулестан) е градина на съзерцанието . Като мотив тя е използвана широко в различни видове изкуство. С течение на времето обаче това символично се изличава от паметта на османските творци и става предпочитана заради декоративните си качества. Подобна е й употребата на палметата, която е много характерна за бароковото изкуство. А също и цветята символ на Рая, които загубват своето символично значение. Един добър пример за промяна в мисленето е лалето. То води своя произход от Персия. Лалето е получило специално внимание заради изписването му като Алах. Било разпространено в Иран, Афганистан и други части на Централна Азия. Посланикът на Фердинанд I при Сулейман го пренася в Европа през 1554 год. При управлението на султан Ахмед III (1703–1730) век това цвете се превръща в синоним на художествен стил „Ляле деври” – Период на лалетата. Тогава в Топкапъ, главната резиденция на султана става особено знаменита градината на лалетата. За необичайната и красота поети пишели стихове. Това е й периода, когато в Истанбул месните майстори съвместно с европейски майстори декоратори усвояват стиловете на барока и рококо и разработват нов архитектурен стил.  Характерно е също, че европейските архитекти работещи в Истанбул се стремят да съчетаят западните постижения със заварената османска архитектура. Промяната, която настъпва в архитектурата в Османската империя по отношение на външни белези и планова схема, се състои в симетрията и по-точно в появата на главната ос по отношение на разделянето на вътрешното пространство. Симетрията в архитектурата е била позната в Османската империя и преди XVIII век, но новите елементи, дошли от Европа, довеждат до извеждането на главната ос чрез стълбище, портик или еркер. Но най-осезаема тази промяната при декоративно-монументалните изкуства. Тяхната специфика се изразява в прилагането на специфични композиционни принципи и в предпочитанието на определени детайли и мотиви в декорацията.
Появилата се през 30–те години на XVIII в., пищна и хаотично витаеща се по всички повърхности декоративност в духа на рококо постепенно преминава към по изчистени барокови форми. Тази изчистена барокова линия се разпространява и в провинцията, макар тя никога да не достига до характерното, европейско бароково изкуство, а по-скоро заема наготово отделни декоративни мотиви, трансформирайки ги по своеобразен начин. С бароковите влияния авторите свързват и джамията на Осман Пазвантоглу . Анализирайки архитектурата на джамията на мен ми е трудно да се съглася с това определение. Като еднороден стил барокът обхваща развитието на европейското изкуство от около 1580/1600 г. до 1750 г. Неговата родина е Италия, където още по времето на Зрелия ренесанс се зараждат първите елементи на този стил. Характерна тенденция за барока е все повече да се заличават границите между отделните видове изкуства. Тогава са създадени голям брой разкошни творби на изкуството както в архитектурата, така и в живописта, графиката, скулптурата, в художествените занаяти и във вътрешната декорация. С помощта на мощно раздвижени, богати на контрасти композиции се постига образцова хармония на форма, цвят и светлина. Движение, пищност, енергия, мощни форми, ярка цветност и преувеличение на природните форми са характерни особености на този стил, който служи на показността и разкоша.
Макар в Османската държава да не са осъзнати добре неговите принципи, добре имитирана е неговата пищност и показност.
Около 1770–1830 г. обаче в Европа, като израз на буржоазно-революционните идеи на епохата, както и като реакция срещу изкуството на барока, се разпространява стиловото направление класицизъм. Под влияние на все по-пълните и точни знания за изкуството на гръцката и римската древност, новият стил се насочва към опростеност, строги и ясни форми, които са пряка противоположност на обърканото чувство за форма, необуздана експресивност и дръзкия огън на барока.
Тези процеси могат да се проследят ясно в европейската архитектурата. Изградените в този период сгради имат кубична форма, а отделните техни части са ясно разграничени и разположени в повечето случай симетрично.
Френската архитектура от това време се характеризира с много строително-технически нововъведения. С монументалните си планове се проявява френския архитект Клод Никола Льоду. Проектираните от Льоду, но в повечето случаи нереализирани, строежи въплъщават чрез строгите си и геометрични форми своята конкретна функция, като обикновено са украсени с релефи на съответната тематика. Един от най-забележителните френски архитектурни паметници от този период е Пантеона в Париж. Замислен като сакрална сграда във форма на кръст и увенчан от грандиозен купол, той се отличава с яснота и целенасоченост на архитектурната реализация.
В Османската империя от това време степента на усвояване на новите идеи е твърде противоречива. В самата столица майсторите свободно копират и заимстват европейските модели, съобразявайки се с вкуса на поръчителите. Поради своята многонационалност, извън столицата, в провинцията новите идеи претърпяват множество изменения и трансформации. Така се създава едно еклектично изкуство, чийто качества зависят от вкуса и възможностите на съответния поръчител. Така че голяма част от този епоха е време на експериментиране. От една страна се запазва консерватизмът на традиционното строителство. Заедно с това паралелно съществуват различни художествени направления, свързани по различен начин с европейските исторически стилове.
Затова е доста трудно да се даде определение на изкуството, създадено в тази епоха, с конкретно понятие за стил. Въпреки това, на базата на направените изследвания бихме могли да кажем, че в архитектурно отношение джамията на Осман Пазвантоглу е повлияна в голяма степен от класицизма, но си остава еклектична по своя стил.
Но съществува още една особеност, която допринася силно за смесването на различни стилове и кръстосване на влияния в османското изкуство и това е липсата на ясно разграничение между светските и религиозни компоненти. Затова особено след XVIII век в Османската империя се наблюдава използването на едни и същи форми и мотиви както в жилищната, така и в култовата архитектура. Същевременно трябва да се отбележи стремежът към уеднаквяване и следване на една определена мода и едновременно с това се наблюдава принос на една локална традиция, диктувана от местния вкус.
Пример за едно такова регионално решение е джамията на Осман Пазвантоглу. Нейните високи художествени качества се дължат на добрия синтез, получен между традиционни и нови решения. Те се откриват не само в архитектурата, но най-вече в декоративното решение на интериора. Където използваните разнопосочни влияния са добре балансирани за създаването на едно вътрешно пространство адекватно на  модерните изисквания на съвремието.
Но някои автори разглеждат периода след XVIII век и като преход към новото време. Сложните процеси, съпътстващи тази промяна могат по-добре да бъдат разбрани от сведенията за живота и делото на видинския управите. Противоречията на епохата са отразени в неговото политическо, обществено и културно управление. Те са в основата и на различните мнения оставени от неговите съвременници. Според султана той е бунтовник, пречещ на реда. За европейските държави той е „демократ”. Самият Осман Пазвантоглу определя себе си като пазител на традиционното мюсюлманско общество, но едновременно с това подкрепя управлението на републиканска Франция. Той е определян като хитър, но заедно с това е справедлив.  Оставените от него монументални сгради и извършваната от него благотворителна дейност, говори красноречиво за неговата личност. От тях са запазени само джамията и библиотеката строени между 1800–1803 год. От 1801 год. е и Кръстата казарма (сега Регионален музей), чието първоначално предназначение не е съвсем изяснено. Но поръчаните от него паметници демонстрират неговата интелигентност, висока образованост и широк мироглед, които са причина спомена за него да се пази до днес.

Речник на термините

Айан – арабска дума означаваща очи, в началото тяхната служба се състояла в това да бдят за добрия ред и отбрана на града, да контролират пашите, и да съдействат за справедливо разпределение на данъците. Обикновено това бил най- могъщия и богат феодал от областта, който става все по-самостоятелен и независим.
Алем – метален знак за обозначаване на мюсюлманска сграда
Бекташи – последователи на Хаджи Бекташ Вели полулегендарен светец от Хоросан (Североизточен Иран). Орденът на бекташите е основан в края на XIII век. Първоначално този орден е възникнал в Мала Азия сред тюркско сунитско население. По-късно се разпространява и на Балканите. До 1826 г. еничерският корпуса е бил под негова протекция.
Въкаф –собствеността на религиозни фондации. Когато османски владетел, богат търговец или занаятчия пожелае да подпомогне ислямската култура, или общото благополучие, образование и пр., той построява джамия, училище, дервишка обител и т.н. След това създава специална фондация, регистрирана в къдийски съд в присъствието на множество свидетели, които се подписват във вакъфската грамота (вакъфнаме). За подържането на такава фондация, основателя дарява нещо от частната си собственост. Разходите на фондацията, заплатите на персонала и пр. се посрещат от наемите от тази собственост.
Девриши – бук. беден, в смисъл на нуждаещ се от божията милостиня, синоним на суфия.
Завие – или завийе , по-малко текке.
Кюлях – конусът при покрива на минаретата.
Кюрс – столът на който имама чете всекидневната молитва.
Медресе – мюсюлманско духовно училище
Мимбер – висока трибуна или катедра, която се намира вдясно от михраба и се използва от проповедник.
Минаре – висока каменна или тухлена кула, строена най-често вдясно от входа на джамията, която има един или няколко балкона откъдето мюзеинът призовава вярващите към молитва.
Михраб – или михрабна ниша, обозначава посоката, към Мека (свещения град), към който мюсюлманите трябва да се обърнат с лица по време на молитва.
Петекът – горната част на минарето.
Санджак – тур. Sanacak „знаме”. Военно –административна единица в Османската империя, област.
Суфи – от кор. суф – вълнен плат, смятан за атрибут на аскетите. Течение в исляма, което възниква през VIII–IX в. и обръща голямо внимание на вътрешния живот на мистика.
Текке – голям религиозен център на дервишки орден, „манастир”.
Тюрбе – гробница, предназначена най-често за светец.
Шерефе – балкон на минаре, откъдето музеина приканва към молитва.

Използвана литература

Антова, Г. и Н. Илиев. Град Видин. Пътеводител. С., 1994.
Димитър, С., Ю. Велев. Пътеводител на град Видин. Видин, 1927.
Златев, Т. Българските градове по р. Дунав през епохата на Възраждането, С.,1962.
Златев,Т. Българските градове по р. Дунав през епохата на Възраждането, С.,1962.
Илиев, Н. Култови сгради във Видин (XV–XVIII в.). – В: Историко-литературен алманах. Видински четения 2002 г. Доклади от семинар, посветен на деня на музеите. Видин. 2003,
Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът. 1932.
Кийл, М. Хора и селища в България през османския период. С., 2005.
Крумов, Румен. Видин. Пътеводител. 1963.
Маринов, Е. Николов. Свидетели от вековете. В., 2004.
Миков, Л. Два късни османски паметника в Северозападна България. – В: Пространства на другостта. С., 2005, 98–99.
Миков, Л. Изкуството на херодоксните мюсюлмани  в България (XV–XIX). Бекташи и казълбаши/ алееви. С., 2005.
Миков, Л. Османски библиотечни сгради в България. В: Общуване с изтока. Юбилеен сборник посветен на 60-годишнината на Стоянка Кендерова. С., 2007, с.162–183.
Мутафчиева, В. Кърджалийско време. С., 1977.
Стайнова М. За въкъфската дейност на Осман Пазвантоглу във Видин и Видинския край. –Векове, 1982, кн. 6 .
Стайнова М. За въкъфската дейност на Осман Пазвантоглу във Видин и Видинския край. –Векове, 1982, кн. 6 .
Стайнова М. Османската интелигенция и управници в българските земи в края на XVIІІ–XIX в. – Studia Balkanica, 1979, №14, 238–249.
Стайнова М. Османски библиотеки в българските земи XV–XIX в.С., 1982.
Стайнова, М. Османски изкуства на Балканите XV–XVIII в. С., 1995.
Стоянов, Д., Велевъ, Ю. М. Пътеводител на град Видин. 1927.
Теофилова, М. Бунтът на Пазвантоглу и неговото значение за българското освободително движение в XIX в.С., 1932.
Тулешков, Н. Архитектурно изкуство на старите българи. Т. 2. С. 2006.     
Харбова, М. Градоустройство и архитектура по българските земи XV–XVIII в. С., 1991
Цухлев, Д. История на града Видин и Неговата област. С., 1932.
Шевалие, Ж, и А. Геербрант. Речник на символите. Т.1–2. С., 1995.

 

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide1.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide2.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide3.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide4.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide5.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide6.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide7.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide8.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide9.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide10.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide11.JPG

http://image.nauka.bg/kul/Pazvantoglu/Slide12.JPG

 

 

Която вече не можел да контролира

Мутафчиева, В. Кърджалийско време. С., 1977, с. 71.

Пак там, с. 72.

Някои твърдят 100 хилядна, но трябва да се отчете склонността на османската власт от това време към преувеличения и дезинформация. Неоспоримо е обаче, че армията била толкова внушителна, че се наложило дипломатическите агенти да успокояват европейските дворове, че тя ще се използва само за борба против Видин, а не за нов външен конфликт. Вж. Мутафчиева, В. Цит. съч., с. 162.

Мутафчиева, В. Цит. съч., с. 151.

Пак там, с. 169.

Пак там, с. 152.

Пак там, 150–152.

Пак там, с. 289.

Теофилова, М., Бунтът на Пазвантоглу и неговото значение за българското освободително движение в XIX в. С., 1932, с. 83.

Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът. Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860 до 1879 г. Т. 1. С., 1995, 44–47.

Пак там, с. 43.

Пак там.

Пак там, с. 44.

Пак там.

Цухлев, Д. История на града Видин и неговата област. С., 1932, с. 312. Значението на бунта на Осман Пазвантоглу за въстанието на сърбите е отдавна утвърдено в нашата литературата. Вж. Теофилова, М. Цит. съч., с. 42; Мутафчиева, В. Цит. съч., с. 283.

Цухлев, Д. Цит. съч., с. 311. Разказът е взет от Софроний.

Златев, Т. Българските градове по река Дунав през епохата на Възраждането. С., 1962, с. 19.

Голямо улично кръстовище.

Златев, Т. Цит. съч., 16–18.

Маринов, Е. Свидетели от вековете. Видин, 2004, с. 234.

Златев, Т. Цит. съч., с. 44.

Маринов, Е. Цит. съч., 198–199.

Каниц, Ф. Цит. съч., с. 51.

Антова, Г., Н. Илиев. Град Видин. Пътеводител. С., 1994, с. 40.

Стоянов, Д., Ю. М. Велев. Пътеводител на град Видин. Видин, 1927, с. 65.

Мутафчиева, В. Цит. съч., 241–242.

Стайнова М. За въкъфската дейност на Осман Пазвантоглу във Видин и Видинския край. – Векове, 1982, № 6, с. 72–79.

Тя е разрушена изцяло за строителни материали заедно с чешмата на Дервишката джамия, която е от същото време. Те са паметник на културата. Държавен вестник, № 69, 29 юни 1927 г.

Вж. Миков, Л. Два късни османски паметника в Северозападна България. – В: Пространства на другостта. С., 2005, с. 97.

Стайнова М. Османската интелигенция и управници в българските земи в края на XVIІІ–XIX в. – Studia Balkanica, 1979, № 14, 241–242.

Миков, Л. Цит, съч., 98–99.

Стайнова М. Османската интелигенция…, с. 241.

Стайнова М. Османски библиотеки в българските земи XV–XIX в. С., 1982, с. 81.

Пак там, с. 94.

Пак там, 93–94.

Превода на надписа е публикуван за първи път от М. Стайнова. Османски библиотеки…, 93–94.

Стайнова, М. Османски библиотеки…, с. 91.

Надписът е публикуван в Маринов, Е. Цит. съч., с. 254.

Кийл, М. Хора и селища в България през османския период. С., 2005, с. 89.

Златев, Т. Българските градове по река Дунав през епохата на Възраждането. С., 1962, с. 36.

Пак там, с. 44.

Илиев, Н. Култови сгради във Видин (XV–XVIII в.). – В: Историко-литературен алманах. Видински четения 2002 г. Доклади от семинар, посветен на деня на музеите. Видин. 2003, с. 35.

Маринов, Е. Свидетели от вековете. Видин, 2004, с. 223.

Стайнова, М. За въкъфската дейност на Осман Пазвантоглу във Видин и Видинския край. – Векове, 1982, № 6, с. 77.

По-подробно вж. Л. Миков. Османски библиотечни сгради в България. – В: Общуване с изтока. Юбилеен сборник посветен на 60-годишнината на Стоянка Кендерова. С., 2007, 172–173.

Стайнова, М. За въкъфската дейност…, с. 77; Л. Миков. Цит. съч., 172–173.

Крумов, Р. Видин. Пътеводител. С., 1963, с. 47.

Златев,Т. Българските градове по река Дунав през епохата на Възраждането. С., 1962, 36–37.

Държавен архив Видин. – Личен архив на д-р. Б. Бончев – Ф122к, а.е. 328, оп.1.

Преведен е от д-р А. Стоилова.

http://www.kcn.ru/tat_ru/religion/islam/tatarstan/kalligr.htm; http://gov.cap.ru/hierarhy.asp?page=./55485/61527/63541/63542/63543

Димитър, С., Ю. Велев. Пътеводител на град Видин. Видин, 1927, с. 65.

Миков, Л. Изкуството на херодоксните мюсюлмани в България (XV–XIX). Бекташи и казълбаши/ алееви. С., 2005, с. 292.

Шевалие, Ж, Ален Геербрант. Речник на символите. Т. 2. С., 1995, с. 308.

Пак там, с. 27.

Харбова, М. Градоустройство…, с. 90.


Европейска нощ на учените 2022 г.: