Превод: Елена Страхилова
Източник: Nature
Политиците не печелят награди за бързина, но парламентът на Европейския съюз и лидерите на неговите държави членки все пак за рекордно време тази година подготвиха споразумение, което да предостави на изследователите в Европа повече от 100 милиарда евро (113 милиарда долара) за над 7-годишен срок.
Един ден преди разпускането на последния парламент, на 17 април, преговарящите подписаха общите параметри на следващата огромна изследователска програма на Съюза, позната като Хоризонт Европа, която ще продължи от 2021 до 2027 г. Многогодишната програма подкрепя академични и търговски изследвания в 28-те страни членки, както и в други държави, които заплащат членски внос, за да се присъединят. Това определя дневния ред за науката в целия съюз и задава основните инициативи – в настоящата версия на фонда, наречена Хоризонт 2020, са включени проекти на стойност 1 милиард евро за проекти за науки за мозъка и квантовите технологии.
Успешните преговори, отнели само четири месеца, дадоха известно успокоение на изследователите и научните лидери, които се притесняваха от резултатите от изборите за европейски парламент, проведени през май 2019 г. Предишните избори бяха през 2014 г. преди Обединеното кралство да гласува за излизане от ЕС и преди рязкото покачване на подкрепата за популистки партии в Полша, Италия и други страни от съюза. ЕС отделя повече от 8 % от своя 7-годишен бюджет (2014-2020) на стойност трилион евро за изследователски програми, а някои бюрократи предполагат, че менящите се политически ветрове могат да променят апетита на съюза да харчи толкова много средства за наука в бъдеще. „Европа не е такава, каквато беше по време на последните избори. Слава Богу, че успяхме поне да постигнем частичното споразумение толкова рано”, споделя човек запознат с кухнята на нещата.
Новият парламент може да намали предварително заложения си бюджет – понастоящем се предлагат около 107 милиарда евро включително 13 милиарда евро за изследвания, свързани с отбраната. И за тази програма може да се даде повторно финансиране. А това може да възпрепятства надеждите на Европейската комисия, изпълнителната власт на ЕС, да отвори Хоризонт Европа към далечни партньори извън ЕС като Канада или Южна Корея или към Обединеното кралство след Брекзит.
ЕС финансира други дейности, свързани с научноизследователска работа в това число космическа програма на стойност 16 милиарда евро, която да бъде под наблюдението на нова агенция на ЕС в Прага – което също може да доведе до промени в преговорите около бюджета. И по-късно тази година парламентът заедно с ръководителите на държавите членки ще назначи нови хора начело на отделите в комисията включително и в нейната дирекция за научни проучвания.
Дори политиците да не се съпротивляват на бъдещите бюджети за научни изследвания или да изместят научната визия на ЕС, геополитическото напрежение може да засили дългогодишните дебати около това как съюзът да поеме ангажимент да подкрепя само най-добрите изследвания като същевременно се справи с неравенството. Държавите членки, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., печелят по-малко (на глава от населението) от програмата си за финансиране на научни изследвания, отколкото по-богатите страни като Германия и Франция, въпреки че ЕС помага на по-бедните нови членки с други средства за научна инфраструктура.
Въпреки това, ако изборите този месец се провалят, аргументите за размера и обхвата на следващата рамкова програма за научни изследвания със сигурност ще оформят бъдещето на науката в ЕС. „Хоризонт 2020 се ползва със заслужена международна репутация. Не съществува нейно подобие и всяка отделна страна би се борила да я повтори”, казва Пол Нурсе, генетик, носител на Нобелова награда, ръководител на Института на Франсис Крик в Лондон. „Ако Великобритания остане сериозен научен играч след Брекзит, ние трябва да бъдем част от Хоризонт Европа”, добавя той.
Европейски двигател за сътрудничество
Защо Хоризонт Европа е толкова важен? Това ще бъде деветата част от поредицата всеобхватни изследователски програми на ЕС, започнала през 1984 г. Уникален аспект на тези схеми за финансиране е, че за постигане на политически цели като стимулиране на икономиката или подобряване на здравето и благополучието на гражданите, те допринасят за широко сътрудничество, което се реализира извън границите. „Никоя друга изследователска система в света не работи по този начин”, казва генетикът Надя Розентал, научен директор в лабораторията Джаксън в Бар Харбър, Мейн, която участва в изследователските консорциуми на ЕС, когато е ангажирана в Европейската лаборатория по молекулярна биология в Рим. Тъй като ЕС определя общия си бюджет на многогодишни траншове, финансите на рамковата програма са относително стабилни.
Средностатистически изследователската програма и други изследователски фондове на ЕС представляват около 10-15 % от това, което 28-те членки изразходват общо за изследователска и развойна дейност (НИРД) всяка година. (Програмите оказват още по-голямо въздействие в стимулирането на проучвания, отколкото тези цифри предполагат, защото в много случаи ЕС изисква от участниците да съпоставят тези средства със собствените си разходи).
Ранните програми съсредоточиха финансирането си почти изключително върху индустриалното и трансгранично сътрудничество, но всяка следваща програма разширяваше своя обхват. Към четвъртата рамкова програма през 1994 г. бе добавена трансгранична програма от стипендии за обучение, наречена на името на Мария Склодовска-Кюри. Престижният Европейски съвет за научни изследвания (ЕСНИ), който отпуска големи безвъзмездни средства на отделни изключителни учени, бе стартиран със седмата програма през 2007 г. Следващата осма програма Хоризонт 2020 добави Европейския институт за иновации и технологии – поредица от мащабни европейски партньорства, посрещащи конкретни глобални предизвикателства. Нов елемент на Хоризонт Европа ще бъде Европейският съвет за иновации, една схема за финансиране, предназначена да подпомага предприемачите със стартъп фирми, както и изследователите развиващи търговски иновативни идеи.
Всички заедно
Основата на научноизследователските програми на ЕС са многонационалните академично-промишлени сътрудничества, които обхващат почти половината от предложения бюджет на Хоризонт Европа и засягат области като здраве, климат, дигитална икономика, сигурност и хранене. Политиците обичат тези сътрудничества, но учените са колебливи – те са добър източник на средства, но бюрокрацията може да е мъчителна. „Процесът на кандидатстване е сложен”, казва биомедицинският изследовател Сепо Ила-Хертуала от Университета в Куопио, Източна Финландия, който от 1995 г. участва в близо дузина такива колаборации за разработване на генна терапия за сърдечно-съдови заболявания. Сегашният му консорциум в Хоризонт 2020 в момента провежда клинично изпитване. Тъй като Финландия е малка страна и се намира в географския ъгъл на Европа, казва той, не е възможно да набира сам броя на пациентите, необходими за тестването, без по-широкия географски обхват на консорциума на ЕС.
Програмите за сътрудничество са силно надписани. Общата успеваемост на кандидатите за сътрудничество през първата половина на Хоризонт 2020 беше едва 12,6 %, а рецензентите оцениха една трета от отхвърлените заявления като достойни за финансиране, съобщи Комисията (Коефициентът на успеваемост сега е паднал на 12 %). ЕСНИ има също толкова ниски нива на успех. По-големият бюджет на Хоризонт Европа е усилие за справяне с този проблем.
Въпреки че Хоризонт 2020 все още не е завършен, ЕС го смята за успешен досега; междинна оценка, публикувана през 2017 г., установи, че програмата има силно изразено въздействие. Според прогнозите, направени по макроикономически модели, до 2030 г. тя ще генерира повече от 400 милиарда евро икономически печалби. И над четири пети от проектите, финансирани чрез Хоризонт 2020, нямаше да могат да продължат без паричните средства на ЕС, установи анализът. Но рецензентите смятат, че не се харчи достатъчно за устойчиво развитие и свързани с климата изследвания, и че програмата не е достигнала до млади, бързорастящи компании и иноватори, работещи върху прогресивните технологии. Новият Европейски съвет за иновации има за цел да подпомогне това.
С новата програма ще дойдат и някои промени. В Хоризонт 2020 Комисията стартира три водещи програми, в които на всеки един консорциум бяха обещани по 1 милиард евро на десетилетие, за да се съсредоточи върху проучвания на мозъка, графена и квантовите технологии. Водещата идея вече е изоставена, въпреки че трите започнати ще продължат работа и концепциите, които се разработват, ще намерят място в други елементи на Програма Хоризонт, разказва Робърт-Ян Смитс. Той допринесе за изработването на оригиналното предложение за Хоризонт Европа като генерален директор на комисията за научни изследвания, пост, който напусна през март, за да стане президент на Техническия университет в Айндховен, Холандия.
Голямата нова идея на програмата е за „мисии” – силно финансирано сътрудничество, предназначено да окаже измеримо въздействие в области, свързани със значителен дял от населението на ЕС. Вместо да се фокусират върху отделни консорциуми, подобни мисии ще отправят покани за представяне на предложения и ще избират съзвездие от спечелили оферти. В 3-годишна фаза на тестване до 10 % от бюджета на Хоризонт Европа ще се концентрира върху шепа мисии. Пет предложени области, записани в споразумението от април, са: изменението на климата, туморните заболявания, океаните и други води, умните градове и почвата и храната.
Нечестна система?
За учени от страни, които харчат малко за изследвания, централизираните изследователски програми на ЕС представляват надежда. „Парите от ЕС за научни изследвания са абсолютно жизненоважни за нас”, казва Игор Папич, инженер по електротехника в Университета в Любляна, Словения, който участва в проект Хоризонт 2020, насочен към интегриране на възобновяемите енергийни източници в европейската електрическа мрежа. „Просто няма да можем да участваме в този вид изследвания, ако разчитаме само на местни източници на финансиране.”
По-голямата част от тези държави с по-малък бюджет за наука са бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа, които заедно с малки държави като Кипър и Малта се присъединяват към ЕС след 2004 г. и са известни колективно като ЕС 13. Като група те спечелиха едва 5 % от средствата от Хоризонт 2020 досега, въпреки че допринасят с 9 % за общия й бюджет. Три от страните от ЕС 13, Кипър, Естония и Словения, са получили повече от програмата, отколкото са плащали. Но други са по-малко успешни – за всяко 1 евро, което Полша и Румъния са платили в Хоризонт 2020 досега, те са получили едва 0,33 евро обратно.
ЕС се опита да помогне на институциите и учените в по-слабите страни да подобрят участието си. Той си партнира чрез водещи научноизследователски институции с тези в по-бедните държави, дарява безвъзмездни средства на известни изследователи с позиции на председатели на новите институти на страните членки и предлага обучение за подобряване качеството на предложенията за безвъзмездни средства чрез проверки и консултации. „Просто обаче ни липсва капацитет да се конкурираме успешно с по-силни държави за безвъзмездни средства”, казва Дейвид Смит, директор на мултидисциплинарния институт Руджер Бошкович в Загреб, най-големия публичен изследователски институт в Хърватия.
Хоризонт 2020 отделя около 1 милиард евро за тези усилия за подобряване на капацитета на учени от слабо развитите райони на ЕС да се състезават за финансиране. Но Хоризонт Европа предлага да се утрои тази сума.
Допълнителна помощ за ЕС 13 идва от друг източник на ЕС под формата на структурни фондове – субсидии за по-бедните региони на ЕС за подобряване качеството на тяхната инфраструктура. Паричните средства трябва да бъдат частично изравнени от приемащата държава. Въпреки че страните получатели са склонни да използват парите за проекти като пътища, през последните няколко десетилетия Комисията ги насърчава да ги използват за научни изследвания и иновации. Хърватия например запази 72 милиона евро по-рано тази година за бързо разширяване на Института Руджер Бошкович. Това бе най-голямата инвестиционна изследователска дейност, финансирана някога от структурните фондове на страната. И в Хоризонт 2020 Комисията разреши за първи път средства от структурните фондове да покрият научноизследователски проекти чрез схема, наречена „Печат на върхови постижения”, подкрепяща предложения оценени високо, но не получили финансиране.
От 2014 до 2020 г. ЕС предостави на разположение в структурните фондове 461 милиарда евро и си постави за цел държавите членки да насочат 30 % от тях за научни изследвания. Всъщност нациите решиха да използват по-малко от 10 % (44 милиарда евро) за научни изследвания. В дъното на списъка бе Румъния, която отдели само 4,5 % от структурните си фондове за наука. Структурните фондове в Хоризонт Европа все още не са договорени, защото те ще зависят от общия бюджет на ЕС, за който държавите членки и новият Парламент трябва да се договорят преди края на годината.
„Сред държавите от ЕС 13 вината за това, че не се възползват максимално от възможностите на ЕС, е в действителност на националните правителства”, казва Кристиан Елер, германски политик, който помогна за овладяването на пакета Хоризонт Европа чрез Европейския парламент. „Те трябва да развият по-голям интерес към науката. Страните, които понастоящем са само с няколко конкурентни изследователски звена, трудно ще постигнат успех, ако не засилят значително общия си изследователски капацитет.”
„Колкото и да са щедри, структурните фондове не са достатъчни, за да се противопоставят напълно на неравенството”, казва Януш Бужницки, ръководител на отдела по биоинформатика в Международния институт по молекулярна и клетъчна биология във Варшава и член на група от научни съветници на високо равнище. „Нашите правителства и научни институции също трябва да осигурят устойчивото използване на структурните фондове”, добавя той. „Самото наливане на пари в научноизследователската инфраструктура и молитвата Бог да изпрати повече пари за наука, не са добра идея.”
Отваряне към света
Някои държави извън ЕС вече са асоциирани членове на Хоризонт 2020, което им предоставя по същество същия статут като членовете на ЕС да кандидатстват за финанси. Държавите, които отговарят на условията, включват съседни страни като Норвегия и Швейцария, както и по-далечни като Израел, заедно със страни, кандидатствали за членство подобно на Турция. Всяка от тези страни плаща за участие въз основа на това колко силна е икономиката й.
Комисията обаче иска от Хоризонт Европа да отвори възможност за участие и на други силни страни като Канада, Австралия и може би Южна Корея, които да се присъединят като асоциирани партньори. „Големите обществени предизвикателства пред Европа като изменението на климата, инфекциозните заболявания и продоволствената сигурност са предизвикателства и в глобален мащаб затова е нужно да работим заедно на световно ниво”, обяснява Смитс.
По-далечните държави вече получават малка сума от ЕС, защото изследователите могат да ги включат в многонационални сътрудничества. Но те не могат да кандидатстват за пари от ЕСНИ и нямат право да са водещ координатор по мултинационални програми.
„Предложението за отваряне на научната програма на ЕС към света може да се сблъска с известна съпротива, особено от един нов парламент с популистки привкус”, казва Кристиан Начински, служител в австрийското Министерство на науката. Асоциираните членове Израел и Швейцария вече спечелиха близо 12 % от средствата за безвъзмездна помощ от ЕСНИ, докато членове на ЕСНИ получиха по-малко. А Обединеното кралство е най-успешната страна, която печели 20 % от средствата си от ЕСНИ. Ако напусне ЕС, но продължи да участва в научноизследователските програми, това само ще увеличи още повече дела на безвъзмездните средства предоставяни на страни извън ЕС.
Комисията предложи различна идея – партньорите извън ЕС да плащат за точните безвъзмездни средства, които получават. Така те ще допринасят, вместо само да вземат от ЕС. На теория държави като Обединеното кралство биха могли просто да финансират проучванията си самостоятелно без ЕСНИ, но на практика на тях ще им е трудно да се борят за пресъздаване на високите стандарти на агенцията, произтичащи от конкуренцията в цяла Европа.
Научно лидерство
ЕС не раздава само пари за изследвания – той също така приема закони, свързани с науката, които често засягат и останалия свят. Чудесен пример е законодателството на REACH 2007 г., което задължава фирмите да предоставят информация за използваните химикали и тяхната безопасност, ако искат да предлагат продуктите си на пазара на ЕС. Това принуди фирмите от цял свят да се съобразят с европейските стандарти.
Призивът на ЕС за отворена наука, която изисква отворен достъп до научни доклади и техните данни, има по-малък икономически ефект, но дава пример, който могат да следват други държави. ЕС също така е начело на битката срещу замърсяването с пластмаса – едно от последните действия на Парламента бе да одобри забрана на пластмасовите изделия за еднократна употреба като прибори за хранене и сламки до 2021 г.
За следващото десетилетие действията по изменението на климата засилват законодателната програма на съюза и се очаква да бъдат основна част от следващата изследователска програма. ЕС има за цел да намали своите емисии на парникови газове с най-малко 40 % (спрямо нивата от 1990 г.) до 2030 г. Миналата година Комисията предложи да бъдат изразходвани 320 милиарда евро, една четвърт от предложения пакет разходи за 2021-2027 г. – над 206 милиарда евро или една пета от настоящия бюджет. Повече от една трета от бюджета на Хоризонт Европа се очаква да бъде насочена за тази цел.
Формата и бюджетът на Хоризонт Европа няма да бъдат изцяло договорени до края на следващата година след като Парламентът и правителствата на държавите членки определят общия бюджет на ЕС. След това ще има нова Комисия, тъй като мандатът на настоящите 28 комисари, по един от всяка членка, ще приключи на 31 октомври тази година.
Дотогава може да стане ясно кога и как Обединеното кралство ще излезе от ЕС. Предложеният бюджет на Хоризонт Европа понастоящем се основава на предположението, че Брекзит ще се случи затова ако Обединеното кралство остане в ЕС, бюджетът естествено ще нарасне.
Може би в никоя друга държава членка учените не оценяват толкова силно значението на финансирането на науката от ЕС както в Обединеното кралство – учените там вече имаха три години да размишляват върху последствията от напускането на ЕС. „Нивото на сътрудничество по отношение на големи европейски безвъзмездни средства, финансирани от рамковите програми на ЕС, не се възпроизвежда в нито един друг механизъм, от който съм част”, казва Бернар Сиу, биомедик в Института Франсис Крик. „Да пропусна възможността да взема участие в подобни проекти би било голяма загуба за мен и моите колеги изследователи.”
