Направи дарение на училище!

Развитието на науката в България както в краткосрочен, така и в дългосрочен план е свързано с Европейския съюз и с неговите основни политики. Тези политики са определени от Лисабонската стратегия и стратегията „Европа 2020” и са свързани както с действията, насочени към интензивно финансиране за изследователски дейности и изграждане на нови научноизследователски инфраструктури, така и със създаване на мрежи от национални и съвместни изследователски програми и засилване на сътрудничеството в Европа и с трети страни, включването им в общи изследователски проекти и мрежи, участие при изграждането на регионално значими научни инфраструктури и поощряване на трансфера на знания и опит.

Оценка за участието на българските учени в международното научно сътрудничество може да се направи от броя международно видими научни публикации с чуждестранни съавтори извън тези от ЕС. За България този индикатор бележи лек ръст след 2015 г., но все още остава нисък. За страните от ЕС и за съседни държави като Сърбия и Гърция този брой нараства съответно с 55%, 81% и 126%, като за Сърбия абсолютната стойност надминава 300. Тези резултати показват че, макар и все още да има силни екипи от български учени, които продължават да провеждат висококачествени научни изследвания, българските учени постепенно губят позиции в международната научна общност.

Българските учени участват активно в международното научно сътрудничество, като съвместните публикации с учени от чужбина (48,1%), като дял от общия брой международно видими научни публикации, е близък до средния дял за ЕС. Oсновни партньори на България са Великобритания, САЩ, Германия, Франция, Полша, Испания, Белгия, Русия, Австрия, Китай и др.

Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“

Разбери повече за БГ Наука:

***

Рамковата програма на Европейския съюз „Хоризонт 2020“ (2014-2020 г.) е съществен елемент от стратегията „Европа 2020“, Съюза за иновации и ЕНП и има за цел да отговори на икономическата криза чрез инвестиране в бъдещи работни места и да укрепи глобалната позиция на ЕС в сферата на научните изследвания, иновациите и технологиите. „Хоризонт 2020“ е осмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации и е с период на действие от 2014 г. до 2020 г. Тя заменя Седмата рамкова програма, която обхвана периода 2007-2013 г. с бюджет от около 55 милиарда евро.

„Хоризонт 2020“ е най-голямата в историята рамкова програма на ЕС, като 7-годишният ѝ бюджет е на стойност почти 80 млрд. евро. По-голямата част от финансирането се предоставя въз основа на покани за представяне на проектни предложения на принципа на конкурентен подбор за най-добрите и перспективни идеи, но бюджетът на „Хоризонт 2020“ включва и финансиране за Съвместния изследователски център 27 – научната служба на Европейската комисия; Европейския институт за иновации и технологии и изследвания в рамките на договора за Евратом.

Към 2018 г. България заема 24-то място от 28 европейски страни, като след нас остават Литва, Латвия, Хърватска и Малта. България се нарежда на 19 място по участие в програмите, даващи знак за качество (seal of excellence). Справка в платформата на ЕК показва, че приблизително 87% от бюджета на „Хоризонт 2020“ отива за страните от ЕС – 15, едва 7% – за ЕС-13, и приблизително 6% – за трети и асоциирани страни, като: Норвегия, Швейцария, Израел, Турция, САЩ и др.

Българските научни организации (институти на БАН, ССА и неправителствени организации), които са регистрирани в Регистъра за научната дейност в Република България), и българските висши училища (държавни и частни) генерират близо две трети от всички привлечени средства по РП „Хоризонт 2020“. Процентното отношение на българския бизнес е приблизително 27% от всички привлечени у нас средства по програмата.

Направленията, по които България е привлякла най-много средства, към настоящия момент са „Сигурна, чиста и ефективна енергия”, „Разпространение на върховите постижения и разширяване на участието“, „Информационни и комуникационни технологии“ и „ Сигурни общества – защита на свободата и сигурността на Европа и европейските граждани“.

Най-голям брой колаборативни изследователски проекти българските научноизследователски и бизнес организации изпълняват съвместно с организации от Германия, Франция, Великобритания, Испания, Италия, Белгия и Холандия.

Програма за сътрудничество в областта на науката и технолигиите – COST

В периода 2011-2017 г. се наблюдава устойчив ръст в участието на български учени в акциите на COST (Програма за сътрудничество в областта на науката и технолигиите) като по програмата са възстановени разходи за участие в нетуоркинг дейности в размер на над 3 млн. евро.  През 2017 г. 439 българи участват в 213 акции. Възстановени са средства в размер на 343 935 евро. През 2018 г. са номинирани 103 учени в 59 акции по програмата.

С цел по-голяма ефективност и привлекателност на българското участие в тази схема е създаден национален инструмент за финансиране участието на български учени в COST. Основната цел на процедурата е да създаде условия за пълноценно им участие в одобрените акции. През 2018 г. временната научноекспертна комисия (ВНЕК) на ФНИ разгледа постъпилите искания за национално съфинансиране, като са предоставени средства в размер на 630 756 лв. за двугодишния период на исканията за съфинансиране.

Повече информация можете да откриете ТУК

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!