Направи дарение на училище!

Едно от най-хубавите неща в отглеждането на малко дете е, че чрез него виждате света по различен начин – абсолютно клише, но е истина. Дъгите във фонтаните са хипнотизиращи. Спирате се пред всяка голяма буболечка. Ярките блузи на непознатите хора предизвикват звучни коментари. Това понякога ви кара да се засрамите, но винаги е забавно да виждате как детето се запленява от удивителния ни свят.

Едно интересно ново проучване цели да разбере какво се случва в главите на децата, докато гледат произведения на изкуството и по-специално картини на Ван Гог в музея му в Амстердам. Специалистът по когнитивна психология Франческо Уокър ръководи изследването. Той, заедно със своите колеги, събира 9 деца и 12 възрастни, за да наблюдават 5 картини, като им слага устройства за проследяване на погледа. Децата са на възраст между 11 и 12 години. Участниците виждат всяка картина по два пъти – преди и след като са изслушали описание на творбата.

Първия път, когато децата видят картина на Ван Гог, вниманието им грабват изпъкващите наситени цветове и най-атрактивните детайли – райетата по къщата, ярките рози, нарисуваните на фона на бледото небе тъмни дървета.

Но след като получат допълнителна информация за картините, те променят посоката на погледа си. Например, след като видят спокойния „Сумрачен пейзаж“ (Lanscape at twilight) за първи път, децата научават, че в някои стръкчета сено има петънца зелена боя от друга картина. При втория досег с картината те разглеждат купчините сено по-продължително.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Възрастните участници, обратно, не биват привлечени от ярките цветове и атрактивните детайли нито първия, нито втория път, когато разглеждат картините. Те се фокусират предимно върху други места от платната.

Резултатите от проучването са публикувани на 21 юни в списание PLOS ONE. Те показват, че децата фокусират своето внимание върху различни детайли от картината, в зависимост от това дали са запознати с нейния контекст или не.

Изследователите са убедени, че когато обектът на внимание се променя, се случва интересна промяна и в начина на мислене. Първият досег с картината разчита на типа внимание „от основата към върха“, при което окото е привлечено от всички обекти, изнесени на преден план. Уокър описва това поведение като машинално, т.е. поведение, което се предизвиква от физическите характеристики на даден обект или пейзаж. Вторият тип внимание, „от върха към основата“, е по-целенасочен. „Този тип внимание се задейства умишлено от фактори, вътрешно заложени у наблюдаващия“, казва Уокър.

Когато търсите свой приятел в тълпата, вие извиквате неговия образ в главата си, т.е. търсите умишлено. Но ако маймунка, свиреща на малък акордеон, ви изненада, това е типът внимание „от основата към върха“.

Уокър твърди, че резултатите от това изследване, както и резултатите от други подобни изследвания върху деца и възрастни, показват тенденция за преминаване от внимание тип „от основата към върха“ към внимание тип „от върха към основата“, с увеличаване на възрастта на индивида.

До подобни резултати се стига по-трудно при по-малките и немирни деца. Показах на 4-годишната си дъщеря една от картините на Ван Гог, включени в изследването – „Дървесни корени“ (Tree Roots), която е абстрактна смесица от синьо, кафяво и зелено. Без да ѝ слагам устройство за проследяване на погледа, я попитах какво вижда. Тя започна да изрежда цветовете – синьо, зелено, кафяво. След като премина през всички нюанси, я попитах дали не вижда още нещо. Тя замълча, разглеждайки картината внимателно. „Това динозавър ли е?“, попита. Обясних й, че са нарисувани сини корени на дърво, заплетени един в друг на земята. „Но това зеленото прилича на Тиранозавър рекс“, ми отвърна тя. Докато малкото ѝ пръстче сочеше към екрана на компютъра ми, разбрах какво има предвид. Зелената глава на Тиранозавър рекс се извисяваше величествено от дървесните корени.

Превод: Дора Цветанова

Източник: Science News

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!