Направи дарение на училище!

Автор: Николай Ст. Братов

ВЪВЕДЕНИЕ: 

Изследването и разбирането на обичаите, традициите, бита, културата  (народното изкуство, облеклото, езика), занаятите, семейните и родовите  взаимоотношения, вярвания на отделните съставни части на дадено общество са в  основата на изграждането на съвременния начин на живот и общуване. Етнографията  (от гр. εθνος – „етнос“ (народ) и γραφω – „пиша“) още наричана и народознание е  културологическата дисциплина, която дава познанието за нашето минало и  настояще в един постоянен и динамичен преход от “старо“ към “модерно“ до  “непознато“ ни все още бъдеще. През последните години в България интересът към  културното наследство, традициите, обичаите, занаятите и т.н., все повече нараства,  в отговор на което е важно да се изяснят ролята, мястото и значението на  интелектуалната собственост, която е залегнала в тях и въз основа на която  съвременните творци и/или бизнес субекти защитават създадените от тях творчески  резултати. Българската етнография е многообразие не само от традиционни празници  и вярвания, културен календар, обреди от жизнения цикъл на човека, но тя включва  и елементи от материалната култура (бит, храна, облекло, отделните видове  занаяти), както и социо-нормативната култура, етнографските групи, етно религиозните общности, етнография на българската диаспора, фолклор и други.  Всички те са пряко свързани с интелектуалната собственост, представяйки я като  една динамична система не само от традиционно съдържание на отделните елементи  на културата, но и от трансформациите, които настъпват по отношение на тях в хода  на XX век и началото на XXI век. Своевременно, именно тези процеси водят до  появата на нови форми, намиращи проявление като обекти на интелектуална  собственост и не само във вече съществуващи или новосъздадени материални и  нематериални (творчески) индустрии. 

Регионалният етнографски музей на открито – Етър е едно от всички средища  в България в което етнографията е преплетена със системата на интелектуалната  собственост и както споделят от музея: “Музей „Етър“ пази духа на България! Тук традициите са пренесени през времето и пространството, за да бъдат споделени с поколенията и преживяни от посетителите“. 

ключови думи: етнография, интелектуална собственост, права, притежатели,  творци, марка, дизайн, патент за изобретение, авторско право, сродни права,  творчество, занаяти, изпълнения, култура, общество.

Разбери повече за БГ Наука:

***

ТЕЗА: 

Системата на интелектуалната собственост е изградена най-вече от нуждата на  творците да опазят своите интелектуални постижения от посегателството, което  може да се извърши от страна на трети недобросъвестни лица в унисон с постоянната  нужда на обществото от информация, въз основа на която да се осъществява  човешкият прогрес. От друга страна е необходимо да се даде и една принципна или  общовалидна дефиниция за отделните обекти на интелектуална собственост, за да  може лесно да се причислява към някой от тях трябва да бъде включен създаденият  творчески резултат и по този начин той да бъде закрилян не само от закона, но и да  стане разпознаваем за обществото и/или за бизнеса като такъв. Най-общо системата  на интелектуалната собственост, както споделя проф. д-р В. Борисова в своята книга  („Традиционните знания като обекти на интелектуална собственост“,  университетско издателство- Стопанство, София, 2006 г.) се състои от три  относително обособени подсистеми, всяка от които съдържа специфични обекти, а  самата специфика се изразява според тяхната същност и сфера на приложение. Тези  подсистеми са: 

1. системата на индустриалната собственост със своите специфични обекти,  неизчерпателно изброени: 

➢ патентни за изобретения; 

➢ полезни модели (образци); 

➢ промишлени дизайни; 

➢ търговските марки и географските означения; 

➢ фирменото или търговско наименование; 

➢ ноу-хау и търговската тайна; 

➢ преследването на нелоялната конкуренция и други; 

2. системата на интелектуалната собственост (разбирайте авторско и  сродните му права или т.нар. художествено-литературна система) със своите  специфични обекти, неизчерпателно изброени: 

➢ литературни произведения, включително произведения на научната и  техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; ➢ музикални произведения; 

➢ сценични произведения – драматични, музикално-драматични,  пантомимични, хореографски и други; 

➢ филми и други аудио-визуални произведения; 

➢ произведения на изобразителното изкуство, включително произведения  на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти; ➢ реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени  планове; 

➢ фотографски произведения и произведения, създадени по начин,  аналогичен на фотографския;

➢ одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено  планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до  архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията,  музейното дело и която и да е област на науката и техниката; 

➢ графично оформление на печатно издание; 

➢ кадастрални карти и държавни топографски карти. 

Обект на авторското право са също: 

➢ преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни  творби; 

➢ аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; ➢ периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии,  библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или  повече произведения или материали и други; 

3. системата на новите обекти на интелектуална собственост, неизчерпателно  изброени: 

➢ биотехнологичните продукти; 

➢ мултимедийните технологии; 

➢ звукозаписи и излъчване чрез спътник и предаване чрез кабел на  звукозаписи; 

➢ топология на интегралните схеми; 

➢ традиционните знания и други. 

Последната подсистема е естествен отговор и резултат от непрекъснато  променящата се културна, информационна, технологична и икономическа среда,  водещи до обособяването на нови интелектуални потребности. Впечатление прави,  че именно в нея са включени и традиционните знания като част от етнографията на  нашия народ, а в художествено-литературната система са включени например дизайна и народните художествени занаяти, преводи и преработки на  съществуващи произведения и фолклорни творби, аранжименти на музикални  произведения и на фолклорни творби и прочие. Благодарение на тези традиционни  знания, а и не само, ние творим и създаваме. Тъй като, всеки един обект на  интелектуална собственост намира или може да намери своя израз под една или друга  форма в Регионалния еднографски музей на открито- Етър, тази взаимовръзка  между етнографията и интелектуалната собственост трябва да се разглежда и  анализира като интеркомплиментарна една спрямо друга във всички свои проявления  на обществения живот. Закрилата трябва да се осъществява не само чрез основната  законодателна рамка за всеки един обект на интелектуална собственост, но и да бъде  допълвана от т.нар. sui generis право, свързано най-вече с уникалността, която се  съдържа в българската етнография и по-конкретно в нейния регионален израз,  какъвто е този представен от Регионалния етнографски музей на открито- Етър.

ИЗЛОЖЕНИЕ: 

Регионалният етнографски музей на открито- Етър, наричан по нататък за  краткост- музей „Етър“ е живата картина на една отминала епоха, както

споделят на  своята интернет страница- www.etar.bg/za-muzeya уредниците в музея, а и може би и  самите посетители. Тези от тях, които навлизат в пределите на единствения в  България етнографски музей на открито попадат в свят, различен от съвременния, а  именно светът на възрожденските българи. Тук водата завърта колелото на вековна  воденица, а калдъръмът под краката напомня, че истинската красота в живота е  скрита в преживяването на емоцията да се докоснеш до майсторлъка на предците ни.  Музей „Етър“ пази духа на България! Той отваря врати през 1964 г., като  Етнографски парк-музей. През годините се утвърждава като единствен по рода си музей на открито от типа- Скансен в България. Музеят е център за проучване на  традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното общество до най-новото време. 

 Идеята за създаването на музей „Етър“ принадлежи на габровеца Лазар Донков. Това е неговата мечта, вградена в камък и дърво. Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г., с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня. Музеят  отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови  обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски  работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита  и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина  от края на XVIII век до началото на XX век. Това население, наречено балканджии е една от седемте етнографски групи в България. Единствената в България колекция  от действащи водни съоръжения се намира в музей „Етър“. Всъщност Етър е  древното название на Янтра- реката, която минава през град Габрово. Избрано е за  име на музея като символ на връзката между водата и развитието на занаятите в  региона. 

Регионален етнографски музей на открито- „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Сбирката е създадена постепенно и включва действащи и днес съоръжения, използвани някога в поминъка на балканджиите: две воденици, тепавица, две валявици, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга за гаванки и за бъклици, точило. Благодарение на вадищна система,  съществувала в миналото, по-късно коригирана и оформена, водата задвижва  механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове,  струговат съдове от дърво, изплитат вълнени нишки. В занаятчийската чаршия и днес  кипи живот както е било през Възраждането. 

Архитектурният ансамбъл “Занаятчийска чаршия“ представя главна градска улица с постройки от XIX век, в които има действащи занаятчийски работилници, дюкяни, кафене и жилища на занаятчии и търговци. Ансамбълът от къщи включва пресъздаване на съществували в Габрово и околностите му оригинални архитектурни образци. Саковата къща впечатлява с многобройните си прозорци на втория етаж, тъй като такива сгради от периода на Българското възраждане не се  срещат често. В работилниците, пред погледа на посетителите, майсторите сами  произвеждат и продават изделията си, както е било в миналото, а посетителите могат  да наблюдават стари техники за обработка на метал, кожа, дърво, глина, вълна, козяк  и други естествени суровини. Посетителите на музея могат да разгледат оригинални  занаятчийски инструменти, да се насладят на уменията на майсторите и да отнесат  вкъщи техни изделия. На Чаршията може да се вкусят симид, баница и геврек, да се  опитат пестил, бяло сладко, халва, домашни бонбони и други лакомства, или да се  изпие кафе, сварено на пясък. През годините музей „Етър“ се утвърждава като  единствен по рода си музей на открито от типа- Скансен в България. На 16 октомври  1965 г., Лазар Донков е назначен за уредник-завеждащ музея.

На следващата година колективът се увеличава с още един специалист – Ганка Рибарова. От 1966 г., музеят се превръща в самостоятелен институт, след назначаването на Лазар Донков за негов първи директор. Наред с майсторите и обслужващия персонал, през 1967 г., започват работа първите екскурзоводи. Екипът на музея постепенно се увеличава. Музейната  структура се допълва с нови специализирани отдели. Те имат за основна задача  проучването, документирането и съхраняването на материалната и духовната  култура на населението от района на Централна Стара планина. Създава се отдел  „Фондове“, фотографско ателие, библиотека и други спомагателни звена. През 1989  г., музеят е награден с орден „Кирил и Методий“—първа степен. На „Етър“-а е  призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно историческо наследство. В наши дни мисията на музей „Етър“ се реализира от  амбициозен екип, който наброява близо седемдесет служители, разпределени в  различни области—научна, работа с публики, техническо обезпечаване. Музеят  работи целогодишно, а през летния период е важно участието на младежите  доброволци. 

Описаната дотук информационната характеристика на музей „Етър“ ни  подсказва, че самият той като структура и организация представлява една уникална  и изключително интересна смесица от идеи, самобитност (песни, танци, обичаи),  културно-исторически забележителности, архитектура, типични занаяти за региона и  една съвременна нотка от “модерното“, която придава завършеност на целия този  “културен продукт“. Логичното е да причислим именно тази му страна към  творческите индустрии, а създадените от тях продукти да бъдат основно  предназначени за задоволяване на нуждата на обществото от духовно, нематериално  потребление. От друга страна, типично за всеки един от обектите на интелектуална  собственост, първоначално плод на човешката креативност и творчество,  включително и тези създавани в музей „Етър“, да получат във времето свое  проявление в някаква материална форма или да намерят приложение чрез познатите  ни изразни средства за това. Извън човешкото съзнание и вече придобили в повечето  случаи материална формата на: 

– стоки, изработени от занаятчиите, творците в музея и предлагани за продажба  на посетителите или разпространявани извън границите на музея по друг търговски  начин; 

– услуги, свързани с организирането на мероприятия от всякакъв вид,  намиращи място не само в културния календар на музея, но и в обществения живот  на хората; 

– организацията и участието на различни по вид и форма фолклорни формации,  артист-изпълнители, радио и телевизия, в т.ч. и колективните, съвместни дейности с  други институции и етнографски музеи при провеждането на ежегодни събития в  рамките на музей „Етър“; 

– представянето на авторски произведения като книги, публикации,  изображения, песни, сценични постановки с фолклорни мотиви и други; – изложби и експозиции на различни културно-исторически забележителности  (сечива, изделия, машини или всякакъв друг вид авторски произведения на науката,  изкуството и литературата), с търговска или образователна цел; – търговията в най-общия смисъл на това понятие, която и до ден днешен се  извършва на чаршията в музей „Етър“; 

– иновативните и изобретателски съоръжения, задвижвани единствено и само  от силата на водата като природен ресурс, удивляващи посетителите и до днес; – архитектурата на сградите, плановете и скиците за това, екстериорните и  интериорните решения, които са вземани по онова време и са запазени и до наши дни,  отличаващи се с невероятно съчетание на комфорт, практичност и стил; – професионалните фотографиите, използвани в портфолиото на музей „Етър“,  рекламно-информационните брошури, каталози и други; 

– до съвременните лога, слогани, търговски марки, притежание на музея,  интернет сайта и различните комуникационни канали, които използва музей „Етър“,  за да достига до обществеността. 

Всичко гореизложено е проявление на същността на обектите на  интелектуална собственост чрез етнографията, която е застъпена в идейната същност  на музея при неговото създаване и намира много ярко проявление в съвременната му  форма на съществуване. Нека казаното до момента бъде подкрепено с примери, за да  може написаното да придобие реална стойност в съзнанието на читателите. В музей  „Етър“ функционират различни занаятчии, разбирайте към момента не само  създатели на творчество в най-общ смисъл на думата, но и хората, които  осъществяват търговска дейност със субстрактната форма на това творчество.  Уредниците в музея, споделят, че “…музей „Етър“ е изпълнен с живот. От ранни  зори майсторите отварят работилниците си и сами продават изработените пред  погледите на посетителите изделия. В музея и днес кипи живот, така както е през  Възраждането…“. Кожухарската работилница е мястото за производство на изделия  от кожа: калпаци, ямурлуци, елеци, чехли и други. Това производство в съвременните  условия може да бъде защитено и гарантирано от закона като признатото от него  изключително право на притежателя, разбирайте в случая неговия майстор  (производител) като търговска марка, тоест знак, който може да се постави върху  различните стоките или техните опаковки и е способен да ги отличава от тези на  други лица. Това ще позволи не само да бъде защитен творческият резултат чрез възможността, притежателят да забрани на други лица да използват без неговото  съгласие, но ще му позволи да си осигури монопол при реализирането на стоките на  пазара, макар ограничен по време и място. Тук обаче не трябва да бъде пропуснато и  нещо много важно и съществено, а именно, че чрез правото върху марка,  притежателят може да ограничи възможността други лица да навредят върху онази  така търсена и желана уникалност и самобитност, която е постигната в хода на  развитие и усъвършенстване на занаята, запазил своите традиции във времето, от  ограбването му или нежеланото плагиатство, имитация и т.н., което все по-често е  факт в условията на единен, глобален пазар на стоки и/или услуги. 

Бакърджийска работилница в музей „Етър“ от своя страна е мястото, където  творческите резултати на майсторите придобиват своя видим външен вид под  формата на занаятчийски изделия от различен материал. Правят се изделия за бита  предимно за местния пазар- синии, подноси, павури, кафеници, котленици, ибрици,  кани, кепчета, черпаци, менчета, сахани, тенджери, тави, сервизи за ракия и вино,  медници, котли, казани за ракия. Украсата на съдовете е много пестелива и се прави  с калем и други. Майсторите могат да защитят своите продукти като промишлен  дизайн, ако те отговарят на т.нар., изисквания за регистрабилност. Първо трябва да  представляват промишлен дизайн по смисъла на Закона за промишления дизайн  /ЗПД/, тоест видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от  особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото  съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на закона е всяко изделие,  получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени  за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка,  графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми. Второ, дизайнът трябва да бъде нов и оригинален, а законът дава легална дефиниция  и за двете изисквания. Отговаряйки на тях, притежателят може да получи закрила,  която да му гарантира реална защита от посегателство и паралелно с това,  продукцията да запази своя автентичен вид, който е представителната страна на  традиционния и типичен за региона начин на изработка. Може би едно от най запомнящите се места в музей „Етър“ е шекерджийницата, където малки и големи  се наслаждават на различни захарни изделия, които освен нещо “сладко“ са истински  произведения на кулинарното изкуство. Първите шекерджии в Габрово, Гаврил и  Йонко, научават занаята в Румъния. През 60-те години на XIX век се връщат в родния  край и независимо един от друг откриват дюкяни за разни шекери и сладка. По това  време кафенетата предлагат само рахат и пандишпан. Постепенно се развива  производството на сладко от розови листа (гюлюво сладко), от вишни, от  портокалови и лимонени кори. След Кримската война (1853 г.–1856 г.) благодарение  на албански преселници в Габрово започва производството на халва (тахан с орехи),  боза и кадаиф. Днес в Шекерджийницата на музей „Етър“ по старинна технология се  приготвят- захарни петлета и цветчета, прочутото бяло сладко, различни видове  халви и сусамки, захарни плочки, локум, бял суджук, пестил и бонбони… носи се  сладък мирис на тахан, орех, стопена захар и какао. Шекерджийството в един широк смисъл на народното творчество се е превърнало в изразно средство на  традиционните знания като част от етнографията на музея и не само, но то е и  символика в създаването и използването на старите занаяти и техники, които  показват българската народна привлекателност, дори по отношение на храната.  Разбира се то може да бъде защитено като марка или дизайн на изделията  (продуктите), но същността му може да бъде опазена чрез всеобща грижа за  културното наследство и т.нар., sui generis право, изразено в националната претенция  за традиционна уникалност. Друг типичен способ е чрез опазването му в тайна  (търговска тайна) или ноу-хау, който да бъде споделян само на тези, които са се  доказали, като пазители на традиционното и автентично българско производство. 

Нещо много типично и изключително характерно за музей „Етър“ е неговата  чаршия. Ансамбълът „Занаятчийска чаршия“ представя главна градска улица от  периода на Българското възраждане. Той включва архитектурни образци на къщи,  занаятчийски работилници, дюкяни, кафене, фурна, които показват бита, поминъка и  духовната култура на балканджиите. Архитектурно-строителният ансамбъл  „Занаятчийска чаршия“ обединява образци на самобитното архитектурно богатство  на Габровския край. В своите спомени Лазар Донков пише: “…преди изграждането  на музея, по памет, по предания и заснемания на място бях правил скици на почти  всички сгради, които следваше да влязат в чаршията. При тяхното съществуване  фасадите им обаче са били в различни посоки, едни на юг, други на запад, а тук беше  задължително да бъдат с лице към чаршията. Композиционното решение намерих  след много безсънни дни и нощи, през които непрекъснато правех скици и рисунки…“ 

Думите на Л. Донков красноречиво говорят за това, че приложение като  интелектуална собственост намират именно тези скици, чертежи на сгради или  техните композиционни решения относно архитектурата, можещи да получат  закрилата като художествено-литературна собственост, а сградите към днешно време  като паметници на културата с местно или национално значение. Законът за авторско  право и сродните му права /ЗАПСП/, изрично включва одобрените архитектурни  проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и  други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията,  топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката,  защото те са неоспорим интелектуален труд, който е уникален и специфичен за  неговия създател, а когато отговаря на изискванията на закона, и по отношение на  възникването му и възприемането му като обект на интелектуална собственост за  правото и обществото. Благодарение на това, типичната за онова време и така  атрактивна архитектура, екстериорни и интериорни решения могат да бъдат  защитени и да останат като традиционни, типични за нашата културно-историческа  същност знания на една нация, представяйки ни пред останалия свят, така популярни  и толкова самобитни. 

Действащите водни съоръжения в музей „Етър“ са друг типичен пример за  това, колко иновативно и пестеливо в контекста на габровската репутация за  “стиснатост“ е мислено всяко едно от тях, в процеса на неговото създаване.
Използвайки естествен ресурс, какъвто е водата, тогавашните занаятчии умело са  изработвали своите изделия, без да е било необходимо наличието на друг вид ресурс,  а само и единствено набавянето на нужните производствени суровини. Лицата, които  са създавали от своя страна и спокойно могат да бъдат наречени за времето си  “изобретатели“ тези иновативни решения, каквито например са бичкиджийница  валявици, воденица долапкиня, воденица караджейка, гайтанджийска одая, струг за  бъклици, струг за гаванки, танури и солници, тепавица, точило, представляващи  съоръжения задвижвани от вода и водни колела. Сами по себе си те са едни типични  представители на обектите на индустриална собственост, например- изобретение и  издавания за него патент или полезен модел или още наричан от експертите “малко  изобретение“ и т.н. 

Отговаряйки на изискванията на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ за т.нар., патентоспособност, а именно изобретенията да бъдат: 

– нови; 

– да е налице изобретателска стъпка; 

– и да е налице промишлена приложимост, то техният изобретател може да получи  закрила. Важно условие да са налице едновременно и трите изисквания. Изобретателят получава изключително право не само върху своето изобретение, но  и върху продукта например, ако се получава чрез него такъв, което предоставя  допълнителна и търсена закрила от нежелано посегателство или кражба на самото  изобретение или на произведеното, полученото чрез него. Въпреки, че по онова време  в България все още системата на интелектуалната собственост и разбирането за нея  са били доста ограничени, още тогава създателите на творчески резултати са  осъзнавали и то много добре, че трудът им не трябва и не може да бъде оставен просто  така. Той трябва да бъде признат от обществото и закрилян от закона, а това  признание и закрила от своя страна ще бъдат в основата на опазването на творческите  им резултати като част от състоянието на науката, техника и от така желания и търсен  човешки прогрес. 

В музей „Етър“, ежегодно се провеждат различни по вид мероприятия като: 

– изложби; 

– експозиции; 

– конкурси; 

– панаири; 

– фолклорни фестивали; 

– съвместни програми и други;

Така например, ежегодно се отбелязва празникът “Лазаровден“ чрез  пресъздаване на традиционния обичай и характерните за този ден дейности от страна  на младите жени, т.нар., “лазаруване“. Това културно по вид мероприятие привлича  не само множеството от посетители в музей „Етър“, но и съхранява във времето,  типичните повелия и обичаи за този ден, предавайки ги информационно на идните  поколения. Неговата същност се припокрива с новите обекти на интелектуална  собственост и по-конкретно с т.нар., традиционни знания, които в своята легална  форма са всъщност първоизточник на народното интелектуално творчество и  креативност. 

Организирането на събитието наречено “Алея на вкусовете“, където различни търговци предлагат за продажба свои млечни продукти, вина, деликатеси и други, под една или друга търговска марка. Нима това не е един типичен пример за това как, въз основа на добрите традиции в производството на качествена храна и напитки, подплатена с един обект на индустриална собственост, какъвто е търговската марка или географското означение, могат да се постигнат икономически  резултати в полза на търговеца, но и в полза на потребителя, а останалото е една  “безплатна“ реклама за музей „Етър“. 

Международният панаир на традиционните занаяти, който се провежда в  музей „Етър“ е изключително атрактивно събитие, на което съчетанието между  традиционно и съвременно, между автентично и комерсиално са толкова преплетени,  че човек може да се “опияни“ и с часове да обикаля сергиите и пак няма да успее да  разгледа всичко. В подкрепа на това местната медия Daily GABROVO в своя  електронен вариант, споделя следната информация: 

Снимки: 7, 8, 9, 10, източник: https://www.gabrovodaily.info/tag/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%80-%D0%BD%D 0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D 0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82%D0%B8/ към дата:  14.02.2021 г.

Организирането на различни сценични и/или музикални събития стои в  основата на опазването и популяризирането на българския фолклор и неговите  регионални особености. Благодарение на това, участниците могат да представят нови  авторски или колективни творчески резултати като:

– песни; 

– сценични постановки на артист-изпълнители, пресъздаващи обичаи; – нови аранжименти и композиции на фолклорни творби; 

– културно-образователни програми и инициативи; 

– конкурси; 

– радио и телевизионните програми, продукции заснемани по повод  различните събития и други. 

Всички те, под една или друга форма са обект на авторско или сродни права и ако отговарят на изискванията ЗАПСП, се ползват със закрила, а тя от своя страна осигурява необходимата на автора сигурност, позволяваща му спокойно да твори, а създаденото да остане като част от нашата национална творческа и културна идентичност. 

Примерите за това са още много, а доказателствата за неразривната връзка на  етнографията и интелектуалната собственост звучат все по-достоверно през призмата  на Регионалния етнографски музей „Етър“ като средище на тези две системи.  

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: 

Въпреки особеностите и спецификата на отделните обекти, включени в  системата на интелектуалната собственост и етнографията, тези две системи  осигуряват пряка връзка между създадените интелектуални продукти въз основа на  съществуващите традиции, бит, култура и т.н., и тяхната последваща  комерсиализация чрез която достигат до обществеността. Достигайки до нея те вече  се нуждаят от закрила под формата на обекти на интелектуална собственост, защото  в противен случай създателите им рискуват да я загубят, но и обществото рискува да  загуби своята автентичност във времето, която го отличава от останалите народи и го  прави неповторимо по своята природа и самобитност. В. Борисова в книгата („Традиционните знания като обекти на интелектуална собственост“,  университетско издателство- Стопанство, София, 2006 г.) споделя, че въз основа  на съдържанието на традиционните знания, могат да бъдат оформени критерии, по  които дадена информация, да се приема или отхвърли като “местно знание“, каквото  впрочем е налице в Регионалния музей на открито- Етър, а то от своя страна да бъде  или не обект на интелектуална собственост. Позовавайки се на някои тези критерии  ще анализираме казаното до тук, а именно: 

1. да е резултат от интелектуална дейност на поколения наред на една и съща  местна общност;

– Регионален етнографски музей-„Етър“, представя типична за  балканджиите самобитност. 

2. да притежава обективен израз и форма, за да може да бъде идентифицирано  по вид и произход; 

– обективната форма са различните по вид изделия, които местните  занаятчии произвеждат (килими, захарни изделия, дървени изделия за бита и  изкуството, музикални инструменти, накити и други), типични за тогавашното  време, с характерен акцент върху габровското занаятчийско производство, а и не  само. Включват се песните, танците, сценичните изпълнения на артист 

изпълнителите, вземащи участие в отделните събития, радио и телевизионните  програми и други. 

3. да представлява широкоспектърна съвкупност от знания, която съществува  в хармония с природните закони; 

– дейността в най-общ смисъл, която се представя и осъществява в и от  музея обхваща знания, умения и опит на поколения, които са трупани в години и са  приложени от местните хора, използвайки природните дадености- водата, за това. 

4. да е носител на ценна информация по отношение на това “как се прави  нещо“, т.е. на интелектуални постижения; 

– самият музей и всичко, което съществува в неговите граници, а дори и извън  тях в някои отношения е носител на ценна и важна информация за това, как се е  правило и как се прави и до днес, въз основа на опита и уменията на местните  занаятчии. 

5. да отговаря на масови потребностите потребности и културни нагласи, като  съдържащата се в него информация допълва или изгражда културна идентичност; – представените занаяти, творчески обичаи, бит и културно-исторически  особености на музея не само са задоволявали потребности в миналото, но го правят  и днес, а доказателство за това са множеството посещения и мероприятия,  пресъздаващи миналото, но с акцент върху настоящето, продължавайки да  изграждат и допълват културната идентичност на балканджиите. 6. да притежава икономическа и културна ценност, както за общността на  произход, така и за обществото като цяло; 

– изграждането на самият музей като идеен проект е свързано с това, да се  представят местните традиционни и специфични за онова време дейности за  габровския регион, които и до днес се съхраняват чрез музей- „Етър“, а  обществото и особено младото поколение черпи информация за това, какво е било  някога, опознавайки своите корени и история. 

7. да не се изхабява, независимо от многократността на използването и да не  загубва своята потребителска стойност; 

– етнографията представена чрез музеят не би могла да загуби своята  стойност или да се изхаби във времето, напротив тя ще става все по-ценна за  поколенията напред и нужна, за да познават своето минало, изграждайки своето  бъдеще.

8. да е способно да генерира приходи за притежателя си при икономическа  експлоатация на потенциала му; 

– Регионалният етнографски музей на открито- Етър като самостоятелен  субект и всички отделни лица, които са или могат да бъдат притежатели на  обекти на интелектуална собственост са способни и генерират завидно  количеството приходи не само за музея като институция, но и за самите тях чрез  икономическата експлоатация и реализация на създадените от тях творчески  резултати и техният пазарен потенциал, произтичащ най-вече от уникалността,  традиционността и качеството при производството им, в условия на глобален  пазар, който принципно е залят от множеството от стоки и/или услуги, но само  малка част от тях могат да се реализират сред потребителите, генерирайки  действителни приходи от икономическата им реализация в дългосрочен план. 

Етнографията в нейните материални и духовни измерения е важен фактор за  осъзнаване на културната принадлежност, както на всеки отделен човек така и на  социалните общности. Културните следи, които очертават трайните и непреходни  ценности в културната история са основата, на която обществото изгражда моделите  на своята колективна идентификация. В този смисъл културното наследство на един  народ е огледало на неговата културна идентичност, а опазването и зачитането на  това наследство е израз на уважението към самия народ и израз на правото му на  място сред останалите народи. Опазването на тази идентичност, особено с оглед на  комерсиализацията, която настъпва в даден момент, може да бъде постигнато чрез  отделните обекти на интелектуална собственост или чрез sui generis правото, които  ни позволят да бъдем разпознаваеми сред останалите, конкурентоспособни на база  опита, знанията и уменията на поколенията, но и да запазим своята творческа  уникалност и самобитност като народ.  

РЕФЕРЕНЦИИ: 

1. Борисова, В., Традиционните знания като обекти на интелектуална  собственост, Университетско издателство- Стопанство, София, 2006 г.; 2. Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, (Обн. ДВ. бр. 98 от 13  Декември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 27 Октомври 2020 г.); 3. Закона за промишленият дизайн /ЗПД/, (Обн. ДВ. бр.81 от 14 Септември  1999 г., изм. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2003 г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005 г., изм.  ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.73  от 5 Септември 2006 г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.12 от 13  Февруари 2009 г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009 г., изм. ДВ. бр.35 от 11 Май 2010 г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016 г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017 г., изм. ДВ.  бр.98 от 13 Декември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 Октомври 2020 г.); 4. Закон за патентните и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/, (Обн.  ДВ. бр.27 от 2 Април 1993 г., доп. ДВ. бр.83 от 1 Октомври 1996 г., изм. ДВ. бр.11 от  29 Януари 1998 г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999 г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април  2002 г., изм. ДВ. бр.66 от 9 Юли 2002 г., доп. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2003 г., изм. 

ДВ. бр.30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.64 от 8 Август 2006 г., изм. ДВ. бр.31 от  13 Април 2007 г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007 г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008 г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010 г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012 г., изм. ДВ. бр.58  от 18 Юли 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 13 Декември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр.92  от 27 Октомври 2020 г.); 

5. Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, (Обн. ДВ. бр.56 от  29 Юни 1993 г., изм. ДВ. бр.63 от 5 Август 1994 г., изм. ДВ. бр.10 от 27 Януари 1998 г., изм. ДВ. бр.28 от 4 Април 2000г., доп. ДВ. бр.107 от 28 Декември 2000 г., изм. ДВ.  бр.77 от 9 Август 2002 г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005 г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май  2005г., изм. ДВ. бр.74 от 13 Септември 2005 г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005 г.,  изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006 г., изм. ДВ.  бр.30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006 г., изм. ДВ. бр.59 от 20  Юли 2007 г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009 г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009 

г., изм. ДВ. бр.25 от 25 Март 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 8 Март 2014 г., доп. ДВ.  бр.14 от 20 Февруари 2015 г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018 г., изм. и доп. ДВ.  бр.94 от 13 Ноември 2018 г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019 г., изм. и доп. ДВ.  бр.47 от 14 Юни 2019 г., изм. ДВ. бр.98 от 13 Декември 2019 г.); 

6. Интернет сайта на Регионален етнографски музей- Етър, www.etar.bg; 7. Интернет сайта- www.gabrovodaily.info; 
7. Интернет сайта- www.bg.wikipedia.org; 
8. Интернет сайта- www.nadezhdatravel.com/lazarovden-etara/ към дата:  14.02.2021 г.; 
9. Интернет сайта- www.gege.bg към дата: 14.02.2021 г.; 
10. Интернет сайта- www.saveti.bg/etara/ към дата: 14.02.2021 г.; 
11. Интернет сайта- www.littlebg.com/etura-razhodka-v-minaloto/ към дата:  14.02.2021 г. 

Автор: Николай Ст. Братов дата: 07.03.2021 г.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!