Как се виждам в света на науката и технологиите. Второ място в конкурса REFRESH Girls

Автор: Яна Гвоздева, 29 г. Участник в конкурса REFRESH Girls към Европейска нощ на учените 2019. Второ място.

 

„Как се виждам в света на науката и технологиите?“ – въпросът, чийто отговор за мен е многозначен. Като за начало трябва да отговоря на други въпроси, за да стане по-ясно и на мен, и на вас.

Как изглеждаше за мен светът на науката и технологиите, когато бях студентка? Това беше непозната, необятна и необяснима величина. Седейки на стола в лабораторията и наблюдавайки заобикалящата ме среда, аз се чувствах като в приказките. Една голяма бяла дъска, на която не можеха да се поберат знанията на преподавателя. Множество маркери – изписани, пълни, полуиздъхващи, и гъбата за триене. Всякакви лабораторни прибори – лъжички, пинсети, бехерови чаши, фунийки, всякакви мерителни съдове, филтърна хартия, епруветки, петрита, пипети и какво ли още не. Богатство от неща! А все още не знаех кое за какво се използва. Попаднала в това приказно място, исках да знам и да мога. Исках да зная всички правила за работа, всички методи за провеждане на експериментите, всичко за оцветените в най-прекрасни цветове субстанции и какво се върти в главата на преподавателя. Как ли изглеждаме в неговите очи? Дали на него му е интересно колкото на мен? Дали обича работата си и вечно да мирише на спирт, на киселини и на какво ли още не? Какво ли прави в свободното си време– предполагам твори чудеса. Тук, където ние се обучаваме, се случва науката, чудото на експеримента, което няма нищо общо с нашите класически упражнения. Когато си студент, възникват в съзнанието купища въпроси. Когато искаш да знаеш, когато си жаден за неизвестното, когато искаш да си един от тях – от учените, изследователите, които все нещо търсят, тогава искаш да си един от тях.

Защо би се занимавал човек с наука? Какво иска– да научи това, което вече е изнамерено и съществува или сам да се блъска, докато открие нещо ново? А аз, какво търсех аз? Аз търсех мястото си в този необятен свят. След като знаех всички определения, правила, уравнения и субстанции, трябваше ми нещо ново, което да ме кара да се събуждам всеки ден с желание, с нетърпение и да тръгвам да го търся. Всъщност то само ме намери. Науката ме поиска, да ѝ се отдам. Сякаш докато седях в онази лаборатория и погледът ми изучаваше всяка извивка на мерителната колба и потрепвах от гласа на преподавателите, нещо ми шепнеше в ухото: „Не се задоволявай с това, което чуваш, бъди жаден за още знания!”.Винаги с книга в ръка, безброй химикали в джоба, за да мога веднага да записвам, и с часовник на ръка, за да не закъснявам за всички упражнения и курсове – ето ме сега– същата, но от другата страна.


РЕКЛАМА:

***

Защо е важна науката? Важна е за мен и всички, които, събуждайки се сутрин, си задават въпроса „Защо?”. Тези, които искат да знаят, искат да открият отговорите и искат да бъдат не част от тълпата, а част от висшето научно общество. Науката – има ли определение за нея? Какво е наука? Поглеждам в тълковния речник – „Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката.[1][2]“ Е, аз бих добавила – търсене на неизвестното, намиране на новото, обяснение на необяснимото. Науката е важна за мен, не само защото е това, с което се занимавам, но е и това, за което живея и което ми дава сили да се боря с трудностите, както когато се боря с експериментите. Науката е и тази, която ми създава много трудности. Защо ли? Прибирайки се след поредния прекаран ден в научната лаборатория, неуспешен експеримент, без резултат от всичко прочетено, започвам пак отначало.

Ученият живее всеки ден с науката и за нея. Съзнание, пълно с размисли и страсти, търсещ поглед, който не вижда околната среда, а формули, колби, вещества. А стрес – определено да! Но това е движещата сила. Науката – или я носиш в сърцето си, или никога не я заобикваш. Ако е тежест и бреме – по-добре не се нагърбвай с непосилни задачи. Не всеки трябва да бъде учен, а още по-малко е модерно да си.

Как бих живяла без наука? Не мога да кажа, че не бих живяла, но животът би бил скучен – прекалено подреден, обясним и еднообразен. След като се научих да си задавам хиляди въпроси и да търся техните отговори, не бих могла да бъда друга. Аз съм себе си, аз съм част от науката и тя е част от мен. Аз не зная какво ме очаква всеки ден, но зная, че денят ще бъде пъстър с експерименти, ангажименти, публични изяви и студенти, чакащи ме за упражнение.

Как се виждам в света на науката и технологиите? Ето така –винаги с книга в ръка, безброй химикали в джоба, за да мога веднага да записвам, и с часовник на ръка, за да не закъснявам за всички упражнения и курсове.

Как си представям науката след 10 години? 10 години не са прекалено дълъг период от време. Вярно е, че светът върви напред, ще се внедрят нови технологии, нови субстанции и нови методики, но аз ще бъда същата. Точно преди 10 години престъпих прага на университета като студентка. Жадна за знания, въодушевена, удовлетворена от избора, чакаща да започнат лабораторните упражнения. 10 години по-късно – пак пристъпвам, за да започна новата учебна година. От другата страна, но пълна с идеи и знания, с желание да ги предам на обучаващите се. Ето така университетът и лабораторията се превърнаха в мой дом, а науката и колегите – в мое семейство. Всеки човек обича своя дом и намира опора в своето семейство. След 10 години мисля, че пак ще съм тук, в лабораторията, с колби и епруветки, апарати, субстанции и студенти. Моят дом ще отвори врати да ме приеме, а семейството ще ме посрещне с радост, и надявам се, с още нови членове.

 

Използвани източници:

1.Aristotle. NicomacheanEthics, bekkerpage 1139b. // PerseusDigitalLibrary, 2010.

2.Aristotle. Metaphysics, Book 1, section 981b. // PerseusDigitalLibrary, 2010.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: