Направи дарение на училище!

д-р Доньо Гънчев, Аграрен Университет – Пловдив

От началото на 2014 г един от фундаментите на биологическата наука – т.нар бинарна система или по-просто казано – латинските названия на организмите е на път да остане в историята. Звучи странно и парадоксално но е факт! Бинарната номенклатура на организмите при която техните научни названия се изписват с две имена на латински – първото с главна буква означаващо рода, а второто – с малка означаващо самия вид (видов епитет) е за първи път публикувана от шведския ботаник и естествоизпитател Карл Линей през далечната 1753 г в неговия научен труд Species Plantarum (Видове растения) описващ всички известни до онзи момент видове растения. С нейната поява се поставя началото на съвременната систематика като направление в биологичните науки и световен стандарт при описване и назоваване на организмите по света.

Днес, почти 250 години по – късно тази система е на път да бъде заменена с нещо по-съвършено и същевременно по –просто. Заменена не, по-точно казано модифицирана и адаптирана към днешната действителност доминирана от информационните технологии и компютрите.

През 70-те години на 20-ти век, фармацевтичната  компания Байер, занимаваща се както с производството на лекарствени средства, така и с пестициди, започва разработката на кодова система целяща модифицирането на латинските названия на селскостопанските културни растения и вредители с цел тяхното по лесно използване в системите база данни. Първоначално, тази кодова система има работното название кодове на Байер.  През 1996 г, компанията се съгласява да предостави своята разработка за публично ползване, като за целта прехвърля правата по разработването и на Европейската и Средиземноморска Организация по Растителна Защита (European and Mediterranean Plant Protection Organization) или съкратено ЕРРО. През 2007 г е постигнато съгласие между Байер и ЕРРО, кодовата система да бъде преименувана на ЕРРО кодове. През 2014 г е създадена безплатна за достъп международна база данни (EPPO Global Database) за поддържане на ЕРРО кодовете.

Разбери повече за БГ Наука:

***

И какво в края на краищата представляват тези ЕРРО кодове ? Всъщност това са 5 или 6 буквени съкращения на база латинските названия на селскостопанските и горски растенията и вредителите по тях.

За растенията всеки ЕРРО код се състои от първите 3 букви от родовото название и първите две букви от видовия епитет. Така например ЕРРО кода на картофа с латинско название Solanum tuberosum се преобразува на:

Solanum tuberosum = SOL (първите 3 букви от родовото название Solanum) + TU (първите две букви от видовия епитет tuberosum)= SOLTU

ЕРРО кода на лозата с латинско название Vitis vinifera ще бъде:

Vitis vinifera = VIT (първите три букви от родовото название Vitis) + VI (първите две букви от видовия епитет vinifera) = VITVI; на овеса (Avena sativa) = AVE+SA = AVESA; на слънчогледа (Helianthus annuus) = HEL+AN=HELAN

За названията на вредителите по растенията се прилага същия принцип, с тази разлика че тук ЕРРО кода се състои от 4 букви от родовото название + 2 букви от видовия епитет. Това разграничаване е направено с цел, още с виждането на едно съкращение, един специалист да може веднага да разбере за какъв вид организъм става въпрос. Ако ЕРРО кода се състои от 5 букви – това е растение, а ако се състои от 6 букви – вредител.

Така например изключително вредоносното насекомо за зеленчуковите култури оранжерийна белокрилка с латинско название Trialeurodes vaporariorum(на снимката по-долу) причиняващо ежегодно щети за стотици хиляди евро, ще има ЕРРО кода: Trialeurodes vaporariorum = TRIA (първите четири букви от родовото название) + VA (първите две букви от видовия епитет) = TRIAVA

Цялата статия може да прочетете в брой 99 на “Българска наука”

Тази статия е в ДОПЪЛНЕНИЯ брой!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!