Епохата на късната Римска империя (Доминат) ( 197 г. до 476 г. )

193—197 г.
Гражданска война. Начало на криза в римската империя. Борба между конкурентите за императорския престол, в която се слъскват интересите на господстващите робовладелски слоеве с интересите на провинциалните армии. Претарианците и провинциалните войски издигат свои кандидати за императори. В борбата надделява силната дунавска армия, която провъзгласява за глава на империята наместника на Панония — Луций Саптимий Север — талантлив пълководец, който поставя началото на нова династия — на Северите.

193—235 г.
Управление на императорите от династията на Северите.

193—211 г.
Управление на Луций Септимий Север, отличен военачалник и добър организатор. Мероприятията, които провежда Север са насочени към усилване на императорската власт. С подкрепата на цялата армия, той премахва старата преторианска гвардия и създава нова, в която влизат най-добрите войни от различни легиони. Сенатът по негово време се попълва с хора от източните провинции и Африка, предимно военни. Отнема се правото на сената да издава закони и да избира магистрати. През следващите години на управление С. Север покровителствува градовете в африканските провинции, където се води интензивно строителство, реорганизира армията и държавния апарат. Много латински градове получават права на латинско гражданство, африканските и панонските градове са освободени от ред данъци й повинности. През управлението си Север ликвидира и последните останки на републиканските традиции и заменя политическата система на Август (принципата) с военна еднолична монархия, в която „волята на цезаря е върховен закон“.

193 г.
Военна реформа на Септимий Север. Лишава преторианците от привилегиите им и ги изравнява по права с легионите. Отменя ограниченията, които забраняват прости войни да бъдат назначавани на командни длъжности, разрешава на войните законен брак.

198 г.
Война с партите. Начело на голяма армия Септимий Север нахлува в централното и южното Двуречие, сломява съпротивата на партите и завладява градовете Селеакия, Вавилон и Ктезифонт.


РЕКЛАМА:

***

Ок. 204—270 г.
Плотин, древногръцки философ-идеалист, роден в Египет, живял в Рим. Плотин е основател на школата на неоплатонизма, чиито основи полага Амоний Сакас. Плотин е негов ученик, счита се за тълкувател на Платон и оформя философията му в система с религиозно-мистичен характер. Световният процес, според Плотин започва от непостижимото и неизразимо божествено първоединно начало. В учението на Плотин е налице мистическа диалектика. През 244— 269 г. преподава в Рим. Оказва голямо влияние върху съвременниците си и върху потомците. Съчиненията на Плотин са издадени след смъртта му от Порфирий.

208—211 г.
Походи на Септимий Север до Британия — опити за завладяване на северната част на острова. По време на последния поход император С. Север умира в британския град Еборак и оставя управлението на империята на двамата си сина.

211—217 г.
Управление на Марк Аврелий Антония. (Каракала), син на Септимий Север. Отначало управлява заедно с брат си Публий Септимий Гета. Двамата сключват мир с британските племена и се връщат в Рим, където Каракала подло убива брат си и безпощадно изтребва всички негови привърженици. Ръководи с помощта на армията и преторианците. Прочут е като жесток, отмъстителен и недоверчив император.

212 г.
Едикт, наречен „конституцио Антониниана“, според който цялото свободно население на империята получава Граждански права. Едиктът придава на държавата единен политико-правен характер и уеднаквява данъчната система.

213-414 г.
Каракала воюва с германските племена хати и аламани.

216—217 г.
Поход на Каракала срещу партите, по време на който той е убит от заговорници (пролетта на 217 г.).

217 г.
Легионите издигат за император префекта на преторианците Марк Опелий Макрин. Във война с партите Макрин претърпява поражение и сключва мир при тежки за римляните условия — част от земите и голяма контрибуция. Това предизвиква недоволство в армият а. Авторитета на Макрин е подронен от ненавреме изплатените подаръци. От ситуацията се възползува неговата сродница Юлия Меса, която с помощта на войската сваля от престола императора. Самият той загива в 218 г.

218—222 г.
Управление на Варий Авит Басиан (Елагабал), племенник на Каракала, провъзгласен като претендент за императорския престол от сирийската армия. Елагабал се възкачва на престола едва петнадесетгодишен и през четирите години на своето управление си спечелва всеобща омраза, заради разпуснатите си нрави и лошата репутация, с която се ползува. Младият император организира празненства и богослужения, придружени от дивашки обреди, принуждава сенаторите и преторианците да присъствуват на тия обреди, съпроводени с оргии и безобразия. Елагабал пренася в римската религия култа към сирийското божество Хелиогабал и затова сам получава това име. Подпомогнати от Юлия Меса, преторианците организират заговор и убиват Елагабал.

222—235 г.
Управление на Александър Север, осиновен син на Елагабал. Префект на преторианците става известният правист Улпиан, който фактически ръководи управлението. Александър Север се оказва оръдие в ръцете на своята баба Юлия Меса. Нерешителен като управник той не предприема нищо без съгласието на сената. Реорганизирани са занаятчийските колегии, в които е установен строг надзор. Намалени са разходите за подаръци на войните, което предизвиква силно недоволство сред войската. По време на един от войнишките бунтове Улпиан е убит (228 г.).

231-232 г.
Поход на Александър Север срещу персите, които нахлуват в Месопотамия, Сирия и Мала Азия. В 226 г. персийският владетел Артаксеркс (от династията на Сасанидите) детронира партския владетел Артабанос V, на когото бил васал и покорява Иран, влизащ в състава на партската държава. Неговите наследници водят завоевателна политика и се стремят да възстановят някогашното могъщество на Персия. Персите атакуват успешно римляните и ги принуждават да се изтеглят в Сирия. Войната поглъща значителна част от паричните запаси на Рим.

234—235 г.
Принудени от заплахата на съседните германски племена за нахлуване в пределите на империята, привържениците на Мамея (майката на императора) изпращат при германците делегация за водене на преговори за мир. Новината за сключване на мир предизвиква недоволство сред войните и в легионите избухва бунт. Александър Север и приближените му са зверски убити. С гибелта на императора завършва династията на Северите. Римската държава навлиза в период на икономическа и политическа криза.

235—238 г.
Управление на Гай Максимин, по произход тракиец, който дължи своята популярност сред войните, на голямата си физическа сила и изключителна храброст. Като император, той се грижи да си осигури преди всичко подкрепата на войниците и парични средства за техните нужди. Той съобщава на сената, че е провъзгласен за император и без да отива в Рим повежда армията си срещу германците.

238 г.
Недоволна от насилственото събиране на данъците, аристокрацията в провинция Африка организира въстание, подкрепено от селяните, градския плебс и робите, и настоява за император да бъде обявен местният проконсул — Антоний Гордиан. Като научава за това сенатът провъзгласява за императори двама сенатори. Но при сблъскване с войските на Максиминовия легат — Капелиан загиват Гордиан и неговия син Гордиан I. Народът и армията издигат за император Гордиан III (внук и син на двамата предишни). Максимин веднага се отправя към Рим, но по пътя е убит от своите войници. Младият император Гордиан III воюва с персите, които нахлуват в Месопотамия, но става жертва на заговор. За император е провъзгласен Марк Юлий Филип.

244—244 г.
Управление на Марк Юлий Филип Арабина, префект на преторианците, родом от Арабия. Той бързо сключва мир с персите, отстъпва им спорните територии в Месопотамия и се отправя към Рим, където положението е извънредно тежко. От север нахлуват варварите. Всяка армия негодува и издига свой кандидат, за трона. В Мизия войниците издигат за император енергичният сенатор Деций и го принуждават да ги поведе срещу Филип. Армията на Деций навлиза в Италия и край Верона разбива войските на Филип Арабина, който загива.

249-251 г.
На императорския престол е Гай Месий Квинт Траян Деций. С помощта на сената той се стреми да възвърне административния апарат в Рим и да укрепи прастарата римска религия. Проповядването на друга религия се окачествява като държавно престъпление. Деций определя християнските общини като врагове на държавата, които застрашават нейната вътрешна споеност.

250 г.
Масови репресии спрямо християните по време на които много от тях са хвърлени в затвора, други осъдени на смърт. На преследване са подложени и последователи на различни източни култове.

251 г.
В Тракия и Мизия, обединели с други племена, нахлуват готите. Деций нанася поражение на готите, но в разгара на битката при Абрит (дн. Разград, в Долна Мизия) зигива.

253—260 г.
Управление на Публий Аврелий Лициний Валериан и на неговия син Галиен. Преди да е провъзгласен за император Валериан е наместник в Реция (област между Рейн и Дунав). Рейнските легиони го издигат за император. Привърженик: на древноримскте принципи. Преследва християните, които отказват да участвуват в тържествените жертвоприношения на боговете. Времето на Валериан и Галиен е период на задълбочаване на кризата и политическата анархия. При управлението на Валериан се засилват и нашествията на различни племена в римските владения. Франките и алеманите преминават Рейн, готите — Дунав, а мавританските племена (населяващи северозападната част на Африка) атакуват африканските провинции. В 260 г. персите нападат империята.

257 г.
Нова вълна от преследвания срещу християните. Християнските църковни организации бележат нарастваща сила и жизненост. В тях се съсредоточават най-вече бедняци, колто поддържат тази религия. Богатите християни, за да не загубят имотите си и опасявайки се от репресии, изпълняват разпорежданията на императора.

258 г.
Галиен спира нашествието на алемалите в Италия.

260 г.
Персите нахлуват в Месопотамия, разгромяват местните легиони и завладяват редица градове между които Армения и Антиохия. Валериан успява да изтика персите от Сирия, но край Едес армията му е обкръжена, самият той попада в плен и умира.

260—268 г.
Управление на Публий Лициний Егнатий Галиен. Неговото време се отличава с масови нашествия на варварски племена в пределите на Римската империя. В Галия, Египет и други провинции, местните военачалници започват да се провъзгласяват за императори. Те остават в историята под наименованието „30 тирани“. Някои от тях успяват да се задържат на власт за няколко години. В Постум императорът управлява 10 години. В 262 г. управителят на гр. Палмира (в Сирия) Оденат успява да разбие персийската войска, която нахлува в Сирия, след което управлява до 264 г. всички източни провинции. След смъртта му, неговата жена Зиновия (тя управлява от името на малолетния си син) завладява Египет и значителна част от римските владения на изток, откъсвайки ги от Рим. През този период Римската империя фактически не съществува като цяло. Обстановката се усложнява и от избухналото въстание на робите на о. Сицилия. На запад атакуват германските племена на франките и алеманите; на североизток — бурите и готите (в 263 г. разрушават Ефес, в 267 г. превземат Атина, ограбват Коринт и Спарта). Освен това в различни провинции избухват епидемии. При тази тежка обстановка Галиен се завръща в Италия, но не проявява никаква активност и в резултат на заговор загива (268 г.).

Ок. 263 г. — ок. 340 г.
Евсевий, епископ от Цезарея, теолог и църковен историк. Пише на гръцки. Автор на „История на църквата“ (в 10 книги). Неговото историческо произведение „Хроника“ и до днес се използва за база, когато се определя хронологията на Гърция и Рим.

268—270 г.
Управление на Марк Аврелий Клавдий II, наричан с почетния прякор „Готски“, илириец по произход. През този период римската империя започва бавно да възстановява своето политическо и военно могъщество. Издигнат за император от армията, Клавдий спира нашествието на алеманите, побеждаза готите край гр. Наисус (дн. Ниш). Голяма част от тях е откарана в плен и заселена като колони в римските провинции. Победата над готите дава на римляните богата военна плячка, която попълва императорската хазна.
В Галия избухва въстание на селяните и колоните, насочено срещу едрите земевладелци. Галската аристокрация избягва и започва да търси съюз с Рим. Италия е обхваната от чумна епидемия, от която умира и самият Клавдий II.

270—275 г.
Управление на Луций Домиций Аврелиан, провъзгласен за император от армията и признат от римския сенат. Отличен военачалник, прекрасен организатор. През време на управлението си той потушава въстанието на робите и занаятчиите от монетарниците; отблъсква големи нашествия на границите; усъвършенства монетната система (стойност- та на монетите по това време постоянно спада), предоставя продоволствия на бедните граждани, грижи се за правораздаването. Отстранява сената от управлението и става самодържец.

271 г
Римските войски успяват да изтикат готите от Панония и спират нашествието на алеманите, които нахлуват в Италия. Римляните обаче се изтеглят от Дакия.

271—273 г.
Аврелиан победоносно воюва с царицата на Палмира — Зиновия, подкрепяна от персийските войски. Палмира е превзета и разрушена. След това Аврелиан завладява и Египет. В същото време владетелят на Галия — Тетрик, изплашен от ширещото се движение на селяните, тайно иска помощта на римския император. Галия отново е включена в пределите на римската империя. Политическото единство на Римската империя е напълно възстановено.

272-279 г.
Поради заплаха от ново нашествие на варварите, край Рим е изградена отбранителната стена (т. нар. „Аврелианова стена“), с Дължина 18 км, с високи тухлени стени и мощни кули. Част от стената е запазена и до наши дни.

275 г.
Аврелиан предприема експедиция на Изток, но в самото й начало е убит от своите войници.

275—276 г.
Император става Марк Клавдйй Тацит. Избран е от сената, но няма авторитет всред войската и скоро загива.

276—282 г.
Управление на Марк Аврелий Проб. Той успява да изтласка франките и алеманите в Галия и възстановява римската граница край Рейн. Установява със сената делови отношения, прави опити да укрепи селското стопанство. Загива по време на войнишки бунт, предизвикан от опита му да възстанови дисциплината в армията.

282—283 г.
Управление на Марк Аврелий Кар. Води тежки боеве със сарматите и с персите. Загива по време на военен поход, ударен от гръмотевица.

284—305г.
Управление на Гай Валерий Диоклециан. Произхожда от Далмация. Диоклециан е син на освободен роб. Достигайки до най-висшите военни длъжности, той е провъзгласен от армията за император. С идването на Диоклециан на власт започва нова епоха в историята на Римската империя — домината. Диоклециан реорганизира римската държава в абсолютна монархия (по източен образец) и установява система на управлението, наречена „доминат“ (за разлика от „принципата“, въведен от Октавиан Август) т. е. владетелят отхвърля всякакви форми на сътрудничество със сената. Императорът е абсолютен владетел, дори го обожествяват („доминус“ — господар, владетел). Диоклециан въвежда източния дворцов церемониал и държавния култ към владетеля. За да подобри управлението на страната, въвежда съвместно управление на 4-ма владетели (тетрархия): 2-ма старши, с титли „август“ (от 286 г. Диоклециан управлява на Изток, Максимиан — на Запад) и 2-ма младши, както и наследници (т. нар. цезари) — Галерий — на Изток и Констанций Хлор — на Запад. Рим остава столица на империята, но без да е резиденция на никой от цезарите. Сенатът е трансформиран в градски съвет на града. Диоклециан разделя държавата ла 12 диоцези, а тях пък — на провинции. Провежда военна реформа: въвежда задължително да се набират новобранци, а цялата армия е разделели на погранична и резервна, която се използва в случай на нужда. Влиза в обръщение пълностойностна златна монета; налагат се постоянни данъци.

285—286 г.
След продължителна борба, Максимиан сломява въстанието на селяните в Галия (т. нар. движение на багаудите). Римските легиони водят боеве с алеманите, франките и булгуните, както и в Британия с римския военачалник Караузий, който се обявява за император. Побеждава го Констанций Хлор. Максимиан воюва и в Африка, а Галерий — край Дунав.

301 г.
Диоклециан издава едикт за твърди цени на продаваните стоки и за твърдо заплащане на труда. Едиктът цели да облекчи положението на широките народни маси, да се премахне спекулацията и лихварството.

303 и 304 г.
Четири едикта на Диоклециан срещу християните. Изповядването на християнския култ е застрашен. Християните са жестоко преследвани (особено на Изток). Християнството се превръща в опозиция на императора, изповядващите тази религия отказват да го почитат като бог. Християнството печели все повече привърженици, разпространява се и в армията.

305 г.
В Никомедия, при тържествена обстановка, Диоклециан и Максимиан се отказват доброволно от властта в полза на своите заместници. Диоклециан провъзгласява за нов август Галерий, а Максимиан — Констанций Хлор.

306 г.
По време на похода срещу племената, населяващи Северна Британия, умира Констанций Хлор. Армията издига за цезар неговия син Константин. В същото време в Рим плебсът и войската, недоволни от управлението на Галерии, провъзгласяват за цезар Максенций — син на Максимиан.

306—337 г.
Управление на Флавий Валерий Константин, наречен Велики — на Запад и на Валерий Лициний (308—324) — на Изток.

310 г.
След редица несполучливи опити да се върне на власт, Максимиан умира.

312 г.
В битка край Мулвийския мост (пред стените на града) Константин побеждава Максенций. При отстъплението Максенций се удавя в Тибър. Под властта на Константин преминава Италия и обширните владения на Максенций в Африка и Испания.

313 г
Константин и Лициний издават указ в Медиолан (дн. Милано), известен в историята под името „Милански“ или „Медиолански едикт“, който признава християнството за равноправно с всички други религии. През същата година, в Никомедия, Лициний разпространява указа в цялата източна половина на империята. Двамата августи си остават езичници, но към множеството почитани от тях богове добавят и християнския.

313 г.
Умира Диоклециан.

316 г.
Едикт, с който се забранява на най-богатите слоеве от градското население (куриали) да напущат градовете, в които са родени. Целта е да се гарантират постоянните постъпления в хазната.

317 г.
Императорско разпореждане, с което работниците от монетарниците не могат да променят професията и местоработата си. Това е първата стъпка за все по-силно привързване на занаятчиите към професията. Разпоредбите с подобен характер целят от една страна подобряване на положението в градовете, от друга — забраняват на населението да се преселва в провинциите.

323—324 г.
Война между Константин и Лициний Поводът е несъгласувйното с Лициний навлизане на Константин в Тракия, за да бъдат изгонени готите. Силите на Константин превъзхождат силите на Лициний. Войната завършва с победа на Константин, Лицичий е пленен, а после убит. Константин става единствен владетел на цялата империя.

325 г
Никеиски събор. В малоазиатския гр. Никея се провежда първият всеобщ събор на християнските епископи от цялата империя. Съборът пслучава името Първи вселенски и тук се формулират ясно християнските догми (нар. никеиски символи на вярата). Осъжда се аринството. Арии, който бил презвитер в Александрия, в началото на IV в. започва да проповядва учение, което се противопостави на християнската догма за Светата Троица и за божествения произход на Xроистос Съборът осъжда Арии на изгнание, а книгите му са изгорени. На събора е приет църковният християнски календар, уточнена е и системата, на християнската йерархия.

325—336 г.
Империята е разделена на 4 префекгури: Изток, Илирия, Италия и Галия. Константин разделя гражданската от военната власт, реорганизира армията на гранична и полева; вместо преторианските създава други специални части. Централизиране на властта. В опора на управлението се оформят още две (освен армията) разклонени и мощни сили: бюрокрацията и християнството Непосилните данъци се стоварват най-вече върху народа.

Ок. 330—400 г.
Амиаи Марцелин, римски пълкаводец и историк (последният изтъкнат представител на античната историческа проза) по произход грък. Историческият му труд „История“ (в 31 книги) съдържа повествование за Рим от 96 г, до 378 г Съхранени са от 15 до 31-ва книги включващи периода 353—378 г.

330 г.
Константин пренася имперската столица в Константинопол, построен от него на мястото на старата гръцка колония Визаятион.

332 г.
Константин издава едикт за вечно закрепостяване на колоните към техните участъци. Колоната или даването на земя от богатите собственици на латифундии под наем на бедните селяни се практикува още в края па републиката, но се разпространява по време на империята във връзка с все по ниската рентабилност на робския труд. През 1 век колоните са бедни, но свободни хора, а по-късно колони биват и роби, военнопленници и членове на заселили се в римската империя племена. Постепенно правното и икономическо положение на всички тези групи се уеднаквяаа; те обработват чужда земя и дават на собственика част от реколтата, а понякога, плащат наем.
Управлението на Константин е време на интензивно масово заселване на варварите в различни части на империята (сарматите — в крайдунавските провинции и в Италия, вандалите — в Панания), което ускорява варваризирането на империята. Варварите се приемат и в армията, където понякога достигат до високи постове. Реформа на монетната система. Основна монета става златният солидус.

332 г.
Римляните побеждават готите и ги принуждават да сключат примирие.

337 г.
Умира Константин Велики.

337 г.
Нашествие на персите в Армения и Месопотамия.

337—351 г.
Война за императорския трон между тримата синове на Константин; в провинциите се появяват узурпатори. След дълги борби властта в цялата държава се поема от средния син на Константин — Констанций (351 г.). Останалите двама загиват по време на междуособиците.

Ок. 339—397 г.
Свети Амброзии, милански епископ, оратор и писател, един от отците на Западната църква, по образование правист. Остро се противопоставя и воюва с арианството. Написва много теологически трактати, реформира литургията и църковното пеене. Става причина да бъде свалена от сградата на римския сенат статуята на богиня Виктория, свидетелство за някогашната езическа религия в Рим.

Ок. 347—420 г.
Свети Йероним, роден в Стридона (в Далмация), философ и оратор, един от отците на Западната църква, превъзходен познавач на гръцкия език. Допълва и коригира латинския превод на Библията.

351—361 г.
Управление на Флавий Юлий Констанций II. Води победоносни боеве на запад с алеманите и франките; на изток — с персите (Шапур II). Окончателно алеманите и франките са победени от констанциевия братовчед Юлиан (наречен по-късно Апостат), който малко преди смъртта на Констанций е провъзгласен от войската за император. Констанций проявява жив интерес към религиозните проблеми, които играят важна роля в неговата политика. Ярък привърженик на арианството, той е толерантен към езичниците.

354—430 г.
Свети Августин, философ и теолог, един от отците на Западната църква. Покръстен от св. Амброзии, става горещ поклонник на християнството. От 395 г. е епископ на град Хипон Регий (в Африка). Оставя голямо литературно наследство.

361—363 г.
Управление на Флавий Клавдий Юлиан Апостат, всестранно образован, философ, привърженик на неоплатонизма. Стреми се да възвърне господствуващото положение на езическата религия и да въведе с известни промени старата религия на гърците. Обявява декрет за всеобща религиозна толерантност, лишава християнското духовенство от привилегиите, получени от миланския едикт; забранява на християните да посещават училищата. По-късните християнски писатели, осъждат тави деяния на Флавий и го наричат Апостат, т е. Отстъпник. В 363 г. Юлиан лично възглавява римските войски срещу персите, но след неуспешна обсада на Ктезифон, умира от смъртоносни рани.

363—364 г.
Управление на Йовиан, който е избран от войската за приемник на Юлиан. Той сключва неизгоден мир с персите, като им отстъпва част от римските владения в Месопотамия. Като християнин, отменя законите срещу християните, издадени от Юлиан Апостат. Християнството става държавна религия. Наскоро след това Йовиан умира.

364—375 г.
Управление на Флавий Валентиниан I, провъзгласен за император от армията — на Запад и на неговия брат Флавий Валент (364—378 г.) — на Изток, назначен от брат си за управител. Резиденция на Валентиниан става Медиолан (дн. Милано), а на Валент — Константинопол. Двамата братя притежават качества на отлични военачалници.

375—383 г.
След Валентиниан, император на Запад става неговият син Флавий Грациан, християнин, противник на религиозната телерантност. Отказва се от титлата върховен римски жрец, лишава езическата римска религия от държавна подкрепа.

375—376 г.
Начало на т. нар. велико преселение на народите. Вестготите или западните готи, притискани от хунските племена получават от император Валент разрешение да се заселят в римската провинция, в Тракия, при условие, че предадат оръжието си на римската администрация и изпълняват нейните разпореждания. Но злоупотребите па римските чиновници и офицери довеждат до открито въстание срещу Рим. Въоръжените вестготи, подкрепени от робите, от работещите в рудниците, от разорените селяни започват да разграбват житните складове и именията на богатите.

378 г.
Битка край Адрианопол (дн. Одрин). Римската армия е разбита от готите. В битката загива самият император, както и най-добрите военачалници и близо 40 000 войни. Загубите са огромни. След Адрианопол римската империя не успява да възстанови военните си сили. Римляните са принудени да поверят охраната на границите и поддържането на вътрешния ред на наемни варварски подразделение.

379—395 г.
На Изток управлява император Флавий Теадосий I, наречен Велики. Произхожда от Испания. Този способен военачалник е назначен от западния цезар Грациан на мястото на Валент. Теодосий печели успехи в борбата с нахлуващите в римската империя варвари — готи, хуни, алемани, сармати, вандали, квади и маркомани. Сключва договор с тях и приема част от бойците им на служба в римските легиони. При управлението на Теодосий нараства значението на християнската църква, която става могъща организация. Като поклонник на ортодоксалното направление от Никея, той забранява да се проповядва каквато и да е друга религия, затваря всички нехристиянски храмове, не разрешава да се празнуват старите религиозни празници (включително и олимпийските игри, които дотогава се провеждат на всеки 4 години — последните се състояли в 394 г), забранява изповядването на арианството.

381 г.
В Константинопол е свикан събор на християнските епископи, наречен Втори вселенски събор, който отново осъжда арианството. След събора се издават постановления, насочени срещу езичниците и езическите обреди. Разрушени са техните храмове, започват саморазправи с езическите жреци и преподаватели.

382 г.
Споразумение с готите, по силата на което те се заселват, като съюзници на Рим, на южния бряг на Дунав — в Мизия и крайбрежна Дакия.

383 г.
При отстъплението си от Британия, управлявана от узурпатора Магнус Максимус, император Грациан е убит.

392—394 г.
На Запад за император е провъзгласен висшият чиновник и ретор Евгений, който се стреми да възстанови старата римска религия. Теодосий не признава избора на Евгений. След кървава битка армията на Евгений минава на страната на Теодосий, а самият Евгений е взет в плен и убит през 394 г. За няколко месеца Теодосий съсредоточава в ръцете си властта над цялата империя (Източна и Западна)

395 г.
Умира Теодосий Велики. Преди смъртта си той поделя римската империя между двамата си сина. Западноримската империя предоставя на Хонорий, а Източноримската (или Византийската) на Аркадий. Столица на Източноримската империя става Константинопол (Византий).

395—423 г.
В Западната римска империя управлява Флавий Хонорий. Той поема властта, едва 11-годишен. Неговият опекун Стилихон, по произход вандал, изпълнява длъжността главнокомандуващ.

402 г.
Аларих нахлува в Северна Италия. Като разрушават селища и градове, готите стигат до Медиолан. Стилихон сключва примирие, според което Аларих трябва да помага на Рим в борбата му с Източната империя.

405 г.
В Италия отново нахлуват огромни пълчища на германските племена. Техен предводител е Рагадайс. Стилихон събира сили, изтегля войските си от линията край Рейн и разгромява армията на Рагадайс.

406 г.
Германските племена преминават Рейн и опустошават Галия. В различни места на римската държава се появяват узурпатори.

407 г.
Римската армия се изтегля от Британия. Страната постепенно е завладяна от германските племена на англите и саксите. Периодът на римското господство в Британия оставя ярки културни следи.

408 г.
Аларих нарушава мира и завзема Панония и Норикум. Стилихон прави опит да се споразумее с него, но заради интриги на противниците му е свален като главнокомандуващ и убит. Аларих се озовава пред вратите на Рим, но получава огромен откуп от злато и сребро. Към войската му се присъединяват 40 хиляди роби. На готите се разрешава да се заселят в Норикум. Аларих се оттегля.

409 г.
Аларих отново тръгва за Рим и поставя на трона своето протеже Атал, но разбирайки, че е неспособен да управлява, го сваля и безуспешно опитва да се споразумее с Хонорий.

409 г.
Вандали, свеби и алемани нахлуват в Испания, където се заселват.

410 г.
За трети път Аларих обсажда и превзема Рим, а войниците му запалват града. След като се изтегля от Рим тръгва за Африка, насочва се към Южна Италия, но скоро умира. Отслабената империя вече не е в състояние да се противопостави на натиска на варварите След смъртта на Аларих, готите избират за свой вожд неговия шурей Атаулф и нападат Галия. Там ги посреща (римската армия, командвана от Коистанций и изпратена от Хонорий срещу провъзгласения от войската император Константин III (407—411). Атаулф се насочва към Испания, където е убит (415 г.). По-късно готите се установяват за постоянно в Аквитания. През този период много племена се заселват в границите на римската империя, като съюзници.

421 г.
Хонорий назначава Констанций (в признание за заслугите му) за свой съуправител, дава му титлата „август“, но в същата година Констанций умира.

423 г.
Умира Хонорий.

425—455 г.
Управление на Валентиан III, племенник на Хонорий и син на Констанций. Време на военни бунтове и по-нататъшни варварски нашествия. Продължава процесът на разпадане на Западната римска империя.

429 г.
Вандалите, под ръководството на крал Гензерик, се насочват от Испания към Африка, завладяват по-голяма част от Нумидия и провинция Африка и основават своя държава със столица в Картаген.

451 г.
Атила, който преди това обединява под своя власт всички хунски племена, номадстващи на територията на днешната източноевропейска част от Русия, Румъния и Унгария, завзема Панония, Мизия и нахлува в Галия. В кръвопролитие битка на Каталунските полета (по северния бряг на р. Марна, дн. Франция) Атила отстъпва и се изтегля зад Рейн.
452 г.
Хуните, под командването на Атила, атакуват Северна Италия и се насочват към Рим. След като получава откуп, Атила се оттегля отвъд Дунав. Скоро след това умира (453 г.),а обединението на хунските племена се разпада.

455 г.
В резултат на заговор Валентиан е убит. Борба за трона в Западната империя.

455 г.
Като се възползуват от вътрешните раздори, вандалите, предвождани от Гензерик завладяват и най-жестоко разграбват Рим. Избиват и поробзат стотици хиляди жители на Рим, включително и императрица Евдокия. От онова време думата „вандал“ става синоним на опустошение и безсмислено рушене. Вандалите атакуват и Източната римска империя. След редица победи, те сключват мир с император Лъв I (457—474).

475 г.
Германският военачалник — Орест, обявява сина си, 15-годишния юноша Ромул за император на Западната римска империя и от негово име управлява държавата, която включва само Италия и част от Нарбонска Галия. Невръстният император получава насмешливото Прозвище „Августчето“.

476 г.
Германски наемници, начело с Одоакър (от племето на херулите) се обявяват срещу властта на Орест. Орест е убит, а Ромул—Августул (неговият син), последният император на Западната римска империя, е лишен от власт. Одоакър изпраща диадемата и другите знаци на императорския сан в Константинопол с писмо, в което заявява, че „както -слънцето на небето, императорът трябва да бъде един на земята …“ Това събитие се счита за край на Западната римска империя, която през V в. се разпада на много държави (кралства), създадена от различни племена. Затова пък Източната римска империя, със столица в Константинопол, съществува още 1000 години, чак до завладяването на Константинопол от турците през 1453 г.


Европейска нощ на учените 2022 г.: