Епоха на ранната Римска империя (Принципат) (30 г. пр. Хр. до 254 г. сл. Хр.)

30 г. пр. н. е. — 14 г.
Принципат на Август (Гай Юлий Цезар Октавиан) основател на римската династия на Юлио-клавдиите. Политическият режим на О. Август се основава на лицемерното твърдение, че не променя републикалскил строй, но фактически съсредоточава в ръцете си всички основни функции на републиканските магистрати. Сенатът продължава да бъде централен орган в Рим. В провинциите управляват римски наместници. Август получава от сената и комициите званието император, а в 27 г. пр. н. е. и почетната титла „Август“ („възвели-чен“). Сенатът обявява Август за свой принцепс. В 23 г. пр. н. е. е избран за консул, след това получава пожизнена проконсулска власт, ръководи дейността ла наместниците в провинциите и е командуващ на легионите. Като главнокомандуващ има право да сключва съюзи и договори, като по този начин ръководи и цялата външна политика на държавата. Получава пожизнено и длъжността на трибун, т. е. става неприкосновен и може да се противопоставя ла решенията на сената, на другите институции и да свиква народното събрание. В 12 г. е избран за върховен жрец със звание велик понтифекс. Така АЕгуст концентрира в ръцете си най-важните функции на военната и гражданската власт. Вътрешната му политика съдействува за стабилизирането на римската власт, за укрепване на робовладелска-та класа чрез включването в състава й робовладелците от провинциите (т. нар. муниципиална аристокрация). Годините на неговото управление се отличават с вътрешно спокойствие: битките се водят. главно по периферията на държавата. Октавиан осъществява много политически реформи. Намалява броя на сенаторите до 600, въвежда нов имуществен ценз и нови данъци, провежда ред мероприятия за укрепване ,на римските обичаи и морала, подкрепя разширяването на Рим. Насърчава развитието на изкуствата, особено поезията и архитектурата. Реорганизира армията, като намалява числеността й до 25 легиона, но създава нови кохорти от преторианци — негова лична гвардия. Разделя провинциите (27 г. пр. н. е.) на императорски (граничните провинции) и сенатски. Египет се дава на императора, който управлява като наследник на Лагидите и получава от тази страна огромни доходи.

19 г. пр. н. е.
Римляните окончателно завоюват Испания. Потушен е бунтът на кантабрите (планинско племе в северната част на Испания), които са победени от римския военачалник Випсаний Агрипа.

16—15 г. пр. н. е.
Римляните завоюват Норик и Реция. Подчиняват живеещите тук германски племена.

12—9 г. пр. н. е.
Завоювана е Панония.

(?)— 8 г. пр. н. е.
Гай Меценат, римски аристократ, доверен сътрудник и приятел на император Октавиан (комуто приписва огромното си имущество). Прочут покровител на поети и писатели. Към неговия кръг принадлежат Хораций, Вергилий, Проперций. Името на Меценат става синоним за хора, които покровителстват изкуството и литературата.


РЕКЛАМА:

***

Ок. 4 г. пр. !н. е. — 65 г.
Сенека Млади, римски философ, оратор, писател и политически деец (син на Сенека Стари, римскi оратор от Кордива). Като философ е основател и представител на римската стоическа философия. Автор е на философски и природонаучни съчинения. На него принадлежат трагедиите: „Медея“, „Едип“, „Агамемнон“, „Троянките“ и др. Възпитател е на бъдещия император Нерон.

6-9 г.
Въстание в Далмация и Панония. След потушаването му, римляните създават там нова провинция (императорска).

9 Г.
Битка в Тевтобургската гора. Римляните достигат граница на между Дунав и Рейн и правят опит да наложат властта си над германските племена между реките Рейн и Алба. Подмамен от германския вожд Арминий в блатистата Тевтобургска гора, римският наместник Квинтилий Вар претърпява поражение. Трите легиона на Вар са унищожени, а самият той се самоубива. Като научава новината, Октавиан изтегля войските си от Рейн страхувайки се от нахлуване на германците в Галия. Оттогава Рейн става източна граница на римската империя в Европа. Октавиан се отказва от агресивна политика на Изток.

14 г.
Умира Октавиан Август.

14—37 г.
Принципат на Тиберий, осиновен син на Октавиан. Поемането на властта от Тиберий се санкционира със специален закон на сената. Способен военачалник и администратор, той въвежда контрол на чиновниците в провинциите, обявява решителна война на злоупотребите. По негово време избухва бунт в легионите, потушен от Германик (племенник на Тиберий). Германик предприема на три пъти походи срещу германците, но е отзован от Тиберий. Рейн остава граница на римската империя. След внезапната смърт на Германик в Сирия (19 г.) отношенията на Тиберий със сената бързо се влошават.
Боейки се от заговор Тиберий насрочва много процеси, които често завършват със смъртни присъди. Увеличава данъците на провинциалното население, което предизвиква силно недоволство сред нисшите слоеве и редица въстания в провинциите. В края на управлението си Тиберий напуска Рим и се оттегля на о. Капрея (дн. Капри), като оставя за свой наместник префекта на преторианската гвардия Сеян. При опит да завземе властта, чрез организиран заговор, Сеян е заловен и наказан със смърт. През 37 г. Тиберий умира.

17 г.
След смъртта на цар Архелай, Канадския (страна в Мала Азия) става римска провинция.

17-24 г.
Въстание в провинция Африка. Потушено е с подкрепата на провинциалната робовладелска аристокрация.

21 г.
Въстания в Галия и Тракия.

23—79 г.
Гай Плиний Секунд (Стари), римски писател, произхожда от Северна Италия. Участва активно в политическия живот на Рим. Загива (при изригването на Везувий) като командуващ римската флота при Мизенум. До час достига съчинението му „Естествена история“ (в 37 книги), своего рода енциклопедия по физическа география, зоология, минералология, ботаника и пр. Другите творби на Плиний не са запазени.

Ок. 35—95 г.
Марк Фабий Квинтилиан, римски писател, учител по ораторство. Написва наръчник по риторика. Според него, добрият оратор трябва да притежава мащабни знания, изградени върху моралните принципи.

37—41 г.
Принципат на Гай Цезар (Калигула), син на Германик. Управлява жестоко и самоволно, прахосва пари за зрелища и масови дарения на преторианците и бедните римски граждани и заповядва да го почитат като божество. За да покълни изпразнената от него държавна хазна, конфискува имуществото на сенатори и богати римляни. Осъжда на смърт всеки, който е заподозрян в заговор. В резултат на заговор Калигула е убит.

Ок. 37 — ок. 95 г.
Йосиф Флавий, юдейски историк и военачалник. По време на Юдейската война – ръководи отбраната на Галилея. Написва исторически трудове на гръцки език: „Юдейска война“ (7 книги) и „Юдейски древности“ (20 книги). В тях той дава интересен материал за историята яа Юдея, елинистическите държави и Римската империя.

39 — ок. 65 г.
Марк Аней Лукан, римски поет. Автор на поемат? „Фарсалия“, която възпява Помпей и порицава Юлий Цезар. Участвува в заговор срещу Нерон, за което е наказан със смърт.

41—54 г.
Принципат на Клавдий (чичо на Калигула), поставен на трона от преторианците като единствен роднина на императора. С качества на способен държавник Тиберий Клавдий провежда редица мероприятия, благодарение на което успява отново да централизира властта на императорското управление. Провежда активна външна политика води победоносни войни — през 43 г. овладяна значителна част от Британия; през 45 г. е подчинена Мавритания; 46 г. — анексирано е васалното тракийско царство на Рометалк III. В борбата си със сенатската опозиция Тиберий се опира на армията и провинциалната робовладелска аристокрация, на част от която дава права на римски граждани По негово време са създадени специални канцеларии за улеснение на управлението. За да спечели популярност урежда игри и зрелища сред градското на население. Разширява пристанището в Остия, строи нов водопровод.

Ок. 42—102
Марк Валерий Марциал, римски поет, роден в Испания. Живее в Рим. Марциал създава близо 1200 епиграми, в които описва нищетата на населението, жестокостта на римската аристокрация.

Ок. 46—126 г.
Плутарх, древногръцки писател от Херонея (в Беотия), философ-моралист, историк и оратор Заема отговорни постове, ползва се с разположението на императорите Траян и Хадриан. В Херонея основава школа, от типа на академията. Автор е на съчинения с философско, религиозно, културно-историческо съдържание под общо заглавие „Морални“ и на голяма, серия биографии на важни исторически дейци в Гърция и Рим, които обединява по две. („Александър и Цезар“, „Демостен и Цицерон“ и др.).
Ок. 50—138 г.
Епиктет от Хиерапол (във Финикия), представител на стоицизма, роб по произход. Занимава се главно с етика.
Счита добродетелта за най-висше благо, а свободата — за морална категория. Проповядва вяра в предназначението, предопределеността. До нас стига съчинението му „Разсъждения на Епиктет“.

54—68 г.
Принципат на Нерон Клавдий Цезар Август Германик, доведен син на император Клавдий, последен представител на Юлиево-клавдиевата династия. Първоначално е под влиянието на преторианския префект Афраний Бур и философа Сенека, чийто възпитаник е. Като малолетен юноша той управлява с помощта на регенство, но скоро започва да се стреми към самодържавие и влиза в противоречия със сената. Управлява жестоко; избива много хора от своето обкръжение, близки, включително и майка си. Нерон разхищава много средства за театрални зрелища, за да си създаде популярност. Смята се за голям артист и певец. Подлага християните на преследвания. В резултат на авантюристичната му политика се разрастват антиримски движения в провинциите Юдея, Галия и Испания. Нерон е свален от власт от преторианската гвардия. Той бяга от Рим и завършва живота си със самоубийство, изоставен от всички (68 г.).

55 — ок. 120 г.
Публий Карнелий Тацит, най-известният римски историк, писател, прекрасен стилист, политик (в 97 г. е консул), адвокат, оратор. Негови крупни произведения са: „Истории“ (в 12 книги; съхранени са I—IV и част от V), обхващат времето от 60—69 г.; „Анали“ („Летописи“), обхващат 14—68 г.; както и етнографичната монография „Германия“ (география и история на тази страна, както и живота на нейното население); биография на своя тъст — „Биография, на Агрикола“ и „Диалог за ораторите“. Тацит идеализира републиканския строй и се отнася враждебно към политическия строй на своето време. Постига висока служебна кариера. Неговите съчинения оказват голямо влияние върху по-късните историци.

59 г.
Въстание срещу римската власт в Британия Въстаниците овладяват римските села Камулодунум, Лондиниум (дн. Лондон), Веруламиум и избиват около 70 хиляди римляни. Въстанието е потушено жестоко от римския наместник Гай Светоний Павлиний.

Ок. 60—127 г.
Децим Юний Ювенал, римски поет, един от най-забележителните римски сатирици. Произхожда от Аквин. Известни са 16 негови сатири, в които изобличава римското общество. Ювенал критикува несправедливата власт ,на цезарите, воюва с моралния упадък и други обществени недостатъци.

61—114 г.
Плиний Млади, римски обществен деец, писател и юрист. Известен като съдебен оратор. От речите му стигат до нас само „Памегирик на император Траян“. С висока художествена стойност са неговите 274 писма, които са важен източник за епохата на императорите Нерва и Траян.

64 г.
Пожар в Рим, който трае 6 дни и унищожава значителна част от районите, населени с бедняци. Загиват хиляди хора. Остават без жилища и храна голяма част от населението. За пожара е обвинен императора Нерон. Слухът е, че запалва града, за да го построи по свой план. Мълвата взема опасни размери и за да я предотврати Нерон обещава да открие виновниците. Започват арести и смъртни наказания. Нерон обвинява за подпалвачи християните и започва кървавото им преследване. Нерон възстановява Рим. Разширява улиците му, издига помпозни сгради, а за себе си — прекрасен дворец.
65 г.
Заговор, начело с Гай Калпурний Пизон, срещу Нерон. След разкриване на заговора, много от участниците в него са избити. Поетът Лукан, писателят и „арбитърът на елегантността“ — Петроний, както и философът Сенека се самоубиват.

66-73 г.
Въстание в Юдея. Първоначално успех имат въстаниците, но в 67 г. римският гарнизон, начело с консулът Тит флавий Веспасиан нахлува в Ерусалим. В 70 г. римляните обсаждат Ерусалим, разрушават и запалват еврейския храм, част от жителите загиват, другите са продадени в робства. Въстанието е потушено.

68г.
Въстание в Галия. Организатор на въстанието е Юлий Цибилис вожд на германското племе батави, което се дига на борба за изгонване на римляните. Батавите са принудени да се покорят на римляните.

68—69 г.
Гражданска война в империята. В някои провинции отделните легиони започват да издигат за императори своите командири. Испанските и галските легиони провъзгласяват за император Галба, представител на стар римски род, опитен военачалник, но той не получава популярност. Преторианците в Рим обявяват за император Отон, а легионите в Долна Германия — Авъл Вителий. В резултат на вътрешни междуособици, Галба е убит, а в битката край селището Бедриак (близо до гр. Кремона) Вителий побеждава Отон, който се самоубива. Управлението на Вителий продължава няколко месеца. Край Кремена той е победен от Тит Флавий Веспасиан, командир на армията в Юдея. В края на 69 г. Веспасиан е признат от сената за император.

69—79 г.
Принципат на Веспасиан Флавий, който поставя началото на династията на Флавиите. През 69 г. армията провъзгласява Веспасиан за император. В началото на своето управление той продължава борбата е въстаналото население на Юдея, Северна Галия и Долна Германия. Като потушава въстанията Веспасиан възстановява спокойствие в империята и тогава сенатът издава специално постановление за правата, (той има права да издава разпореждания, които отменят по-рано съществуващите закони) предоставени му като върховен управник. Като цензор (73 г.) той преразглежда състава на сената и го допълва с италийци и провинциали. Много знатни провинциални робовладелци се преселват в Рим и оттогава Римската империя се превръща в империя на по-голямата част от робовладелците на средиземноморския свят. Неговото време е както за Рим, така и за провинциите, период на намалено напрежение след господството на Юлиево-клавдиевата династия. Укрепва социалната основа на императорската власт и дисциплината в армията; повишава данъците. Полага грижи за градовете в провинциите, особено в западните. Отнема автономията на гръцките градове (може би, поради опозицията на гръцките философи към неговото управление).

Ок. 70—160 г.
Гай Светоний Транквил, римски историк и писател. Запазени са известните съчинения „Биографии на дванадесетте Цезари“ (сборник от биографии на императорите — от Цезар до Флавий) и трактата „За знаменитите мъже“ (запазени са частично).

79—81 г.
Принципат на Тит Флавий (син на Веспасиан). Продължава политиката на баща си в съгласие със сената, грижи се за нуждите на поданиците. Отделя големи суми за жертвите от изригването на Везувий, както и за игри и безплатно раздаване на жито. По времето на Тит Флавий е построен най-големия римски амфитеатър — Колизей (побира 80 хил. зрители). В него се устройват гладиаторски борби и зрелища със зверове. Реставриран е Капитолий, който по време на боя с привържениците на Вителий изгаря.

79 г.
Изригва вулкана Везувий. Гибел на градовете: Помпей, Херкулан и Стабия.

81—96 г.
Принципат на Домициаи Флавий (брат на Тит), който е провъзгласен за император от преторианците. Той влиза в конфликт със сената (за разлика от брат си и баща си), проявява склонност към абсолютизьм, организира система за доносничвство, щедро раздава подаръци на бедното население; преследва много сенатори. За да получи популярност, изразходва огромни средства за строежи, игри и за раздаване на жито, което бързо се отразява на хазната. Подкрепя развитието на литературата и изкуството. Утвърждава римското господство в Британия, изтласква германските племена — хати и херусци зад Рейн и започва да строи фортификации край Дунава и Горен Рейн. Домициан не успява да се справи с даките, които под предводителството на Децебал нахлуват в римската територия и е принуден да сключи с Децебал позорен мир (89 г.). Римляните се задължават всяка година да плащат на даките определена парична сума и да им доставят занаятчии. Неуспехите му от походите предизвикват недоволство и бунтове сред войската. В резултат на заговор Домициан е убит.

95 г. — II пол. на II в.
Апиан,. римски историк, грък от Александрия, който получава римско гражданство и се преселва в Рим. Заема високи длъжности в Египет, после е адвокат в Рим. Автор е на „История на Рим“ (в 24 книги) на гръцки език. Запазени са 9 — те са ценен източник на факти за римската история.

96—192 г.
Управление на императорите от династията на Антонините (название прието в историята за редица римски императори през II в.). Това е епоха на блестящи успехи и могъщество на римскатеа империя т. нар. „златен век на империята“. Сменящите се императори нямат родство помежду си. Те. се избират, за да приемат властта от предшествениците си. Политиката им се характеризира с мирни тенденции и грижа за икономическото развитие на провинциите. Те управляват пазейки авторитета на сената. Настъпва романизация на западните провинции. Антонините поддържат аристокрацията. За да засилят отбраната на страната, укрепват северните граници, построяват фортификационни отбранителни линии. Основа на стопанския живот е робството, с тази подробност, че все по-малко роби се набират от военнопленниците, а все повече са родените и възпитани в робство. Този период бележи постепенно западане на икономическото значение на Италия (което предизвиква отлив на капитали), преминаване на голяма част от земята в ръцете на едри собственици (латифундии), развитие на колоните, които се разпространяват и в провинциите. Собствениците започват да дават парцели земя и на робите, а те се задължават в замяна да им плащат данъци. Голяма част от обществото съставляват освобожденците, които играят съществена роля и в императорския двор. Настъпват промени в обществените отношения.

96—98 г.
Принципат на Марк Кокций Нерва. Произхожда от стар сенаторски род. Води приятелска политика със сената; премахва процесите за обида на величест вото. За да спре упадъка на среднозаможното население в Италия, организира система от заеми за земеделците. Парите, спечелени при процесите, разпределя между бедното население, като добавки за възпитание на децата. В края на управлението осиновява наместника на Горна Германия — Марк Улпий Траян. В продължение на две години управляват заедно, а след смъртта на Нарва, Траян става държавен глава на империята.

98—117 г.
Принципат на Марк Улпий Траян, отличен военачалник и администратор, роден в Испания. Води активна и настъпателна външна политика, в резултат на която организира римските провинции Армения, Месопотамия и Асирия. Траян е първият римски император, който полага грижи за процъфтяване на икономиката в провинциите. Той подкрепя и развива създадената от Нерва фондация, предоставяща заеми на земевладелците. Спомага за развитието на градския живот в провинциите. Строй нови пътища и сгради.

Ок. 100 — ок. 178 г.
Птолемей Клавдий — математик, видаен астроном и географ от Аолександрия. В съчинението си „Геграфия“, което в продължение на векове е основа за университетските лекции, Клавдий излага своята теория за геоцентричния строеж на света, което получава всеообщо признание до Коперник.

101 — 106 г.
Война на император Траян с Дакия, Вождът на даките Децебал, в споразумение с царя на партите, планира акция срещу римската държава. В кръвопролитие война Децебал е победен опустошените дакийски земи присъединени към Рим и превърнати в римска провинция — Дакия. Покоряването на Дакия има голямо значение за Рим — ликвидира се опасният съсед, създава се удобна база за отблъскване на нападенията от североизток, разширяват се земите за колонизаране, както и мините за злато. След завършване на войната, Траян организира отбраната на границите чрез отбранителни крепости и укрепителни валове, които и до днес се наричат „траянови“.

111 г.
Римляните завладяват Синайския полуостров и северозападната част на Арабия.

114—117 г.
Война на Траян с партите. Римските войски, заедно със съюзнически племена от Кавказ, превземат Армения, превърната по-късно в римска провинция. В 115 г. Траян превзема Ктезифон — столица на партите и поставя на престола свой избраник, като васален цар. Стига до Персийския залив, където започва подготовка за експедиция до Индия. Избухналите въстания в Юдея, Египет и Киренайка, както и бунтовете в Месопотамия го принуждават временно да се откаже от това си намерение. Въстанията са потушени в 117 г. На път за Рим, откъдето императорът се кани да възобнови източния поход, той се разболява и умира.

Ок. 115—180 г.
Павзаний, пътешественик, географ и гръцки писател от времето на императорите Антония Пий и Марк Аврелий. В „Пътеводител за Елада“ (в 10 книги — запазени) Павзаний описва гръцките земи, тяхната история, изкуство и религия.

117—138 г.
Управление на импеоатор Публий Елий Адриан. След смъртта на Траян с обявено, че Адриан е осиновен от Траян и е назначен за негов приемник. Той провежда мирна политика — стреми се да ликвидира последиците от кризата, в която римската империя изпада, в резултат на агресивната външна политика на Траян. Грижи се за сигурността на границите, строи отбранителни валове в Британия (т. нар. „валове на Адриан“) и крепости, завършва строителството на фортификации край р. Рейн. Отделя много внимание на провинциите, където основава градове. Опрощава голяма част от неизплатените данъци, за да подобри съдопроизводството, издава „вечен едикт“ — подробна инструкция за водене на съдебните дела, след преглед на многобройните преторски едикти от по-старо време. Ограничава правото на собствениците да наказват робите със смърт. Високо образован, Адриан подкрепя учените, артистите, представителите на изкуството. По негова заповед се реставрират древните сгради на Акропола и е построен нов храм на Зевс. В Тракия е построен град на име Адрианопол. Адриан се отказва от някои завоевания на Траян — връща на партския цар земите му. Армения става васално царство на Рим. Дахия, която си остава провинция, продължава да бъде колонизирана, най-вече с бежанци от източните провинции. Последните години от живота си той прекарва край Рим (в Тибур), Умира през 138 г.

Ок. 120—180 г.
Лукиан, древногръцки сатирик и оратор, роден в малоазийския град Самосата (край Ефрат). Предприема пътешествия из Мала Азия, Македония, Италия, Галия и Гърция. Притежава голямо състояние. В края на живота си става началник на канцеларията на римския наместник в Египет. Създава нов литературен вид — сатиричния диалог. Съхранени са около 84 негови творби (критическо-лиричефски, художествени, разкази и полуфилософски съчинения) между които „Диалози на боговете“, „Диалози на мъртвите“. В тях Лукиан безпощадно осмива всяко суеверие и религиозния фанатизъм.

Ок. 124 — ок. 180 г.
Апулей, римски писател, роден в Северна Африка. Получава солидно образование по философия, история, риторика, право. Активен привърженик на неоплатонизма. Пише трактати. Славата си дължи на романа „Метаморфози“ (по-късно наречен „Златното магаре“) — фантастичен роман за вълшебното превръщане на юношата Луций в магаре.

132—135 г.
Въстание в Юдея срещу римското господство, ръководено от Симон, с прякор Бар — Кохба („син на звездата“), който се обявява за месия. След ожесточени боеве римляните потушават въстанието, а юдеите са принудени да напуснат Юдея. На мястото на Ерусалим е създадена римска военна колония — Елия Капитолина.

138—161 г.
Управление на император Антоний Пий. Време на мир и разцвет на римската империя, нарушаван единствено от краткотрайни войчи в различни погранични области: в Дакия, край Рейн, в Британия (където Антонин разширява отбранителния вял), какго и от въстанията в Юдея, Ахаия (152 г.) и в Египет (152— 153 г.). Антонин поддържа сената и крепи властта си на него. Продължава реформите на Адриан, следи за справедливо правораздаване, разширява пристанищата, издига прекрасни строежи, подкрепя просветата. Раздава на бедната част от населението големи количества брашно, вино, масло. Към това време се отнасят и някои мероприятия като ограничения в правата на господарите по отношение на техните роби.

161—180 г.
Управление на император Марк Аврелий Антонин, философ (привърженик на стоицизма), наричан „философът на престола“. Автор на книгата „Размишления със себе си“, в която излага философските си възгледи. Управлява съвместно с Луций Вер и по този начин въвежда системата на принципат — съвместно управление. Въпреки пацифистичните си настроения е принуден да води ред войни с партите и германските племена, които поглъщат огромни парични средства. По времето на Марк Аврелий икономическото положение на Рим значително се влошава. Той оставя държавната хазна празна.

161 -165 г.
Римско-партска война. Царят на партите Вологаз III превзема Армения и поставя на трона свой избраник, след което нахлува в Сирия. Изпратените на изток римски войски завладяват Армения, Месопотамия и навлизат в Мидия, но в римската армия избухва масова епидемия, която взема много жертчи. Войната завършва в 165 г. Армения отново става васално царство, а северозападната част на Месопотамия попада под римска зависимост.

167-180 г.
Война на римляните с германското племе маркомани и присъединилите се коади, сармати и язиги. Те пробиват римските погранични укрепления и започват да ги унищожават. Двамата принцепси — Марк Аврелий и Луций Вер тръгват начело на армията да защитят границите, но по пътя Вер умира (169 г.). След напрегната борба римляните спечелват победа. С маркоманите е сключен мирен договор (175 г.), според който тези племена признават римския протекторат. Някои от тях ся заселени (като колони) в пограничните земи на империята със задължение да ги отбраняват.

172 г.
Въстание на овчарите („буколи“) в Северен Египет, под водачеството на „пророка“ Исидор. Въстаниците стигат до Александрия, но са разбити от силната армия на римския наместник Авидий Касий.

175 г.
Авидий Касий се опитва да вземе властта и да се обяви за император, но, по време на бунта е убит.

177 г.
Марк Аврелий издава едикт срещу християните, считайки ги за врагове на държавата и толерира тяхното преследване.

177—180 г.
Втора война с маркоманите, която завършва с успех за римляните. Отново в римската армия пламва чумна епидемия, от която умира и император Марк Аарелий (180 г.).

180 – 192 г.
Управление на император Луций Аврелий Комод Антонин, син и наследник на Марк Аарелий. Стреми се към абсолютна власт, а когато разкрива насочения срещу него заговор (183 г.) извършва масови екзекуции, опирайки се на войската и най-вече на преторианците. Отношенията му със сената стават враждебни. Груб и жесток владетел, поклонник на цирковите зрелища, той мечтае да се прослави като гладиатор. Идеалът му е Херкулес (организира непрекъснато разкошни игри, прави дарения на тълпата, което изтощава хазната). Самоволното му управление предизвиква недоволство сред аристокрацията и довежда до нов заговор. Комод е убит от собствените си фавооити. Той е последният император от династията на Антониите.

Ок. 188 — ок. 254 г.
Ориген, древногръцки философ, един от най-авторитетните християнски писатели, критикува християнските религиозни вярвания. Възгледите му се формират под влияние на стоицизма и неоплатонизма. Автор е на полемическото произведение „Против Целз“.


Европейска нощ на учените 2022 г.: