Елисавета Карамихайлова: българската пионерка на ядрената физика

Елисавета Карамихайлова: българската пионерка на ядрената физика

 

През 1931 г., година преди британският физик Джеймс Чадуик да обяви откриването на неутрона, българският физик Елисавета Карамихайлова публикува заедно с австрийската си колежка Мариета Блау резултати от облъчване на полоний. Двете установяват, че елементът излъчва освен алфа частици и слабо, но необичайно проникващо лъчение. Но тогава те не разпознават в него поток от неутрони, частиците без електрически заряд в атомното ядро, и остават с в историята като учени, доближили се само на крачка от едно от най-важните открития във физиката на XX век.

Карамихайлова е родена през 1897 г. във Виена. Баща ѝ, лекарят Иван Карамихайлов от Шумен, следва медицина във Виенския университет, а майка ѝ, англичанката Мери Слейд, е музикантка. Семейството се установява в София, където Елисавета завършва Първа софийска девическа гимназия през 1917 г. Същата година тя се връща във Виена, за да следва математика и физика във Философския факултет на Виенския университет. През 1922 г. защитава докторска дисертация за електричните фигури върху кристали под ръководството на физика Карл Пшибрам.

Остава във Виена да работи в Института за радиеви изследвания (Institut für Radiumforschung), един от водещите европейски центрове за изучаване на радиоактивността. Там изследва радиолуминесценцията, светенето, което радиоактивното лъчение предизвиква в определени материали, и полага част от основите на дозиметрията, измерването на погълнатата радиационна доза. Заедно с физика Ханс Петерсон изследва и трансмутацията, превръщането на един химичен елемент в друг, при облъчване на леки елементи с алфа частици. Директорът на института, физикът Щефан Майер, я описва като изследователка, еднакво добре подготвена в експерименталната и в теоретичната работа. През 1929 г. тя става член на Международната федерация на жените с висше образование и владее свободно немски, английски и френски език.

Съвременниците ѝ я запомнят като жена с широка обща култура и рядко високa лична и научна етика, съчетала аристократичен маниер, наследен от майка си, с упорита лабораторна работа.

През 1933 г. Карамихайлова губи мястото си в института. Две години по-късно печели тригодишна изследователска стипендия на Гъртън Колидж в Кеймбридж и постъпва в Кавендишката лаборатория, ръководена тогава от Ърнест Ръдърфорд, основоположника на ядрената физика. Тя е сред малкото жени, допуснати да работят там, и изследва йонизацията на газове при високо налягане и гама лъчението на актиниевия ред. През 1938 г. получава научна степен магистър от Кеймбриджкия университет.

През 1939 г. се завръща в България и постъпва като доцент по експериментална атомистика и радиоактивност в Софийския университет, първата хабилитирана жена в най-старото българско висше училище. Внася в преподаването оборудването и знанията, натрупани във Виена и Кеймбридж, за да изгради първия у нас курс по ядрена физика, публикува първата българска научна статия в тази област и по-късно основава катедрата по атомна физика.

След преврата на 9 септември 1944 г. новата власт я обявява за политически неблагонадеждна заради произхода и връзките ѝ със Запада. Забраняват ѝ да пътува в чужбина, да кореспондира с чуждестранни колеги и да участва в международни конференции. В средата на 50-те години е отстранена от преподаване и премества дейността си в Института по физика на Българската академия на науките, където до края на живота си ръководи секция „Радиоактивност и ядрена спектроскопия“.

Там насочва изследванията си към естествената радиоактивност на българските минерални извори, лечебни кали и дъждовна вода и предлага първите мерки за радиационна защита около завода за преработка на уранова руда край Бухово. В началото на 60-те години получава професорско звание и става първата жена професор по физика в България. Основава и научен кръжок за студенти, от който излизат следващите поколения български ядрени физици.

Карамихайлова умира от рак през 1968 г. Приема се, че болестта е свързана с дългогодишната ѝ работа с радиоактивни материали, макар точната причина да остава недоказана. Завещава имуществото си на Българската академия на науките. Приживе не получава признанието, което би заслужила в родината си, а извън България делото ѝ и днес остава сравнително слабо познато, въпреки че тя е сред малкото жени, изградили научна кариера в изследванията на радиоактивността през първите десетилетия на XX век. Пътят ѝ от Виенския радиев институт през Кавендишката лаборатория на Ръдърфорд до основаването на ядрената физика като научна дисциплина в България я нарежда сред учените, положили основите на съвременната физика в Европа, и я прави една от най-значимите фигури в историята на българската наука.

 

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.