Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)

В светлината на извършената през последните години характеристика на този период неговите граници се фиксират обикновено от смъртта на Александър Македонски (323 г. пр. н. е.) до основаването на Римската империя от Август (31 г. пр. н. е.) или от възцаряването на Александър Македонски (336 г. пр. н. е.) до 30 г. пр. н. е., когато Рим завладява последната елинистическа държава — Египет.
Походът на Александър Македонски на Изток открива периода на елинизма.

336—323 г. пр. н. е.
След смъртта на Филип II, за цар е провъзгласен двадесетгодишният му син Александър III, известен като Александър Македонски и повече като Александър Велики, един от най-прочутите владетели в древния свят, даровит пълководец и държавник. Получава образование под ръководството на Аристотел, а военна подготовка от баща си Филип II Македонски. Целият му съзнателен живот протича във войни. Александър продължава завоевателната и грабителска война срещу персите, започната още от Филип II. В Коринт е обявен за предводител на гърците в предстоящата война с персите.

Ок. 336—264 г. пр. н. е.
Зенон — философ, роден в Китион (о. Кипър). Около 300 г. пр. н. е. той основава в Атина философска школа, наречена стоическа (от „стоа пойкиле“ — декоративна портика, украсена с фрески). Зенон различава три части от философията: логика, физика и етика. Въвежда термина „каталепсис“ (понятие). Произведенията му са запазени фрагментарно.

335 г. пр. н. е.
Подтикната от персите, Тива въстава срещу Александър Македонски, като използва ангажирането му в потушаването на избухналите въстания в Тракия и Илирия. След като разбива войските на траките и илирите, Александър с изключителна бързина се прехвърля в Тива, превзема и разрушава града, а жителите му изселва или продава в робство. Опитът на гръцките полиси — градове държави — да се освободят от господството на Александър Македонски е неуспешен.

334 г. пр. н. е.
Незабавно след усмиряването на Гърция, Александър Македонски започва да се готви за голям завоевателен поход на изток против персийската държава, която през втората половина на IV в. пр. н. е. е в упадък, поради вътрешни безредици и затруднения, които се отразяват и върху боеспособността на персийската войска. Политически и идеологически този поход Александър замисля като отмъщение на персите за разоряването на Гърция и поругаването на гръцките светини през периода на гръко-персийските войни, като към това добави и мъстта за смъртта на баща си Филип II. Този поход е предизвикан и от кризата сред гръцките полиси. Производителните сили на робовладелското общество са спънати в развитието си от тесните рамки на местните затворени пазари. Елинските робовладелци се стремят към заграбване богатствата на източните страни, към огромните пространства за колонизиране, за да получат нови извори за роби — работна ръка, а декласираните елементи от гръцкото общество търсят в този поход средства да преживеят от войната като наемници. След завършване приготовленията за похода, през пролетта на 334 г. пр. н. е. начело на добре обучена армия от над 30 000 пехотинци, 5000 конници, леки спомагателни отреди и 160 кораба, ръководена от опитни пълководци като Антипатър, Парменион, Птолемей Лаг и др. армията на Александър Македонски преминава Хелеспонт (дн. Дарданели) и стъпва на персийска територия. Персийската армия, ръководена от Дарий III (над 40 000 зоини, половината от които гръцки наемници) заема позиция на брега на р. Граник. Тук Александър за първи път прилага бойна тактика, която и по-сетне му носи успех: удар с тежката конница от дясното крило, последван от атака на хоплитите (фалангата) в центъра. В сражението при р. Граник е разгромен авангарда на персийската армия.
След тази победа Александър Македонски бързо завоюва Мала Азия, чиито градове в стремежа си да се освободят от персийско иго отварят пред него вратите си (с изключение на Милет и Халикарнас) без никаква съпротива. След ожесточен щурм и двата града са превзети. В Мала Азия е премахнато персийското иго над малоазийските гърци. Политическата далновидност на младия завоевател оставя градовете свободни и автономни, като биват прогонени от тях само проперсийски настроените олигархи.


РЕКЛАМА:

***

333 г. пр. н. е.
През есента Дарий III прави опит да унищожи гръцките войски при гр. Иса на ливанското крайбрежие. Въпреки своята многочисленост персите са разбити, Дарий бяга от бойното поле, като оставя в ръцете на Александър целия персийски лагер с походния дворец. Победата при гр. Иса има големи военни и политически последици. Финикийските градове започват да се предават без съпротива (само гр. Тир обявява неутралитет и не отваря вратите си пред Александър Македонски). След като завзема цялото крайбрежие на Мала Азия, Александър си осигурява надмощие по море, запазва съобщителните си връзки с континентална Гърция и лишава персийската флота от нейните бази.

332 г. пр. н. е.
След шестмесечна обсада Тир е превзет и ограбен, а населението му превърнато в роби. Превземането на непристъпния Тир издига още повече престижа на Александър Македонски. След поражението си Дарий III предлага на Александър преговори за мир, но получава отказ. След Тир войските на Александър Македонски се насочват към Египет, окупират го, без да срещнат никаква съпротива от персийския сатрап. Жреците в Египет официално признават завоевателя за фараон на страната, което по египетските обичаи означава и признаването му за син на бога на Слънцето. По този начин Александър използва своето „обожествяване“ за политически цели, сближава се с египтяните, разширява социалната си база, добива религиозно утвърждаване на собствената си власт. В делтата на р. Нил основава град на свое име — Александрия, който процъфтява като един от най-големите градове на древността, с висока култура и богата архитектура, център на елинизма.

331 г. пр. к. е.
След завземането на Египет започва вторият етап от завоевателния поход. Александър се отправя към Месопотамия, прехвърляйки реките Ефрат и Тигър. През есента на 331 г. пр. н. е. при Гавгамела гръцката армия нанася съкрушителен удар на огромната персийска армия. Дарий отново избягва с остатъците от войската си. В тази битка персийската държава загубва главните си военни сили, а политическите последици са отново в полза на победителя. Вавилония приема Александър, а вавилонските жреци го провъзгласяват за неин цар. След Вавилон е превзет гр. Суза, от където Александър Македонски заграбва огромни съкровища и част от персийската хазна. След съпротива гр. Персепол е превзет и по заповед на Александър дворецът на Ксеркс е изгорен в знак на отмъщение за разрушаването на Атина. Огромната хазна на Дарий, намираща се в Персепол попада в ръцете на Александър. Тези средства оживяват икономическото развитие на елинистическите държави. Политиката на тясно сближение между завоевателите, носители на елинска култура и завоюваните народи постепенно превръща Александър в източен монарх на една огромна, непозната дотогава империя с разнороден състав в национално и културно отношение.

330 г. пр. н. е.
След почивка в Персепол армията се отправя към Мидия, където се намира Дарий. Александър Македонски завзема столицата и Екбатана, оставя в нея Парменион за свой наместник и започва да преследва Дарий, който бяга оттегляйки се на изток. Конният отряд догoнва колесницата на персийския цар, който по временна бягството е убит от един свой сатрап. В ръцете на Александър попада само неговият труп. След смъртта на Дарий III, Александър се обявява за наследник на персийските царе, което довежда до конфликт с неговата аристокрация и до открит заговор против него. Заподозрените в заговора са наказани със смърт. Походът след Екбатана продължава и войските му превземат Хиркания, Ария, Арахозия, а така също силните източни сатрапии — Бактрия и Согдиана. В завоюването на Средна Азия армията на Александър понася големи загуби, което се отразява в по-нататъшния й ход.

327-324 г. пр. к. е.
Нахлуването на Александър Македонски дълбоко па Изток — в Иранското плато, Средна Азия и дори Пенджаб в Индия сблъсква елинското войнство с упоритата съпротива на местните племена, у които военната демокрация е все още силна. С нечувана жестокост Александър сломява тази съпротива, като разорява цели области и масово избива населението им. За да наложи в тях господството си, той основава редица градове-крепости на свое име. Умората от продължителните походи, изтощението, неизвестността на новите земи, предизвикват остро негодувание и съпротива сред войските па Александър и го принуждават да потегли обратно на Запад и да се откаже от увлечението да достигне „края на света“. Той преминава през пустинята Гедрозия и след големи загуби достига Вавилон. Тук той провежда политика на сближаване с източните народи чрез масови сватби между тях.

323 г. пр. н. е.
Сред трескави приготовления за нови походи Александър внезапно заболява и на 13 юни (323 г.) умира във Вавилон на 33-годишна възраст. Огромната държава, създадена в резултат на завоевателните му походи обхваща: от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия, включително и Петречието; на север — частично достига до р. Дунав и граничи с Черно море, на юг — до Индийския океан, п-в Арабия — в Азия, включваща Египет, Либия и Киренайка — в Африка. Населението й е разноплеменно и разноезично, с различни степени на икономическо развитие. Наред с развитите робовладелски страни като Гърция, Сирия, Финикия, Вавилония и Египет в държавата влизат и територии с население, което преживява разпадането на първобитнообщинния строй. Александър Македонски разширява пътната мрежа, подпомага развитието на морската търговия, централизира пускането на златни и сребърни монети и ги сече в огромно количество, като поставя за основа атинската монетна система. Реална опора на монархията му е армията, за която той полага специални грижи. По време на походкте си Александър Македонски основава редица нови градове, които се превръщат във важни огнища за разпространение на елинската материална и духовна култура. Обединяването на елинската (трънка) и източна култура довежда до възникването на т. нар. елинистическа култура. Опитът от походите на Александър тласка напред развитието на тактиката и стратегията във военното изкуство, развива въпросите за снабдяването на армията, осигуряването на съобщителните връзки. Подобрява се мореплаването, разширяват се неговите хоризонти. Походите на Александър Македонски на Изток и свързаната с тях негова дейност бележат ярко „завършека на една епоха в историята на човечеството и започването на друга“ (Дройзен).

323—280 г. пр. н. е.
Веднага след смъртта на Александър Македонски, огромната империя, създадена чрез силата на оръжието е разтърсена от междуособни войни между пълководците му — диадохите, а по-късно — между техните наследници — епигоните, за разделяне управлението на сатрапиите, влизащи в империята. Безконечна верига от битки и убийства, потопяват в кръл разпокъсаната империя на Александър. Начело в борбите излизат: Пердика — главнокомандуващ армията и телохранител на Александър, който изпълнява задълженията на регент при двамата царе (слабоумния брат на Александър — Филип Аридей и наскоро родения син на Александър); Антипатър — наместник на царете в Македония и Гърция; Птолемей (син на Лаг) — в Египет; Селевк — във Вавилон (Месопотамия); Антигон Едноокия — във Фригия (азиатската част на империята) и Лизимах — в Тракия и Западна Мала Азия. Сепарати-стичните тенденции на диадохите се изразяват в стремеж към създаване на отделни наследствени царства. В процеса на междуособните войни могъщ става и диадохът Касандър, под чието влияние попада Атина.

Ок. 320 — ок. 250 г. пр. н. е.
Аристарх от о. Самос (Егейско море), древногръцки астроном, известен като основоположник на теорията за въртенето на Земята около оста си и около Слънцето, което той смята за неподвижно. Във философията се придържа към възгледите на питагорейците. До нас достига съчинението му „За размерите и разстоянията на Слънцето и Луната“.

311 г. пр. н. е.
Междуособиците между диадохите са прекратени с мир, но още същата година по заповед на Касандър са убити персийската царица Роксана — жена на Александър Македонски (официално той има три жени) и малолетният му син Александър IV. Династията се прекъсва.

Ок. 310—240 г. пр. н. е.
Калимах, роден в гр. Кирена (Северна Африка), древногръцки поет, представител на александрийската поезия. Автор на много лирични идилии, химни и епиграми. Майстор на малките форми. Умира в Александрия.

306 г. пр. н. е.
Антигон Едноокия, един от могъщите диадохи, избран за „началник на Азия“, който чрез въоръжени действия отнема от Касандър Гърция и Кипър от Птолемей и приема титлата „цар“. Научавайки за този акт, неговите противници влиятелните диадохи Птолемей, Лизимах, Касандър и Селевк също се провъзгласяват за царе. От съперничещите помежду си царе-военачалници само Антигон със своя син Деметрий продължават опитите да завладеят цялата империя.

Ок. 304 г. пр. н. е.
На о. Родос, в чест на бог Хелиос (покровител на острова), който спасява Родос от нападенията на вражеска войска е издигната бронзова статуя, наречена Родоският колос и призната за едно от чудесата на света. Статуята е дело на скулптора Харес, който след 12-годишен труд издига гигантския колос, висок 36 м. Статуята представлява образ на юноша с красиво и волево лице, с атлетическа фигура, която излъчва неповторима мощ.

303 г. пр. н. е.
Деметрий с помощта на силен флот и армия завладява Гърция. На Коринтския конгрес (303 г. пр. н. е.) той е обявен за хегемон на Елада. Настъпателната политика на Антигон и Деметрий довежда до образуване на коалиция от страна на останалите царе — Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей.

301 г. пр. н. е.
В ожесточена битка край гр. Ипсос (в централната част на Мала Азия) войските на Селевк, Лизимах и Касандър (Птолемей от предпазливост не участвува) побеждават армията на Антигон Едноокия и неговия син Деметрий I. Антигон е убит, а Деметрий се спасява с бягство. С тази битка завършва периодът на борби между диадохите. Държавата на Александър Македонска се разпада на няколко държави, сред които се открояват четири: на Птолемеите (основана от Птолемей I Сотер) – включва Египет, Южна Сирия и Киренайка; на Селевкидите (основана от Селевк) — източните райони на Мала Азия до границите на Индия; на Лизимах — Тракия и западната част на Мада Азия; на Касандър — района на Македония. Характерно за тези държави е техният многоплеменен и пъстър в социално-икономическо отношение състав както и съчетанието на развити робовладелски отношения с робовладелски отношения от по-неразвит тип.

300 г. пр. и. е.
Селевк Основава гр. Антиохия, разположен на р. Оронт, първоначално с 10-хилядно население Градът бързо се развива и в края на I в. пр. н. е. наброява (според антични извори) около 300 хил. жители.

III в, пр. н. е.
Икономически и културен разцвет на о Родос — важен търговско-занаятчийски и военностратегически център, контролиращ морските пътища в източната част на Средиземно и Егейско море. Родоските кораби монополизират морските превози на Птолемеите от Черно море до Александрия. В Гърция се развиват нови политически институции — съюзи на държавите.

Ок. III в. пр. н. е.
В Александрия (Египет) е основана от Птолемеите Александрийската библиотека — най-богатата библиотека в древността. В нея са съхранени около 700 000 папирусни свитъка. Известна част от фонда е опожарена от Цезар в 47 г. пр. н. е. През VII век тя е напълно унищожена.

281 г. пр. н. е.
Битката край Корупедион („Долината на девата“) в Лидия между Селевк и Лизимах, последната кратковременна борба за цялото наследство на Александър Македонски. Войската на Лизимах е разбита, а той убит в боя. Държавата му се разпада. Селевк става най-могъщ от диадохите. В 280 г. пр. н. е. предателски е убит от Птолемей Керавън.

280-220 г. пр. н. е.
Период на епигоните (или преките наследници на диадохите). След смъртта на Лизимах, върху териториите, които владеел се създават нови елинистически държави: Витиния край Пропонтида (дн. Мраморно море); Галатйя (държавата на галите) със столица Анкира (дн. Анкара в Турция) и Понт (Понтийското царство) по бреговете на Черно море.
Този период е характерен с разцвет на елинистическнте държави и с повишаване ръста на производство. Стоково-паричното стопанство измества съществуващото натурално стопанство. Развива се лихварството, което обуславя процъфтяването на търговията. Засилването на търговско-лихварските елементи води до разоряване на свободните производители, които са принудени да напуснат страната, като едни от тях стават воини-наемници, други — чиновници в източните елинистически държави. Последствията от многогодишните войни и преврати, на територията на Гърция, започват да се изразяват и в постепенното обезлюдяване на страната тази социална криза произтича от конкретните условия на развитие на робовладелското общество в елинистическия свят. Центровете на политическия живот в Гърция частично се преместват в изостанали преди райони. Процесите на обединяване на полисите и племенните територии в малки и големи съюзи продължават и през целия III в. нр. н. е. Освен Етолийският съюз (според епиграфски данни първото му споменаване се отнася към 367 г. пр. н. е.) в Гърция се образува и Ахейският съюз.

280—168 г. пр. н. е.
Етолийски съюз — включва древногръцки племена, които населяват изостаналата планинска област Етолия (в северозападната част на Средна Гърция). Основан преди IV в. пр. н. е., през периода на войните на диадохите във връзка с опасността от постоянни нашествия, през III в. пр. н. е. той е реорганизиран и превърнат в значително политическо обединение на гръцките държави в Средна Гърция. За разлика от съществуващите преди това съюзи — Пелопонеският и Атинският — Етолийският съюз представлява федерация — на базата на равноправие на влизащите в него племенни територии и полиси. Център на Етолия е гр. Терма, който става и център на Етолийския съюз. В Етолийския съюз влиза голяма част от Средна Гърция, включително и Делфи; на север — Тесалия; на юг — Пелопонес. Всички членове на съюза официално се наричат етолийци и са автономни. Висшият орган на управлението — народното събрание (синодът) се събира два пъти годишно в Терма и избира висшите длъжностни лица. Изпълнителната власт е поверена на стратег, избиран за една година от Народното събрание. Негов помощник е началникът на конницата. Съюзната хазна е ръководена от седем ковчежници. През (89 г. пр. н. е. римляните откъсват от съюза Делфи.

280—146 г. пр. н. е.
Ахейски съюз — първоначално обединява дванадесет неголеми ахейски селища в Пелопонес. В 280 г. пр. н. е. в периода на борбата с галатите е възстановен, а по-късно бързо разраства в могъща федерация. Организиран е на автономни начала и равноправие на всички членове на съюза. Център на съюза е гр. Егион. През втората половина на III в. пр. н. е. обхваща голяма част от Пелопонес. Начело на федерацията е съюзното събрание (синодът). Втори висш орган е синклитът (извънредно народно събрание). Изпълнителната власт се ръководи от стратег (избиран за една година) и помощниците му. Социалната опора и съставът на Ахейския съюз са по-различни от Етолийския, макар коренните територии на двата съюза да се отнасят към изостаналите области в Гърция. Ахейският съюз е обединение на полисите, сред които главна роля имат не ахейските, а присъединените полиси (по-късно Корикт заема първо място). След завладяването на Пелопонес от Рим съюзът е разпуснат (146 г. пр. н. е.).
Ок. 275—194 г. пр. н. е. Ератостен от гр. Кирена, древногръцки философ, географ, математик и астроном; библиотекар на Александрийската библиотека. Изчислява дължината на екватора и като означава меридианите и паралелите се стреми да определи точното разположение на градовете. Първи твърди, че ако се плава на запад в Атлантическия океан може да се стигне до Индия (неговите схващания имат определящо значение за бъдещото решение на Колумб да предприеме експедиция на запад).

245—241 г. пр. н. е.
Спартанският цар Агис IV, крупен земевладелец в Лакония, възглавява социално движение, породено от необходимостта за провеждане на реформи за решаване на острата социална криза в Спарта. Подобно на Атина, Спарта не влиза а съюзите на гръцките градове и племена. Голяма част от воините-наемници и воините колонисти в държавата на Птолемеите и Селевкидите и в другите елинистически държави произлизат от Спарта и Лакония. Част от периеките и илотите по своето социално положение започват да се изравняват с обеднелите от войните спартанци. Военните поражения на Спарта довеждат до упадък нейното външнополитическо влияние. За да се предотврати по-нататъшното отслабване на спартанската държава се налага да се проведат социални и политически реформи. Нашествието на етолийците в Спарта отлага провеждането на реформите, тъй като Агис тръгва на война.

235—221 г. пр. н. е.
В Спарта управлява цар Клеомен III — продължител на идеята на Атис IV за провеждане на реформи. Клеомен провежда реформи (226—225 г. пр. н. е.), които укрепват царската власт. Отменя ефората (колегията от петима „надзорници“, която има решаваща роля в спартанската държава), извършва касация на дълговете, за разлика от предложенията на Агис той раздава земя на обезземлените спартанци, увеличава броя на гражданите, които имат права, като включва в техните редици периеките. Предприема настъпателни действия с цел да завладее Пелопонес. Той предлага на илотите да се откупят на свобода срещу пет атически мини и да постъпят в армията. В започналата война обаче силите на Спарта отстъпват пред силите на противниците й и при Селазия (221 г. пр. н. е.) цялата армия е разбита в боя. Самият Клеомен избягва в Египет и търси помощ от Птолемей III, но Египет няма сили за война на Балканския полуостров и исканата помощ е отказана. Клеомен се самоубива. Реформите му са отменени, олигархията възстановена, но без царска власт.

228 г. пр. н. е.
Елинският владетел на гр. Пергам — Атал I, приема титлата „цар“ (първия самостоятелен владетел на Пергам е дядото на Атал — Филетер (283—263 г. пр. н. е.). След подялбата на държавата на Селевкидите Пергамското царство има най-голямо значение между държавите, създадени в Мала Азия, по време на управляващата династия на Аталидите, която използва съперничеството между Птолемеите и Селевкидите и укрепва държавата си. Столицата му — гр. Пергам — дължи славата си на плодородната земя, на развитото животновъдство (прилага се селекцията) и занаятчийството (обработка на злато, сребро, производство на парфюми, тънко фино сукно и пергамент). В работилниците с ръчен труд се използват роби. Изобщо в пергамското царство е особено развито използването на робския труд в производството. През първата половина на III в. пр. н. е. в Пергам се утвърждава местната гръцка династия на богатите Аталиди, прочути покровители на изкуството и науките. Градът става притегателен център на културата, главно средище на елинското драматично творчество. Като културен център отстъпва само на Александрия. Пергамската библиотека съперничи на Александрийската.

223—187 г. пр. н. е.
Управление на Антиох III. След качването му на престола царството на Селевкидите отново се засилва, възвръща си загубената от предшествениците власт на Селевкидите над Иран и включва във владенията си Палестина и Финигая, отвоювани от Птолемеите. В края на господството си, във война с Рим, Антиох III изгубва повечето от малоазийските си провинции — гр. Пергам и о. Родос, които римляните дават на съюзниците си.

221 г. пр. н. е.
Ахейският съюз отстъпва Коринт на Филип V Македонски за помощта, оказана му в борбата с Клеомел, Коринт става седалище на възстановения от Досон Кориктски съюз, наречен сега Елински съюз на съюзите. Извън него остават Спарта, Атина, Елида и Месения.

215—205 г. пр. н. е.
Първа римско-македонска война. Възползвайки се от тежката война, която Рим води с Картаген и победата на картагенския пълководец Ханибал, Филип V сключва съюз с Ханибал и обявява война на Рим за възвръщане на своята политическа хегемония в Елада. Той иска да отнеме от римляните завоюваната от тях Илирия. Войната завършва без сериозни резултати за Филип V. Организираната от Рим коалиция, в която влизат Етолийският съюз и Пергам, осуетява нападението на Филип V в Италия в помощ на Ханибал.

Ок. 205—125 г. пр. н. е.
Полибий, древногръцки историк, един от най-крупните историци на елинистическата епоха. Роден в Аркадии (Южна Гърция). Автор на „Всеобща история в 40 книги“, която обхваща епохата на Пуническите и македонските войни. В нея той се проявява като горещ поклонник на римското държавно управление. Твори на масово разпространения гръцки език (наричат; вече „койне“), който со базира на атинския диалект; този език се разпространява особено в градските центрове и на него е създадена преобладаваща част от елинистическата научна и придворна литература. Живее 16 години като заложник в Рим (от 166 г. пр. н. е.).

Начало на II в. пр. н. е.
Питокри от о. Родос, скулптор, комуто се приписва авторството на една от най-известните статуи в древността: „Нике от Самотраки“ (окрилената богиня на носа на кораба).

II—I в. пр. н. е.
Кратковременният икономически подем в III в. пр. н. е. и базираното върху него военно и икономическо могъщество на елинистическите държави през II в. пр. н. е. се сменя с бързо развиващата се социално-икономическа и политическа криза. Елинистическите държави се приближават към упадък, докато техните западни и източни съседи — римската робовладелска република в Италия и робовладелската деспотия Партия (възниква в средата на III в. пр. н. е. в резултат от грандиозното въстание на племената срещу господството на Селевкидите) на територията на Иран, стават все по-могъщи. Икономическата и политическата криза през този период се изразява в разоряване на селяните и занаятчиите, в рязко изостряне на класовата борба, която често пъти се проявява във въстания на бедните и робите, като цели области се обявяват за независими (напр. Спарта). Развиващата се криза е неизбежен процес, тъй като разцветът на елинистическите държави се основава на експлоатацията и ограбването на завоюваните територии, чието население, макар да се признава юридически за свободно, фактически е зависимо.

200—197 г. пр. н. е.
Втора римско-македонска война. Разтревожена от обстоятелството, че Филип V Македонски установява контрол над Протоците, Атина се обявява против него и се обръща за помощ към Рим за намеса в близкоизточните работи. Рим без съмнение очаква удобен случай и обявява война на Филип V. На страната на Рим се включват Етолийският и Ахейският съюз. При Киноскефале (Тесалия) Филип V е разбит от римляните, като е принуден да приеме мир, според който се отказва от наложената над гръцките градове власт, както и да изплати обезщетение на Рим.

190 г. пр. н. е.
Битка край Магнезия. В нея римляните побеждават войските на Антиох III. В Апамея (188 г. пр. н. е.) е сключен мир, по силата на който Селевкидите загубват повечето от своите провинции в Мала Азия.

Ок. 190—125 г. пр. н. е.
Хипарх от гр. Никея, древногръцки астроном и математик. Изчислява времето, за което Земята обикаля Слънцето, разстоянието между Земята и Луната, съставя първия звезден каталог, въвежда звездните величини. В математиката полага начало на тригонометричните изчисления.

180—160 г. пр. н. е.
В гр. Пергам по поръчение на цар Евмеи е построен олтар, посветен на Зевс т. нар. Пергамски олтар (запазен до днес в Музея на Пергам в Берлин), считан в римската епоха за едно от седемте чудеса на света.

179—168 г. пр. к. е.
Управление на Персей приемник на Филип V (негов син). Той успява да отстрани от властта проримски настроения си брат Деметрий и да организира с гръцките градове антиримска коалиция.

171—168 г. пр. н. е.
Трета римско-македонска война. Засилването на държавата при управлението на Персей довежда до нова агресивна война от страна на Рим. Войната започва благоприятно за Персей, но в битката при Пидна той е разгромен и принуден да се предаде на римляните. Победителят Емилий Павел отвлича в Рим огромна плячка и 150 хил. роби.

148 г. пр. н. е.
Въстание срещу римското господство, което е потушено. След въстанието Ахейският съюз започва война срещу Рим, тъй като римските търговци и лихвари в голяма степен подронват ахейската икономика, като нанасят загуби на местните робовладелци. Съюзът: получава подкрепа и от демократичните слоеве на населението на Гърция. Тъй като силите се оказват неравни, Ахейският съюз е разгромен. Най-значителният търговско-занаятчийски център — Коринт е ограбен, разрушен и опожарен.

146 г. пр. н. е.
Традиционно тази дата се смята за край на независимостта на Гърция и установяване в нея на римското господство.

141 г. пр. н. е.
Под командването на Арсак V партите (древни ирански племена) завладяват Вавилон. През следващите години Селевкидите предприемат неуспешни опити да си възвърнат Вавилон. Могъществото на Арсак V с псевдоним Митридат бързо расте. Той създава силна държава, която се простира от Ефрат до границата с държавата Бактрия и от Каспийско море до Персийския залив. В организираната по елинистичен образец държава, голяма роля играят гърците. Преобладаващата част от населението й са иранци, предимно земеделци, верни на своите традиции. Столица на държавата е Ктезифон на р. Тигър. По-късно наследниците на Арсак V разширяват границите на държавата.

138 г. пр, н. е.
Царят на партите — Арсак V успява да изгони Селевкидите от Иран и Месопотамия (ок. 170—138 г. пр. н. е.).

Ок. 135—51 г. пр. н. е.
Посидоний от Апамея, всестранен учен, историк и изтъкнат философ — стоик. Допринася за развитието на по-късната гръцка научна и философска мисъл.

133 г. пр. н. е.
Умира царят на Пергам Атал III, който завещава своето царство на Рим, като заплащане на дълговете му. По този начин постъпват и други елинистически владетели (напр. царят на Кирена в 96 г. пр. н. е.; царят на Витиния — Никодем IV в 79 г. пр. н. е.) с цел да предпазят държавите си от война.

120—63 г. пр. н. е.
Управление на Митридат VI Евпатор, цар на елинистичната Понтийска държава. Той завладява Крим и черноморската част на Кавказ, покорява римските провинции в Азия и нахлува в Гърция. В 84 г. пр. н. е. е разгромен от римските легиони.

Ок. 63—20 г. пр. н. е.
Страбон от Амазея (в Понт), древногръцки географ и историк. В основния си труд „География“ (в 17 книги), почти изцяло запазен, описва земите на Средиземноморието в Европа, Азия и Африка в географско и историческо отношение. Заедно с трудовете на Клавдий Птолемей, това е едно от основните географски произведения на древността.

63 г. пр, н. е.
Завършва ожесточената война на Рим с Митридат VI Евпатор, цар на Понт и с Тигран Арменски, цар на Армения. Техните земи стават римски провинции.

31 г. пр. н. е.
В битка край нос Акциум в йонийско море (Гърция) флотът на Октавиан Август разбива обединения флот на Марк Антоний и Клеопатра, последната египетска царица представителка на елинистическата династия на Птолемеите (в 37 г. пр. н. е. тя се омъжва за Марк Антоний, комуто предоставя флота си в борбата му срещу Октавиан). В резултат на победата на Октавиан, Египет е присъединен към римската държава, установено е абсолютно господство на Октавиан Август, провъзгласен е т. нар. принципат, известна днес като Римската империя (30 г. пр. н. е.). Тази година е традиционна дата на завършването на епохата на елинизма.

Ок. 30 г. пр. н. е.
На територията на Индия падат последните елинистически държави, завладени от номадските племена на сиаките. Тези държави са остатъци от монархията на бактрийските гърци, която през II в. пр. н. е. преживява своя разцвет.


Европейска нощ на учените 2022 г.: