Изследване на 500 звезди, за 70 от които се знае, че имат планети, направи връзка между отдавнашната „литиева загадка” на Слънцето и наличието на планетни системи. Използвайки HARPS спектрографа на Европейската южна обсерватория (ESO), екип от астрономи откри, че подобните на Слънцето звезди, около които има планети, са унищожили своя литий по-ефективно от „безпланетните” звезди.

„Близо 10 години ние се опитвахме да открием какво отличава звездите с планетни системи от техните безплодни братовчеди”,казва Гарик Израелян, водещ автор на статията, публикувана тази седмица в списание Нейчър. „Сега открихме, че количеството литий в слънцеподобните звезди зависи от това дали те имат планетни системи, или не.”

Още преди десетилетия е забелязано, че Слънцето има ниски нива на този химичен елемент, в сравнение с други подобни на него звезди, а астрономите не можеха да обяснят аномалията. Откриването на тенденция сред звездите с планети дава естествено обяснение на тази отдавнашна мистерия. „Обяснението на тази 60-годишна загадка за нас е много просто”, добавя Израелян. „На Слънцето има недостиг на литий, защото то има планети.”

Разбери повече за БГ Наука:

***

Заключението е базирано на анализа на 500 звезди, включително 70 звезди с планети около тях. Повечето от тези звезди са наблюдавани в продължение на няколко години с Високо прецизния търсач на планети чрез измерване на радиалната скорост. Този спектрограф, познат като HARPS, е прикачен към 3,6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория [1]и е най-изтъкнатият ловец на екзопланети. „Това е най-добрият модел към днешна дата, за да разберем какво прави звездите с планети уникални”, казва съавторът Мишел Майор.

Астрономите наблюдавали в частност подобните на Слънцето звезди, близо една четвърт от всички изследвани. Те открили, че повечето от звездите с планети имат под 1% от количеството литий, притежавано от повечето от съседните звезди. „Както и нашето Слънце, тези звезди са били много ефективни в унищожаването на лития, който са наследили при раждането си”, казва участникът в екипа Нуно Сантос.„Имайки предвид многото изследвани звезди, можем да докажем, че причината за това намаляване на лития не е свързана с никакво друго свойство на звездите като например възрастта.”

За разлика от повечето елементи, по-леки от желязото, ядрата на елементите литий, берилий и бор не се произвеждат в значителни количества в звездите. Вместо това се счита, че литият, изграден само от три протона и четири неутрона [2], е бил създаден най-вече непосредствено след Големия взрив преди 13,7 милиарда години. Затова повечето от звездите ще имат същото количество литий, освен ако този елемент не е разрушен вътре в звездата.

Резултатът дава на астрономите нов, ефективен начин за търсене на планетни системи – като проверят количеството на литий в звездата, астрономите могат да решат кои звезди си заслужават по-нататъшни наблюдения.

След като вече е установена връзка между наличието на планети и странно ниските нива на литий, остава да се изследва физическият механизъм, който е причина за това. „Има няколко начина, по които планета може да повлияе на вътрешните движения на веществото на звездата, около която обикаля, а оттам и да промени разпределението на различни химични елементи и евентуално да причини разрушаването на лития. Сега е ред на теоретиците да разберат кой от тези начини е най-вероятно да се осъществява”,завършва Майор.

В екипа влизат Гарик Израелян, Елиза Делгадо Мена, Каролина Домингес Серденя и Рафаел Реболо (Институт по астрофизика на Канарските острови, Лагуна, Тенерифе, Испания), Нуно Сантос и Сержо Соуса (Център по астрофизика, Университет на Порто, Португалия),  Мишел Майор и Стефан Удри (Женевска обсерватория, Швейцария) и София Рандич (Национален институт по астрофизика, обсерватория Арчетри, Флоренция, Италия).

По материали, предоставени от ESO.

[1]– Намира се в Чили.

[2] –Един от двата стабилни изотопи на лития – 7Li, този изотоп е 92,5% от намиращия се в природата литий.

Източник: ScienceDaily

http://www.sciencedaily.com/releases/2009/11/091111130944.htm