Направи дарение на училище!

Първите прозрения в теорията на привързаността започват с наблюдения от страна на клиницистите. 

Започвайки през 1910-те и достигайки връх през 30-те години на миналия век, лекарите и психолозите активно съветват родителите да не прегръщат, целуват или гушкат деца с предположението, че такова призрачно внимание ще накара децата да се държат по начин, който е слаб, зависим и неприличен. Тази теория за „поведението“ произлиза от изследвания като класическите изследвания на Иван Павлов върху кучета и работата на психолога от Харвард Б. Ф. Скинър, който вярвал, че свободната воля е илюзия. Приложено в контекста на семейната единица, това изследване изглежда предполага, че насилственото откъсване от страна на мама е основна съставка в създаването на силен, независим бъдещ възрастен. Родителите просто са били там, за да осигурят структура и основни неща като храна. 

Но след края на Втората световна война лекарите започват да променят мнението си. През 1946 г. д-р Бенджамин Спок (без връзка с д-р Спок от Стар Трек) издава бестселъра Baby and Child Care, който продава 50 милиона копия през живота на Спок. 

Публикуван през 1951 г., дългият документ от две части на Боулби се фокусира върху психичното здраве на бездомните деца. В него той събира анекдотични доклади и описателна статистика, за да нарисува портрет на катастрофалните последици от отделянето на децата от техните настойници и последиците от „лишаването„ както върху тялото, така и върху ума.
„Частичните лишения носят остра тревожност, прекомерна нужда от любов, силни чувства на отмъщение и, произтичащи от последните, вина и депресия“, пише Боулби. Подобно на Спок, това изследване противодейства на поведенческите теории, че структурата и препитанието са необходими за едно дете. Сираците със сигурност са били хранени, но в повечето случаи им липсва любов. Последиците, твърди Боулби, са били ужасни и дълготрайни. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Доказателствата за почти святостта на привързаността родител-дете нарастват благодарение на внимателното наблюдение на експерти като Спок и Боулби. Въпреки това, много експерти смятат, че едно важно доказателство липсва: експериментални данни. След Просвещението учените са работили за усъвършенстване на методологията си с надеждата да създадат най-стабилните наблюдения за естествения свят. В края на 1800 г. са разработени рандомизирани, контролирани проучвания и през 20-ти век започват да се разглеждат като „златен стандарт“ за изследване — убеждение, което повече или по-малко продължава и до днес. 

Докато Боулби има клинични данни, той знае, че за да развие идеите си в по-широкия свят, ще се нуждае от данни от лаборатория. Но до 1947 г. научната организация изисква информирано съгласие за участниците в изследването. В резултат на това никой не би одобрил насилствено разделяне на родители и деца за изследователски цели. За щастие трансатлантическият кореспондент на Боулби, Хари Харлоу, има друга идея.

Превод: Емилия Кърджилова
Източник: https://www.popsci.com/1950s-experiments-attachment-unethical/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!