Направи дарение на училище!

Автори:

Мария Костадинова-Аврамова, Национален институт по геофизика, геодезия и география – Българска академия на науките

Петър Димитров, Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките

Разбери повече за БГ Наука:

***

Резюме             

Експерименталната археология има значителен потенциал за разрешаването на редица въпроси, свързани с изучаването на различни археологически структури. С нейна помощ могат да бъдат независимо потвърдени или отхвърлени редица хипотези и твърдения относно нивото на технологично развитие, икономическия живот и социалната организация на древните общества и същевременно да бъде подобрена точността на съвременните интердисциплинарни изследователски методи. За съжаление това основно направление в съвременните археологически проучвания почти не е развито у нас. През 2019 г. в НИГГГ – БАН започна изпълнението на проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, който има за цел натрупването на информация за процесите на нагряване/охлаждане в различни термични конструкции и установяване влиянието на експерименталните условия върху магнитните свойства на различни типове глина. Получените до момента резултати са обобщени и достъпни на български и английски език на адрес: http://www.exam.mozello.com/

Ключови думи: експериментална археология, археомагнетизъм, глина, магнитни свойства

Археология

Богатото историческо минало на Балканския полуостров и в частност на българските земи е предопределено от тяхното местоположение – върху основния път за миграция на древните човешки популации от Азия към Европа. В резултат на това, територията на България изобилства от археологически обекти, които обхващат последните осем хилядолетия и имат важен принос при проследяването на развитието на балканските цивилизации и европейското културно наследство. Едни от най-често откриваните археологически артефакти са различни структури от изпечена глина (фрагменти битова и строителна керамика, опожарени подови нива, останки от жилищни конструкции, огнища, домакински и производствени пещи и пр.). Те носят важна информация, както за предназначението и технологията на тяхното производство, така и за момента от време, в който те са функционирали или са били изпечени. За извличането на тази информация, повсеместно се прилагат (повече или по-малко успешно) различни физични и химични методи, а в резултат на получените резултати се изказват редица предположения и хипотези, свързани с хронологията, нивото на технологично развитие, икономическия живот и социалната организация на съответните общности. Голяма част от тези хипотези и твърдения могат да бъдат независимо потвърдени или отхвърлени единствено с помощта на експерименталната археология, която не само дава възможност да бъдат установени важни детайли свързани с древните технологии, но има и значителен потенциал за подобряване точността на съвременните интердисциплинарни изследователски методи. За съжаление това важно направление в съвременната археологическа наука все още не е достатъчно добре развито у нас.

Археомагнетизъм

Началото на изследванията, свързани с магнитните свойства на горялата глина е поставено в България още през 60-те години на 20-ти век от проф. дфн Мери Ковачева, призната в света за един от пионерите в областта на археомагнетизма. Малко известно е, сред неспециалистите, че единственият метод за абсолютно датиране, който може да се извършва и успешно се прилага у нас е именно археомагнитният (Kovacheva et al. 2004; Jordanova et al. 2004; Kostadinova, Kovacheva 2008; Kostadinova-Avramova et al. 2016 и др.). Възможностите, които предоставя този метод, обаче съвсем не се ограничават само до абсолютното датиране. Археомагнитните резултати позволяват: да се съпоставят и синхронизират археологически обекти от една и съща епоха/период (Kostadinova-Avramova et al 2014; 2016); категорично да се установи дали дадена структура е разкрита в положението, в което е изстинала в древността (Kostadinova-Avramova et al. 2021); да се определи функционалното предназначение на дадена горивна структура (Dimitrov, Kostadinova-Avramova 2019); да се правят заключения относно условията на изпичане и достигнатите температури както за керамични фрагменти, така и за древни опожарявания и термични съоръжения (Jordanova et al. 2018; Kostadinova-Avramova et al. 2018; Kostadinova-Avramova et al. 2020; 2021). Всеки процес на горене/изпичане е сам по себе си уникален и възстановяването на историята на самия процес е нелека задача (напр. Livingston Smith 2001; Carrancho, Villain 2011; Bentsen 2013). Обичайно, изводи за условията, в които е станало горенето/изпичането се правят на базата на резултати от различни експериментални процедури, които изследват поведението на магнитните свойства на колекция проби, взета от дадена археологическа структура. Магнитните свойства на горялата глина, обаче се формират не само в зависимост от условията на изпичане (скорост на нагряване, температура, скорост на задържане, скорост на изстиване, атмосфера на горене), но и под влияние на минералогията на изходната глина. Следователно, в зависимост от състава си глините могат да придобият различни магнитни свойства и да имат различно поведение при лабораторното им изследване дори и при съвсем еднакви условия на изпичане.

Цел на изследването

През 2019 г. в Лабораторията по палеомагнетизъм към Националния институт по геофизика, геодезия и география на Българската академия на науките започна изпълнението на проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, който е фокусиран върху две основни цели: 1) натрупване на информация за процесите нагряване/охлаждане в специално създадени за целта термични конструкции от различен тип и 2) установяване как условията на изпичане влияят върху магнитните свойства на различни видове глина. Очевидно успешното изпълнение на проекта ще допринесе както за развитието на експерименталната археология, така и изясняване на важни за археомагнетизма въпроси. Поради интердисциплинарния характер на заложените дейности и цели бяха привлечени и специалисти от Националния археологически институт с музей към БАН. По-подробна илюстративна информация за изпълнението на проекта и получените резултати е предоставена на адрес: http://www.exam.mozello.com/

Обр. 1. Местоположение на използваните находища на глина

Материали

Общо шест находища на гина (означени като D, E, F, G, H и I – Обр. 1) бяха внимателно подбрани като източници на материал. Изборът им е основан на следните съображения: 1) всички находища са разположени в Североизточна България, т.е. обхваната е сравнително малка област на изследване, което би позволило да се направи оценка доколко съществени могат да са различията в магнитните свойства за сравнително близки (пространствено) археологически обекти; 2) две от находищата са в Дунавската равнина (D и G), а четири – в Старопланинската област (H и I в централната ѝ част, а D и F в западната). Следователно могат да се предполагат различния и сходства за отделните глини в зависимост от изходния материал, от който те са се формирали; 3) най-общо глините могат да се разделят на сиви (D, F, G) и кафяви (E, H, I), т.е. групирането по цвят е различно от това по местоположение, което би дало възможност да се потърсят връзки между магнитните свойства на суровите/изпечените глини и техния цвят и произход; 4) всички находища са разположени в близост до едни от най-представителните за България центрове за производство на керамични изделия (D – гр. Велики Преслав; E, F – с. Бусинци; H, I – гр. Троян; G – гр. Павликени) и е много вероятно тези източници да са били експлоатирани още в древността.

След предварителна обработка на глините (Обр. 2), от тях са оформени общо 540 кубични проби (по 90 за всеки вид глина), като от всеки тип глина е стрит и по 100 гр. прахов материал.

Полеви експерименти и основни заключения

Полевите експерименти се провеждат в три различни вида експериментални съоръжения – открито огнище, еднокамерна пещ с конична форма и двукамерна правоъгълна пещ (Обр. 3). С помощта на термодвойки, поставени в ключови участъци на всяка структура (Обр. 4), до момента в тях са регистрирани общо 15 цикъла на нагряване/охлаждане (седем за огнището, един за еднокамерната пещ и седем за двукамерната пещ) – със или без образци, при летни и зимни условия.

С цел подлагане на пробите на максимално разнообразни условия на горене една част от тях са разполагани в огнището и еднокамерната пещ директно в огъня, докато друга – са поставени във вътрешността на четворна тухла (Обр. 4). По този начин едновременно е осигурен превес на по-окислителни и по-редукционни условия в едно и също съоръжение, по време на едно и също изпичане за различните типове глина. Правоъгълната форма на двукамерната пещ, позволява известни вариации на температурата и затова образци от всяка глина са едновременно изпичани в предната (най-близо до входа), средната и задната ѝ част (Обр. 4). За да се проследи еволюцията на различните магнитни параметри в процеса на греенето, част от пробите са еднократно изпечени и в трите термични съоръжения, докато други две групи образци са последователно изпечени четири пъти – съответно в огнището и двукамерната пещ (особеностите на еднокамерната пещ не позволяват провеждането на такъв експеримент, тъй като изваждането на образците е свързано с нейното разрушаване).

Резултатите от осъществените до момента полеви експерименти позволяват да се направят следните обобщения за отделните експериментални структури:

Огнище – установени са най-съществени изменения на условията при изпичане/охлаждане. Максималните температури, регистрирани в различните му участъци, са много различни, като варират от 410 °C до 910 °C. Тези температури се достигат в рамките на 2,5 – 3 часа, при добавяне на допълнително гориво и за около 18 мин до 2,5 часа, когато има само едно начално зареждане. Средните скорости на нагряване се изменят от 4 до 41 °C/мин. Времето на задържане на температури над 700 °C варира от 7 мин до почти 3 часа, а температури над 800 °C се поддържат в рамките на 1 мин до 1 час. Изстиването до 200 °C отнема от 2,5 до 5 часа през лятото и е с около час по-бързо през зимата. Скоростта на изстиване (изчислена за интервали от 10 минути) също е много различна за различните части на съоръжението (за един и същ цикъл) – от 7 до 18 °C /мин.

Еднокамерна пещ – регистрираният цикъл на нагряване/охлаждане е най-продължителен. Достигнатите максимални температури варират от 400 °C близо до входа на пещта до 540 °C в по-отдалечените части, като след 400 °C те имат много неравномерно разпределение в рамките на съоръжението. Максималната температура в долния ляв ъгъл (най-близо до входа) е достигната за около 5 часа, а тази в долния десен ъгъл – за 9 часа, т.е. скоростта на нагряване е сравнително ниска – от 0,8 до 1,4 °C/мин. Времето за задържане на температури от порядъка на 400 °С се изменя от 6 мин (близо до входа на пещта) до 5 часа. Изстиването до 200 °C отнема около 6,5 часа (за краищата на пещта) и около 8 часа (за централната част). Изстиването е неравномерно, най-бързо през първия час, като вариациите в скоростта на изстиване (пресметната за интервали от 10 минути) са от 0,1 до 1,7 °C/мин.

Двукамерна пещ – наблюдават се най-хомогенни условия. Разликите в достигнатите максимални температури за различните части много рядко надвишават 60 °C за един и същ цикъл (при огнището в някои случаи същите достигат до 500 °C), като те варират за различните цикли от 660 °C до 896 °C. Най-високи температури обичайно са регистрирани в горната задна част на горната камера, а най-ниски – в долната ѝ задна част. Максималните температури са постигнати за около 0,5 – 2,5 часа в зависимост от местоположението на термодвойките. Средните скорости на нагряване се изменят от 5 до 22 °C/мин (без добавяне на допълнително гориво). Температури над 700 °C се задържат за около 40 мин до 2 часа, а температури над 800 °C – за една минута до един час. Изстиването до 200 °C продължава 4 – 6 часа и не изглежда да е повлияно от климатичните условия. Отварянето на горивната камера не променя съществено времето на охлаждането (в такъв случай то е от порядъка на 4 – 5 часа).

Основни заключения от лабораторните анализи

Представителен брой образци от всеки тип глина е подложен на различни немагнитни анализи и магнитно-диагностични лабораторни експерименти преди и след еднократното/многократното изпичане. Целта е да се получи възможно най-пълна информация за състава на изходните глини, да се проследи как се изменя магнитният им капацитет при нагряване, да се установят преобладаващите магнитни минерали преди и след нагряването и да се потърси сходство между отделните типове глина по отношение на техния състав и поведение. Получените до момента резултати дават основание да се направят няколко основни заключения:

• Всички глини се характеризират с много добра хомогенност по отношение на магнитните си свойства, което позволява коректно съпоставяне на резултатите, получени при различните експерименти;
• Светлите глини (D, G, H) се смилат по-лесно и имат по-малка способност да поглъщат вода в сравнение с по-тъмните (E, F, I), което вероятно е резултат от разлики в размера на зърната и минералогичния състав;
• Най-фина е глина E, а най-едрозърнеста – глина D;
• Независимо че всеки вид глина (бидейки съставена от различни глинести минерали и различни включения) има специфично поведение при греене, на базата на всички проведени анализи са установени някои подобия между шестте вида. Обособяват се две основни групи – първата включва бедните на калциеви съединения кафяви глини (E, H, I), а втората – богатите на калций сиви глини (D, G, F);
• Кафявите глини (E, H, I) съдържат по-голямо начално количество оксиди на желязото в сравнение със сивите (D, G, F), като най-силно магнитна е глина E, a най-слабо – глина D;
• Кафявите глини (E, H, I) съдържат по-голямо относително количество магнитни зърна с наноразмери (магнитни частици в суперпарамагнитно състояние) в сравнение със сивите (D, G, F);
• След експерименталните изпичания най-силни магнитни свойства получават кафявите глини (E, H, I), но за сивите глини (D, G, F) се регистрират най-съществените минералогични изменения, които започват след нагряване до 400 °С и достигат максимална амплитуда при температури около и над 800 °С. Те вероятно са свързани с разрушаване на калциевите съединения и формиране на нови високотемпературни минерални фази. Промени в минералогията на кафявите глини са наблюдават при значително по-ниски температури (~ 280 °С), като те са съпроводени с много по-слаба промяна в магнитния капацитет;
• Еднократното нагряване до 700 – 800 °С, характеризиращо се с време на задържане около 1 час, не е достатъчно за пълното осъществяване на всички минералогични трансформации в изследваните глини и такива продължават да се регистрират и при следващите изпичания;
• Променливостта на условията на изпичане в рамките на дадена структура силно влияе върху магнитните свойства на изследваните глини, което определя важността на местоположението на образците по време на тяхното изпичане;
• Въпреки сравнително хомогенните условия в двукамерната пещ, образците грети в предната част се характеризират с по-слаби магнитни свойства в сравнение с тези, разположени в средната и задната част на пещта, дори и след четвъртото изпичане, което вероятно се дължи на по-големия приток на кислород в тази част;
• Скоростта на изстиване не зависи съществено от климатичните условия (особено за двукамерната пещ), но е установена съществена разлика между изстиването в лабораторните и експерименталните пещи.

Значимост на получените резултати за археомагнетизма и археологията и насоки за бъдеща работа

Натрупаните експериментални данни за параметрите, характеризиращи даден цикъл нагряване/охлаждане (максимални температури, скорост на нагряване, време на задържане, време на охлаждане) съответстват добре на тези, съобщавани от други изследователи (напр. Maniatis, Tite 1981; Livingstone Smith 2001; Carrancho, Villalaín 2011; Thér et al. 2018; Francés-Negro 2019 и др.). Анализирането им заедно с резултатите, получени за еволюцията на магнитните свойства на изследваните проби е изключително полезно, както за археомагнетизма, така и за археологията.

Магнитните свойства на редица реални археологически структури (опожарени жилищни замазки, огнища, домакински и производствени пещи), изпечени при различни условия, са обобщени и съпоставени с получените до момента експериментални резултати, които до голяма степен изясняват наличието, параметрите, влиянието и съответно значението на някои като цяло предполагаеми фактори, участвали в процеса на изпичане. Материалите изпичани на открито, при неконтролирани условия (като опожарени жилищни замазки и огнища), се характеризират с най-големи вариации в магнитните свойства, докато тези от домакински и производствени пещи (последователно грети при не много различни условия) са много по-хомогенни в това отношение (Kostadinova-Avramova et al. 2020). Обичайно образците, изпечени при най-ниски температури имат най-ниски стойности на носената термоостатъчна намагнитеност (NRM/TRM) и магнитната възприемчивост (χ). Резултатите от проведените полеви експерименти обаче демонстрират понижаване на стойностите за тези два параметъра при многократното изпичане на някои видове глини, което вероятно е свързано и с местоположението им в дадената горивна структура. Това наблюдение трябва да се има предвид при интерпретацията на археомагнитните резултати в бъдеще. Доказано е (Kostadinova-Avramova, Dimitrov 2019), че материали с много слаб магнетизъм (в резултат на слабо изпичане, присъствие на слабо магнитни минерали като хематит и предполагаема ниска концентрация на железни оксиди) могат да носят достоверен геомагнитен запис. Необходимо е да се провери дали това заключение е универсално или е свързано с особеностите на конкретната изходна глина. Проведените полеви експерименти доказват, че магнитните свойства еволюират в зависимост от броя на изпичанията. Подобна еволюция е установена и за многослойна пещ от неолитното селище в м. Чавдарова чешма, Симеоновград (Kostadinova-Avramova et al. 2020). При единично изпичане не се достига до стабилизиране на магнитните свойства, което означава, че материали грети многократно ще дадат много по-успешни археомагнитни резултати в сравнение с еднократно гретите, където минералогични промени ще продължават да се случват по време на лабораторните експерименти и ще влияят върху получаваните резултати. От друга страна всички лабораторни експерименти се извършват в атмосфера богата на кислород, а при експерименталните изпичания (както и тези в древността) атмосферата в някои случаи може да е силно редукционна. Различните атмосфери на горене при първоначалното и лабораторното греене ще са предпоставка за минералогични промени по време на лабораторните експерименти. Следователно материали грети предварително в среда с по-голям приток на кислород (образците в двукамерната пещ и тези, които са разположени в тухлата по време на експерименталното им изпичане в огнището и еднокамерната пещ) би трябвало да дадат по-добри археомагнитни резултати в сравнение с материалите изпечени в атмосфера бедна на кислород. С оглед на всичко казано по-горе, най-добри и достоверни археомагнитни определения би трябвало да се получат от образците многократно изпечени в двукамерната пещ, а най-лоши – от тези разположени и изпечени директно в огъня на еднокамерната пещ. Планираните бъдещи експерименти са свързани с проверката на това твърдение и установяване на фактора, който е указал най-голямо влияние (броят на изпичанията или атмосферата на горене).

Най-разпространените магнитни минерали, които се формират при изпичането на глината, се поделят най-общо на магнитно меки от магнетитов тип (магнетит, титаномагнетит, магхемит) и магнитно твърди като хематит и т. нар. HCSLT фаза (Kostadinova-Avramova et al. 2020). Какви минерали ще се образуват и в какво съотношение ще присъстват в изпечените материали очевидно зависи от минералогията на изходната глина, притока на кислород в горивната структура и достигнатите температури по време на изпичането. Предполага се, че HCSLT фазата всъщност е епсилон железен (III) оксид (ε-Fe₂O₃), който се синтезира при температури над 900 °С (López-Sánchez et al. 2017; 2020; Kosterov et al. 2021). Условията, при които се образува HCSLT фазата са от особен интерес за археомагнетизма, тъй като наличието ѝ в състава на изпечената глина се оказва предпоставка за успеха на експеримента, използван за определяне на археоинтензитета. Смята се, че оптималната температура за синтезирането на ε-Fe₂O₃ е 900 – 1000 °С (Tronc et al. 1998; Tuček et al. 2010). Такива температури вероятно са били достигани при праисторическите пожари и в големите пещи за производство на керамика (Jordanova et al. 2018; Kostadinova-Avramova et al. 2018), където много често се установява наличието на HCSLT фазата. Ето защо, с цел достигане и задържане на по-високи температури, планираните бъдещи полеви експерименти включват преустройство и по-добра изолация на двукамерната пещ, както и използване на други видове гориво.

В последните години в Лабораторията по палеомагнетизъм широко се прилага експеримент за определяне максималните температури на изпичане на керамични фрагменти и различни останки от изпечена глина по методика, предложена от Rasmussen et al. (2012). При изследването на материали от пещи трябва да се отчете позицията на пробата в самата структура, тъй като пренебрегването ѝ може да компрометира интерпретацията на резултатите (Dimitrov, Kostadinova-Avramova 2019). Температурите развивани в домакинските печки обикновено не надвишават 460 °С. Проведените полеви експерименти показват, че такива температури се достигат и поддържат дълго време сравнително лесно, което предопределя много по-голяма хомогенност на магнитните свойства в една такава структура. В откритите огнища и пещите, използвани за производствени цели, обикновено се достигат значително по-високи температури (около и над 700 °С), като не винаги е възможно поддържането им за по-дълго време във всичките им части. В такива структури магнитните свойства ще бъдат много по-нехомогенни (особено за огнищата) и ще зависят от разположението на съответната проба спрямо огъня. Методът прилаган за определяне максималните температури на изпичане се основава на минералогичните трансформации на глините по време на греене. Използва се факта, че при изпичане на даден образец до дадена температура неговата минералогия се стабилизира и при повторното му греене в лабораторни условия съществени минералогични промени се регистрират едва след температурата достигната при първото греене (т.е. температурата достигната при първото греене съответства на тази, след която започват значителни промени при лабораторното греене). Направените експерименти показват, че при единично греене не се постига напълно стабилизиране на магнитните свойства и промени продължават да се случват и при температури под максималната. Освен това глините богати на калций търпят много по-съществени минералогични промени след 800 °С за разлика от глините бедни на калций. Пренебрегването на тези особености може да доведе до неправилна интерпретация на получаваните данни и съответно до оформяне на неверни и подвеждащи крайни резултати. Част от планираните изследвания за в бъдеще ще имат за цел да изяснят този въпрос.

Благодарности

Проучването е изцяло финансирано от Фонд „Научни изследвания“, договор КП-06-Н30/2

Литература

Bentsen, S. E. 2013. Controlling the heat: an experimental approach to Middle stone age pyrotechnology. South African Archaeological Bulletin 68 (198), 137–145, http://www.jstor.org/stable/23631439

Carrancho, Á., Villalaín, J. J. 2011. Different mechanisms of magnetisation recorded in experimental fires: Archaeomagnetic implications. Earth and Planetary Science Letters 312, 176–187, https://doi.org/10.1016/j.epsl.2011.10.006

Dimitrov, P., Kostadinova-Avramova, M. 2019. Applying archaeomagnetic method to identify the purpose of usage of archaeological furnaces. 10^th Congress of the Balkan Geophysical Society, 18–22 September 2019, Albena, https://doi.org/10.3997/2214-4609.201902667

Francés-Negro, M., Carrancho, A., Pérez-Romero, A., Arsuaga, J. L., Carreter, J. M., Iriarte, E. 2019. Storage or cooking pots? Inferring pottery use through archaeomagnetic assessment of palaeotemperatures. Journal of Archaeological Science, 110, 104992, https://doi.org/10.1016/j.jas.2019.104992

Jordanova, N., Kovacheva, M., Kostadinova, M. 2004. Archaeomagnetic investigation and dating of Neolithic archaeological site (Kovachevo) from Bulgaria. Physics of the Earth and Planetary Interiors 147, 89–102, https://doi.org/10.1016/j.pepi.2004.02.012

Jordanova, N., Jordanova, D., Kostadinova-Avramova, M., Lesigyarski, D., Nikolov, V., Katsarov, G., Bacvarov, K. 2018. A mineral magnetic approach to determine paleo-firing temperatures in the Neolithic settlement site of Mursalevo-Deveboaz (SW Bulgaria). Journal of Geophysical Research – Solid Earth, 123, 2522–2538, https://doi.org/10.1002/2017JB015190

Kostadinova, M., Kovacheva, M. 2008. Case study of the Bulgarian Neolithic Archaeological Site of Piperkov Chiflik and its archaeomagnetic dating. Physics and Chemistry of the Earth, 33, 511-522, https://doi.org/10.1016/j.pce.2008.02.016

Kostadinova-Avramova, M., Kovacheva, M., Jordanova, N. 2016. Early Neolithic Settlement Yabalkovo (Maritsa valley, Bulgaria) in the context of archaeomagnetic studies. Bulgarian e-Journal of Archaeology, 6, 277–294.

Kostadinova-Avramova, M., Jordanova, N., Jordanova, D., Grigorov, V., Lesigyarski, D., Dimitrov, P., Bozhinova, E. 2018. Firing temperatures of ceramics from Bulgaria determined by rock-magnetic studies. Journal of Archaeological Science: Reports, 17, 617–633, https://doi.org/10.1016/j.jasrep.2017.12.021

Kostadinova-Avramova, M., Dimitrov, P. 2019. Is it possible to obtain reliable archaeomagnetic results from baked clays with very weak magnetism? 10th Congress of the Balkan Geophysical Society, 18–22 September 2019, Albena, https://doi.org/10.3997/2214-4609.201902666

Kostadinova-Avramova, M., Kovacheva, M., Boyadzhiev, Y., Hervé. G. 2020. Archaeomagnetic knowledge of Neolithic in Bulgaria with emphasis on intensity changes, Geological Society, London, Special Publications, 497, 89–111, https://doi.org/10.1144/SP497-2019-48

Kostadinova-Avramova, M., Kosterov, A., Jordanova, N., Dimitrov, P., Kovacheva, M. 2021. Geomagnetic field variations and low success rate of archaeointensity determination experiments for Iron Age sites in Bulgaria. Physics of the Earth and Planetary Interiors, 320, 106799, https://doi.org/10.1016/j.pepi.2021.106799

Kosterov, A., Kovacheva, M., Kostadinova-Avramova, M., Minaev, P. Salnaia, N., Surovitckii, L., Yanson, S., Sergienko, E., Kharitonskii, P. 2021. High-coercivity magnetic minerals in archaeological baked clay and bricks. Geophys. J. Int. 224 (2), 1256–1271, https://doi.org/10.1093/gji/ggaa508

Kovacheva, M., Hedley, I., Jordanova, N., Kostadinova, M., Gigov, V., 2004. Archaeomagnetic dating of archaeological sites from Switzerland and Bulgaria. Journal of Archaeological Science, 31, 1463–1479, https://doi.org/10.1016/j.jas.2004.03.019

Livingstone Smith, A. 2001. Bonfire II: The Return of Pottery Firing Temperatures. Journal of Archaeological Science, 28, 991–1003, https://doi.org/10.1006/jasc.2001.0713

López-Sánchez, J., McIntosh, G., Osete, M. L., del Campo, A., Villalaín, J. J., Pérez, L., Kovacheva, M., Rodríguez de la Fuente, O. 2017. Epsilon iron oxide: Origin of the high coercivity stable low Curie temperature magnetic phase found in heated archeological materials, Geochemistry, Geophysics, Geosystems, 18(7), 2646–2656, https://doi.org/10.1002/2017GC006929

López-Sánchez, J., Palencia-Ortas, A., del Campo, A., McIntosh, G., Kovacheva, M., Martin-Hernandez, F., Carmona, N., Rodríguez de la Fuente, O., Marín, P., Molina-Cardín, A., Osete, M. L. 2020. Further progress in the study of epsilon iron oxide in archaeological baked clays, Phys. Earth Planet. Inter., 307, 106554, https://doi.org/10.1016/j.pepi.2020.106554

Maniatis, Y., Tite, M. S. 1981. Technological examination of Neolithic-Bronze Age pottery from central and southeast Europe and from the near east. Journal of Archaeological Science, 8, 59–76, https://doi.org/10.1016/0305-4403(81)90012-1

Rasmussen, K. L., De La Fuente, G. A., Bond, A. D., Mathiesen, K. K., Vera, S. D. 2012. Pottery firing temperatures: a new method for determinating the firing temperature of ceramics and burnt clay. Journal of Archaeological Science, 39, 1705–1716, https://doi.org/10.1016/j.jas.2012.01.008

Thér, R., Kallistová, A., Svoboda, Z., Květina, P., Lisá, L., Burgert, P., Bajer, P. 2018. How Was Neolithic Pottery Fired? An Exploration of the Effects of Firing Dynamics on Ceramic Products. Journal of Archaeological Method and Theory. https://doi.org/10.1007/s10816-018-9407-x.

Tronc, E., Chanéac, C., Jolivet, J. P. 1998. Structural and magnetic characterization of ε-Fe2O3, Journal of Solid State Chemistry, 139 (1), 93–104, https://doi.org/10.1006/jssc.1998.7817

Tuček, J., Zbořil, R., Namai, A., Ohkoshi, S. 2010. ε-Fe₂O₃: An advanced nanomaterial exhibiting giant coercive field, millimeter-wave ferromagnetic resonance, and magnetoelectric coupling, Chem. Mater., 22 (24), 6483–6505, https://pubs.acs.org/doi/10.1021/cm101967h

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!