Екатерина Красимирова Ангелова – докторант към СУ „Св. Климент Охридски”,

  1. Екатерина Красимирова Ангелова, докторант към СУ „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет,докторска програма „История на България” – История на средновековна България. Бакалавър и магистър по история.
  2.  Месторабота до скоро – учител по история и цивилизация в 132 СУ „Ваня Войнова”.

 В момента работя по дисертационният си труд, който е на тема – Църковната политика на България между унията на цар Калоян и Втората Лионска уния (1204-1282 г.). 

  1. Всеки научен труд, който разкрива и дава информация за историята и миналото на една държава, в случая България, сам по себе си е принос и е в полза на обществото.
  2.  Проявявам интерес от историята още от ученическите си години, тогава четях и доста научно-популярна литература. След завършването ми на университета съм работила в частния сектор за известно време, след което започнах работа като учител по история. Миналага година  реших да се явя на кандидат-докторантски изпити към СУ, а колкото до мотивацията да започна дългият  и труден път на учен има научният ми ръководител.
  3. Бих казала, че за развитието ми като млад излеследовател най-много допринесеоха научният ми ръководител доц. А. Николов, Обучението ми в Историческия факултет на СУ и разбира се, личната ми мотивация и отдаденост.
  4. Най-големите проблеми на младите учени са реализацията в науката и финансирането. Има много хора в България, които имат потенциал, но не могат да продължата да се развиват в науката, тъй като има твърде малко места за работа. Редовен докторант В България, който работи 3 години по своята дисертация взима стипендия от 500 лв. на месец, като втози случай може да работи само на половин работен щат. След като завърши и защити, този докторант може и да не си намери работа в науката. Тези проблеми са с години, но тъй като в България не се говори за наука и тя няма публичност, никой не обръща внимание на научните среди.
  5. На първо място трябва образованието да се поинтересува какво се случва с хората, които работят в научните среди и да започне да работи с тях, т.е науката да стане част от образователните програми и образователният процес.
  6. За наука трябва да се говори винаги и то не само в научните среди а, и по медиите, тя трябва да се популизира. Добър пример са научно-популярните списания. Всеки човек трябва да знае какво се случва, както в Българската наука, така и в световната. Целта на учените е да предават знанията си и опита, който са натрупали на поколенията, именно затова трябва да се говори за наука.

Европейска нощ на учените 2022 г.: