Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Предпочитам да запазя анонимност. Може би така ще бъде по-интересно за читателите.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента съм част от Ludwig Cancer Research. Това е интернационална институция, обединяваща учени, базирани в изследователски центрове в няколко държави, в тяхната борба с рака.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Нямам ярък единствен спомен, който да предскаже или подскаже професионален уклон от невръстно детство или объркващ пубертет. Въпреки това, със сигурност любовта на моята майка към книгите, нейните интересни истории за разнообразния и пъстър свят, особено този на животните и растенията, са ми показали правилната посока. Винаги има толкова много да бъде видяно, прочетено, разбрано, усетено, тествано, научено – светът е пъстър вихър от информация, минаващ през призмата на нашето разбиране.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Мога да обобщя настоящия си проект. Той е свързан с разработването и тестването на технология за ранна диагностика на рак, използвайки течна биопсия. Чрез епигенетичните модификации на ДНК като метилация и хидроксиметилаця на цитозини (съществуват още формилметилиран и карбоксилметилиран цитозин, които са с много по-малко процентно участие) може да се установи тъканната принадлежност на свободната ДНК в кръвта, която се получава при загиването на телесни клетки. Така могат да бъдат разграничени ДНК от здрави и ракови клетки, включително да се разбере какъв е типът рак. Сходни технологии, основани на течна биопсия, съществуват за тестване за Даун синдром при бременност, тъй като около 5-13 % от свободната ДНК в кръвта на майка произхожда от плода.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната статия, където е включено името ми, е плод на моето скромно участие с биоинформатичен анализ. Това е изследване на взаимодействията между клетки на вродения имунитет, като макрофаги и микроглия, с глиобластомни клетки. Глиобластома е рак породен от мутации в неврони, олигодендроцити, астроцити и нервни стволови клетки, като не съществува адекватно лечение понастоящем и средната продължителност на живота на пациенти с комбинирано лечение е по-малко от година и половина.

Един от основните проблеми за лечението на рак е хетерогенността на раковите клетки. Различните драйвър мутации в клетките на първичния тумор ще се предадат във всичките дъщерни клетки, при което ще има различни клонове от клетки в туморната маса. При всяко делене на тези клетки ще се натрупват пасенджър мутации, които ще допринасят за разликите между клетките в клона. Разликите между клоновете ще са отговорни дали терапията ще бъде успешна по начало, докато разликите в акумулиралите се мутации между клетките в тези клонове ще обясни защо ефикасността на лечението може да намалее с времето. Друг основен проблем, освен хетерогенността на клетките, изграждащи туморите, е, че раковите клетки могат да променят поляризацията на клетките на вродения имунитет, които вместо да се опитват да унищожат тумора (често раковите клетки имат маркери за разпознаване и унищожаване като фосфадитилсерин по външната си обвивка), започват да го укрепват и да подпомагат неговата инвазия.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

За да има качествена наука, която да подобрява живота на хората, трябва да се погледне първо към образованието и ценностите на едно общество. Важно е образованието и знанието да бъдат разбирани като богатство, като необходимост и като вдъхновител на промяната. Целта на едно образование е тестването на собствени идеи, базирани на достоверна информация и доказването на тяхната значимост. В този си вид знанието дава свобода: способността да разсъждаваш и да отказваш да вярваш на всяка добре (или не толкова добре) формулирана теза заради авторитети или незнание.

Силно се надявам българите да искат повече, отколкото получават и да знаят, докъде се простират техните права и отговорности.

Познавам прекрасни хора, които въпреки трудностите се занимават с качествена наука в България и не биха я напуснали, защото вярват в нея и сънародниците си. Най-важното е човек да знае да отстоява своите принципи и да вижда смисъл в своя труд, затова докато има такива хора, ще има наука в България.

Как оценявате работата на екипа си?

Лабораторията, в която работя, е сформирана преди няколко месеца. Въпреки малкия брой на хората се напредва с бързи темпове и членовете на екипа отговарят за няколко проекта едновременно.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Интересът към биологичните и медицинските науки е висок, защото има много належащи проблеми, свързани директно и индиректно с тези обширни сфери, които се простират все повече и повече към други клонове и подразделения на науките.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката е ключов фактор за икономическия прогрес на една страна, а проблемът с нейното държавно финансиране в България, за нещастие, е много сериозен. Въпреки това младите хора могат да намерят достойни екипи, с които да работят по интересни и важни научни проблеми. Съществуват разнообразни международни стипендии, проекти и конкурси, в които тези млади хора могат да участват и да получат финансиране за своите изследвания. Също така различни семинари, кратки курсове, дистанционни обучения (включително голям брой безплатни интернет курсове), конференции и програми за образователен обмен биха обогатили академичната им култура, както и биха им помогнали да изградят важни професионални връзки. Последното е много важно, защото научната общност в световен мащаб няма граници – тя е многообразна, но споделя общи цели и идеи.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мен е важно увеличаването на броя научни проблеми, произлизащи от индустрията – по този начин ще се подобри качеството на производството, както и ще се увеличат потенциалните източници за финансиране за научни екипи. За начало трябва да се подобри комуникацията между бизнеса и науката.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Интересувам се от изкуство в неговото разнообразие. Обичам да рисувам и да пиша, но не отделям достатъчно време за тези занимания. Нямам много свободно време и обикновено го използвам, за да изпробвам нещо ново, свързано с работата ми или да чета. Обичам да тествам идеи.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!