Една жена възражда арабската наука

4_eaa58a-7db9-406d-a105-994b2726fafd.jpg
Част първа.
Кратък преглед на арабската наука през средновековието
Чрез завоеванията на все по-обширни територии учените в арабската империя получили достъп до всички по-важни произведения на всички култури в рамките на империята, която станала посредник между западната и източната наука.
В надпреварата за разширяване на ислямския свят в периода от VII до XV век учени от тази цивилизация изучавали античната наука от произведенията на Аристотел, Архимед, Гален, Птолемей, Евклид и други древни учени. Тези трудове и коментари по тях са преведени на арабски език, а от арабски – и на lingua franca. Учените в рамките на ислямската цивилизация са били от различни етнически групи – перси, сирийци, араби, бербери и селджукски турци. По религиозна принадлежност учените били предимно мюсюлмани, но сред тях имало и немалко християни, юдеисти, зороастрийци, нерелигиозни…
Историята на науката в ислямския свят, като и цялата история, е изпълнена с дискусионни въпроси, обект на разнообразно тълкуване. Историците на науката разглеждат ислямската наука в контекста на конкретните обстоятелства, свързани с време и място.

Някои учени се опитват да избегнат местни (автохтонни) исторически подходи и да установят реалните отношения между исляма и науката. Различни изследователи на ислямската наука споделят различни виждания:
– че религиозният фанатизъм е доминиращ в отношенията между религията и науката в границите на исляма;
– че в исляма липсва рационалния поглед към човека и природата, който става доминиращ в Европа;
– че средновековната ислямска наука, която е духовна и антисветска, би могла да проправи пътя към нова ислямска наука, в която да се избегне дехуманизирането и деспиритуализирането – грешки, допуснати от западната наука;
– че в ислямската наука липсва интелектуална енергия, необходима за иновации и затова главната й роля е да бъде пазител и разпространител на древни знания;
– че ислямската наука е част от арабската цивилизация и стои в основата на съвременните науки;
– че мюсюлманските учени са създали основите на експерименталната наука и, че те имат принос към научните методи…

Мюсюлманският подход към науката произтича от ислямския монотеизъм и свързаната с него богословска забрана за изобразяване на човешки фигури. В науката това се отразява във философска незаинтересованост при описанието на свойствата и характеристиките на материалните обекти, допълнена с разбирането, че материята е израз на волята на Създателя. Ето защо математиката е толкова почитана наука в мюсюлманския свят – нейният абстрактен характер се превръща в мост между единството и многообразието.

Арабските учени развиват математиката, физиката, химията, астрономията, медицината, правото, лингвистиката, философията, географията, историята, картографията, литературата.

Да вземем за пример приноса само на един арабски учен – енциклопедистът Наср ал-Дин ал-Туси (1201-1274), изобретил своя математическа теорема – тъй наречената двойка на ал-Туси. Става дума за математическо устройство, в което няколко малки кръга се въртят вътре в по-голям кръг, чийто диаметър е два пъти колкото диаметъра на всеки от по-малките кръгове. Ротацията на кръговете се извършва напред-назад по вътрешната част на линията на по-широкия кръг. Устройството е разработено като са доразвити някои идеи на Птолемей. Двойката на ал-Туси става известна във Византия, а по-късно – и в ренесансова Европа, където е използвана от Николай Коперник.


РЕКЛАМА:

***

От империята на исляма сме наследили астролабия, алгебрата и колективната мъдрост на древните и средновековните учени. Арабската наука проправя пътя към появата на западноевропейския Ренесанс и формирането на съвременния свят.

Този златен период на арабската наука и култура е затъмнен от нашествията на селджукските турци, монголите и османските турци, носители на по-низша култура.
Това изложение в никакъв случай не изчерпва тази твърде интересна тема.

Част втора
Възраждането на арабската наука днес
Саудитска Арабия е получила дарение на стойност 20 000 000 000 британски лири за Университета на крал Абдулла за науки и технологии. Идеята е даренито да помогне на този нов арабски университет да се превърне в съперник на Калифорнийския технологичен институт в рамките на следващите 20 години.
Усилията на ОАЕ за насърчаване на иновациите са били формулирани ясно по време на световен форум за високи технологии в Лондон, организиран от Британския институт за технологии и електронна търговия. Там стана ясно, че в Абу Даби ще бъде създаден първият в света напълно устойчив град и център на иновациите, с население от поне 50 000 души и наличие на 1500 вида бизнес. В същото време, Катар възнамерява да отдели 2,8% от своя БВП за развитие на научни изследвания в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Става дума за държава, която до неотдавна е отделяла от 0,02% до 0,07% от своя БВП за наука и образование!

Катарската фондация за образование, наука и развитие на обществото е подписала споразумение с Кралския колеж в Лондон, за създаване на банка от генетични проби за изследвания в биомедицинския научно-изследователски институт, принадлежащ на фондацията.

Проектът ще стартира през следващата година и ще продължи от 2014 до 2017г. Ще бъдат събрани и съхранявани данни за 100 000 катарски жителите относно: техните биометрични измервания, начина им на живот, въздействието на околната среда върху тях и биохимичен анализ на техните кръвни проби. Биобанката ще бъде в помощ при опитите да бъде намалена заплахата от болести като диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и рак сред населението. Стратегията на катарската фондация включва още създаване на:
– студентски град в покрайнините на Доха, където седем водещи щатски университета имат свои бази; – технологичен парк, – медицински център за изследвания на сърдечно съдовите заболявания, където ще работи един от водещите учени в областта на сърдечно-съдови изследвания в Близкия изток – Магди Якуб.
Това, което е най-забележително в случая е фактът, че лицето, което проповядва в арабските държави и по света необходимостта от възраждането пламъка на науката и образованието в арабския свят, е жена – съпругата на емира на Катар – Мозах бинт Наср ал-Миснед.
През 2003 г. ЮНЕСКО я назначава за свой специален представител в областта на за основното и висшето образование. В това си качество тя активно насърчава различни международни проекти за подобряване на качеството и достъпността на образованието в световен мащаб. През 2005 г. тя бе избрана за член на Групата на високо равнище на ООН „Алианс на цивилизациите“, създаден от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан. През 2007 г. списание „Форбс“ я обявява за една от 100-те най-влиятелни жени в света, а вестник „Таймс“ я обяви за един от най-влиятелните бизнес лидери в Близкия изток.

С нетърпение очакваме да разберем дали през следващите десетилетия ще станем свидетели на ренесанса на науката и образованието в ислямския свят.
Според някои песимистично настроени критици обаче, без привличане на кадърни кадри, самосвалите с пари няма да помогнат на арабската наука, тъй като ще бъдат изсипани в „черна дупка”. Времето ще покаже дали песимистичната прогноза ще се окаже вярна.
Автор: Неделин Бояджиев

Източник:
http://en.wikipedia.org/
http://www.newscientist.com
http://www.qf.org.qa

3photo_06_big.jpg
2profsezgin2.jpg

Европейска нощ на учените 2022 г.: