Автори: Кремена Каменова и Ния Каменова
Мегалитната култура се състои от долмени, менхири, скални ниши и кромлехи. Най-вероятно тя възниква с култова цел. Едни от най-големите мегалитни паметници са открити в Чатал хююк в Мала Азия от неолита и Стоунхендж в Англия от ранния бронз. По българските земи мегалитите се срещат едва през Желязната епоха. Но дали всъщност у нас те се появяват толкова късно?
Според нас – не, защото античните автори описват по-голяма част от вярванията на безписмените народи. Никъде не е споменато за божества, чиито култ да е бил извършван в мегалити. Защо не приемем, че по-голяма част от скалната архитектура е по-ранна, отколкото смятаме и всъщност една част от нея да е използвана през Желязната епоха, а останалите да са по-ранни, като строенето им да е заглъхнало през Късния бронз? Технологично и духовно процесите се развиват от югоизток на север. Неолитът възниква в Близкия Изток в началото на VIII хил. пр. н. е., а в Северна Европа закъснява с няколко хилядолетия. Защо Стоунхендж, да речем, да е по-древен от мегалитите по българските земи? Би трябвало долмените и менхирите тук да са по-стари – Странджа и Сакар се намират по-близо до Близкия Изток, отколкото Англия. И щом някои археолози с такава страст говорят за технологична и културна дифузия, не би трябвало да пренебрегнем този факт.
И второто нещо, което ни се струва по-логично. Край никой менхир и в никоя скална ниша не са открити останки от култови предмети. Тогава какви религиозни места представляват по-малките мегалити? По-скоро култови обекти, свързани с по-абстрактни божества.
За трапецовидните скални ниши, които са изсечени в Източните Родопи, и по-скоро в тяхната централна част, са изказани различни предположения, като най-разпространеното от тях, е че са обекти, в които са се извършвали религиозни ритуали. Според проф. Иван Венедиков тези скални изсичания са гробни съоръжения с кремация. Но при мен възникват два въпроса. Да предположим, че те наистина са гробни комплекси; че представляват некропол. Все щяха да бъдат открити керамични урни, части от кости, гробни дарове. Ако бяха религиозни места, тук щяха да са намерени предмети, свързани с вярванията. Най-вероятно е всъщност най-ниско изсечените от тях да са служили като „монашеска“ обител – тук да са живеели най-вярващите аскети. Освен това няма логика жреци или обикновени хора да са извършвали някакви религиозни ритуали, тъй като част от тези трапецовидни скални ниши са изсечени доста високо. Сякаш звучи доста съмнително обикновени жители на селища да са се качвали по дълги стълби, за да оставят урни или да се молят тук.
Имаме странно предположение за това, за какво са служели долмените: обиталища на малки духчета или малки свръхестествени същества.
Първо, през Късен бронз, на територията на Културата с инкрустирана керамика в Северозападна България са открити т. нар. антропоморфни (камбановидни) идоли. Съществуват доста хипотези относно функциите им. Ще се спрем на две от тях: че са отразявали речни духове и второ – Ал. Бонев смята, че те са изпълнявали функции, подобни на тези на египетските ушетби (човешки фигури-пазители, свързани с погребенията). Камбановидните фигури приличат по едно нещо на египетските ушетби – двата вида фигури са изработени така, че долната им част да стъпва върху равна плоскост. Наистина е възможно антропоморфните фигури да са изпълнявали ролята на пазители, но не свързани със смъртта, а религиозни. Не е ли възможно тогава, да са божества-духове?
Ако се върнем на размишленията, че скалната архитектура е по-древна, отколкото я смятаме, не пречи в по-ранен период в Родопите, Странджа и Сакар да са съществували долмени за почит на по-абстрактни божества, а в северозападните български земи (следвайки логиката на дифузията) техните местообиталища да са оставени през Късен бронз и вече тези миниатюрни божества да са изобразявани през собствената регионална призма.
Второ, долмените се срещат по групички и сякаш леко наподобяват на къщички. Те са не толкова високи, квадратни или правоъгълни, съставени от няколко обработени камъка. Отворите им са малки и квадратни, правоъгълни или дъговидно извити. Тези „вратички“ могат да поберат единствено малки животни. В долмените няма следи от човешка дейност. Тогава или тук е почитано някое абстрактно божество, подобно на речните от Северозападна България, или миниатюрно свръхестествено същество.
Защо предполагаме последното ли? Скандинавците, например, както ни е известно, са вярвали в тролове. Това са свръхестествени същества, направени от камъни. Исландците също вярват, че скалите и големите камъни са духове и тролове. Освен това някои от немските народи вярват в съществуването на магически същества и строят миниатюрни къщички за елфи. Други направо приемат хълмовете, могилите и долмените за домове на елфи. Исландците вярват в hudoflok – невидимите хора. Повечето от половината вярват в елфи, а някои дори твърдят, че са се срещали с такива.
Келтите вярвали, че светите места са обитавани от духове. В по-късни времена тези духове биват наричани с по-омекотени прозвища – „феи“ и „обиталища на външния свят“. В галския език тези обитатели били наричани Сидхе, което се произнася по-скоро „схие“. В Уелс – Тилуит Тег, което се превежда „терлурут тег“ и означава „Светото семейство“. За паганистите тези духове олицетворяват предците, боговете и всички останали обитатели на духовното пространство. В средновековна Ирландия бил разпространен специфичен фолклор, наречен “Диндшенчас”, като съвкупност от предания, свързани с определени местности. Този фолклор в буквален смисъл се нарича „Древните знания от планините“. Става дума за свещени хълмове като Тара – древното седалище на суверени в Ирландия, а също и предисторически надгробни могили като гробницата в Ню Грейндж. В „Древните знания от планините“ съществуват легенди свързани с дървета, кладенци, реки, отвесни каменни стълбове и други светени места (Шалкарс 2011. Ф. Шалкарс. Традицията на бардовете и песента на земята. – В: Завръщането на друидите, 1999, 86-91).
Няма да описваме категоризацията на различните видове елфи, защото вече ще навлезем във викингската исландска, както и неопаганистичната келтска митология.
Така наречение елфи са били духове на праотци, но тогавашните хора са решили да „трансформират“ представите си и заменят култа към мъртвеца с култ към митични същества. Да си припомним култа към починалите в Чатал Хююк, погребвани под земята. Или за култа към починалия станиник, така известен по българските земи.
Какво пречи в горите, сред природата, по българските земи, хората да са строели долмени като местообиталища за миниатюрни магични или божествени същества?
