Безплатен курс „Комуникация на науката“

Американският фотограф на дивата природа Джоел Сарторе иска да спаси застрашените видове, като ни кара да се влюбим в тях.

Джоел Сарторе е бил фотограф на дивата природа за National Geographic от 15 години, когато жена му, Кати, била диагностирана с рак на гърдата. С три малки деца вкъщи, той си взел година почивка, за да се грижи за нея по време на лъче- и химиотерапията.

Тази пауза от пътуването по света, за да снима, му дала шанс да забави и да осмисли влиянието на работата си.

„Историите в списанията идват и си отиват“, казва той.

„Но не съм видял положението на застрашените видове да се подобрява, затова обмислих какво мога да направя, за да постигна някаква промяна?“

Разбери повече за БГ Наука:

***

Отговорът дошъл, докато снимал гол земекоп в зоологическата градина за деца в родния му град Линкълн, Небраска.

Той решил да постави малкият бозайник на бял фон от дъска за рязане, която открил в кухнята на зоологическата градина. Резултатът бил професионален портрет, заснет сякаш в студио.

„Помислих, че ако правим визуален контакт, ако снимаме животните, където няма разсейване, всичките еднакви на черен или бял фон, където една мишка е също толкова голяма и толкова удивителна, колкото и слонът, тогава хората може да се увлекат по тежкото положение на застрашените видове и изчезването им“, казва той.

Когато жената на Сарторе се възстановила, той започнал да пътува до други зоопаркове в региона, за да направи повече портрети.

Служителите на зоопарковете сътрудничели, като помагали на фотографа да създаде декори, отпускали му стаи, които можел да боядиса в черно или бяло и оставяли храна вътре.

„Обикновено животното си мисли, че просто идва да получи обяд, което е така, но също така ще бъде снимано“, казва Сарторе.

Когато проектът се разраснал, той привлякъл вниманието на редакторите на National Geographic, които упълномощили Сарторе да направи няколко серии фотографии, например на земноводни и застрашени видове на Америка.

Фотографът започнал да пътува по света, въоръжен с палатки в различни размери, в които да снима малки животни като птици и гущери. За по-големите той продължил да разчита на безопасната среда в зоологическите градини.

„Повечето от животните, които снимам, са родени и отгледани в плен и пазачите знаят настроенията на създанията много добре“, казва той.

„От време на време попадам на животно, което е наистина борбено и агресивно, но в общи линии тези снимки вървят като по масло.“

Сега вече е заснел повече от 6 000 вида в 40 страни. Проектът се е развил в The National Geographic Photo Ark и снимките му са стигали до кориците на списание National Geographic и са били прожектирани върху сгради – на щаб-квартирата на ООН и на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, и във Ватикана.

Някои от видовете, уловени от Photo Ark са на ръба на изчезването.

Миналата година Сарторе заснел Toughie, последната останала в света дървесна жаба на Раб.

Toughie била уловена в Панама през 2005 година от природозащитници, които искали да спасят възможно най-много земноводни от хитридиомикозата – заболяване по кожата, което може да има 100% смъртност при жабите.

След това той бил занесен в Ботаническата градина в Атланта, Джорджия, за да се чифтоса с други уловени женски, но нито една от поповите му лъжички не оцелели и след това женските загинали. Сарторе заснел портрета на Toughie малко преди и той да умре, през септември миналата година.

„Опитвам се да говоря за него всеки път, когато имам публични презентации, защото вместо да се депресирам заради това, че видът е изчезнал, аз ще използвам историята му с надеждата да вдъхновя другите да се интересуват“, казва той.

Сарторе е снимал и един от последните оцелели северни бели носорози в зоопарк в Чехия.

„Стигнахме до нея точно навреме“, казва той за животното, което било наречено Nabire.

„Направихме ѝ много красив портрет и тя легна и заспа накрая на снимките, защото спяла много в края на живота си.“

Умряла около седмица по-късно.

С нейната смърт, както и тази на друг северен бял носорог в Сан Диего не много след това, остават само три живи носорога, които живеят под въоръжена стража в Кения. Те са твърде стари, за да се размножават, въпреки че проект по опазването им възнамерява да създаде ембрион чрез ин витро оплождане, който да бъде имплантиран в утробата на подобен вид носорог.

„Не само малките неща изчезват“, казва Сарторе.

„Големите неща също, за съжаление.“

Саторе се надява, че проектът му накрая ще документира 12 000 вида и ще стане източник за бъдещите поколения. Той също се надява, че ще предотврати срещата на други видове със съдбата на Touhie и Nola.

„Поне 75-80% от видовете, които съм снимал, могат да бъдат спасени от изчезване, но хората трябва да знаят, че те съществуват първо и трябва да се влюбят в тях и да искат да научат как могат да им помогнат“, казва той.

Въпреки че съществува разбирането, че по-големите животни, като полярните мечки и тигрите, са под заплаха, Сарторе казва, че това не е достатъчна запознатост с тежкото положение на по-малките видове като гризачи, жаби и прилепи.

„Целта на Photo Ark е да ознаменува всички създания, малки и големи, и да осведоми хората, че с изчезването на тези видове може да изчезнем и ние“, казва той.

„В интерес на човечеството е да не се отказва от творението – трябва да пази нещата наоколо, за да е здрава планетата.“

Превод: Никол Николова

Източник: BBC

сп. "Българска Наука", брой 168 (Този брой е безплатен)