Направи дарение на училище!

Реконструкция на двореца в Микена.

Автор: Илия Макрелов

Микенската цивилизация е една от най-емблематичните антични култури, които са обитавали Балканския полуостров. Древните микенци, известни още като ахейци, безспорно са най-известни с участието и победата си в продължителната и кръвопролитна Троянска война. Победата над величествената Троя ясно илюстрира могъществото на микенската цивилизация, но тя не е единственият белег на микенското величие и сила. Дворците на древните ахейци са били колосални за времето си постройки, които били много добре укрепени и изключително богато украсени. Дворецът в Микена е един от най-големите ахейски дворци, чийто размер се доближава до този на прочутия минойски дворец в Кносос.  

Разбери повече за БГ Наука:

***

Могъществото и величието на Микенската цивилизация, която е господствала над южните части на Балканския полуостров, а морската ѝ хегемония се е разпростирала над по-голямата част от Средиземно море, са оставили трайни и незаличими следи в последвалите епохи. Заслуга за това има не само Омир, който чрез двата си епоса „Илиада“ и „Одисея“ възхвалява Микенската епоха, но и многобройните митове и легенди, предавани устно, чийто обект са били царете и героите от тази епоха. Въпреки това голяма част от съвременно, а особено от научното разбиране за Микенската култура се е оформило на базата на материалните следи, която тя е оставила – запазени плочки с Линеар А, керамичен материал и други находки. Безспорно обаче микенските дворци са едни от най-забележителните останки, принадлежащи на тази цивилизация.

Сред достигналите до съвременността микенски дворци в континентална Гърция са тези: в Микена и в Тиринт, намиращи се в Арголида; в Пилос, намиращ се в Месения; в Менелайон, който се намира в Лакония; в Атина, намираща се в Атика; в Тива и Орхомен, разположени в Беотия; в Йолк, намиращ се в Тесалия. Най-добре проучените микенски царски дворци са тези в Пилос, Тиринт и Микена. Микенският дворец е най-слабо запазен от тези трите. Това се дължи на множество фактори, след които са: свлачищата, заради които най-югоизточната част на двореца е пропаднала в клисурата, заравняването на част от площадката за построяването на по-късен дорийски храм, както и използването на груби методи при ранните разкопки на обекта. Но в Микена е останала част от колосалната каменна крепостна стена, която е обграждала града. За разлика от минойските дворци, които са неукрепени, микенските дворци са едновременно и управленски резиденции и военни крепости. В Микена е запазена една от портите. Тя е наречена Лъвската порта заради варовиковия релеф на два противостоящи лъва, които са застанали от двете страни на една колона. Западно от нея са открити шахтовите гробници от кръга А, които са датирани в XVI в. пр. Хр. На изток от шахтовите гробници е разположено голямото стълбище, което се намира южно от двореца. То води до тераса, от която се виждат Аргоската равнина на югозапад, планинските масиви на Аркадия на запад, а на северозапад се намира пътя към Коринтския провлак.

Лъвската порта

Една от основните характеристики на микенските дворци е мегаронът. Той се среща и при постройките от средно-еладския период (XX – XVI в. пр. Хр.), но няма директни паралели с минойските дворци. Мегаронът е един от основните елементи на микенския дворец и спрямо него се организират другите помещения. Мегаронът представлява правоъгълна постройка, съставена от три части – портик, антре и основна зала, в чийто център се намира голямо огнище, обградено от четири колони. Това помещение е използвано предимно за церемониални цели, но е имало и тривиални функции. Сред заобикалящите го помещения има складове, а вероятно и жилищни стаи.

Друг отличителен белег на микенското строителство е т. н. „Циклопски градеж“, който представлява сух градеж от огромни, грубо обработени каменни блокове. Използваните камъни са толкова големи, че елинската традиция приписва този тип строежи на еднооки великани, поканени от Мала Азия. Такъв тип градеж се наблюдава в Микена и в Тиринт. Могат да се намерят паралели между Циклопският градеж и крепостите на хетите в Мала Азия. Заимстването на градежа от хетите би обяснило произхода на легендата за строежа.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 137 на списанието>>  

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!