Реконструкция на двореца в Микена.
Автор: Илия Макрелов
Микенската цивилизация е една от най-емблематичните антични култури, които са обитавали Балканския полуостров. Древните микенци, известни още като ахейци, безспорно са най-известни с участието и победата си в продължителната и кръвопролитна Троянска война. Победата над величествената Троя ясно илюстрира могъществото на микенската цивилизация, но тя не е единственият белег на микенското величие и сила. Дворците на древните ахейци са били колосални за времето си постройки, които били много добре укрепени и изключително богато украсени. Дворецът в Микена е един от най-големите ахейски дворци, чийто размер се доближава до този на прочутия минойски дворец в Кносос.
Могъществото и величието на Микенската цивилизация, която е господствала над южните части на Балканския полуостров, а морската ѝ хегемония се е разпростирала над по-голямата част от Средиземно море, са оставили трайни и незаличими следи в последвалите епохи. Заслуга за това има не само Омир, който чрез двата си епоса „Илиада“ и „Одисея“ възхвалява Микенската епоха, но и многобройните митове и легенди, предавани устно, чийто обект са били царете и героите от тази епоха. Въпреки това голяма част от съвременно, а особено от научното разбиране за Микенската култура се е оформило на базата на материалните следи, която тя е оставила – запазени плочки с Линеар А, керамичен материал и други находки. Безспорно обаче микенските дворци са едни от най-забележителните останки, принадлежащи на тази цивилизация.
Сред достигналите до съвременността микенски дворци в континентална Гърция са тези: в Микена и в Тиринт, намиращи се в Арголида; в Пилос, намиращ се в Месения; в Менелайон, който се намира в Лакония; в Атина, намираща се в Атика; в Тива и Орхомен, разположени в Беотия; в Йолк, намиращ се в Тесалия. Най-добре проучените микенски царски дворци са тези в Пилос, Тиринт и Микена. Микенският дворец е най-слабо запазен от тези трите. Това се дължи на множество фактори, след които са: свлачищата, заради които най-югоизточната част на двореца е пропаднала в клисурата, заравняването на част от площадката за построяването на по-късен дорийски храм, както и използването на груби методи при ранните разкопки на обекта. Но в Микена е останала част от колосалната каменна крепостна стена, която е обграждала града. За разлика от минойските дворци, които са неукрепени, микенските дворци са едновременно и управленски резиденции и военни крепости. В Микена е запазена една от портите. Тя е наречена Лъвската порта заради варовиковия релеф на два противостоящи лъва, които са застанали от двете страни на една колона. Западно от нея са открити шахтовите гробници от кръга А, които са датирани в XVI в. пр. Хр. На изток от шахтовите гробници е разположено голямото стълбище, което се намира южно от двореца. То води до тераса, от която се виждат Аргоската равнина на югозапад, планинските масиви на Аркадия на запад, а на северозапад се намира пътя към Коринтския провлак.
Лъвската порта
Една от основните характеристики на микенските дворци е мегаронът. Той се среща и при постройките от средно-еладския период (XX – XVI в. пр. Хр.), но няма директни паралели с минойските дворци. Мегаронът е един от основните елементи на микенския дворец и спрямо него се организират другите помещения. Мегаронът представлява правоъгълна постройка, съставена от три части – портик, антре и основна зала, в чийто център се намира голямо огнище, обградено от четири колони. Това помещение е използвано предимно за церемониални цели, но е имало и тривиални функции. Сред заобикалящите го помещения има складове, а вероятно и жилищни стаи.
Друг отличителен белег на микенското строителство е т. н. „Циклопски градеж“, който представлява сух градеж от огромни, грубо обработени каменни блокове. Използваните камъни са толкова големи, че елинската традиция приписва този тип строежи на еднооки великани, поканени от Мала Азия. Такъв тип градеж се наблюдава в Микена и в Тиринт. Могат да се намерят паралели между Циклопският градеж и крепостите на хетите в Мала Азия. Заимстването на градежа от хетите би обяснило произхода на легендата за строежа.
Основната структура на микенските дворци, които са изградени от камъни или непечени тухли в комбинация с рамка от дървен материал, е характерна за целият егейски свят. Използваните техники за декорация обаче имат специфично минойски произход. Декорацията на основните стаи със стенописи е минойска практика, но през късно-еладския период III (XIV – XI в. пр. Хр.) използваните мотиви и стилистичните особености са характерни за континента. Например в Микена е имало бойна сцена с войници, щурмуващи сграда и група от въоръжени конници, в Тиринт – динамичен лов на дива свиня с копиеносци и хрътки, преследващи раненото животно, в Пилос – лъвове, грифони, фриз от кучета, музикант с лира и битка между микенски войни и облечени в кожи варвари. Декоративното използване на гипс или дърворезба за подовете и облицовки на входовете е друга характерна черта на минойската архитектура, усвоена от микенските майстори. По-често обаче подовете се изработват от гипс, оцветен в различни цветове. Срещат се също и минойски мотиви, като делфини и октоподи, но в характерната за микенското изкуство стилизирана форма.
Обикновено микенските цитадели не са само царски резиденции, а и военни крепости, което определя до голяма степен тяхната архитектура. В дворците в Микена и Тиринт е оставено значително по площ незастроено място с цел в случай на нападение или друга опасност в града да могат да се настанят подкрепления или дори хората, населяващи околността на крепостта. Поради същите съображения цитаделите разполагат с тайни проходи, водещи до цистерни за вода. В мирно време по-голямата част от населението е живеело извън града, показател за което са гробищата, открити извън крепостната стена на Микена.
Структурата на двореца в Микена е подобна на структурата на този в Пилос. Той е съставен от поредица от портици и малки дворове, водещи до внушителен мегарон. Вероятно е имало ранен дворец, синхронен с шахтовите гробници от кръг А (XVI в. пр. Хр.), в които са погребани микенски вождове. Сред останките на Микена се разграничават поне два периода на строителство и вероятно е имало сграда, предшестваща крепостната стена. Някои от изследователите на двореца предполагат, че в този по-ранен период е имало мегарон, намиращ се близо до върха на хълма, на мястото където по-късно се разполагала северозападната част на късния дворец. Възможно е на това място да е имало сграда, която в литературата се интерпретира като дворец или храм от времето на шахтовите гробници нататък. За да се придобие представа относно тази ранна сграда, тя трябва да се сравни с двореца в Менелайон, близо до Спарта. Там е имало селище от по-ранен етап на Микенската цивилизация, което е изоставено около средата на XIV в. пр. Хр. Сградата е с квадратна форма и дължина двадесет метра, а в центърът и се намира мегарон. Той има характерната правоъгълна форма и е съставен от три части – портик, антре и основна зала. В центъра на залата вероятно се е разполагало огнище, а до стената вдясно от входа може би е имало трон. Около всяка от двете страни на мегарона има коридор, осигуряващ достъп до обграждащите го стаи, а зад основната зала се намира складово помещение с външен достъп. Постройки от този тип са били строени в повечето микенски центрове, като Микена, Тиринт, Аргос, Пилос, Атина, Тива, Орхомен и Йолк.
План на двореца в Микена
Останките от дворец в Микена, видими днес, показват следи от повторно застрояване в следствие на мащабно подравняване и терасиране на терена, необходими за построяването на колосални сгради. Реконструкцията на първия, по-ранен дворец е много трудна. Вероятно е имало мегарон на върха на хълма ориентиран в посока от юг към север, заобиколен от малки стаи от двете му страни. Вероятно от акропола до него се е стигало по път, който е обикалял северната, западната и южната страна на хълма.
Реконструкцията на втория дворец е по-лесна, поради наличието на повече останки. В него се е влизало през проучения през 1959 г. Пропилон, който представлявал седемметров квадратен портик с навес и колона от всяка страна. От него се е влизало в малък открит двор, ограничен на запад от голяма стена, която формирала западната граница на двореца. От двора през западния коридор се стига до западната порта, от която е останал само голям каменен праг. Вероятно обаче тя е също е представлявала портик с колони. На изток от западната порта има останки от два коридора. Първият коридор води до главния двор, а по втория се стига до коридора, минаващ северно от мегарона.
Главният двор е дълъг петнадесет метра и широк единадесет метра и половина, което го прави по-голям от този в Пилос, но почти двойно по-малък от главния двор в Тиринт. Северната му стена лежи под основите на по-късен храм. Предполага се, че е била висока около два метра и половина и е била направена от шест ред обработени камъни. Долните редове показват следи от два пожара, които са опустошили Микена. Не е известна височината на южната стена на двора, но тя едва ли би била повече от метър и половина, защото в противен случай ще спира охлаждащия летен бриз и ще пречи на приятната гледка към равнината. Дворът е бил преправян, като първият път е бил покрит с варова мазилка, а после с дебел слой боядисана хоросанова мазилка. Боядисването на пода на двора в различни цветове е още минойска архитектурна техника, наследена от микенците.
Мегаронът е разположен източно от главния двор. Неговите вътрешни размери са тринадесет метра дължина и единадесет метра и половина ширина, и са сходни до тези на мегароните в Пилос и Тиринт. Оцелели са само основите и фрагменти от боядисана мазилка. Впечатляващият портик е имал покрив, държан от две колони в минойски стил. Стените му били измазани и е имало фризове с декоративни розетки и триглифи. В горните краища на стените вероятно е имало спираловидни фризове. В южния край на портика са открити два малки олтара и купа за възлияния, подчертаващи култовите функции на мегарона. Входът към антрето, наричано prodomos, бил затворен от двойна дървена врата, монтирана на бронзови панти. То е дълго четири метра и четиридесет сантиметра. Стените му са декорирани с боядисана гипсова мазилка, а подът – с боядисана хоросанова мазилка. Входът, водещ от антрето към основната зала, наречена domos, е бил затворен със завеси.
Реконструкция на цистерните за вода
Домосът за жалост не е запазен цял, тъй като югоизточната му част е пропаднала в клисурата. Въпреки това размерите му могат да бъдат възстановени. Той е бил дълъг тринадесет метра и широк единадесет метра и половина. Подовата му настилка вероятно е била като тази в антрето. Подът е бил периодично преработван, защото се разграничават четири слоя от хоросанова замазка. Пожарът, който е разрушил сградата, е повредил и фреските, но се забелязва, че те са съдържали бойни сцени с войници, заедно с техните оръженосци, коне и колесници, и жените им, наблюдаващи ги от цитаделата. В центъра на домоса се е намирало огнището, което има диаметър три метра и седемдесет сантиметра и е декорирано със стилизирани пламъци отстрани. Четирите колони, които го обграждали, били обковани в бронз, който ги предпазвал от изгаряне в случай на инцидент с огнището. Въпреки че няма следи от трон, се предполага, че такъв се помещавал в южната част на залата, вдясно от входа. Колоните са високи по четири метра и половина. Предполага се, че постройката е била едноетажна и вероятно е имала прозорци на тавана, през които да влиза светлина и да излиза димът от огъня, а е възможно и наличието на комин. Предположено е, че по подобие на двореца в Кносос прозорците са били покрити с полупрозрачен пергамент, който позволява на светлината да влиза, но не и на дъжда и праха. На базата на Омировото сведение, че в двореца на Алкиной, Одисей видял младежи върху пиедестали, които държали факли, се предполага, че през нощта са палени факли. Вероятно е наличието твърда основа по краищата на домоса, върху които са били поставяни мебелите, за да не се износва боядисаната мазилка.
На запад от основния двор се намира квадратна стая (стая №52), около която вероятно е имало по-малки стаи. Има предположения, че тази стая е била предназначена за настаняването на гости, но у Омир няма такива сведения. В епосите на Омир дори и видните гости са настанявани в портика. По вероятно е въпросната стая да е била обитавана от царя или семейството му, защото въпреки че мегаронът е използван за церемонии, посещение на други владетели и пирове, той едва ли е бил обитаван ежедневно от владетеля.
Голямото стълбище, което се намира в югозападната част на двореца, осигурява достъп отвън до стая №52, което вероятно се дължи на съображения за сигурност и има за цел да предостави на царя и семейството му по-лесен достъп до помещението. Това стълбище е широко два метра и петдесет и пет сантиметра. От него са запазени двадесет и две стъпала, които са били част от стълбището за качване, а стълбището за слизане не е оцеляло. Всяко стъпало е високо между осем и десет сантиметра и дълго между тридесет и пет и четиридесет и пет сантиметра. Особената ориентация на стълбището показва, че то е построено последно, след другите елементи на двореца.
Северно от големия двор са открити останки от стена, по които има следи от пожар. Тя вероятно е била част от коридор, водещ до малките стаи северно от мегарона. Областта северно от коридора е силно разрушена, но се предполага, че тук се е разполагал втори мегарон, който е бил по-малък е първия. Доказателство за това е откриването на четири основи за колони, като тези в големия мегарон. Североизточната част на двореца още не е проучена, но тъй като повечето микенски дворци имат складови помещения се счита, че те са били именно там. Не е изключено обаче там е била и царската резиденция.
На изток от двореца се намира друга масивна сграда, т. н. Къща на колоните. Входът е и бил от северната страна. Има предположения, че тази сграда е била част от дворцовия комплекс и изпълнявала ролята на владетелска резиденция или че е била резиденция на високопоставен дворцов служител. Входът води към централен двор, дълг петнадесет метра и широк дванадесет метра. Този двор е обграден с колони от западната, северната и източната си страна, заради което къщата е получила името си от съвременните изследователи.
Общият размер на дворцовия комплекс е дълъг около шестдесет метра, което е значително по микенските стандарти, но не и по минойските. Дворецът в Кносос е бил около седем пъти по-голям по площ и се разполагал на четири или пет етажа, а не на един или два като този в Микена. Представа за площта на двореца обаче се променя, ако към него се включи и Къщата на колоните. Тогава тя би станала около един хектар. Така дворецът в Микена би бил почти толкова голям колкото Кносоския и двоен на тези в Пилос и Тиринт.
Използвана литература:
- Blegen, C. The expansion of the Mycenaean civilization – in: The Cambridge Ancient History, Vol. 2.2. Cambridge University Press, 1975.
- Castleden, R. Mycenaeans. Routledge, 2005.
- Tsountas, C. The Mycenaean Age. A study of the monuments and culture of Pre-Homeric Greece, 1897.
